РЕШЕНИЕ
№ 22874
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110141920 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. Д. К.
против „Топлофикация София“ ЕАД
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата общо 429,28
лева за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., включена в обща фактура №
*********, издадена през м. 07.2019 г. по партида с абонатен № поради липса на
облигационно отношение с ответника за топлоснабден имот с адрес: гр. София,
бул. и липса на реално доставено количество топлинна енергия. В условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване
на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи процесната сума
поради погасяване на вземането по давност.
Ищцата В. Д. К. твърди, че съгласно твърденията на ответника тя е титуляр на
партида с абонатен открита за имот с адрес: гр. София, бул. Сочи, че служители
при ответника заявили, че дължи сумата от 429,28 лева за периода от м. 05.2018 г.
до м. 04.2019 г., включена в обща фактура № *********, издадена през м. 07.2019
г. Сочи, че не се намира в облигационно отношение с ответника, поради което не
дължи процесната сума. Твърди, че не е нито собственик, нито ползвател на
процесния имот. Оспорва освен това ответникът да е доставял до имота
начислената топлинна енергия, както и тя да възлиза на процесната сума. Поради
тези и останалите изложени съображения моли съдът да установи недължимост на
процесната сума.
В условията на евентуалност моли съда да признае за установено, че не дължи
на ответника процесната сума поради погасяване на вземането по давност. Излага
подробни аргументи относно института на давността. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявения главен иск. Сочи,
1
че ищцата е клиент на ТЕ за процесния имот и период, както и че между страните
са налице облигационни отношения при публично известни общи условия
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Твърди, че ищцата е използвала доставената от
дружеството ТЕ, както и че не е заплатила дължимата сума.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск заявява, че
признава същия, като сочи, че вземанията за процесния по него период
действително са погасени по давност. Счита, че не са дали повод за завеждане на
делото, не са инициирали принудително събиране на вземането; ищцата не се е
възползвала от възможността извънсъдебно да бъде постигнато споразумение
сумата да не бъде претендирана поради погасяването й по давност с оглед
приетото решение на Столичен общински съвет № 331 от 27.06.2013 г. по протокол
№ 42. Ето защо счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК и разноските да бъдат възложени на ищеца. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника не ангажира становище по
исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК поради липса на облигационно отношение и липса на реално
доставено количество топлинна енергия:
В тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от
ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорената
фактура, между страните е съществувало валидно облигационно отношение за
доставяне на топлинна енергия, чиято стойност възлиза на претендираната сума.
Ищецът отрича съществуването на задължение за заплащане на сумата общо в
размер на 429,28 лева за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., включена в обща
фактура № *********, издадена през м. 07.2019 г. по партида с абонатен № поради
липса на облигационно отношение с ответника за топлоснабден имот с адрес: гр.
София, бул. „ както и поради липса на реално доставена топлинна енергия до
имота.
Спорно по делото на първо място се явява обстоятелството дали между
страните е възникнало облигационно правоотношение, респ. дали ищецът се явява
потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочения период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
2
представени доказателства ищецът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната
енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните
законови основания.
С т. 1 на Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата
на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
Налага се извод, че е възможно е да се постигне съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените чл. 153,
ал. 1 ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия. С молба -
декларация, вх. № 4899/06.03.1998 г. ответницата В. Д. К., с посочен в
декларацията единен граждански номер, е заявила желание да й бъде открита
партида на посочения адрес, а именно: гр. София, бул. , като е декларирано, че
семейството на лицето се състои от 2 члена. Ръкописно освен това е отбелязано, че
декларацията я подава в качеството на дъщеря на титуляра на партидата, както и че
прилага издадено удостоверение за наследници. Декларацията е подписана с дата
06.03.1998 г. и с подпис за декларатор В. К..
Представената декларация е приета по делото, като не е оспорена от ищцата.
Видно от данните по делото, ответникът е уважил депозираната при него молба –
декларация, като е открита процесната партида с титуляр ответницата по делото.
Ето защо, съдът намира, че по делото се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
процесния имот.
На следващо място, спорен между страните е въпросът дали до имота е налице
3
реално доставяне на топлинна енергия. За установяване обема на ползваната
топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през
процесния период, е имало 4 броя отоплителни тела и 1 брой водомер за топла
вода. На 3 от отоплителните тела били поставени ИРРО, като четвъртото е било
пломбирано. Отразено е, че при отчета на дяловите единици са съставени
протоколи за Главен отчет с подпис на клиента / лице, подсигурило достъпа.
Показанията от протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки. Посочено е, че не са били изпълнени условията на § 2 от
преходните и заключителни разпоредби на Наредба 16-334 и на на отоплителното
тяло П1/73/100/550-12 не е бил поставен уред, поради което ТЕ за отопление на
имот е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на
сградата съгл. т.6.5 от приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 от
06.04.2007 г. Отчетено е, че топла вода в процесния имот не е използвана от
абоната. Сочи се, че топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е
изчислявана по предвидената в нормативната уредба формула на база инсталирана
отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е
разпределена на база пълен отопляем обем на имота – 189 куб. м. Посочено е, че
заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение
напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото
лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал
последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства
на одобрения тип.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно дадено.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ищцата е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
С оглед заявеното от процесуалния представител на ищцата в проведеното
открито съдебно заседание на 30.10.2025 г., че не оспорва осчетоводените от
ответника суми, приетият доклад по делото е допълнен, като на осн. чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
по делото обстоятелството, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-
счетоводната експертиза в отговора на исковата молба, отговорите съответстват на
твърденията на ответника, който е направил и исканията за тяхното допускане. Ето
защо по делото не е допускано изготвянето на ССчЕ.
С оглед на гореизложеното, по делото се установи, както съществуването на
облигационно отношение в процесния период, така и реалното доставяне на
осчетоводеното количество топлинна енергия. Предявеният главен отрицателен
установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради отхвърляне на предявения главен иск се сбъдна вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност
иск.
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК поради погасяване на задължението по давност:
В тежест на ответника по предявения евентуален отрицателен установителен
иск е да докаже, че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
4
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 16.09.2025 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 30.10.2025 г., на
осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото обстоятелството, че процесното задължение е
погасено поради изтекъл давностен срок.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията
на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни
и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. За задълженията
за процесния период е приложимо уговореното в действащите общи условия,
одобрени на 27.06.2016 г. от КЕВР. Съгласно действащите понастоящем общи
условия купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в
четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а в
действащите преди това общи условия – в тридесет дневен срок след това. Следва
да се отбележи, че независимо, че е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата, то по време на висящността на исковото производство
давност не тече /чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/. Длъжникът може да се позове на давност,
изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният
отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако
искът бъде отхвърлен – в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. дело № 720/2022 г. на IV г.о. на ВКС. Ето
защо съдът съобразява налице ли е изтекъл срок на погасителна давност до
образуване на настоящото исково дело. Погасени по давност са всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила преди 15.06.2022 г. В случая това са всички
вземания за процесния период. Ответникът не доказа, че за периода от настъпване
на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Ето защо
се налага извод, че вземанията за целия процесен период са погасени поради
изтекъл давностен срок.
С отговора на исковата молба ответникът заявява, че признава изцяло
евентуално предявения иск за установяване недължимост на сумата поради изтекла
погасителна давност. Предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.
По разноските:
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за прилагане
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод
за завеждане на иска /т. е. да липсва извънсъдебно или в хода на делото оспорване
на предявеното от ищеца право/ и 2/ да признае иска. Посочените две
предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице кумулативно, за да е
осъществен фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът заявява, че оспорва
5
твърдението на ищеца, че не е потребител на топлинна енергия, но изрично
признава недължимостта на процесната сума по евентуално заявеното основание –
погасяване поради изтекъл давностен срок. Съдът достигна до извод, че в
процесния период и за процесния имот ищцата е имала качеството на потребител,
поради което възражението на ответника срещу главния иск се явява основателно.
Посочи се, че предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен
поради евентуално наведеното основание, а именно – погасяване на вземането
поради изтекъл давностен срок, като искът на това основание е изрично признат от
ответника.
В случая следва да се направи разграничение на двете заявени и разгледани от
съда основания за недължимост, тъй като по тях са събирани различни
доказателства и респективно са направени различни волеизявления от страните.
По първото въведено от ищеца и разгледано от съда основание за
недължимост – липса на облигационна връзка и липсата на реално доставена ТЕ,
съдът достигна до извод за неоснователност. Единствено във връзка с направеното
и поддържано в производството оспорване от страна на ищцата ответникът е
направил искане за допускане на СТЕ.
В мотивната част на Определение № 38388/16.09.2025 г., с което е изготвен
проектът за доклад по делото, съдът подробно е разяснил на страните, че
независимо от изхода на спора по въведеното евентуално основание /недължимост
поради изтекъл давностен срок/, отговорността за разноски по първия предявен
иск, единствено във връзка с който се прави искане за допускане на експертизите,
ще остане в тежест на страната, която загуби спора по този иск. На ищцата е
дадено указание да ангажира становище, като в проведеното първо открито
съдебно заседание същата сочи, поддържа оспорването си, че не е налице реално
доставена до адреса ТЕ.
Идеята на закона, развита в разпоредбата на чл. 78 ГПК, е да възложи
направените разноски на страната, която с поведението си е предизвикала
противната страна да ги стори. Така например разноските, направени в
производството по проверка истинността на оспорения документ, подлежат на
присъждане според резултата от оспорването, а не според изхода на делото
/каквато е постоянната и непротиворечива практика на ВКС/. Според разпоредбата
на чл. 78, ал. 10 ГПК третото лице дължи на страните разноските, които е
причинило със своите неоснователни действия, без да има право на присъждане на
направените от него разноски. Щом третото лице отговаря за сторените с
действията си разноски, то няма никаква логика в това главните страни да не
отговарят /без оглед изгода на спора/.
В случая ищецът, оспорвайки възникването на вземането, е предизвикал
ответника да ангажира доказателства за доказване на последното по основание и
размер на доставено количество ТЕ. Поради това и доколкото възникването и
съществуването на вземането не е отречено, а установено посредством
ангажираните от ответника доказателства, то разноските за тях несъмнено следва
да понесе ищецът. Ако ищецът не беше добавил и възражение за погасяване на
вземането по давност, искът би бил неоснователен и отхвърлен, като ищецът не би
имал право на разноски. Противният извод означава страната /в случая ответникът/
да се счита принудена да признава факти, които са неверни, само за да избегне
отговорността за разноски, каквато несъмнено не е целта на закона. Отделно,
ответникът има правен интерес да оспорва възражението на ищеца, че вземане
6
изобщо не е възникнало. Това е така, защото при липса на ангажирани
доказателства за възникване на вземането, със сила на пресъдено нещо ще се
установи липсата на такова /изобщо/ между страните по делото.
Ето защо, с оглед изхода на делото по предявения иск на първото заявено
основание, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответното дружество сумата от 300 лева разноски по делото за допуснатата СТЕ.
По второто въведено основание – недължимост поради изтекла погасителна
давност, съдът достигна до извод за основателност на предявения иск. Поради
изричното признаване на иска на това основание с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК, ответникът не следва да бъде осъждан за разноски в настоящото
производство.
Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като
ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче
може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието.
При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал
друг повод за предявяването на иска. Начинът на осчетоводяване на вземането от
кредитора няма значение в отношенията между страните. Без правно значение е
дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане. Дори да е изпратена извънсъдебната
покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни
мерки, каквито данни в настоящия случая не са налице, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за
разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата
молба. В случая не се установи кредиторът да е разполагал с изпълнителен титул
или възможност за друга извънпроцесуална принуда, поради което се налага извод,
че не е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е константната практика
на съдилищата – така напр. Определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. дело №
3063/2019 г. по описа на IV г.о. на ВКС, Определение №11920/16.5.2019 г. по ч.гр.д.
№5959/2019 г. по описа Софийския градски съд, г.о., II-А въззивен състав,
Определение №20884/23.01.2019 г. по гр.д.№19244/2018 г. по описа на Софийския
районен съд, I ГО, 169 състав и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца.
За пълнота по отношение на въпроса за отговорността за разноските, съдът
намира за необходимо да изложи следното: С решение № 331 на Столичен
общински съвет, прието на заседание на 27.06.2013 г. съгласно протокол № 42, са
приети мерки за подобряване обслужването на клиентите на ответното дружество,
една от които е при заявено желание от страна на потребителя, топлофикационното
дружество да опише погасените по давност суми в двустранно подписано
споразумение между страните. В случая по делото не са налице данни ищецът да е
депозирал заявление при ответното дружество преди образуване на настоящото
производство. Същото не е предпоставка за допустимост на производството, но би
било израз на добросъвестно поведение от страна на потребителя съобразно
разпоредбата на чл. 3 ГПК.
7
Същевременно с оглед изхода на делото – уважаване на предявения
отрицателен установителен иск по евентуално въведеното основание, не следва да
бъде уважавано искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че В. Д. К., ЕГН ********** не дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 429,28 лева за периода от м. 05.2018 г. до м.
04.2019 г., включена в обща фактура № *********, издадена през м. 07.2019 г. по
партида с абонатен № поради липса на облигационно отношение с ответника и
реално доставяне на ТЕ за топлоснабден имот с адрес: гр. София, бул.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че
В. Д. К., ЕГН ********** не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 429,28 лева за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г.,
включена в обща фактура № *********, издадена през м. 07.2019 г. по партида с
абонатен № за топлоснабден имот с адрес: гр. София, бул. поради погасяване на
вземането по давност.
ОСЪЖДА на чл. 78, ал. 3 ГПК В. Д. К., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от общо 300,00 лева
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника „Далсия“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8