О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.Павликени 23.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд първи
състав в закрито заседание на двадесет и
трети ноември през двехиляди
и двадесета година в състав:
Районен съдия:
ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При секретаря .......като разгледа докладваното от съдията Гр.д.№ 318 по описа за 2020г.,намира
за установено:
Подадена е искова молба по
обективно съединени искове по чл.422 от ГПК след проведено заповедно
производство по ЧГрД№***/2019г на ПРС
В законовия срок за писмен
отговор е постъпил такъв от особения представител на ответницата. Твърди,че
исковете са недопустими.
Съдът като извърши повторна
служебна проверка на исковата молба и на проведеното заповедно производство
намира за установено следното:
По подадено заявление от „ЮБЦ“
ЕООД гр.С. е издадена заповед по чл.410 от ГПК за осъждане на длъжника К.А.Г. ***6.83лв.
главница незаплатени мобилни услуги по договор между „Т. Б.“ ЕАД и длъжника от 21.04.2011г, 211.23лв. мораторна лихва за периода
04.05.2018г-06.12.2019г и 390.36лв. направени разноски. Посочено е основание на
вземането горепосочения договор за мобилни
услуги и издадени въз основа на него фактури 4бр. за периода
15.11.2017г-14.04.2018г.
В исковата молба се
претендират същите суми като обаче се
сочи, че сумата 1306.83лв. представлява главница и неустойка по договор за далекосъобщителни услуги, ведно
с 297.64лв. незаплатени лизингови вноски за мобилни устройства. Посочва се като
основание за вземането както договор от
21.04.2011г с мобилния оператор, без да представя този договор, а се позовава
на други последващи договори: от
02.08.2016г за подновяване условията за ползване на мобилен номер, от
29.07.2017 за добавяне на още един
мобилен номер и сключен договор за лизинг от същата дата за устройство Huawei P10 Lite Black, договор от
16.11.2017 за добавяне на още един мобилен номер и сключен договор за лизинг от
същата дата за устройство Nokia 3 Black. Позовава се и
на издадените фактури 4бр. за периода 15.11.2017г-14.04.2018г.
Съдът намира, че предявените
обективно съединени искове по чл.422 от ГПК са обусловени от издадената заповед за изпълнение и при предявена претенция по
чл.422, ал.1 от ГПК, предмет на установяване и признаване по исков ред е
заявеното и обективирано в заповедното производство право. Предвид
преюдициалния характер на заповедното производство в исковото такова, съдът следва
да установи дали ищецът има вземане по основание и размер съвпадащи със
заявеното в заповедното. След като в заявлението въз основа на което е
образувано производството по ч.гр.д.№***/2019г на ПРС заявителят изрично е записал, че
основанието на паричното му вземане е договор
от 24.04.2011г, то съдът дължи произнасяне по
съществуването именно на това вземане
по размер и основание. В случая в исковата молба се въвеждат нови основания за
вземането – нови договори, последващи договора от 2011г., различни от това
основание по което е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.
За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните,
основанието и размера на предявените искове и задълженията, за които е издадена
заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява
дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и
за които е издадена заповед за изпълнение.
В настоящия случай пълно съответствие липсва. При описаната фактическа
обстановка се налага извод за разминаване между основанията на
вземането по издадената заповед за изпълнение и тези, въз основа на които се
претендират сумите в настоящото производство. Ищецът конкретизира , че главницата
представлява сбор от отделни и различни
по характер вземания.
Производството по чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното производство по чл.410 от ГПК.При разминаване в
произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до
недопустимо разминаване в претенциите.
При предявяване
на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на
вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната
характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни
правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение. Посочването на друго основание, от което произтича
вземането /в случая – договори от друга дата и вземания с различно основание и
размери/, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за
изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1,
предл.4 ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК
/Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение №
43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от
24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др., пост.
по реда на чл. 290 ГПК/. Очевидно,че претендираната като общ размер сума по
иска и по заповедта за изпълнение съвпадат. Заповедта обаче е обоснована като
вземане по главница само от неизплатени мобилни услуги по договор от 2011г, а исковата молба е съставена от няколко различни видове вземания: неплатени мобилни
услуги, неустойка, неплатени лизингови
вноски за различни мобилни устройства по договори, последващи договора от 2011г. Мораторната лихва е идентична с тази по
заповедното производство по размер и по период, но тъй като основанието на вземанията за
главница и мораторна лихва в заповедното производство и в настоящото
производство са различни, то
недопустимостта на предявената главница води до недопустимост и на
претенцията за мораторна лихва.
Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК,
ВКС, издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена.
Водим от горното съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба на „ЮБЦ“ ООД гр.С. с ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез адв. В.Г. от *** против К.А.Г. *** с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК във връзка с проведено
заповедно производство по ЧГрД№ ***/2019г на ПРС КАТО ПРОЦЕСУАЛНО
НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело
№ 318/2020г по описа на ПРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 по Чгрд№***/2019г на ПРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновски
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на щеца.
Препис от Определението да се връчи и на двете страни по делото.
Районен съдия:
Вярно с
оригинала! ЙП