Р Е Ш Е Н И Е
№....
гр.София, 28.07.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І 14 състав, в открито
заседание на деветнадесети
юни през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №19515 по описа за 2014год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М.А.З. и В.Г.М. обективно съединени
искове с правна квалификация чл.26,
ал.2 от ЗЗД за обявяване на недействителност на договор за
покупко-продажба, сключен от ответниците П.С.Ц. и П.А.К., обективиран в НА №5, том 1, рег.№225/04,02,2014год. относно
поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1061, находящ се в гр. София, район
„Витоша“, кв. „*********, с площ по документи за собственост 3110 кв.м., а по
скица 3121 кв.м., с трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, с
начин на трайно ползване „ниско застрояване“, при съседи: имоти
68134.1942.1153, 68134.1942.1236, 68134.1942.1129., 68134,1942,592, като при условията на евентуалност са
предявени искове с правна квалификация чл.135
от ЗЗД за признаване спрямо ищците
относителната недействителност на договор за покупко-продажба на имот,
обективиран в НА №5, н.д. №3/04,02,2014год. и договор за покупко-продажба между
П.А.К. и Л.Г.Б., обективиран в НА №13/, том 1, рег.№709, н.д.№11/18,03,2014год.
Релевират се доводи, че на
30.12.2011г. в гр.София е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
процесния имот между ищците, в качеството на купувачи и П.Ц., в качеството на продавач. Срокът за
сключване на окончателен договор е бил договорен на 29,08,2014год., което не е
сторено. Впоследствие ищците узнали, че П.Ц. на 04.02.2014 г. е продал имота на
П.К. като сделката била симулативна, с цел П.Ц. да не прехвърли собствеността
върху недвижимия имот на ищците. П.Ц. поискал от П.К. да извърши последваща
разпоредителна сделка с имота, при което на 18.03.2014 г. П.К. продал имота на Л.Б.,
за който се твърди, че също е знаел за намерението за увреждане на ищците.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът- П.Ц. в указания законоустановен срок
по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените
искове. Оспорва автентичността на предварителен договор за продажба от
30,12,2011год., както и наличието за същия на достоверна дата. Оспорва се плащането
на договорените по предварителен
договор суми. По отношение на евентуалния иск по чл. 135 ЗЗД, твърди да не
засяга правата придобити от трето лице-Л.Б., с оглед вписване на исковата молба
и добросъвестност от страна на последния.
Постъпил е и отговор на исковата молба от
ответника П.К., с който ответникът признава исковете срещу него. Твърди, че и
двете сделки – тази по която и бил приобретател, и тази с която е прехвърлил
имота на Л.Б. за фиктивни, както и твърди, че Л.Б. е знаел, че ответникът К. не
е собственик на имота.
Ответникът-Л.Г.Б. не
заявява становище по исковата претенция.
При така изложеното след като
обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приожените доказателства се
установява, че на 30.12.2011год. е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на имот между П.С.Ц., в качеството на продавач и М.А.З. и В.Г.М.,
в качеството на купувачи. Предмет на договора е продажбата на купувачите в
равни дялове по1/2 собствените на продавача недвижими имоти, сред които и
поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1061 по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със заповед №РД-18-68/02.12.2010год. с площ от
3121кв.м., находящ се в гр.София, район Витоша, ул.********който имот е отреден
по регулация за парцел пети –за
озеленяване и паркова експозиция, съгласно заповед №291/30,05,1980год., при
съседи: имоти
68134.1942.1153, 68134.1942.1236, 68134.1942.1129., 68134,1942,592;
Съгласно т.2 от договора продажната цена за
описаните имоти е в размер на общо 270000лева, която е заплатена на части. В
т.3 е посочено цената да е получена от продавача. В т.2 страните са уговорили
краен срок за сключване на договора -29.08.2014год.
С договор от 04.02.2014год.,
обективиран в НА №5, том 1, рег.№225, дело №3, в т.2 П.С.Ц. е продал описаните в акта недвижими
имоти, сред които в т.2 и процесния имот
на П.А.К. за обща продажна цена в размер на 20000лв.
С договор за покупко продажба от
18.03.2014год., обективиран в НА №13, том 1, рег.№709, дело №11/2014год. П.А.К.,
в качеството на продавач е продал на Л.Г.Б., в качеството на купувач описания имот за сума в размер на 5000лв.,
която се сочи да е платена при подписването на договора и при данъчна оценка за
имота в размер на 233762.90лв.
Приложена е декларация по делото с
нотариално удостоверяване на подписите на лицето П.А. К. от 27.11.2014год., в която се сочи че
извършените сделки, а именно покупко-продажба на недвижими имоти описани в НА
№5, нот дело №3 от/2014год. са симулативни като действителен собственик на четирите имота остава П.Ц. и същите имоти ще му бъдат върнати при
поискване от негова страна или симулацията може да бъде разкрита по съдебен
ред.
По делото е изслушано заключение на съдебно-почеркова
експертиза, от заключението на която се установява, че скючения предварителен
договор от 30.12.2011год., за продавача е подписан от соченото лице П.С.Ц..
От събраните гласни доказателства,
чрез показанията на свидетелят А.И., се установява, че познава страните по
предварителния договор, както и по последващите прехвърлителни сделки. Сочи
целта на продажбата на недвижимите имоти между П.Ц. и П. К., е „да
се избегне предварителния договор“. Платената от него продажна цена от 20000лв.
била върната от П.Ц.. Установява се и Л.Б. да е знаел за фиктивното прехвърляне
на недвижимия имот.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на първоинстанционното производство е главна искова претенция с пр.осн.чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и при условията на евентуалност искове с правна квалификация чл.135 от ЗЗД за прогласяване относителна недействителност спрямо ищците на договор за покупко-продажба на имот извършен с НА №5, рег.№225, н.д.№3/2014год., както и договор за продажба обективиран в НА №13, нот.дело №11/2014год.
По
допустимостта на исковата претенция за нищожност на основание извършена
симулация. С оглед твърдението на ищците с атакуваната сделка за
покупко-продажба да са накърнени правата
им на купувачи на имот по предварителен договор, съдът намира исковата
претенция за процесуално допустима и предявена при наличие на правен интерес.
Релевантните
факти обуславящи основателност на иска с пр.осн.чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД са свързани
с установяване на привидност на процесния договор. По исковата претенция с
пр.осн.чл.135 от ГПК релевантните факти са свързани с установяване качеството
кредитор за ищеца спрямо първия ответник, разпореждане със собствено на длъжника имущество,
увреждане на кредитора от извършеното разпореждане и знание на длъжника относно
увреждане интересите на кредитора; Същите са в тежест на ищеца. В тежест на
ответника по делото е да установи релевираните възражения относно
обстоятелството, че ищеца не се легитимира като кредитор.
По доводите за привидност на процесния договор
/абсолютна симулация/:
Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД нищожни са всички привидни договори.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани с
правата и задълженията на сделката, която сключват. Когато волята на страните е
да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които не желаят,
симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по
начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна.
И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение, поражда
действие само, ако отговаря на изискванията за неговата действителност. В
процесния случай се твърди сключената сделка по договор за продажба да е
нищожна като привидна /за да бъде препятствано сключването на окончателен
договор за покупко-продажба, въз основа на предварителен договор от
30,12,2011год./. Т.е. релевираните доводи сочат на абсолютна симулация. С оглед
разрешението дадено с Решение № 453 по гр.д. № 990/2002 г. на ВКС, II г.о.,
съдът съобрази, че при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат
договора по начин, по който е написан, а привидността се състои именно в това-
страните нямат воля да бъдат обвързани по обективирания в договора начин.
Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да
бъдат обвързани.
В настоящия случай по делото е представено начало
на писмено доказателство-декларция от 27,11,2014год., с която П.А.К. декларира,
че процесния договор е привиден и симулативен и не поражда действие между
страните.
Събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля А.И., които съдът намира за процесуално допустими на
основание чл.165, ал.2, изр.2 от ГПК, доколкото оспорената сделка е от страна
на трето за същата лице, настоящия състав намира да обосновават извод за
симулация. От същите се установява и
конкретната цел на симулативната сделка /да не бъде сключен окончателен договор
по прехвърляне на недвижимия имот по предварителен договор от 30,12,2011год./ Този
факт, ценен в съвкупност с приложената декларация от 27,11,2014год. и признание
от страна на ответника К., обосновава извод за симулативност на сделката, както
и с оглед установеното обстоятелство предварителен договор за покупко-продажба
да е автентичен. От друга страна
релевираните възражения от страна на ответника П.Ц. по отношение достоверна
дата на същия са недоказани. Възражението за неизпълнение, чрез плащане на
продажната цена по договора, удостоверено в него, както и обстоятелството дали не е налице нарушение на
чл.152 ЗЗД, чл.209 от ЗЗД, с оглед твърденията за предварително плащане
подлежат на изследване в евентуално производство по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Ето защо съдът намира, че
исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена.
С оглед уважаване на главната искова претенция,
съдът намира да не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на
заявените при условията на евентуалност искове с пр.осн.чл.135 ЗЗД, поради
което не излага мотиви.
По разноските:
Предвид
изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищците се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер
на 6832,73лв., от които 2958,70лв.-д.т.,
148,00лв.-д.т.вписване на ИМ, 3726,03лв.-изплатени разноски за особен
представител от общо 4968,06лв./ не се присъжда адв.хонорар в размер на
200,00лв., тъй като няма данни за плащането му/.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по предявения от М.А.З. , с ЕГН **********, с адрес ***, със
седбен адрес гр.София, бул.********и В.Г.М., с ЕГН **********, с адрес ***,
съд. адрес *** срещу П.С.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** и П.А.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, иск с пр.осн.чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №5, том 1, рег.№225, дело №3/04.02.2014год.
за недвижим имот поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1061, находящ се в гр. София, район „Витоша“, кв. „*********,
с площ по документи за собственост 3110 кв.м., а по скица 3121 кв.м., с трайно
предназначение на територията „Урбанизирана“, с начин на трайно ползване „ниско
застрояване“, при съседи: имоти 68134.1942.1153, 68134.1942.1236,
68134.1942.1129., 68134,1942,592;
ОСЪЖДА П.С.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** и П.А.К.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на М.А.З. , с ЕГН **********, с адрес
***, със седбен адрес гр.София, бул.********и В.Г.М., с ЕГН **********, с адрес
***, съд. адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 6832,73лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: