Решение по дело №1104/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ф. А. А., [държава], с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], **, срещу Решение №3112/10.04.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди, че същото било издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. При неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на които държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Изложила подробно бежанската си история пред административния орган, но тя била възприета неправилно. Счита, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че чужденката не е заявила за нея да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за нея бил налице и тя не можела да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността ѝ, нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Поради възникналите нови обстоятелства след падането на Б. А. от власт, изпитвала опасения за живота си и не можел да се върне в [държава]. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на член 3 Държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят напуснал своята държава на произход. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение, със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез Дирекция „Миграция“, С.-Любимец, с вх. №105450-7992/03.12.2024г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. №4956/10.12.2024г., Ф. А. А. от [държава] е поискалa закрила от Република България. На 10.12.2024г. търсещата закрила е била регистрирана в ДАБ с имената Ф. А. А. - [държава], родена на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, *професия, с *  образование, [семейно положение], документ за самоличност - национален паспорт №00898855, изд. от [държава] на 02.02.2024г., валиден до 01.08.2026г. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на бащата (починал), майката, братята, сестрата на търсещата закрила, както и имената на съпруга (починал) и децата ѝ, всички с местонахождение в [държава], с изключение на две от децата ѝ, за които е отбелязано, че се намират в Нидерландия и в България.

С писмо с рег. № УП-35429/11.12.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-2304/06.02.2025г. (рег. № УП 35429/07.02.2025г. в ДАБ при МС) на ИФ Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 17.02.2025г. с кандидатката за закрила е било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 35429/17.02.2025г. В хода на интервюто чужденката е посочила, че потвърждава казаното от нея при попълване на регистрационния лист. Не използвала други имена. Заявила, че има син в Нидерландия и син със семейството си в България, заедно с нея. Напуснала [държава] през месец август 2024г., нелегално и преминала в Турция, където останала три месеца. В България пристигнала на 19.11.2024г., със стълба над оградата. Б. общо единадесет души. След като преминали на българска територия, вървели един ден в гората, където им се обадили от някаква организация, на която пък се обадил трафиканта, тъй като с тях имало малко дете на сина ѝ. От организацията пристигнали с полиция. Закарали ги в полицейски участък, където останали 24 часа и след това ги закарали в затворен лагер, където останали седемнадесет дни и накрая били докарани в лагера в [населено място]. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Сега за пръв път подавала молба за закрила. Не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход или в друга държава. Не е имала проблеми заради религията или етноса си. Посочила, че е родена в [населено място], но през 2015г. се преместили в [населено място] и живяла там до напускането на родината си. Посочила, че е [семейно положение], със съпруга си имали пет деца. В [държава] били майка ѝ, двама братя и две сестри. Всички били в [населено място]. Заявила, че има средно образование. В [държава] била домакиня. Никога не е членувала в политическа партия или организация. Разказала, че напуснала [държава] заради войната и липсата на елементарни условия за живот. Преместили се в *, защото синът ѝ бил [семейно положение] за друга жена, развел се с нея, но роднините ѝ започнали да го преследват, заплашвали ги с убийство, даже убили съпруга на чужденката. Страхувала се за живота си и за семейството на сина си. В Идлиб първо били в лагер, в пълна мизерия, а после се преместили в [населено място]. Заявила, че е била свидетел на военни действия или сражения, виждала и чувала такива отдалеч. Имало много бомбардировки, през 2011г. къщата им в * била разрушена. Пояснила, че съпругът ѝ бил убит през 2012г. от роднините на бившата жена на сина им А.. Виждала само един път отдалеч ислямистки групировки в района, не знаела кои били, но си личали по облеклото. Много често имало инциденти в Идлиб, имало отвличания за откуп, а кражбите били ежедневие. Имало заплаха лично към нея и към семейството ѝ, отправена от роднините на бившата съпруга на сина ѝ. Лично спрямо нея не било оказвано насилие, освен убийството на съпруга ѝ. Знаела, че А. вече не е на власт в [държава], но положението било много зле. В Идлиб имало много убийства и отвличания, даже повече от преди. Заявила, че не би се завърнала в [държава]. Страхувала се за живота си и за семейството на сина си. В [държава] нямало никакви условия за живот, нямало ток, нямало вода, нямало училища за децата, нямало нищо. Дали и кога ще се нормализира държавата, никой не знаел. Счита, че ако се завърне в страната си, ще бъде убита. Подала молба за закрила в Република България, защото е мирна, спокойна и безопасна държава, и се чувствали добре тук. Желанието ѝ било да живеят тук, да работят, внуците ѝ да учат и да имат бъдеще.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП 35429/07.04.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденката.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ф. А. А..

Решението е връчено лично на лицето на 17.04.2025г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 28.04.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденката има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила за разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец, административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденката не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че в бежанската история няма изложени основатели опасения от преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ по визираните в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини, а сочените от кандидатката такива за напускане на страната по произход не отговарят на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Посочил е също, че дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, кандидатката не заявява. Направил е извод, че се касае не за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за лице, търсещо по-добър живот.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителката. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от изложеното при проведеното с жалбоподателката интервю не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателката не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателката не е направила в разказаната от нея бежанска история. Не е била арестувана, нямала е проблеми с официалните власти в [държава], не е била жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към нея. Оспорващата не твърди в страната си на произход да е била преследвана, да е било упражнявано физическо насилие спрямо нея, или да е била обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателката информация е била подробно разгледана от административния орган и последният правилно е приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

Данните, съдържащи се в приложената към преписката справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и в тази, представена в хода на съдебното производство, не дават основание да се приеме, че както към дата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл.8 от ЗУБ.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. В новинарския поток за тази страна е налице информация за възникнала в началото на март 2025г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция *, както и в * и *, в Западна [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население, повечето от които алевити. Според данните в някои медии (вж. DW, БТА, 24 часа, [интернет адрес], ON AIR Bulgaria, [интернет адрес] и др.) в [държава] са загинали стотици лица в сражения между сирийските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А., като около 300 от тях са били участници в сраженията. Посочва се, че официалната сирийска власт е положила усилия за овладяване на положението. Данни в тази връзка се съдържат в представената по делото Справка вх.№МД-02-262/19.05.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, съгласно които новите управляващи в [държава] са подложени на натиск от Запада и арабските страни да сформират правителство, което да включва в по-голяма степен разнообразните етнически и религиозни общности в страната. Този натиск се увеличава след убийствата на стотици цивилни алауити – малцинствената секта, от която произлиза сваленият бивш президент Б. А. - при избухнало насилие по западното крайбрежие на [държава] през м. март 2025г. Пак през март в [държава] е приета конституционна декларация, предназначена да служи като основа за междинния период, ръководен от А. *.

Следва да се има предвид фактът, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо, съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗУБ с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващата е била принудена да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№МД-02-159/14.03.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденката, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещата закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че от изложеното в справката става ясно, че в [държава] все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителката да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието ѝ на територията на държавата си по произход, тя ще бъде изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живяла жалбоподателката, както и с личното ѝ положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателката, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещата закрила, върната в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка справка и в представената в хода на съдебното производство Справки вх. №МД-02-262/19.05.2025г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. В Справка с вх. №МД-02-262/19.05.2025г. са посочени данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Сирийският президент А. ал Шараа обявява преходно правителство, назначавайки 23-ма министри в нов разширен и приобщаващ кабинет. Кабинетът, обявен на 29 март 2025г., включва г-н Я. Б., алауит, назначен за министър на транспорта, и г-н А. Б., представител на общността на друзите, който ще ръководи министерството на земеделието. Известната опозиционна фигура, г-жа Х. К., член на християнското малцинство в [държава] и дългогодишен противник на Б. А., е обявена за министър на социалните въпроси и труда и става първата жена, назначена от А. Ш.. Правителството няма да има министър-председател, като се очаква А. Ш. да ръководи изпълнителната власт, а в реч, отбелязваща сформирането на кабинета, той казва „Формирането на ново правителство днес е декларация за нашата съвместна воля за изграждане на нова държава“. В Справка вх.№ МД-02-262/19.05.2025г. се съдържат данни, че към 8 май 2025г. Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че, считано от 8 декември 2024г. , около 481 730 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни. С това общият брой на сирийските граждани, които са се завърнали в [държава] от началото на 2024г., става над 842 570 души. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 8 май 2025г., 1 186 147 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, включително 337 868 души, които са се завърнали от места за вътрешно разселени лица.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни и според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г., не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното, жалбоподателката ще бъде изложена на тежки заплахи срещу живота или личността си поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващата да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденката да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното жалбоподателката интервю, тя е нямала взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвала политическа или друга особена дейност. Следователно, не може да се направи извода, че личното и общественото ѝ положение предполагат същата да е в рискова група, чиято дейност да я постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в [държава], за да се предостави хуманитарен статут на молителката, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващата не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателката, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателката не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последната не е заявила член на семейството ѝ да е с предоставена международна закрила, нито молбата за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

По изложените съображения, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. А. А. – [държава], с посочен адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], **, срещу Решение №3112/10.04.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.