Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.06.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен
съд
гражданска колегия
на двадесет и втори май две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия: Ива Гогова
секретар:
Катя Кавръкова
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №324 по описа на РС-Харманли за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно
основание по чл.124,
ал.1 от ГПК.
Производството по делото
е образувано по искова молба на Д.Г.М., ЕГН:********** ***, действащ чрез адв.М.Д., против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, ул. „Христо
Г.Данов” №.,
представлявано от Р. Д. – Председател на Съвета
на директорите и Ж. С.– член на Съвета на
директорите, в която се заявява, че ищцата на 20.03.2019г. платила сумата в размер на
65,90 лв. по фактура №********** от 16.03.2019г. за изразходвана от нея
ел.енергия в апартамента й, находящ се в гр.Харманли, ул. „Христо Ботев” №. , клиентски номер
10102481/75, ИТН: 1653173. На следващия ден -21.03.2019г. било прекъснато ел.захранването
за горепосоченото жилище. След като проверила, установила, че има неплатена
фактура на стойност 926,68 лв. Тази фактура заедно
с придружаващи документи й били връчени през месец февруари, което не било
вярно. Единствено й било връчено копие от писмо с изх.№6428356-1 от
19.02.2019г. от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. В горепосоченото писмо
ищцата била уведомена, че на 01.02.2017г. служители на „Електроразпределение
Юг” ЕАД демонтирали и предали за експертиза проверка в Български институт по
метрология електромер с фабр. №3923958 от измервателна точка /ИТН/ 1635173 в
гр.Харманли , ул.Христо Ботев" №103, вх."Б", ап.3 на клиент с
клиентски №**********. Констатирано било от служители на Български институт по
метрология, че електромерът бил манипулиран и отчитал с грешка минус 77.92 %, за което бил издаден констативен протокол №699/27.07.2018г. от
Български институт по метрология Пловдив. Вследствие на това същият процент от
ползваната от потребителката електроенергия бил неизмерен, съответно незаплатен.
На основание чл. 48(1) и чл. 51 (1) от Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия за краен снабдител и доставчик от последна инстанция, щяла
да бъде коригирана сметката за ел. енергия на абоната за периода от 08.11.2016
г. до 01.02.2017 г., за 85 дни. Допълнително начислената дължима сума,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия, била на стойност 926,68 лв., представляваща
-77,92% след приспадане на 2% допустима грешка на електромера/ от потреблението
за посочения период. Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване, Справка за коригиране на сметка за
електроенергия, Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване също не й били връчени. Ищцата Д.М. не присъствала на извършената
проверка, не била поканена и не се подписвала на Протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване. Твърди, че обичайно тя
през зимния период отивала да живее при семейството на дъщеря си в с.Момково,
общ.Свиленград. М. не присъствала при извършване на проверката и свалянето на
гореспоменатия електромер, не била получавала фактури
и др.документи, нито пък упълномощила друг човек да я представлява пред ЕВН.
Ищцата признава, че е потребител на електрическа енергия, доставяна от
ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, за имот, находящ се в
гр.Харманли, обл.Хасково, ул."Христо
Ботев" №1.., вх."Б",
ет.2, ап.3, но за процесната фактура не дължала плащане за допълнително
начислената ел. енергия за периода от 08.11.2016 г. до 01.02.2017 г. на
стойност 926,68 лв с ДДС, по следните съображения: липсвало виновно поведение
на ищцата, препятствало правилното отчитане на ел. енергията от средството за
търговско измерване. В този случай едностранната корекция била недопустима.
Процедурата по извършването на проверката била опорочена, доколкото тя не
присъствала. Ищцата счита, че не е
потребила посоченото количество електроенергия, на посочената стойност.
Периодът от 85 дни бил произволно определен и било неясно защо точно за този
период била извършена корекцията. Ответникът не бил доставил енергия в такъв
обем, за да възникне задължение в посочения размер. Чрез вероятен изчислителен
метод, използван от ответното дружество, не било възможно да се изчисли точното
количество потребена, но неотчетена от техническото средство, поради
невъзможността да се определи началният момент на неточно измерване. От друга
страна до СТИ/електромер/ имали достъп само служители на ответното дружество и
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, поради което вина за възможното
неправилно отчитане и/или неотчитане на СТИ имало само и единствено
дружеството. Напълно неоснователно се искало плащане на допълнителни количества
ел.енергия, начислени, поради неполагането на достатъчно грижи отстрана на
ответното дружество за състоянието на собствените му измервателни уреди и то за
повече от година назад, през който период явно не било инспектирано състоянието
на СТИ и без да били предоставени протоколи за първоначален монтаж, както и за
последващи сертификации на годността на СТИ. Също така сумата се претендирала
от лице, което нямало правно основание за това.
Заявява се още, че допълнителната
електрическа енергия била начислена неправомерно, в нарушение на Закона за
енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС. Ответното дружество не било
изпълнило изискванията на закона /чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ/ в общите си условия
да оповести ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
по реда на ПИКЕЕ /правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ/. В действащите към момента
на начислението и понастоящем Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД нямало
включена клауза, с която да се урежда реда за уведомяване на клиента при
наличие на основание за извършване на корекция на сметка съгласно правилата по
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Налице било само разписано задължение за уведомяване, но
не и реда за това.
Предвид гореизложеното, моли
съдът да постанови решение, с което на основание чл.124 ал.1 от ГПК да приеме
за установено в отношенията между страните, че ищцата Д.Г.М. ЕГН********** НЕ
ДЪЛЖИ на ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК: .. сумата в размер
на926,68 лв., представляваща стойността за направена корекция по
сметка,
начислена с фактура по партида с клиентски номер №********** , място за
потребление /ИТН/ 1635173, за период от 85 дни от 08.11.2016г. до 01.02.2017г.,
на адрес гр.Харманли , обл. Хасково,ул."Христо Ботев"№.., вх."Б",
ет.2, ап.3. Претендират се и разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, в който сочи, че на
01.02.2017г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР
Юг) извършили проверка на електромера, отчитащ доставената електрическа
енергия в обекта на ищеца. Проверката
била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които установили, че
грешката на електромера била извън допустимите норми. Поради изложеното у
служителите на ЕР Юг възникнали обосновани съмнения, че върху електромера било
осъществено нерегламентирано въздействие, демонтирали го и го поставили в
безшевна торба с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в
независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран
нов. За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване
№308945/01.02.2017г. Въпреки положените усилия от страна на служителите на ЕР
Юг да открият клиента с цел да присъства на проверката, същият не бил открит.
На проверката присъствали двама свидетели, които подписали така съставения
Констативен протокол. Процесният електромер впоследствие бил предаден на
Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична
експертиза, като заключението на лабораторията било, че бил осъществяван достъп
до вътрешността на електромера. От вътрешната страна на електромера, на паралел
на токовата бамбина, бил монтиран шунт от дебел проводник. В резултат на тази
манипулация електромерът отчитал по- малко от консумираната електроенергия със
78 % и по двете тарифи.
С оглед на описаното по-горе и като
било установено, че били налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в
чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа
енергия на клиента в размер от 6408 kWh, като дължимата сума, вследствие на
установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от
страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), била 926.68 лв. с
ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 85 дни, като
първата дата - 08.11.2016 г. - началото на корекционния период била датата на
регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и
попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на
проверката, в която била констатирана манипулацията, а последната дата била
датата на извършената техническа проверка-01.02.2017 г.
ЕР Юг предоставило тази
информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура
№**********/19.02.2019г. за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо от
19.02.2019г. изпратило на адреса на ищеца кореспонденция (уведомление) за
извършеното допълнително начисление. Писмото било изпратено с препоръчано
писмо с обратна разписка, но се върнало като непотърсено.
Ответникът заявява още, че
КЕВР имало правомощието да приеме правила за
измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да
регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия ( чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр.
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ,
бр. 98 от
Твърди се още, че ЕВН
ЕС нямало задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Счита
за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно
извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във
вина на него. Въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен, защото в
посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението на
количеството електрическа енергия, не се съдържали изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент. Законът давал възможност на крайния снабдител да извършва едностранна
корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно
въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не
следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим
в подобен тип обществени отношения.
ЕВН ЕС, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били „Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г.(ОУ на
ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на
които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и
оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с
транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия, по който
крайният снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена
корекция на сметката му, като разпоредбата имала следното съдържание: „Чл.28.
(1) ЕВН ЕС въз основа на представени от
електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за
начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал
период. (2)
В случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем)
дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат
възстановени със следващото плащане."
Тъй
като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване
на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като
такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени
сторените деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по
делото, че ищецът Д.Г.М. е потребител на ел.енергия за битов обект,
находящ се гр.Харманли, обл.Хасково, ул."Христо Ботев" №...", ет.2, ап.3, с ИТН: 1653173.
На 01.02.2017г. е била извършена проверка на
електромера на горепосочения обект от представители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, за което е съставен и приетия като
доказателство констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване №308945 от 01.02.2017г., както и протокол от оглед на средството за
измерване от 01.02.2017г., в които е отразено, че
електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична проверка, поради отчитане
на ел.енергията с грешка по-голяма от допустимата. Протоколът е съставен в
присъствието на един свидетел, подписал същия.
Видно от приложения констативен
протокол за метрологична експертиза на
средство за измерване №699/27.07.2018г. на
БИМ, установен е нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, като е
посочено, че от вътрешната страна на клемния блок, между клеми 2 и 3, в паралел
на токовата бобина бил монтиран шунт от дебел меден проводник. Констатирано е
още, че в резултат на тази манипулация електромерът отчитал със 78 % по-малко
от консумираната ел.енергия и по двете тарифи. Приложена и справка за
корегиране на сметката за ел.енергия за общо 6408 kWh, на стойност 926.68 лв.
Издадена е фактура №1206508574/19.02.2019г. за допълнително начислената сума в размер на 926.68 лв. за общо 6408 kWh, вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер №3923958 за период 08.11.2016г. – 01.02.2017г., с падеж
01.03.2019г.;
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
недължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от
предявяване на иска, доколкото ищецът оспорва дължимостта на начислената му
сума от 926.68 лв. по фактура №1206508574/19.02.2019г. Следователно и съгл. чл.154, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже чрез пълно и главно доказване дължимостта на
процесната сума, установявайки наличието на облигационна връзка с другата
страна, както и основанието и размера на вземането си, вкл. и законосъобразното
упражняване от негова страна на потестативното право на едностранно извършване
на корекция в сметките за потребена ел.енергия от ищеца, а ищецът следва да
докаже възраженията си срещу вземането.
По делото не се спори, че ищецът е клиент на
ответника и е абонат на неговите услуги по пренос на ел.енергия. Съдът приема,
че ищецът има качеството на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на
§ 1, т. 41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ - краен клиент, който купува енергия
или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Като
потребител ищецът се намира в договорни отношения с ответното дружество, в
качеството му на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ -
юридическо лице, което осъществява снабдяването с електрическа енергия. Също
така няма спор и по това, че процесната сума, която е начислена на ищеца, е
била начислена като корекция на сметка и е формирана за минал период от 08.11.2016г. – 01.02.2017г.
В тази връзка основният
въпрос от значение за изхода на спора е това дали са били налице предпоставките
за извършване на подобна корекция на сметката за електроенергия, чрез
начисляване на допълнителната за плащане сума, пресметната по съответната
методика.
Периодът, за който е извършена
едностранната корекция на сметката на ищеца е след измененията на чл.98а от
Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) и след
приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети
с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн.ДВ, бр.98/ 12.11.2013г., в сила от
16.11.2013г.). В конкретния случай корекцията е извършена за периода 08.11.2016г. – 01.02.2017г., а проверката на СТИ е
извършена на 01.02.2017г. Към този момент
действащата нормативна уредба на процесните правоотношения е посочена в чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ (редакция бр. 54/2012г. на ДВ, в сила от 17.07.2012г.),
съгласно която устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ).
Посочените правила са приети с Протокол № 147/14.10.2013г. от ДКЕВР (сега
КЕВР). Същите правила са изцяло отменени последователно с две решения на ВАС, а
именно Решение № 1500 от 6 февруари
В по – новата съдебна
практика, постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение №111/17.07.15 г. по т.д.
№ 1650/14 г. на I т.о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на
II т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на I т.о., ВКС
приема, че с изменението на ЗЕ от 2012г., вече съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия и независимо от виновното му поведение, но
само, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по т.83, ал.1, т.6
ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия. (В тази връзка следва да се отбележи, че
общите условия на ответника въобще не са представени по делото, но на съда е
служебно известно тяхното съдържание.)
В случая сочената от
ответника клауза в Общите му условия чл.28, ал.2, единствено регламентира, че
продавачът на електрическа енергия изготвя справка за дължимите суми и в 7-дневен
срок уведомява клиента за сумите, които последният дължи. Посоченото правило се
отнася до уведомяване на клиента за вече извършената корекция, без обаче да гарантира
правото на потребителя на участие в корекционната процедура, а само го
уведомява постфактум за дължимите суми. Нормата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ изисква
предвиждане на изрична процедура, която да обезпечи яснота за потребителя, а не
да се разчита на една обща по смисъл и приложение клауза за изпращане на
съобщения, която не отчита спецификата на корекционните процедури.
В конкретния случай
ищецът е уведомен за корекцията след извършването й, на датата на издаване на
фактурата с дължимата допълнително сума. Следователно, изискването на чл.98а,
ал.2, т.6 от ЗЕ не е изпълнено нито принципно в Общите условия, нито конкретно
клиентът е бил уведомен за извършваната корекция преди финализирането на същата
с издаване на фактура.
Освен изложеното са
нарушение и конкретни правила от ПИКЕЕ, касаещи връчването на констативния
протокол и предаването на СТИ за проверка. Не е спазена
нормата на чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ за връчване на констативния протокол от
проверка на СТИ, което следва да стане отново преди извършване на корекцията,
за да се обезпечи правото на участие на клиента в едностранното изменение на
иначе двустранното облигационно отношение. Не се установи по делото констативният
протокол да е бил изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.
Що се касае до това
необходимо ли е да се доказва виновно поведение на потребителя на ел.енергия
или не, то следва да се отбележи, че в Решение 115/20.09.2017 г. по т . д. №
1156 по описа за 2016г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 118/18.09.2017 г.
по т.д. № 961 по описа за
При посочените нарушения
в изискванията за задължителното съдържание на общите условия на ответника,
както и нарушенията на ПИКЕЕ за връчване на КП за проверка на СТИ на клиента,
все правила, целящи постигане на равновесие в облигационната връзка чрез
обезпечаване правото на участие на по-слабата икономическа страна в корекционната
процедура, следва, че не е изпълнен фактическият състав за възникване правото
на ответника да коригира едностранно сметката на ищеца за процесната сума и
период. Процесното вземане не е възникнало в имуществената сфера на ответника,
поради което следва да се признае недължимостта му и предявеният иск да се
уважи изцяло.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират и
са налице доказателства, че са действително направени. Ответникът следва да се
осъди да заплати на ищеца сумата 400,00 лв., от която 50,00
лв. – разноски за държавна такса и 350,00 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение. Неосноватеолно е искането на ответника за намаляване
на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на същото, доколкото същото
е в определено в размер малко над минимално предвидения в
чл.7 ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ
Водим от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД,
с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо
Г.Данов” №..., представлявано от Ж.П.С. и М. М. М.-Д. –
членове на Съвет на директорите, че ищецът Д.Г.М., ЕГН:**********
*** не
дължи на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД сумата в размер на 926.68 лв., представляваща допълнително
начислена ел.енергия за периода от 08.11.2016г.
– 01.02.2017г., дължима по Фактура №1206508574/19.02.2019г.
ОСЪЖДА, ответника
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо
Г.Данов”№., представлявано от Ж. П. С. и М. М.М.-Д. –
членове на Съвет на директорите, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца Д.Г.М., ЕГН:**********
*** направените по делото разноски в размер на
общо 400.00
лв.
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|