Решение по дело №616/2018 на Районен съд - Тервел

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№….

                             От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,18.04.2019 година

                   Решение от книга за открити заседания №…… от 18.04.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Тервелски районен съд, в публично съдебно заседание проведено  на  седми март , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                          Председател:Р. Б.

          При участието на секретаря И.Ч., сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Р. Б. гр.дело №616 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 2832 от 26.10.2018  година – предявен е  отрицателен установителен иск от Д.И.М. с ЕГН ********** ***  срещу  Г.С.М.  с ЕГН ********** с посочен по  молбата адрес за призоваване  гр. Тервел , общ. Тервел – Общинска служба „ Земедие и гори“ гр. Тервел  -  иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по който да бъде прието за установено по отношение на ответницата , че ищеца не дължи сумата от 928,60 лева – претендирани от ответницата като наемна цена  за ползване  на дела на ответницата в размер на  ½ ид. части от съсобствен  на страните недвижим имот – апартамент   в  гр. Тервел , , ж.к.“ хххххх“ бл. „ хххххххх“ вх.х ет.х ап. х  ,  считано от 26.02.2013 година -  по 17,65 лева месечно  , поради погасяване на вземането по давност  за периода от 26.02.2013 година до 18.10.2015 година включително , за което е   издаден изпълнителен лист № 463 от 11.10.2018 година    въз основа на Решение № 33 от 25.03.2013 година  по гр. Дело № 297/ 2012 година  по описа на РС Тервел , влязло  в законна сила на 10.04.2013 година , въз основа на който и изпълнителен лист  е образувано  изпълнително дело № 20183250400071 по описа  на  Държавен съдебен изпълнител при Районен съд  гр. Тервел  .

С Разпореждане № 1023 от 31.10.2018 година , съдът   приема  исковата молба за редовна и  разпореди на основание чл. 131 от ГПК  препис от исковата молба ведно с   доказателтсвата към нея д асе изпратят на ответницата  по делото .

Книжата са връчени на ответницата на  05.11.2018 година .

       По делото от ответницата  е депозиран  писмен отговор – -  вх. № 3090 от 19.11.2018 година . Писмения отговор   е даден от ответницата ,чрез процесуалния си представител -  адвокат Л. К. ***, със съдебен адрес *** .

   В цялост предявения иск се приема от  ответницата за допустем, но същия според  страната  се явява  не основателен , като  с  отговора си ответницата  излага подробни съображения  в тази насока.

   По повод атакуването на  Определение № 265 от 31.10.2018 година  по заявено производство по  реда на  чл. 389 и сл.  От ГПК ,    ищеца е  запознат с дадения от ответницата писмен отговор и  депозира становище по отговора -  вх. № 3402 от 21.12.2018 година .

   С Определение № 34 от 04.02.2019 година  съдът изготви проекто  доклад по делото с който  разпредели   доказателствената  тежест на страните .

  Стрените претендират  разноски  .

В  съдебно заседание  ищеца редовно  призован  се явява лично и с процесуалния си  представител  – адвокат С.   И. - АК Добрич. Исковата молба се   подържа по основание.

Ответницата  редовно призована , не се явява ,  по делото се представлява от процесуалния си представител -  адвокат Л.К. ***. Ответницата , чрез процесуалния си представител  оспорва   така  предявения  иск , на посочените  обективирани в писмения отговор основания.

От събраните по делото  писмени  доказателства, от становищата на страните, като  съобрази и нормативната  уредба , съдът приема за  установено следното  от  фактическа страна :

 С Решение № 33., от  публичен регистър, том 1  , стр. 397 от 25.03.2013 година, решение от   книга  за открити заседание № 33 от 25.03.2013 година по гр. Дело № 297/ 2012 година по описа на РС Тервел, съдът  е прекратил с  развод  сключения между  страните граждански брак ,  слючен пред длъжностното лице по  гражданското състояние при Община Тервел  гр. Тервел ,  на  05.09.1987 година, с акт за граждански  брак № 0126, поради  настъпило  в него  дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на двамата съпрузи .

Със  същото  Решение  съдът   предоставя  ползването на семейното  жилище : апартамент  находя щ се  в гр. Тервел , ж.к.“ ххххххх“, бл. хххххх, вх. х, ет. х ап. х на  съпруга – настоящия  ищец – Д.И.М. .

Със същото Д.И.М. е  осъден да заплаща на Г.С.М. – настоящата  ответница месечен наем в размер на 17,65 лева-  сума явяваща се усреднена наемна  цена, съобразно  собствената идеална част на ответницата върху недвижимия имот, който страните са придобили по време на брака си , и е предоставен за ползване  от ищеца , считено  от 26.02.2013 година – дата на   депозиране на искането , до настъпването на юридически  факт – прекратяване на съсобствеността върху същия недвижим имот между страните .

 На 11.10.2018 година  настоящата  ответница – Г.С.М. по  гр. Дело № 297 / 2012 година по описа на  РС тервел , се е снабдила  с  изпълнителен  лист, като по същия  ИЛ е посочено  ,че е  издаден на основание влязло в законна сила на 10.04.2013 година  Решение по  цитираното  гр. Дело . По силата на  същия  изпълнителен  лист   настоящия ищец е осъден да заплаща на Г.С.М. месечен  наем в разме на 17,65 лева , явяваща се усреднена  наемна  цена, съобразно съсобствената идеална чат  на ответницата върху недвижимия имот , който страните са придобили по време на брака  и е  предоставен за ползване  на ищеца , счетано от 26.02.2013 година  - дата на   депозиране на искането , до настъпването на юридически  факт – прекратяване на съсобствеността вурху същия недвижим имот между страните .

На основание и на   издадения изпълнителен лист   по молба на настоящата ответница Г. С.М.  е  образувано   - видно от   доказателствата  изпълнително дело № 20183250400071 .

С покана за   доброволно  изпълнение изх. № 940 от 18.10.2018 година съдебен  изпълнител по цитираното  изпълнително дело   уведомява настоящия   ищец ,че  дължи на посочения взискател  задължението  за  заплащане на месечния наем за периода от 26.02.2013 година до 18.10.2018 година, което видно от текста на  покана за доброволно  изпълнение – писмено  доказателство – лист  4 по делото, е изчислено  от съдебния изпълнител и възлиза в размер на 1709,12 лева – за периода  до 26.02.2013 година до 18.10.2018 година  .

От правна страна :

Така заявен, искът е отрицателен установителен за недължимост на вземане, предмет на принудително изпълнение и черпи  своето  правно основание  от   разпоредбата на   чл.439,  във вр.  С чл.124, ал.1 ГПК.

 При   издаването на  изпълнителния лист ,  състав на РС Тервел  приема  ,че решението   по    гр. Дело №  297 / 2012 година , влиза в законна сила а 10.04.2013 година  .

  Съдът   приема , че предявеният отрицателен установителен иск    с правно основание чл. 124 от ГПК и  чл.439 ГПК е основателен и процесното вземане  /  за  посочения по исковата молба  период / е недължимо,като е мотивиран от   следните   съображения :

 Не се   спори от страните, че за  присъдения наем  е издаден  ИЛ от 11.10.2018 година .

 По правната си  същност  производството по  претенцията за предоставяне  ползването на семейното  жилище не е  исково, а спорна съдебна администрация -  един вид  форма   на съдебна намеса  в гражданските правоотношения, осъществявана  по реда на  двустранно  спорно  производство , решението  по което няма сила на  присъдено  нещо и може да бъде  променяно  при  промяната на обстоятелствата .

 Решението  по  гр. Дело № 297/  2012 година по описа   на РС Тервел  по своята  същност във втория си  диспозитив представлява  решение с което се предоставя  за позване  на  съпруг след  развода на семейното жилище. Наемното  правоотношение  между страните се  създава именно с  това съдебно решение .   По силата на  съдебното решение, с което  се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните,  между страните – бившите  съпрузи възниква наемно правоотношение, което от своа страна е  възмездно, т.е .  ползващия жилището   бивш  съпруг дължи наем  на  неползващия   имота , съгласно решението .Наема за ползването на  съсобствената  част на  другия съсобственик  се явява периодично  плащане,като  вземане за такова периодачно  плащане  се погасява в   3 / три / годишен  срок – съгл.  Разпоредбата на чл. 111 б.“в“ от ЗЗД  .

 По делото не се събраха данни за  спиране или  прекъсване на давността до дата на  снабдяване на  ответницата М. с  изпълнителен  лист . Такива данни   за  спиране или  прекъсване на давността, не се събраха  да са налични  и  до дата на  образуването на  изпълнителното  дело  и  отпочването на  изпълнителните  действия - покана  за доброволно изпълнение от  18.10.2018 година .  Следователно  всяка  една  наемна вноска считано    три години назад   от   дата на  покана за доброволно  изпълнение от  18.10.2018 година се явява  по отношение на  длъжника   погасена по  двност .

 Съдът не  може да сподели   тезата на  ответницата обективирана в  дадения писмен отговор , че  в случая следва  да намери приложение  разпоредбата на чл. 117  ал.2 от ЗЗД – прилагането на  5 / пет /  годишната  погасителна  давност  и   при  това иска  да се отхвърли като неоснователен ,като  съдът   приема следното : 

 В  случая не е приложимо правилото на  чл. 117  ал. 2 от ЗЗД , тъй като  то касае решение  по спор по един  исков процес   и предполага  СПН , което не може да се сподели за  налично  по посоченото    съдебно  Решение  по  гр. Дело  № 297 / 2012 година  в частта му   касаещо  ползването  от  страните на  недвижимия имот  след  развода ,  който страните са  придобили по време на брака си .Предвид  правната същност на производството  относно   предоставянето ползването на семейното  жилище, което не е исково  производство  а такова  по спорна съдебна администрация, то съдът приема , че   не следва  в случая да намира приложение  разпоредбата на чл.  117 ал.2 от  ЗЗД и давността / хогасителната / да  е 5 / пет / годишна. 

Производството по делото е образувано въз основа на редовна искова молба, с която е предявен процесуално допустим иск. За ищеца в настоящето производство, е налице и правен интерес от предявения установителен иск, предвид образуваното срещу него изпълнително дело за принудително събиране на оспорените в настоящето производство вземания и получената покана за доброволно изпълнение. Само от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото от правния спор право, като за  ищеца по настоящото дело  предявения отрицателен установителен иск е и единствения признат от закона ред за защита, поради това, че към датата на подаване на исковата молба в съда спорното вземане не е принудително събрано. Следователно търсената от ищеца защита с предявения от него иск не може да бъде постигната с осъдителен иск на плоскостта на неоснователното обогатяване предвид липсата на неоснователно имуществено разместване.

 

С оглед вида и характера на предявения иск, а именно - отрицателен установителен за несъществуване на вземането, тежестта на доказване по основание и размер на изпълняемото право е върху ответната страна . Ищецът по този иск следва да докаже възраженията си за погасяване на вземането по давност.

Няма спор по делото, установява се и от представените и относими по спора  доказателства , че с  посоченото  по горе Решение – влязло в  закнонна сила на  10.04.2013 година  брака между страните е прекратен с развод ,като  придобитото по време на брака семейно жилище е предоставено за  ползване от    настоящия ищец, като  ищеца е осъден да  заплаща на   натоящата   ответница месечен наем в посочения по решението  размер .

 На 11.10.2018 година   ответницата по делото   се е снабдила с  изпълтилтелен лист  срещу Д. М. за  заплащане на земесеч наем, в размер на 17,65 лева  месечно  считано от 26.02.2013 година .

Въз основа на издадения на 11.10.2018 година  изпълнителен лист от ответницата  е   образувано  и  посоченото  по- горе  изпълнително дело № 20183250400071 по описа на ДСИ при  РС Тервел , като и на 18.10.2018 година до ищеца е  изпратена покана за доброволно изпълнение, с което ищеца   по  настоящото дело е  поканен   в 2-седмичен срок да заплати на Г.С.М.  наем , като    по същата  покана е   посочено,че задължението на  длъжника / ищеца по  настоящото дело /  към   другия съсобственик - настоящата  ответница  възлиза   към  18.10.2018 година в размер на 1709,12 лева .

В случая, според  анализа на съда  не е налице  установено със  сила на присъдено  нещо  по едно съдебно решение,касаещо  вземането на ответницата  М.  а  има регламент   по една спорна съдебна администрация, който  не се  погасява с изтичане на петгодишна давност   както е съгласно разпоредбата  на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД  а такава   течаща по  правилото на чл. 111 б.“в“ от ЗЗД  - 3  / три / годишна  . В случая според преценката на съда   погасителна давност  тече  за всяка  една месечна  наемна вноска и към дата на   депозиране на исковата моба при съда  давността  по отношение на настоящия ищец  е  изтекла  такава в полза на  настоящия ищец   по дължимите наемни вноски за времето от 26.02.2013 година до 18.10.2015 година .

Както и по- горе съдът  отчете по делото ,   липсват доказателства относно  последващо прекъсване или спиране на  погасителната  давност  текла в полза на настоящия ищец, установяването на което би било в тежест на ответника по иска. В тази връзка следва да се посочи също, че подаването от  ответницата Г.М.  на молба до съда за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение, не прекъсва давността. Последната се прекъсва само с предприемане на действия по принудително изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1, б."в" от ЗЗД, а такива са предприети    в  последствие  с поканата за доброволно изпълнение  от  18.10.2018 година .

 Следователно бездействието на кредитора/  настоящата ответница М.  /  е довело до погасяване на вземанията на същия   по давност и същия не може по принудителен ред да реализира вземането си за посочения по исковата молба период   от  време -  за периода от 26.02.2013 година до 18.10.2015 година , макар същото  задължение за този период да не е изплатено от длъжника- настоящия ищец .

 

С оглед на тези съображения съдът приема, че предявеният от ищеца иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено в отношенията между страните , че не дължи на ответницата  сумата от 928,60 лева , представляваща сбор от  ежемесечни  наемни вноски за времето от 26.03.2013 година до 18.10.2015 година за  посочения по исковата молба недвижим имот .

 

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да   бъде осъдена да заплати на ищеца направените  от   последния по делото разноски, които се констатираха в общ размер на сумата от 700,00 лева –видно от   доказателствата и   списъка с разноски на  основание чл. 80 от ГПК , от които внесена  държавна  такса  в размер на 50,00 лева и 650,00 възнаграждение  за  упълномощен процесуален представител .

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по иска  с правно  основание чл. 124 ГПК  във вр. Чл и  чл.439 ГПК  предявен от Д.И.М. с ЕГН ********** ***  срещу  Г.С.М.  с ЕГН ********** ***, с адрес   изрично  посочен за кореспонденция -  адреса за кореспонденция на процесуалния и  представител - адв. Л. К. ***, в  отношенията между страните, че ищеца не дължи на  ответницата сумата от 928,60 лева – претендирани от ответницата като наемна цена  за ползване  на дела на ответницата в размер на  ½ ид. части от съсобствен  на страните недвижим имот – апартамент   в  гр. Тервел , , ж.к.“ ххххх“ бл. „ хххххх“ вх.х, ет.х ап. х  ,  считано от 26.02.2013 година -  по 17,65 лева месечно  , поради погасяване на вземането по давност  за периода от 26.02.2013 година до 18.10.2015 година включително , за което задължение е   издаден изпълнителен лист № 463 от 11.10.2018 година    въз основа на Решение № 33 от 25.03.2013 година  по гр. Дело № 297/ 2012 година  по описа на РС Тервел , влязло  в законна сила на 10.04.2013 година , въз основа на който и изпълнителен лист  е образувано  изпълнително дело № 20183250400071 по описа  на  Държавен съдебен изпълнител при Районен съд  гр. Тервел  .

Осъжда на основание чл. 78  ал. 1 от ГПК  ответницата Г.С.М.  с ЕГН ********** ***  да заплати на  ищеца Д.И.М. с ЕГН ********** *** сумата от 700,00 лева сторени  от ищеца съдебно  деловодни  разноски –   от които внесена  държавна  такса  в размер на 50,00 лева и 650,00 заплатено  възнаграждение  за  упълномощен процесуален представител .

                  Решението  подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен  съд , в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено,като  съобщение до ищеца да се  изпрати на  посочения   по исковата молба адрес за  призоваване,  а  по отношение на ответницата  да се съобщи чрез процесуалния и  представител – на адрес гр. София, ул. „ Цар Асен“ № 3, ет. 2-чрез адвокат Л. К. .

 

 

 

                                                             Районен съдия :