Р Е Ш Е Н И Е
№ 104 / 1.3.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на седми февруари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2 по описа за 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).
Образувано е по жалба на А.И.К.,***,
срещу Заповед
№ ЗСПД/Д-РА/8432/20.12.2022 г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“-Пазарджик, с която му е отказано отпускането
на еднократна помощ при раждане на живо дете. Релевирани са доводи за нищожност,
алтернативно за незаконосъобразност на обжалвания акт, по които се претендира
отмяната му.
Ответникът – директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“-Пазарджик, в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуален представител юрисконсулт А. С., изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
На 12.12.2022 г. А.И.К. е подал заявление за
отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл. 6 ЗСПД за двете
му деца-близнаци. Към заявлението са приложени: удостоверения за настоящ адрес
и Решение № 1218/14.11.2022 г. по гр. дело № 2899/2022 г. на Районен
съд-Пазарджик, с което е допуснат развод между А.К. и А.П.Ж., като
упражняването на родителските права по отглеждането и възпитанието на
малолетните деца А.А.К. и М.А.К. се предоставят на бащата.
С обжалваната заповед № ЗСПД/Д-РА/8432/20.12.2022 г., директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“-Пазарджик е отказал на заявителя отпускане на
помощта за двете деца като е мотивирал акта си с това, че съгласно чл. 6, ал. 1
и ал. 4 ЗСПД право на еднократна помощ при раждане на живо дете е на майката и
не е възможно да се определи поредността на децата.
При така установеното от фактическа страна и след
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен
съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният
индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес
за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество
– неоснователна по следните съображения:
Заповедта е издадена от компетентен орган по
смисъла на чл. 10, ал. 4 ЗСПД, според който семейните помощи за деца се
отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено
от него лице. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че заповедта е
нищожна, тъй като чл. 10, ал. 4 ЗСПД определя органа, компетентен да се
произнесе по заявлението за отпускане/отказване на помощта, а в ал. 5 е
посочено, че при отказ, същият задължително се мотивира.
Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена
форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч.
фактическите и правни основания за отказа за отпускане на еднократна помощ,
чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 10,
ал. 5 ЗСПД. В бланката на заявлението-декларация длъжностното лице е изложило становище,
че бащата няма право на помощ при раждане на основание чл. 6 ЗСПД, изложени са
мотиви за отказа и е съгласувано от друго длъжностно лице. Декларацията
съответства на одобрения със Заповед № РД01-526/01.08.2019 г. на министъра на
труда и социалната политика образец и съдържа всички реквизити, поради което доводите
на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗСПД майката има право на
еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на
семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по
реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. При раждане на близнаци, един от
които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в
размера за второ дете (ал. 3). Ал. 4 гласи, че при определяне поредността на
децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента
на раждането, като помощта по ал. 1 се изплаща на майката, а при невъзможност да
я получи - на друг законен представител на детето (ал. 5). От цитираната
нормативна уредба може да се направи извод, че еднократната помощ се отпуска на
майката, по подадено от нея заявление, за това че е родила живо дете. В случая
помощта е насочена към стимулиране на жените да раждат деца, т.е. това е помощ
за майката/родилката, а не се явява помощ за отглеждане на дете, както твърди
жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 6 е в Глава втора „Семейни помощи при
бременност, раждане и за отглеждане на деца“ от закона, като редът и условията
за отпускане на помощи за отглеждане на дете са уредени в чл. 6а и сл. от тази
глава. Неоснователно е и твърдението, че А.К. попада в хипотезата на чл. 6, ал.
5 ЗСПД. Същата е приложима при условие, че майката е подала заявление, помощта
е отпусната, но не може да й се изплати. Само когато майката не може да я
получи, то тогава се изплаща на друг законен представител на детето. Безспорно
е, че родителските права върху децата са предоставени на бащата и той е техен законен
представител, но доколкото не е изпълнена процедурата по подаване на заявление
от майката и невъзможността й тя да получи помощта, то тогава не е налице
основание по чл. 6, ал. 5 ЗСПД помощта да се изплати на бащата. Хипотезата
касае фактическото получаване на вече отпусната еднократна помощ, а не
възникването на субективното право на конкретния вид помощ.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че
майката на децата не може да подаде заявление, защото е чужд гражданин. Съгласно
чл. 11, ал. 5 ППЗСПД, когато майката е с чуждо гражданство и с разрешено
продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в страната и не може да
бъде получена информация за родените от майката деца от компетентния орган в
Република България, дирекция „Социално подпомагане“ извършва проверка чрез
консулството на съответната държава по постоянен адрес на майката. Ал. 6 гласи,
че в случаите по ал. 5 заявлението декларация се подава от майката в дирекция „Социално
подпомагане“ по настоящ адрес, за наличието на който се извършва служебна
проверка. Иначе казано, законодателят е предвидил ред за подаване на заявление
за получаване на еднократна помощ за раждане от майки, които не са български граждани,
но децата им се отглеждат на територията на Република България.
В тази връзка е посоченото в акта, че не може да
бъде определена поредността на децата – чл. 6, ал. 4 ЗСПД. Заявлението не е
подадено от майката и Дирекция „Социално подпомагане“ не може да извърши
следващата се по чл. 11, ал. 5 ППЗСПД проверка. Доколкото размерът на помощта е
обвързан и с поредността на децата, родени от майката (чл. 6, ал. 2 ЗСПД), то
правилно органът се е позовал и на тази разпоредба.
Неоснователно е и твърдението в жалбата, че
отказът е в противоречие с чл. 3, ал. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето,
доколкото същият защитава интересите на детето. Както се посочи по-горе помощта
е насочена към стимулиране на раждането, а не се отпуска за отглеждане на дете
и не касае неговите интереси.
Предвид изложеното, съдът намира, че
административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.К.,***, срещу Заповед № ЗСПД/Д-РА/8432/20.12.2022
г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Пазарджик
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:
/П/