Р Е Ш Е Н И Е
№ 247/7.4.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, І
състав, в открито съдебно заседание на седми март, две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА
ШОТЕВА
При
секретар Тодорка Стойнова като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело
№ 1232 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 и
следващите от КСО, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Делото е образувано по жалба на С.Й.М. ***
против Решение № 1012-12-297#1 от 25.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане
№ 121-00-4063-3/16.09.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.
С жалбата се моли обжалваното решение да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, както и потвърденото с него
разпореждане. Оспорват се изцяло констатациите в обжалваното решение.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. П., който поддържа
жалбата. Претендира разноски съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП
на НОИ - Пазарджик– редовно уведомен, не се явява. Вместо него се явява гл.
юриск. М., редовно упълномощена да го представлява. В съдебно заседание оспорва
жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и да се потвърди акта на
административния орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, след като
взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по делото
писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:
С разпореждане № 121-00-4063-1 от
11.12.2019г. на Ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ Пазарджик, на основание чл. 54г, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица, образувано по заявление № 121-00-4063 от 03.12.2019г. С
разпореждане № 121-00-4063-2 от 14.09.2021г. на същия орган, на основание чл.
55 от Административнопроцесуалния кодекс е възобновено производството по
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по
заявление № 121-00-4063 от 03.12.2019г. С разпореждане № 121-00-4063-3 от
16.09.2021г. на Ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО, на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица с мотив, че последния няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12
месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
До НОИ е подадено уведомление за сключен
трудов договор от 02.05.2018г. между жалбоподателя, в качеството му на работник
на длъжност „сезонен работник земеделието“ и „ДЕЗА - ЛУКС“ ЕООД, ЕИК *********,
в
качеството му на работодател. Уговореното е по договора основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 600 лева. Трудовият договор е прекратен на
15.11.2018г. и сключен трудов договор от 06.07.2019г., на длъжност „общ
работник“ и основно трудово възнаграждение 1000 лева с работодател „РОЯЛМОТОРС
777“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК *********, който е прекратен на 01.12.2019г.
При извършена проверка от контролните
органи на ТП на НОИ - Пазарджик в осигурителя „ДЕЗА - ЛУКС“ ЕООД, с. Алеко
Константиново, ЕИК *********, е установено, че С.Й.М. не е осъществявал трудова
дейност, която е основание за осигуряването му по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за периода от 02.05.2018г. до 18.12.2018г.
Ревизия на осигурителя „ДЕЗА - ЛУКС“
ЕООД била извършена и от контролните органи на Националната агенция по
приходите. Заключено било, че осигурителят без правно основание е подавал данни
за осигуряване по реда на чл. 5. ал. 4, т. 1 от КСО.
При извършена проверка от контролните
органи на ТП на НОИ – Пазарджик по разходите на ДОО в „РОЯЛМОТОРС 777“ ЕООД, ЕИК ********* и обективирана в КП №
КВ-5-12-00858041 от 23.12.2020г. е установено, че жалбоподателят е упражнявал
трудова дейност за периода от 06.07.2019г. до 30.11.2019г. и подадените данни
по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО отговарят на данните от първичните
документи.
Във връзка с констатациите от
извършените от контролните органи проверки на основание чл. 55 от АПК с
разпореждане № 121-00-4063-2 от 14.09.2021г. е възобновено производството по
подаденото от М. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.
При преценка правото на парично обезщетение за безработица по подаденото от жалбоподателя
заявление, заключението е било, че същият не е осигуряван за риска безработица
за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
В резултат на гореизложеното и на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. С чл. 54, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица, като е посочено, че в 18-месечния период от 01.06.2018г. до
30.11.2019г. същия е осигурен за фонд „Безработица“ за 04 месеца и 25 дни чрез
осигурителя „РОЯЛМОТОРС 777“ ЕООД, ЕИК *********.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което
има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен
ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява
целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното
мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на
процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в
мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за
издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт противоречи на
материалноправните разпоредби по издаването му.
Събраните в хода на административното
производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ гр. Пазарджик до
извода, че жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на
задълженията си по сключения трудов договор с „Деза - Лукс“ ЕООД. Тези изводи
съдът намира за неправилни.
Материалното право на парично
обезщетение за безработица е регламентирано в чл. 54а от КСО, като изплащането
се извършва въз основа на акта на органа по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Право на
парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1/ имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2/ не са придобили право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3/ не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО определя
осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение следва, че
осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са
внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. В
случая спорът е по отношение твърдението на ответника, че жалбоподателят не е
осигурено лице поради фиктивността на правоотношението, обуславящо дължимостта
на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на такива вноски от
страна на осигурителя.
Следва да се отбележи, че в настоящото
производство не се разглежда въпросът за действителността на трудовия договор.
Той не може да се решава инцидентно по повод на спор около обезщетения,
свързани с породеното от наличието на такъв договор правоотношение. Този извод
се налага при внимателното тълкуване на разпоредбите на чл. 74, ал. 1 и ал. 3
от КТ. По аргумент за по-силното от разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от КТ следва
да се приеме, че и контролни органи по повод на административни спорове не
могат в хода на административно производство да се позовават инцидентно на
необявена по надлежния ред недействителност на трудово правоотношение. За
неговата действителност е достатъчно наличието на валидно годно основание за
пораждането на правоотношението и готовността на работника, служителя да
престира работната си сила. От съдържанието на определението за осигурено лице
следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се
счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Наличието на трудово правоотношение в
повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е
достатъчно за целите на осигуряването. Изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да
упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов
договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява
трудова дейност въз основа на това правоотношение.
В конкретния случай, от събраните по
делото гласни доказателства - показанията на св. Л., които съдът цени като
обективни, последователни и незаинтересовани, жалбоподателят реално е
осъществявал трудова дейност в „Деза - Лукс“ ЕООД в периода май 2018 - ноември
2018 на длъжността сезонен работник. За работата си е получавал трудово
възнаграждение в брой, като се е подписвал във ведомости.
По делото са представени: длъжностна
характеристика за длъжността „Общ работник“, с работа „сезонен работник
земеделието“ (л.269)., Трудов договор №044/02.05.2018г. (л.266).
Следва да се посочи, че по делото е
прието като доказателство решение №862/18.11.2021г. по адм. дело №905/2021г. по
описа на Административен съд гр. Пазарджик, I състав. Представени също са и писмени
доказателства /неоспорени от ответника/, че „Деза - Лукс“ ЕООД е извършвало
реална дейност - свидетелство за регистрация на фискално устройство (л.272);
позволително за ползване на недървесни горски видове за добива през 2018 г. на
гъби, ароматни и лечебни растения от горски територии, предоставени за
управление/собственост на ТП ДГС Белово (л.273); удостоверение за вписване в
списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби № 70/17.05.2018 г.,
издадено от Директор ОДБХ – гр. Пазарджик (л.274); 2 бр. договори за наем
(л.275,276); справки декларации по ЗДДС за периода 05.2018-11.2018 г. (л.277-283).
Предвид на това съдът намира, че от
събраните в хода на административното производство доказателства се установява,
че жалбоподателят е извършвал трудова дейност, тоест реално е осъществявал
трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Пазарджик е неправилно и
незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено, а преписката
върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Предвид изхода на делото и направеното
своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати
направените по делото разноски в размер на 10 лева държавна такса и 400 лева
адвокатски хонорар или общо 410 лева, съгласно представен списък на разноските
и договор за правна защита и съдействие ( л. 261, 260).
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, първи състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1012-12-297#1 от 25.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с
което е потвърдено Разпореждане № 121-00-4063-3/16.09.2021 г.на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пазарджик.
ВРЪЩА
преписката
на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ гр. Пазарджик да заплати на С.Й.М., ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на общо 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението е окончателно, съгласно
разпоредбата на чл. 119 от КСО във вр. с чл. 117 ал.1 т.2, буква „б“ от КСО.
СЪДИЯ: /п/