№ 30186
гр. София, 16.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110128136 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 170899/16.05.2025
г., с клеймо от 15.05.2025 г. от ., от В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Х*
срещу „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Сл*, представлявано от управител Н*, с която са предявени
обективно евентуално съединени положителни установителни искове с
правна квалификация, както следва:
1. ГЛАВЕН - чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен
Договор за потребителски кредит № 1131795/20.08.2024 г., сключен
между „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК * и В. П. Д., ЕГН **********, на
основание чл.10а, ал.1, чл.11, ал.10-11, чл.19 ЗПК
2. ЕВЕНТУАЛЕН - чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да се обяви за нищожна
клауза, с която се дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № 1131795/20.08.2024 г., по силата на
който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1300 лева, като
ответникът се задължил да върне предоставената му сума при разсрочени
периодични вноски. Поддържа се, че в договора било предвидено и
задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което,
съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати
неустойка. Твърди, че не е предоставил обезпечение. Посочва, че заплатил по
договора за заем сума в общ размер на 1360 лева.
Поддържа, че договорът бил недействителен на основание чл. 23 ЗПК
вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречал на законоустановените
императивни правила. Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави и закона. Клаузата за ГПР е недействителна и
1
поради това, че в процесния договор не са записани компонентите, които го
формират, което нарушава изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл.
11, ал.1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК за яснота и разбираемост относно начина, по
който се формира това задължение. Поддържа, че възнаградителната лихва и
ГПР са съществени елементи от съдържанието на договора за потребителски
кредит, чиято недействителност има за правни последици недействителност
на целия договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК. Излага довод, че с
уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален
размер на ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това вземане формално е посочено
като обезщетение за неизпълнение единствено с цел да не бъде включено при
изчисляването на ГПР и да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1 , т. 9 от ЗПК за ясно и
точно записване в кредитния ресурс на размера на дължимата лихва. Намира,
че договорът за кредит е нищожен и поради невключване на уговорка относно
правото на потребителя на отказ от договора.
Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски.
Моли и иска да бъдат приети следните писмени доказателства и
доказателствени средства: доказателствени средства: 1. Извлечение за
извършените и предстоящи плащания по договор за потребителски кредит №
1131795/20.08.2024г.; 2. Разписки за извършени плащания по кредита.
Моли съда да задължи ответника по чл.190 ГПК да представи: Договор за
потребителски кредит № 1131795/20.08.2024г. и всички негови принадлежности.
Моли и иска да бъде да задължен ответникът по реда на чл. 176 ГПК да
даде отговор на въпроса: Дали уговорената неустойка е включена в ГПР, разписан в
договора за кредит, и дали признава, че в изпълнение на договора е получил сума в общ
размер на 1360лв.
Моли съда при евентуалност – в случай че отхвърли искането по чл. 176
ГПК, да допусне съдебно – счетоводна експертиза, която да даде отговор на
следните въпроси: 1. Какви разходи по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в.т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/ са включени в договорения годишен процент на
разходите?; 2. Какъв е процентът на ГПР, ако в него се включи и уговорената неустойка?;
3. Какви плащания е получил ответникът, на кои дати и заверена ли е банковата му сметка
съгласно изискването на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД с извършените плащания?
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва
исковете. Излага подробни съображения, че договорът е сключен съобразно
ЗПК, ЗЗПотр. Твърди, че договорът е действителен. Моли съда да отхвърли
иска. Претендира разноски.
Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: Искане за
сключване на договор за кредит.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява адв. Д. Л. Ф., член на САК, с личен №
2
**********, БУЛСТАТ *, със съдебен адрес за призоваване:: гр. С*, тел.: *,
както и ССЕВ, с надлежно учредена представителна власт за всички
инстанции (л. 6 от делото).
Ответникът се представлява от адв. Христо Георгиева, адв. Трайко
Нестори, адв.Димо Угляров, с представителна власт за всички инстанции.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса. а съгласно чл.72. ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило. че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева. интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса. чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева. на основание чл.72. ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева. за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %. но не по-малко от 50
лева. Това е така. тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
Материалният интерес по иска по чл.22 ЗПК е 2208 лева, поради което
държавната такса е в размер на 88.32 лева.
Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК, представен с молба с вх. №
172897/19.05.2025 г. (л. от делото).
По редовността на исковата молба и доклада
Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо
следва да се изготви доклад по делото.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи
императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства за сключения
договор, за параметрите на договора, за неговото съдържание, на основание
чл.146, ал.2 ГПК.
С оглед възражението, че клаузата за неустойка е индивидуално
уговорена, съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2
ГПК, че не сочи доказателства, че договорът може да бъде сключен и без
предоставяне на гарант и без избиране на гарант, избран от заемодателя.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
3
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът приема, че искането по чл.190 ГПК е неоснователно. Ищецът е
този, който се позовава на сключения договор. Негова е тежестта да докаже
наличието на такъв договор и наличието на съответните пороци. Ето защо е
недопустимо да се използват процесуални инструменти, а именно силата на
съда, за да може ищецът да представи нещо, което следва да се намира у него
и той да докаже. Така се обръща тежестта на доказване. При необходимост
съдът издава удостоверение. В този смисъл уважаването на чл.190 ГПК ще
доведе до неравнопоставеност между страните.
Не е основателно искането по чл.176 ГПК за обяснения от ответника,
тъй като ответникът е търговско дружество.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси са относими и са
необходими.
С оглед приложение на императивна правна норма, съдът приема, че за
решаване на делото са необходими специални знания от областта на
счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание
чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:
1. Каква е главницата по кредита.
2. Какви са параметрите на договора – главница, лихва, такси, неустойки,
обезпечения, ГПР и ГЛП и други.
3. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се
включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е
заемателят е предоставил сумата по заема.
4. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран
ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор
при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР
включена ли е процесната неустойка по чл.6.2 от договора
5. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната
неустойка по чл.6.2 от договора
6. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в
левове, определена с ПМС към 20.08.2024 г., както и какъв е нейният
петкратен размер.
7. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница,
без да се включва процесната неустойка по чл.6.2 от договора
8. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по
месеци и дати спрямо отделните компоненти
9. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се
изчисли на основа главница без да се включва процесната неустойка по
чл.6.2 от договора
10. Каква сума ищецът е платил по процесната неустойка по чл.6.2 от
4
договора
11. Има ли начислена мораторната лихва и върху процесната неустойка
по чл.6.2 от договора. Колко е изплатена по тази лихва и за кой период.
12. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че за периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла, на основание чл.3, т.2
ЗМДВИП и параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение
на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.).
Експертизата отговаря на въпроси по основателността на иска, поради
което депозитът следва да бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160
ГПК, следва да внесе депозит в общ размер на 1000 лева (хиляда лева), в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, по банкова
сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители,
гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974
00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за
това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
За вещо лице следва да се назначи инж. Д*, което да се призове след
внасяне на депозит.
Съдът следва да укаже на страните, че следва да окажат съдействие на
вещите лица, като при неизпълнение на указанията, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК, а именно, че страните са създали пречки за
установяване на тези факти и обстоятелства.
Предварителни въпроси
С оглед характера на предявените искове, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените
искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора,
като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е
най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в
открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
5
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 18.08.2025 година от 12.00 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 170899/16.05.2025 г., с клеймо
от 15.05.2025 г. от ., от В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Х* срещу „СИТИ КЕШ” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сл*, представлявано от
управител Н*, с която са предявени обективно евентуално съединени положителни
установителни искове с правна квалификация, както следва:
1. ГЛАВЕН - чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за
потребителски кредит № 1131795/20.08.2024 г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД,
ЕИК * и В. П. Д., ЕГН **********, на основание чл.10а, ал.1, чл.11, ал.10-11, чл.19
ЗПК
2. ЕВЕНТУАЛЕН - чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да се обяви за нищожна клауза, с
която се дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 1131795/20.08.2024 г., по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца заем в размер на 1300 лева, като ответникът се задължил да върне
предоставената му сума при разсрочени периодични вноски. Поддържа се, че в договора
било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на
което, съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати
неустойка. Твърди, че не е предоставил обезпечение. Посочва, че заплатил по договора за
заем сума в общ размер на 1360 лева.
Поддържа, че договорът бил недействителен на основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1
ЗЗД, тъй като противоречал на законоустановените императивни правила. Поддържа, че
уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и закона. Клаузата за
ГПР е недействителна и поради това, че в процесния договор не са записани компонентите,
6
които го формират, което нарушава изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 11,
ал.1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК за яснота и разбираемост относно начина, по който се формира
това задължение. Поддържа, че възнаградителната лихва и ГПР са съществени елементи от
съдържанието на договора за потребителски кредит, чиято недействителност има за правни
последици недействителност на целия договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК.
Излага довод, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален
размер на ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това вземане формално е посочено като обезщетение
за неизпълнение единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и да се
заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11,
ал.1 , т. 9 от ЗПК за ясно и точно записване в кредитния ресурс на размера на дължимата
лихва. Намира, че договорът за кредит е нищожен и поради невключване на уговорка
относно правото на потребителя на отказ от договора.
Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва исковете. Излага
подробни съображения, че договорът е сключен съобразно ЗПК, ЗЗПотр. Твърди, че
договорът е действителен. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Обективно евентуално съединени положителни установителни искове с правна
квалификация, както следва:
1. ГЛАВЕН - чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за
потребителски кредит № 1131795/20.08.2024 г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД,
ЕИК * и В. П. Д., ЕГН **********, на основание чл.10а, ал.1, чл.11, ал.10-11, чл.19
ЗПК
2. ЕВЕНТУАЛЕН - чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да се обяви за нищожна клауза, с
която се дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Възражения на ответника:
Възраженията на ответника касаят основателността на иска. Няма правоизключващи
или правопогасяващи възражения.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит №
1131795/20.08.2024 г.
Спорно остава при какви параметри е сключен договора.
Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на основание чл.22
вр. чл.11, ал.1 т.9-11 ЗПК, чл.19, чл.10а ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР,
посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен пакета от
допълнителни услуги и застрахователната премия, какъв е размера на ГПР, процесната
неустойка следва ли да се включва в ГПР, дали е включена.
Спорно остава дали в сумата за рефинансиране на заема са включени неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗПотр. и дали рефинансираният договор е недействителен, на
основание чл.22 ЗПК.
7
Спорно остава дали договорът противоречи на добрите нрави по чл.26, ал.1 , пр.2
ЗЗД.
Спорно остава каква сума ответникът е изплатил на ищеца и колко ищецът е погасил
по заема.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По установителния иск по чл.22 ЗПК, ищецът при условията на пълно и гласно
доказване, следва да установи, следните обстоятелства:
1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание,
2. наличието на съдържанието на оспорените клаузи с посоченото съдържание
3. да не е ясно как е сформиран ГПР и да не е посочен ГПР – чл.11, ал.1 т.9-11, чл.19,
чл.10а ЗПК
4. съдържанието на договора да противоречи на императивна законова разпоредба (чл.10
ЗПК и чл.19, ал.5 ЗПК) и/или на добрите нрави (чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД).
При условията на насрещно доказване за установителния иск, ответникът следва да
установи
1. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за параметрите на
договора и за осъщественото плащане, съдържанието на договора, на
основание чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че клаузата за
неустойка е индивидуално уговорена, съдът следва да укаже на ответника, на
основание чл.146, ал.2 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът служебно ще приложи императивни
правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1. Извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор
за потребителски кредит № 1131795/20.08.2024г.; 2. Разписки за извършени плащания по
кредита.
8
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.176 ГПК.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице - счетоводител, след
запознаване с материалите по делото, както и допълнително събере
необходимата информация, включително след посещение в счетоводството на
страните по делото, да отговори на следните въпроси:
На въпроси на ищеца
1. Какви разходи по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в.т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/ са включени в договорения годишен процент на разходите?;
2. Какъв е процентът на ГПР, ако в него се включи и уговорената неустойка?;
3. Какви плащания е получил ответникът, на кои дати и заверена ли е банковата му
сметка съгласно изискването на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД с извършените плащания?
На въпроси на съда
1. Каква е главницата по кредита.
2. Какви са параметрите на договора – главница, лихва, такси, неустойки,
обезпечения, ГПР и ГЛП и други.
3. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в
нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил
сумата по заема.
4. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП
– какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно
описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е процесната неустойка по
чл.6.2 от договора
5. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната неустойка по чл.6.2
от договора
6. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове,
определена с ПМС към 20.08.2024 г., както и какъв е нейният петкратен размер.
7. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се
включва процесната неустойка по чл.6.2 от договора
8. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по месеци и
дати спрямо отделните компоненти
9. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на
основа главница без да се включва процесната неустойка по чл.6.2 от договора
10. Каква сума ищецът е платил по процесната неустойка по чл.6.2 от договора
11. Има ли начислена мораторната лихва и върху процесната неустойка по чл.6.2
от договора. Колко е изплатена по тази лихва и за кой период.
12. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че за периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. давност не е текла, на основание чл.3, т.2 ЗМДВИП и параграф 13
от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от
2020, в сила от 14.05.2020 г.).
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1000 лева (хиляда лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ищеца, в едноседмичен срок, считано от получаване
на настоящото определение, както и в същия срок да представи доказателства
за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще
9
приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д*, което де си призове след внасяне на
депозит.
УКАЗВА на страните, че следва да окажат съдействие на вещите лица,
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че страната е създала пречки за
установяване на тези факти.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
10
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
11
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.08.2025 година от 12.00
часа, за която дата и час да се призоват страните чрез техните процесуални
представители.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители чрез ЕПЕП, ССЕВ и по електронната поща.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12