Р Е Ш Е Н И Е № 299
ПЛОВДИВ
04.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ-ти състав, в публичното заседание на пети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 988 по описа за 2018 година и констатира
следното:
Предявени са обективно
съединени искове от „ЕКСПРЕСБАНК“АД, ЕИК *********, Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ 92 против П.К.Т., ЕГН **********,*** с правна квалификация чл.422 ГПК.
Твърди се, че с Договор от 18.07.2011 г.
Банката е предоставила на Т. заем в размер на 15 000 евро, като
кредитополучателят се е задължил да ги върне на 120 равни месечни вноски от по
184.94 евро, платими на 25-то число от месеца по съответен погасителен план. От
25.10.2012 г. погасяването на задължението не се извършва по уговорения
погасителен план – вноските са недостатъчни да покрият размера на задължението и считано от 10.03.2017 г.
кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради продължило повече от 90 дни
неизпълнение на задължението на кредитополучателя в срок да заплаща
погасителните вноски, за което кредитополучателят е уведомен на 10.03.2017 г.
Със Заповед за
изпълнение на парично задължение от 13.04.2017 г., издадена по ч.гр.д.
5027/2017 г. на Районен съд – Пловдив е разпоредено Т. да заплати на
„ЕКСПРЕСБАНК“ АД на основание Договор за кредит „Експресо“ 278114/18.07.2011 г.
сумата 13 818.02 евро главница, ведно с обезщетение за забава от
06.04.2017 г. до окончателното изплащане, сумата 4839.86 евро, представляваща
възнаградителна лихва за периода 25.09.2012 г. – 11.03.2017 г., сумата 711.39
евро, представляваща обезщетение за забава за периода 25.10.2012 г. –
11.03.2017 г., сумата 126.67 евро, представляваща обезщетение за забава за
периода 11.03.2017 г. – 04.04.2017 г.
Иска се да се
постанови решение, с което да се признае за съществуващо вземането на ищеца
спрямо ответника на основание Договор за кредит „Експресо“ 278114/18.07.2011 г.,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5027/2017 г. на Районен съд – Пловдив, а
именно:
-сумата
13 818.02 евро главница, ведно с обезщетение за забава от 06.04.2017 г. до
окончателното изплащане,
-сумата 4839.86
евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 25.09.2012 г. –
11.03.2017 г.,
-сумата 711.39
евро, представляваща обезщетение за забава за периода 25.10.2012 г. –
11.03.2017 г.,
-сумата 131.94
евро, представляваща обезщетение за забава за периода 11.03.2017 г. –
04.04.2017 г.
Ответникът в срока по чл.367 ГПК е подал
отговор, с който признава предявените искове и се иска постановяване на решение
при условията на чл.237 ГПК.
От ищеца чрез процесуалния
представител юрисконсулт П. се изразява становище за постановяване на решение
по смисъла на чл.237, ал.1 ГПК.
Предвид
доказателствата Съдът приема за установено:
С
писмения отговор в срока по чл.367 ГПК ответникът е направил признание на
предявените искове, ищецът чрез процесуалния си представител юр.П. прави искане
Съдът да постанови решение по реда на чл.
237, ал.1 ГПК-при признание на иска.
Разпоредбата
на чл.
237 ГПК предвижда възможността, когато ответникът е признал иска, ищецът да
поиска от Съда да прекрати съдебното дирене и постанови решение при признание
на иска. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното
твърдение на ищеца, изложено в исковата молба, отговаря на действителното
правно положение. Това, като последица, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска от
страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и
произнасяне на Съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за
това /чл.
237, ал.1 ГПК/. В този случай Съдът е длъжен да се произнесе с решение
съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е
достатъчно да посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното
признание.
Съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.
237, ал.1 ГПК. Както по-горе се посочи ответникът е направил изрично
изявление за признание на исковете. Спазени са и изискванията на чл.
237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на Закона и на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С
оглед направеното признание на исковете, Съдът намира, че предявените искове са
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени изцяло. По
изложените съображения Съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.
237, ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
Доколкото
Съдът е обвързан от размера на задължението, предмет на издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК, то и вземането, представляващо обезщетение за забава за периода 11.03.2017
г. – 04.04.2017 г. следва да се установи в размера, посочен в заповедта за
изпълнение, а именно 126.67 евро, а не както е посочено в петитума на исковата
молба - 131.94 евро.
По
разноските:
В хода на
заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 762.82 лв
за държавна такса и 50 лв за юрисконсултско възнаграждение. Тези разноски в общ
размер на 812.82 лв са предмет и на
издадената заповед за изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. Съдът в
исковото производство осъжда ответната страна да заплати направените разноски в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Ето защо разноските на заявителя в заповедното
производство следва да се присъдят с решението в настоящето производство.
Предвид уважаването на исковете в полза на ищеца следва да се присъдят
направените в заповедното производство разноски, така както същите са
определени и в заповедта за изпълнение.
Предвид
изявлението на страните не се присъждат разноски в настоящето производство.
Ето
защо Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „ЕКСПРЕСБАНК“АД, ЕИК *********, Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ 92 по отношение на
П.К.Т., ЕГН **********,***, произтичащо
от Договор
за кредит „Експресо“ 278114/18.07.2011 г. както следва:
-сумата
13 818.02 евро главница, ведно с обезщетение за забава от 06.04.2017 г. до
окончателното изплащане,
-сумата 4839.86
евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 25.09.2012 г. –
11.03.2017 г.,
-сумата 711.39
евро, представляваща обезщетение за забава за периода 25.10.2012 г. –
11.03.2017 г.,
-сумата 126.67 евро,
представляваща обезщетение за забава за периода 11.03.2017 г. – 04.04.2017 г.,
за което вземане в полза на „ЕКСПРЕСБАНК“АД, ЕИК ********* е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 5027/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като е постановено
незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист
ОСЪЖДА П.К.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „ЕКСПРЕСБАНК“АД, ЕИК *********,
Варна, бул.“Владислав Варненчик“ 92 сумата 812.82 лв /осемстотин
и дванадесет лева и 82 ст/, представляваща разноски, направени в хода на
производството по ч.гр.д. № 5027/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните
СЪДИЯ: