№ 567
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20241110106475 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
439 от ГПК за признаване на установено между страните, че
Ж. Т. Г. не дължи на /ФИРМА/, суми за които като
изпълнително основание е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 20634/2010г. по описа на СРС, 56-ти състав и
изпълнителен лист от 05.11.2010г., както следва: сумата в
размер на 1518,00 лева, представляваща главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит от
23.11.2007г., ведно със законната лихва, считано от
04.05.2010г. до окончателно изплащане на вземането, сумата
от 260,78 лева, представляваща мораторна лихва, за
периода от 21.03.2008г. до 04.05.2010г. и сумата в размер на
35,58 лева за разноски, като погасени по давност.
1
Ищецът твърди, че срещу него първоначално е
образувано изп.д. № 577/2011г. по описа на ЧСИ Н.М., въз
основа на изпълнителен лист от 05.11.2010г., издаден по
ч.гр.д. № 20634/2010г. по описа на СРС, 56-ти състав, като
по това дело били извършени единствено следните
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността:
запор върху труд от 08.02.2011г. и запор върху банкови
сметки на длъжника от 27.05.2011г. и 25.08.2011г. Твърди, че
на 30.06.2015г. е постъпила молба по делото за
конституиране на /ФИРМА/ на основание договор за цесия.
На 10.08.2016г. било издадено разпореждане за опис, който
не се е състоял. Поддържа че на дата 01.08.2017г. постъпила
молба от взискателя за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника, а на 09.07.2018г., 09.09.2019г.,
10.06.2020г. и на 21.10.2021г. отново са постъпили молби за
опис, като описите отново не се състояли. На 17.02.2023г.
ЧСИ бил сезиран с искане за изтегляне на изпълнителния
лист и за прекратяване на делото. След което взискателят с
процесния изпълнителен лист образувал ново
изпълнително дело № 4751/2023г. по описа на ЧСИ Г.К..
Обосновава, че по първото изпълнително дело в периода
25.08.2011г. до 09.11.2015г. не са предприети изпълнителни
действия, поради което същото е прекратено по силата на
закона, като всички действия предприети след този срок са
невалидни. Твърди, че за вземанията за главница давността
е изтекла на 25.08.2016г., а за лихва на 25.08.2014г. Твърди,
че ако не се приеме, че давността е изтекла в този период,
2
то в периода след 2015г. също е налице изтекла давност в
полза на ищеца. По изложеното моли за уважаване на
исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете, като
неоснователни. Поддържа че в хода и на двете
изпълнителни дела са извършвани действия от категорията
да прекъснат давността. Позиционира вниманието на съда,
че следва да се вземат предвид при решаване на делото
задължителните тълкувания дадени с ТР № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, както и тези на ППВС № 3/1980г.,
доколкото първото изпълнително дело е образувано при
действието на последното, както и тези на ТР №
3/28.03.2023г. Посочва, че давността не е текла докато трае
изпълнителния процес до дата 26.06.2015г., а след това
възразява, че с подаването на молбата с конституирането
му като взискател на 27.08.2015г. давността е отново
прекъсната, а впоследствие са предприети редица действия
по изпълнението, годни да прекъснат давността. Моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът Ж. Т. Г., редовно призован,
не се явява лично, не се представлява.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
3
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след влизане в сила на
изпълнителното основание /заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 20634/2010г. по описа на СРС, 56-ти
състав, при висящо изпълнително производство, поради и
което исковите претенции с правно основание чл. 439 от
ГПК са допустими.
Изпълнителен лист от 05.11.2010г. е издаден по ч.гр.д.
№ 20634/2010г. по описа на СРС, 56-ти състав срещу ищцата
и в полза на кредитора /ФИРМА/, за сумата в размер на
1518,00 лева, представляваща главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит от 23.11.2007г.,
ведно със законната лихва, считано от 04.05.2010г. до
4
окончателно изплащане на вземането, за сумата от 260,78
лева, представляваща мораторна лихва, за периода от
21.03.2008г. до 04.05.2010г. и за сумата в размер на 35,58 лева
за разноски по делото.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на
взискателя с вх. № 008851/02.02.2011г. е образувано изп.д. №
2011***0400577 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № ***, с район
на действие, районна на СГС. С разпореждането за
образуване е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Ж. Г. в /ФИРМА/ и е насрочен опис на
движимо имущество на ищцата на 05.05.2011г. На
27.05.2011г. е наложен запор и върху банковите сметки на Г..
Следва ново разпореждане за налагане на запор върху
всички бъдещи вземания на ищцата в редица банки от
25.08.2011г., като на 25.08.2011г. е насрочен и нов опис на
движимо имущество за 26.10.2011г., последван от
разпореждане на ЧСИ от 19.05.2012г., с което е насрочен
отново опис на движимо имущество за 22.06.2012г. С
разпореждане на ЧСИ от 15.09.2014г. е насрочен и опис на
движимо имущество за 29.10.2014г. На 27.08.2015г. е
постъпила молба от /ФИРМА/ за конституирането му като
взискател по делото на основание договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. На 09.11.2015г. е
постъпила молба от ответника за предприемане на
действия по извършване на нов опис на движимото
имущество на ищцата. С постановление от 10.08.2016г.
ответникът е конституиран като взискател по делото, като
5
на същата дата е насрочен за 07.10.2016г. и поискания опис
на движими вещи. С молба с вх. № 91604/01.08.2017г.
взискателят е сезирал ЧСИ с искане за предприемане на
нови действия за принудително изпълнение, включително
за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника,
като са последвали молби от 09.07.2018г., от 09.09.2019г., от
10.06.2020г. и от 21.10.2021г. за насрочване на опис, оценка и
публична продан на движимо имущество на длъжника. С
разпореждане от 26.08.2021г. е насрочен опис и оценка на
движимото имущество от /ФИРМА/..
С молба с вх. № 7697/17.02.2023г. взискателят е поискал
прекратяване на делото в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.2 от
ГПК и предаване от ЧСИ на оригинала на изпълнителния
лист. С постановление от 02.03.2023г. изп.д. № 577/2011г. е
прекратено, а с приемно-предавателен протокол от
26.05.2023г. оригинала на изпълнителния лист е предаден
на взискателя. Впоследствие с молба с вх. № 27.09.2023г. е
отправено искане за образуване на ново изпълнително дело,
като е образувано изп.д. № 4751/2023г. по описа на ЧСИ
Г.К., с рег. № ***, с район на действие, районна на СГС с
разпореждане от 16.10.2023г. С последното е наложен и
запор върху вземанията на длъжника в редица банки.
Съдът кредитира приетия по делото доказателствен
материал, като извежда следните правни изводи:
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
6
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане.
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Приложима в случая е общата петгодишна
погасителна давност, предвид конкретиката на вземането
по материалноправното правоотношение.
По отношение на материалноправните последици от
7
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнително дело № 577/2011г. е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД,
8
дадено с него е било приложимо в отношенията между
страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед
даденото разрешение в цитираното постановление,
погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата се спира.
Следователно доколкото изп.д. № 577/2011г. по описа на
ЧСИ Н.М. е образувано на 02.02.2011г., то подаването на
молбата за образуване на изпълнителното производство е
прекъснала давността, а съгласно постановките на ТР №
2/2015г. давността започва да тече от 26.06.2015г. Съдът
действително констатира, че в периода от 27.05.2011г.,
когато е наложен запор върху банковите сметки на Г. до
27.08.2015г., когато е постъпила молба от /ФИРМА/ за
конституирането му като взискател е настъпила перемпция
в периода от 25.08.2011г., когато е наложен запор върху
вземанията на ищцата до 25.08.2013г., доколкото от
взискателя не е поискано извършването на изпълнителни
действия, но след перемпцията и преди изтичане на
давността са извършени редица действия, които съдът не
намира за неоснователни /в тази връзка са Решение №
37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, IV
ГО, Решение № 127/12.07.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на
ВКС и др./, доколкото, когато по изпълнителното дело е
поискано извършването на нов изпълнителен способ, ЧСИ
не може да откаже извършването му, независимо, че е
9
настъпила перемпция – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената последица от перемпцията е че ЧСИ
следва да образува новото искане в ново отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
право. Новото искане на цесионера вече, като взискател от
27.08.2015г. отново е прекъснало давността, независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело, във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди
на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, а може
единствено да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансово такса за образуване на ново
дело. Служебното задължение на съдебния изпълнител в
предприетите изпълнителни действия, като законна
последица от перемпцията не се съотнасят към
основанието, предвидено в разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от
ЗЗД. Перемпцията не изключва правото на принудително
изпълнение. Обратно и след настъпването й правото на
принудително изпълнение може да съществува, но въпреки
това разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК задължава
ЧСИ да я зачете. Перемирането е основание за
прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от
предприетите принудителни действия /резултатни или
10
безрезултатни/, с които е прекъсвана давността за
изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок.
В конкретния случай това означава, че от 26.06.2015г. е
започнал да тече давностния срок, а с конституирането на
ответника, като взискател давността е прекъсната – на
27.08.2015г. С разпореждане от 10.08.2016г. отново е
насрочен опис на движими вещи на длъжника, когато
давността е отново прекъсната. Впоследствие е поискано
извършване на нови изпълнителни действия /по налагане
запор върху банковите сметки на ищцата в ***************
от 01.08.2017г., като такива са наложени по-рано, съобразно
констатираното. Следва да се посочи, че ЧСИ не е длъжен
да изпълнява исканията на взискателя за извършване на
нови изпълнителни действия, когато вече са извършени и
са резултатни. В случая обаче наложените запори са
безрезултатни и ЧСИ е бил длъжен да извърши проверка за
наличието на нови сметки в ***************, открити на
името на длъжника, с оглед секвестиране на негови бъдещи
вземания по тези сметки, съответно да наложи искания
запор. В Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк.д.
№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС върховните съдии са
посочили, че „води до прекъсване на давността молба, в
която е посочен начинът на изпълнение, включително и
когато първоначалната й нередовност е поправена – чл.
426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК“. В случая молбата
на взискателя до ЧСИ Н.М. не е нередовна. Същата е
11
подадена преди изтичане на давността за процесните
вземания. С молбата ЧСИ е упълномощен по чл. 18 ЗЧСИ
да извършва действия по принудително изпълнение, както
и надлежно са посочени от взискателя изпълнителни
способи, включително и това по налагането на запора.
Такова проучване обаче не е извършено. Едва впоследствие
с разпореждане от 26.08.2021г. е насрочен опис и оценка на
движимото имущество на /ФИРМА/.. Запорът съгласно
мотивите на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС безспорно е действие,
което прекъсва погасителната давност, защото с него
започва да се осъществява принуда в изпълнителния
процес и длъжникът е длъжен да търпи ограничения.
Запорът върху вземането се счита наложен от деня на
получаване на запорното съобщението – арг. от чл. 450, ал. 3
ГПК. Но според разясненията, дадени с Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на I V Г.О. на ВКС,
„давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, както е в настоящия
случай, по причина, която не зависи от волята на
кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори
то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането
12
и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но
се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето”. Тези разяснения на ВКС
водят до извода, че в настоящия случай давността е
прекъсната още в деня, в който е направено искането с
молба от 01.08.2017г. за извършване на действия по
налагане на запора. Отделно от констатираната изолирана
хипотеза искането за предприемане на изпълнителен способ
също прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В случай, че има
искане и предприемане на действието, давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Давността се счита за
прекъсната с предприемане на действието. В този смисъл е
Решение № 37 от 24.02.2021 по гр. дело № 1747/2020, ВКС,
IV ГО. В случая има искане за насрочване на опис от
взискателя и разпореждане от 26.08.2021 за насрочен опис
на движими вещи, което действие съдът намира, че също
прекъсва давността. Давността следва да се счита
прекъсната с предприемане на изпълнителното действие. С
определение № 136/19.02.2020 по дело № 3105/2019 на ВКС,
ГК, III ГО съдът се е произнесъл по въпроса –изпращането
на призовка, с която се насрочва опис на движими вещи,
13
без реално да се пристъпи към извършването му,
достатъчно ли е за да прекъсне погасителната давност. В
определението се приема, че макар и безуспешни,
предприетите от ЧСИ действия водят до прекъсване на
давността / в този смисъл е и решение № 1416/24.06.1969 по
гр. дело № 884/69, V Г0/. Давността се прекъсва и тогава,
когато изисканите релевантни действия са били
безуспешни поради ненамиране на длъжника на търсените
адреси. Освен това в разпоредбата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД
се използва думата "предприемане на изпълнителни
действия", а не извършване на изпълнителни действия.
Впоследствие с налагането на запори върху банковите
сметки на ищцата от 16.10.2023г. по новото изпълнително
дело – 4751/2023г. по описа на ЧСИ Г.К. давността също
следва да се счита прекъсната.
По гореустановеното съдът намира, че към датата на
образуване на настоящото дело – 05.02.2024г., давността за
принудително събиране вземането на ответника не е
изтекла, доколкото кредиторът е извършвал активни
действия в хода на изпълнителните производства, поради и
което настоящата искова претенция следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.
На ответника на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
14
правната помощ следва да му се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Т. Г., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК *************, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните,
че Ж. Т. Г. не дължи на /ФИРМА/, суми за които като
изпълнително основание е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 20634/2010г. по описа на СРС, 56-ти състав и
изпълнителен лист от 05.11.2010г., както следва: сумата в
размер на 1518,00 лева, представляваща главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит от
23.11.2007г., ведно със законната лихва, считано от
04.05.2010г. до окончателно изплащане на вземането, сумата
от 260,78 лева, представляваща мораторна лихва, за
периода от 21.03.2008г. до 04.05.2010г. и сумата в размер на
35,58 лева за разноски, като погасени по давност.
15
ОСЪЖДА Ж. Т. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *************, сумата в размер на 360,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16