№ 2401
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110206050 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-4332-003135/05.03.2020 г., издадено
от началника на Група към Отдел „Пътна полиция”-СДВР (ОПП-СДВР) на Д.
Д. К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева за
извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 01.02.2020 г., около 19.40 часа, в гр. София по ул.
„Стоян Михайловски“ с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към
ул. „Златовръх“ управлява мотоциклет „Сузуки“ с рег. № /номер/ без да носи
в себе си контролен талон към СУМПС.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Д. Д. К., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че
в НП не са посочени правата на жалбоподателя по чл. 79б, б. „б“ ЗАНН. На
следващо място е изложено, че последният не е знаел за служебно
прекратената регистрация на управлявания мотоциклет. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно.
Наказващият орган не се явява и не изпраща свой процесуален
1
представител в хода на съдебното производство по делото.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, като иска от съда да отмени атакуваното НП.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 01.02.2020 г., около 19.40 часа, в гр. София по ул. „Стоян
Михайловски“ с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към ул.
„Златовръх“ жалбоподателят Д. Д. К. управлявал мотоциклет марка „Сузуки“
с рег. № /номер/. В района на ул. „Златовръх“ управляваният от К.
мотоциклет бил спрян от полицейски служители, които извършили проверка
в информационната система на МВР и установили, че мотоциклет с рег. №
/номер/ е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП,
считано от 19.07.2019 г. При проверка на документите на Д. К. било
установено, че последният не носи в себе си контролен талон към СУМПС.
К. съставил АУАН № 180672/01.02.2020 г. срещу Д. Д. К. за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Неустановено по
делото лице в неустановен по делото момент дописало със синя химикална
паста съставения АУАН, като от фактическа страна било добавено „не носи
К.Т.“, а като нарушена правна норма – „чл. 100, ал. 1, т. 1“.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 20-4332-003135/05.03.2020 г. от началника на Група към
ОПП-СДВР, с което за извършеното административно нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП на Д. К. било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева. Същевременно, в частта за описаното нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП не била наложена санкция на К., а производството в тази му
2
част било препратено на 04 РУ-СДВР с оглед наличието на данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.
Наказателното постановление било връчено на Д. Д. К. на 26.04.2022 г.,
който в законоустановения 14-дневен срок подал жалба срещу последното,
която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите С.; справка-разпечатка за допуснатите нарушения
и наложените наказания на Д. К. към момента на извършване на процесното
деяние; докладна записка от С.С.; заверено копие от материали по пр. пр. №
15271/2020 г. по описа на СРП; справка от ОПП-СДВР (л. 68 от делото) и
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка, която кореспондира с изложената такава в обжалваното НП, е
безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В този смисъл
съдът кредитира изцяло показанията на св. С., от които се установява, че
последният е подписал АУАН като свидетел, като потвърждава
констатациите в АУАН. Следва да се посочи, че св. Стоименов заяви, че
актосъставителят К.О. е допълнил със синя химикална паста в АУАН, че
жалбоподателят не носи контролен талон към СУМПС и че правната
квалификация на нарушението е по чл. 100, ал. 1, т. 1.
Съдът кредитира изцяло и останалите приети от съда по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства, като относими към предмета на доказване по
делото съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира за установено от правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че с атакуваното НП
жалбоподателят К. е санкциониран единствено за извършено
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като по отношение
на описаното в АУАН нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
административнонаказателното производство е изпратено на основание чл.
33, ал. 2 ЗАНН на 04 РУ-СДВР във връзка с наличие на данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С оглед на това, предмет на разглеждане в
3
настоящото наказателно производство е единствено законосъобразността на
атакуваното НП в частта му, в която Д. К. е санкциониран за извършено
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
При извършената проверка за правилното приложение на материалния
закон съдът счита, че Д. Д. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
По безспорен начин по делото се установи, че по време на управление на
процесния мотоциклет на посочените в НП дата и място, Д. К. не е носил в
себе си контролен талон към СУМПС. С това последният е осъществил от
обективна страна състава на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т.
1 ЗДвП.
Жалбоподателят К. е осъществил и от субективна страна състава на
посоченото административно нарушение при форма на вина небрежност,
доколкото макар и да не е предвиждал последиците на своето деяние
(неносене на процесния документ), е могъл да предвиди и съгласно ЗДвП е
бил длъжен да носи в себе си контролен талон към СУМПС.
Съдът обаче счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при съставяне на АУАН, което обуславя отмяна на
атакуваното НП. Видно от съдържанието на АУАН № 180672/01.02.2020 г.
същият е генериран от служебен таблет на служители на ОПП-СДВР в
печатна форма и в същия е описано единствено административно нарушение
по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Очевидно след като вече е бил генериран в
писмен вид горепосоченият АУАН, неустановено по делото лице, най-
вероятно актосъставителят К.О., е допълнило съдържанието на АУАН, като е
вписал към обстоятелствената му част „не носи К.Т.“, а в правната
квалификация – „чл. 100, ал. 1, т. 1“. Посоченото допълване на АУАН не е
подписано нито от актосъставителя, нито от свидетеля по установяване на
нарушението или нарушителя. Всички поправки, изменения и допълнения в
АУАН трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го
подписали (в този смисъл чл. 130 НПК, приложима по аналогия). Доколкото
нито едно от лицата, участващи в съставяне и подписване на АУАН, не го е
подписало в допълнената част, не може да се установи кое лице и кога е
коригирало същия, респ. дали е станало в присъствие на нарушителя или не. С
4
оглед на това, съдът счита, че не е доказано на жалбоподателя К. изобщо да
му е вменено със съставения и връчен АУАН и извършването на
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, дописано със синя
химикална паста. С оглед на това следва да се приеме, че е допуснато
нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН, а именно в
АУАН не са описани обстоятелствата при извършване на нарушението по чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и законните разпоредби, които са нарушени със
същото.
По изложените съображения, съдът счита, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на атакуваното НП, което
обуславя отмяната му поради неговата незаконосъобразност.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски по делото. До приключване на
съдебните прения обаче не е поискано присъждане на такива, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока. Освен това, в случая не са
представени и доказателства за реално извършени разноски по делото,
доколкото от приложения на л. 90 от делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лева в брой до 17.04.2023 г., но няма отразяване същото да е
реално платено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-003135/05.03.2020 г.,
издадено от началника на Група към Отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което
на Д. Д. К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10
лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5