Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
260230/13.10.2020г. Година 2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
дванадесети октомври Година
две хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2326 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № В-0046962/21.05.2020г. на
Директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра
към ГД „КП” при КЗП, упълномощен със заповед №165/18.03.2020г. на Председателя
на КЗП, с което на "МАРИНА-
СМ" ЕООД е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв на основание чл.222а от Закона за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА "МАРИНА- СМ" ЕООД да заплати на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто
и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по
жалба на пълномощник на дружеството против наказателното постановление на
административно наказващият орган.
В жалбата се сочи на незаконосъобразност и
неоснователност на наказателното постановление. Счита се , че доставената стока
изрично съответства на предоставената мостра. Актосъставителят
не е оглеждал нито стоката, нито мострата и няма как да установи има ли или
няма нарушение. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от представител на
дружеството .
По същество се иска отмяна на наказателното постановление на
основанията, изложени с жалбата, които се доразвиват или – алтернативно
намаляване размера на наложеното административно наказание.
Представител на въззиваемата страна не се
явява. В молба изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира
разноски.
След преценка на събраните доказателства по
делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :
На 24.01.2020г. в КЗП постъпила жалба от Д.
С. К., в която потребителката сочела, че във връзка със закупени от нея от
„Марина – СМ“ ЕООД 3 броя вътрешни врати, още при монтажа им на
07.10.2019г. забелязала , че стъклодържателите на едната врата са дефектни.
На 09.10.2019г. потребителката предявила
рекламация в търговския обект, която била приета и вписана в регистъра за
рекламации на дружеството под №9 от същата дата.
На 18.11.2019г. търговецът отказал да
удовлетвори претенцията на потребителката.
На 09.03.2020г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение било описано установеното нарушение, а именно –
неизпълнение на задължението на дружеството , когато потребителската стока не
съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с него, при
посочване на правната му квалификация по ЗЗП. Акта за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството.
По административнонаказателната преписка били приложени
копия от постъпилата жалба от потребителката; касов бон и фактура; приемо- предавателен протокол; протокол
за оглед по постъпила рекламация и снимков материал; становище по рекламация №9
от 18.11.2019г.; становище от управител на „М.“ ЕООД; констативен протокол и
др.
Впоследствие, въз основа на акта за
установяване на административно нарушение от административно наказващия орган
било издадено наказателно постановление, видно от обстоятелствената част на
което фактическата обстановка, установена посредством писмените доказателства
по преписката и описана от служителите на КЗП е била възприета изцяло. На
описаното нарушение е била дадена правна квалификация по чл. 113 ал.1 от ЗЗП и
на осн. чл.222а от същия закон е било определено
административно наказание имуществена санкция.
Горната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на св. Х. и
св. Г.; копия от постъпилата жалба от потребителката; касов бон и фактура; приемо- предавателен протокол; протокол
за оглед по постъпила рекламация и снимков материал; становище по рекламация №9
от 18.11.2019г.; становище от управител на „М.“ ЕООД; констативен протокол и
др.
След служебна проверка на двата документа
съдът констатира, че административнонаказващият орган е изпълнил задълженията
си, произтичащи от ЗАНН- акта за установяване на административно нарушение е
бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния
срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И
акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно
постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно,
въз основа на събраните по административно наказателната преписка
доказателства, е направил извод, че е извършено нарушение на чл.113 ал.1 от
ЗЗП.
Административното
наказание правилно е било определено като размер, при преценка на тежестта на
извършеното нарушение, с основание – чл.222а от ЗЗП.
Що се отнася до формулираното с жалбата основание за отмяна
на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
Счита се , че доставената стока изрично съответства на
предоставената мостра. Актосъставителят не е оглеждал
нито стоката, нито мострата и няма как да установи има ли или няма нарушение.
Подобна позиция не може да бъде споделена, доколкото по
делото по безспорен начин е установено, че вещта не е съответствала на договора
за продажба – бела е с повредени стъклодържачи,
каквито не са били договаряни между потребителката и санкционираното дружество.
Обстоятелството, че дружеството притежава мостра с дефекти
по никакъв начин не сформира извод, че за същото възниква право да продава
такива вещи без знанието и съгласието на потребителите, при положение, че
такива дефекти не са били предмет на изрично договаряне.
Напротив- при изпълнение на договора за продажба продавачът
дължи на потребителя предоставяне на качествена вещ, годна за нормална
ежедневна употреба, което изключва предоставяне на такава вещ в конкретния
случай с повредени стъклодържачи.
На последно място по алтернативно изразената позиция за
наличието на основания за намаляване размера на наложеното наказание, съдът
намира за нужно да отбележи, че наказанието е било определено в неговия
минимален размер и при липсата на възможност за приложение на чл.55 от НК е
невъзможна корекция на наложената имуществена санкция.
След като извърши проверка на съставените
АУАН и НП и прецени направените възражения от страна на въззивното дружество,
съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно издадено.
С решението си съдът
присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: