Решение по дело №3079/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от Й. А. К., гр.Варна, [жк], [улица], ***, чрез адв. Я., с която е предявен иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл.203, ал.1 и 2 АПК вр. чл.1 ЗОДОВ с цена [рег. номер]., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, негативни емоционални и психически изживявания – обида, душевни терзания, уронване на авторитета и престижа, като дългогодишен служител в Затвора-Варна, причинени от отменен административен акт – Заповед № Л-142/15.03.2024г. на началника на Затвора – Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че със Заповед № Л-142/15.03.2024г. му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“. Цитираната заповед е оспорена пред Административен съд – Варна, който с Решение № 7616/23.07.2024г., постановено по адм. дело № 713/2024г. я е отменил като незаконосъобразна. Твърди, че вследствие на наложеното дисциплинарно наказание е преживял силен стрес, породен от накърняване на доброто му име, чест и достойнство. Ищецът твърди, че след връчване на заповедта е изпитал силна обида, започнал да чувства напрежение и тревожност, появило се постоянно главоболие, заедно с повишаване на кръвното му налягане, не можел да спи, изпитвал е силно притеснение как ще се появи на работното си място, почувствал е смесена тревожност и е изпаднал в депресия. Твърди, че е започнал да изпитва задух и стягане в гърдите, като достойнството му на отговорен, честен и съвестен човек и дългогодишен служител било сериозно засегнато, започнал е да се притеснява за негативните последици, които дисциплинарното наказание би могло да има за кариерното му израстване, станал е мнителен, затворен в себе си и се е отчуждил от колегите си. Счита, че силно е бил увреден и личният му имидж пред неговите близки, колеги и приятели. В исковата си молба твърди, че наложеното дисциплинарно наказание е станало причина да вземе решение да прекрати служебното си правоотношение по взаимно съгласие. Твърди, че вследствие на целия стрес на 06.06.2024 г. и 16.07.2024 г. се е наложило да бъде хоспитализиран, тъй като е получил предсърдно мъждене, започнал е да приема предписаните му медикаменти, но въпреки това продължил да има сърцебиене, да се чувства напрегнат и да не може да се справя със ситуацията. Ищецът твърди, че много трудно е преживял воденото срещу него дисциплинарно производство. Твърди, че са налице всички предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като процесната заповед е отменена с решение на Административен съд-Варна, претърпял е описаните в исковата молба неимуществени вреди и негативните преживявания безспорно се намират в причинно-следствена връзка от неправомерното ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Моли съда да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати сумата от 2500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата 23.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ю.к. С., счита, че предявеният иск е недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация по отношение на ответника. Твърди, че не е посочено кой административен орган конкретно и с какви свои действия е причинил твърдените вреди, като Изпълнителна агенция „Изпълнение на наказанията“ не може да носи отговорност за действията на свои служители. Твърди, че издателят на отменения акт е действал в условията на обвързана компетентност, съблюдавайки очертаната правна рамка. В условие на евентуалност, оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Счита, че в случая са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ, тъй като безспорно е налице незаконосъобразен административен акт, издаден от Началника на Затвора – Варна, който е повлиял на неимуществената сфера на ищеца, но в степен, много по-ниска от твърдяната, поради което искът следва да бъде уважен, но в намален размер.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От Заповед № Л-142/15.03.2024г. на Началника на Затвора – Варна се установява, че на Й. К. – инспектор V-та степен /социална дейност и възпитателна работа/ в Затвора – Варна, I-ва категория, е наложено дисциплинарно наказание за това, че на 10.07.2023г. в затвора умишлено е изготвил документ – Заявление рег. № 3400/10.07.2023 г., за издаване на служебна бележка от името на друг служител, като е положил имитиращ подпис и е внесъл този документ за доклад пред Началника на затвора, като се е опитал да заблуди ръководителя си и е нарушил разпоредбите на чл.5, чл.10, чл.11 и чл.79 от Етичния кодекс. За извършеното нарушение на К. е наложено дисциплинарно наказания „порицание“ за срок от 1 година.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е обжалвана от К. пред Административен съд – Варна, който с Решение № 7616/23.07.2024г., постановено по адм. дело № 713/2024г. я е отменил, като постановена в нарушение на материалния закон.

От представеното с жалбата Постановление за прекратяване на наказателно производство № 9452/2023г. на младши прокурор при Районна прокуратура – Варна се установява, че на основание чл.9, ал.2 от НК, поради абсолютна липса на обществена опасност на деянието по чл.309, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, образуваното наказателно производство по ДП № 536/2023г. по описа на ОД на МВР – Варна е прекратено.

От Епикриза № ДК-07-0004 се установява, че ищецът е постъпил в УМБАЛ „Света Е.“ на 06.06.2024г. с окончателна диагноза I25.8 ИБС. I20.0 НАП. Несигнификантна коронарна атеросклероза. 48 ППМ-пристъп, а от Епикриза № ДК-07-0004 - че е постъпил в УМБАЛ „Света Е.“ на 16.07.2024 г. с окончателна диагноза I48 Пристъпно предсърдно мъждене. Възстановен синусов ритъм, чрез синхронизирано ЕКВ.

Представен е и Амбулаторен лист № 24194В08811В/12.07.2024г., от който се установява, че на К. е поставена основна диагноза I48 Предсърдно мъждене и трептене и е насочен за хоспитализация.

От показанията на свидетелката К./дъщеря на ищеца/ се установява, че баща й работи в затвора от над 20 години, като е изпълнявал служебните си задължения стриктно и не смята наказанието за справедливо; наказанието се е отразило на здравословното му състояние; като преди да бъде наказан с него са имали много близки отношения – споделяли са си, излизали са на разходка, но след наказанието той се е затворил в себе си и не е искал да говори с никого, не е споделял; имало е промяна в поведението му. Свидетелката установява, че К. имал хипертония, която лекувал медикаментозно, но след наказанието нещата се влошили – сърцето му започнало да излиза извън ритъм; посещавал болници и кардиолози, назначава ни са му различни терапии за лечение; след месец март 2024г. е хоспитализиран неколкократно за различни медицински интервенции; самата тя е била свидетел на пристъпите, които получавал. Свидетелката установява, че пристъпите продължават и към настоящия момент, лечението също, като то не е само по време на пристъпа, а и след това. К. твърди, че емоционалното състояние на ищеца се е променило – затворил се е, не можел да спи вследствие на стреса, получава пристъпи по време на сън; към колегите и работата си винаги е бил всеотдаен, награждаван е и са му поставяни задачи, с които се е справял, но след налагане на наказанието се е отдръпнал от колегите си, тъй като се е почувствал унизен, дистанцирал се е и не е искал да комуникира с тях. Дава показания, че преди месец март 2024 г. ищецът не е имал проблеми при общуването със семейството си.

От показанията на свидетеля Г. се установява, че към месец март 2024 г. е работил като инспектор-психолог в ЗО „Разделна“, а преди това е работил в Затвора – Варна; познава ищеца, колеги и семейни приятели са, като за случая с наложеното наказание знае, че прекият ръководител на ищеца е претърпял много тежка сърдечна операция и е помолил К. да пусне от негово име заявление до началника, за да може да ползва застраховка, а след депозиране на заявлението началникът му е наложил наказание. Свидетелят установява, че преди налагането на наказанието К. е бил много уважаван служител, започнал е като надзирател, след което се е издигнал до командир на отделение, а впоследствие се е издигнал до длъжността инспектор „социална дейност и възпитателна работа“. Свидетелят твърди, че К. е ерудиран човек, отговорен, прецизен към работата си и многократно награждаван; преди наказанието е комуникирал с всички и са се отнасяли много добре към него, а след наказанието, когато са се виждали, е забелязал, че случилото му се е отразило емоционално, бил е психически изтормозен. Свидетелят установява, че К. му е споделял, че е имал безсънни нощи и високо кръвно налягане; знае, че два пъти е хоспитализиран в гр. София, заради сърдечни проблеми и че към момента е на медикаментозна терапия и когато има проблеми ходи по болници, и лекари; след наказанието колегите им започнали да отбягват ищеца и той стоял в стаята си сам, чувствал се много огорчен след случилото се, като е изпаднал в безпомощно състояние след дисциплинарното наказание. След този случай К. се затворил в себе си и бил много притеснен да не го уволнят, тъй като преди това има наложено друго дисциплинарно наказание.

От заключението на съдебно-психологична експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че наложеното дисциплинарно наказание е оказало негативен ефект върху психо-емоционалното състояние на ищеца; същият все още е в недоумение как подобно нещо може да се случи с него; ползвал се е с добро професионално име, имал е лични и професионални успехи; по-съществените негативи се изразяват в уронване на авторитета му като служител и неудобството, което изпитва пред роднини, приятели и собствените си деца; към настоящия момент не се отчита необходимост от клинична намеса, личността функционира в нормалпсихологически граници, като следва да се уточни и промяната на стереотипа на поведение и живот при ищеца, а именно решението, което е взел, да напусне системата, в която е работил съвестно и професионално повече от 20 години. Вещото лице прави и следните уточнения: Дълготрайното емоционално състояние представлява продължаващи негативни емоции, които изследваното лице не е успяло да овладее за по-продължителен период от време, но то не е устойчиво; в случа не става въпрос за преживян стрес, а за обида и уронване на професионалния авторитет; решението му да напусне работата си в Затвора – Варна е повлияно от ситуацията. Заключението, че К. се е ползвал с добро професионално име и е имал лични и професионални успехи, вещото лице е направило като е използвало само материалите, налични по делото, и проведеното интервю с ищеца, и е боравило с методики, които дават информация за състоянието към момента, като по отношение на ниските стойности на скалите пояснява, че личността на ищеца е относително емоционално стабилна, което означава, че по-трудно излиза от равновесие, но когато емоционално стабилна личност излезе от равновесие това е за по-продължителен период.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК, иск за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл.12, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Предвид горното, пасивно процесуално легитимирана страна е именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, а възраженията за ненадлежен ответник, което прави искът недопустим, са неоснователни. В исковата молба ясно е посочено, че се претендират неимуществени вреди, причинени вследствие на отменен незаконосъобразен акт, издаден от Началника на Затвора – Варна.

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на правната норма, а именно: установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.

Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида, посочен в чл.203, ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отменения акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са административни.

В случая се претендират неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, негативни емоционални и психически изживявания – обида, душевни терзания, уронване на авторитета и престижа, като дългогодишен служител в Затвора – Варна, причинени от отменен административен акт – Заповед № Л-142/15.03.2024г. на началника на Затвора – Варна, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „порицание“.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание е отменена от Административен съд – Варна, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания и дискомфорт, негативни емоционални и психически изживявания – обида, душевни терзания, в резултат на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Негативните емоции за К. от вида на твърдените в исковата молба се доказват, както от заключението на съдебно-психологическа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, така и от показанията на разпитаните свидетели. Свидетелите установиха, че притесненията, безпокойството и промяната в поведението на К. са породени именно от наложеното дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от един месец. И двамата свидетели твърдят, че след март месец 2024 г. ищецът се е затворил в себе си, спрял е да общува с колегите и семейството си. От показанията на свидетелката К. – дъщеря на ищеца, се установи, че преди издаване на заповедта двамата са били в много близки, споделяли са си и са излизали на разходка, докато след това той е предпочитал да остава сам. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, както на неговата дъщеря, така и на неговия приятел и колега, който имал преки наблюдения върху служебните изяви на ищеца, начина му на работа и състоянието му след налагане на наказанието. От заключението на вещото лице се установи, че наложеното дисциплинарно наказание е оказало негативен ефект върху психо-емоционалното състояние на ищеца.

Влошаването на здравословното състояние на К. се доказва, както от приложената по делото медицинска документация, така и от свидетелските показания. Дъщеря му установява, че след налагането на дисциплинарното наказание баща й е започнал да получава пристъпни болки в сърдечната област, поради което се е налагало неколкократно да постъпва в болница за лечение. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Г., че К. два пъти е хоспитализиран в гр. София поради сърдечни проблеми.

Настъпването на неимуществените вреди в случая се установи по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства, показанията на свидетелите и заключението на вещото лице. Съвкупната преценка на доказателствата обосновава извод за претърпени неимуществени вреди от ищеца вследствие на отменения акт. Установи се, че издадената заповед за дисциплинарно наказание е предизвикала негативните емоции у ищеца. Вещото лице уточни и че при изследването на К. същият не е споделил за други травматични събития, които да са се случили във времето, близко до издаване на заповедта, като решението да напусне системата до голяма степен е повлияно именно от проведеното дисциплинарно производство. Ищецът е дългогодишен служител на Затвора – Варна и дисциплинарното му наказване, станало достояние на колегите му, се е отразило негативно на служебния му авторитет. Това обстоятелство се установи от показанията на св. Г., колега на К., че колегите му са го отбягвали, тъй като са се притеснявали да не случи нещо подобно и с тях. Идентични са и показанията на дъщерята на ищеца, че ищецът се е отдръпнал от колегите си, тъй като се е почувствал унизен. Вещото лице също дава заключение, че най-съществените негативи се изразяват в уронване на авторитета му като служител и неудобството, което е изпитал пред колегите си.

Налице е и третата предпоставка по чл.1 ЗОДОВ. Негативните емоции, в които се изразяват неимуществените вреди, безспорно са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт, издаден от Началника на Затвора – Варна.

Неоснователни са твърденията, че е некоректно и манипулативно твърдението на ищеца да обвърже решението по обжалваната заповед със свои здравословни проблеми, които датират години преди издаване на заповедта. И от свидетелските показания се установи, че ищецът е страдал от хипертония, за което е приемал лекарства, но и двамата свидетели са категорични, че след издаване на заповедта проблемите му са се задълбочили и зачестили. Това се установява и от двете приложени по делото епикризи, видно от които ищецът е хоспитализиран два пъти в рамките на много кратък период.

Обстоятелството, че срещу ищеца се е водило предходно дисциплинарно производство, което е приключило с издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, жалбата против която е отхвърлена с решение на съда, не променя горните изводи. Изрично св. Г. заяви, че след този случай К. се затворил в себе си и е бил много притеснен да не го уволнят, тъй като преди това има наложено друго дисциплинарно наказание.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за доказани фактите, сочени в исковата молба, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата.

Налице са и трите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника: отменен незаконосъобразен административен акт; вреди за ищеца, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, негативни емоционални и психически изживявания – обида, душевни терзания, уронване на авторитета и престижа, като дългогодишен служител в Затвора – Варна; пряка причинна връзка между отменения административен акт на администрацията и нарушаване на правото му, предвидено в закона, поради което искът е основателен и доказан.

Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ – по справедливост. При определянето му следва да се извърши преценка на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Принципът на справедливостта изисква при определяне размера на паричния еквивалент на моралните вреди да се вземат предвид всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. При определянето му следва да се извърши преценка на конкретни, обективно съществуващи, обстоятелства. С издадената Заповед № Л-142/15.03.2024г. на Началника на Затвора – Варна на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за в минимален срок – един месец. Заповедта е връчена на К. на 18.03.2024г. и е отменена с решението по адм. дело № 713/2024г., влязло в сила на 23.07.2024г., т.е. около четири месеца след връчването й. С оглед данните относно характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и въздействието върху личността на ищеца, което се установи от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-психологичната експертиза, съдът намира, че сумата от 1000 лева е справедливо и достатъчно обезщетение за претърпените от Й. К. неимуществени вреди.

При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски 750лв., от които 10лв.- ДТ, 500лв.- депозит за вещо лице и 240 лв.- адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Съобразно отхвърлената част от иска, предвид направеното искане, на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по компенсация следва да се осъди ответната страна да заплати на ищеца сумата от 690 лева, представляваща направените по делото разноски.

С оглед гореизложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Й. А. К., [ЕГН], с адрес - гр.Варна, [жк], [улица], ***, сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, негативни емоционални и психически изживявания- обида, душевни терзания, уронване на авторитета и престижа, като дългогодишен служител в Затвора – Варна, причинени от отменен административен акт – Заповед № Л-142/15.03.2024г. на Началника на Затвора – Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на Й. А. К., гр.Варна, [жк], [улица], ***, в останалата част.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на Й. А. К., [ЕГН], с адрес - гр.Варна, [жк], [улица], ****, сумата в размер на 690,00 лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.