№ 8841
гр. София , 29.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА
ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Частно гражданско дело № 20211110137478 по описа за 2021 година
Заявителят обосновава вземането си към длъжника за сумата от 267,24 лв. с обективирана в
чл. 4 от договора за предоставяне на поръчителство от 13.03.2020 г. клауза, съгласно която
поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията си по този
договор.
Съдът намира така посочена клауза за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП
поради следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №[номер] от 13.03.2020г.
потребителят следва да формира избор дали да предостави обезпечение по кредита и ако да-
съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. В случай, че
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя [ЮЛ]
юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се
разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване на посоченото
обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен
срок от подаването му.
Съдът намира, че отношенията между кредитора и длъжника са представени като
регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за поръчителство, предвид
изложените от заявителя твърдения, но се касае за свързани и обусловени правоотношения,
които не могат да съществуват самостоятелно. Договорът за потребителски кредит не може
да бъде сключен без да е обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и
между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита.
Налице е дълг по кредитно правоотношение с уговорени акцесорни плащания, които следва
1
да се разглеждат като едно цяло, а не като отделни договори. Съдът намира, че целта на
обособяването на кредитното правоотношение в отделен договор, е да се заобиколи закона и
забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на
договора- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от
основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита. Възнаграждението на поръчителя не е включено в предвидения по
договора ГПР, а ако бъде включено, стойността на ГПР /който в случая е 49%, видно от
твърденията, изложени в заявлението/ ще надвиши максимално допустимия размер,
регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК- петкратният размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по постановление на
Министерския съвет на Република България. Освен това плащането на тази такса е
уговорено като приоритетно - преди основното задължение по кредитното правоотношение,
от което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в
насрещната престация. Като последица води до неоснователно обогатяване за кредитора-
както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е предвиден в ЗЗД, в случая с него се
постига осигуряване на сигурен доход без насреща да е престирана услуга. На практика е
предвидена допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, поради
което е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1, т.14 ЗЗП.
В полза на [ЮЛ] не е възникнало вземане за възнаграждение въз основа на Договор за
потребителски кредит №[номер] от 13.03.2020г., нито въз основа на Договор за
предоставяне на поръчителство от 13.03.2020г., доколкото се основава на неравноправни
клаузи. С оглед на обстоятелството, че вземане не е възникнало то не е могло и да бъде
прехвърлено в полза на заявителя.
Ето защо в частта, с която се обективира искане за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 267,24 лв. възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от
13.03.2020г., заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК.
В частта относно административни разноски във връзка с уведомяване и извършени опити за
извънсъдебно погасяване на задължението в размер на 46,50лв., Съдът намира, че същата е в
противоречие с чл.33, ал.1 от ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото
обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на
посочената разпоредба , тъй като
се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава.
Така мотивиран съдът,
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на [ЮЛ], с ЕИК: [номер] и седалище и адрес на управление:
[адрес] предявено срещу Д. СТ. ПР., с ЕГН: ********** и настоящ адрес: [адрес], в частта,
обективираща искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 267,24 лв.
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 13.03.2020г. и за сумата от
46,50лв. административни разноски във връзка с уведомяване и извършени опити за
извънсъдебно погасяване на задължението.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в седмичен
срок от връчването на преписа.
Препис от Разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3