МОТИВИ :
Предаден е на съд подсъдимият С.З.С. по
чл. 142 ал. 1 НК и по чл. 152 ал. 1, т. 2 НК.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура- Бургас поддържа обвинението, тъй както е предявено.
Пледира за осъдителна присъда при превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства и по двата текста на предявеното обвинение- в
минималния предвиден от закона размер лишаване от свобода, но с ефективно
изтърпяване, включително и след определяне на общо наказание по чл. 23 ал. 1 НК.
В разпоредителното заседание по делото
подсъдимият С. изрично заяви желанието си съдебното производство да протече по
реда на Глава Двадесет и седма- чл. 371, т. 2 НПК, при което и на основание чл.
373 ал. 2 НПК, след като съдът намери, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът обяви,
че производството по делото ще протече по този ред.
Пострадалата от деянието В.Г.
категорично заяви, че няма никакви претенции да бъде конституирана като
граждански ищец и частен обвинител в процеса и по делото не бяха направени
подобни искания.
След преценка на събраните по делото
доказателства, надлежно приети по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК / протоколи за
разпит на свидетели, предявяване на веществени доказателства / вж. протокол от
с. з. от 28. 07. 2020г. /, поотделно и в тяхната съвкупност , и в пределите на
чл. 373 ал. 3 НПК, съдът приема за установено следното:
I.
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА НА ДЕЯНИЕТО
Подсъдимият
С.С. е роден на ***г. **, с ***. В с. ***,
където живее, тойсе възприема като скромен, добър, безконфликтен и работлив
човек- работи по трудов договор като общ работник строителство на сгради.
Кметът на селото декларира, че той няма противообществени прояви / вж.
личностна характеристика, трудов договор, характеристика от Кмета на с. **,
община **- представени в съдебно заседание/.
Пострадалата В.Г. била разделена
с мъжа си и живеела в с. **, обл. ** с две от
децата си, като работила в овощна градина в близост до същото село. През месец
април 2018 г., чрез онлайн социалната мрежа „Фейсбук“ се запознала с подс. С.С.
и започнали да си пишат и срещат, като впоследствие връзката им прераснала в
интимна. През цялото време С. поддържал версията, че не е семеен. През лятото
на 2019 г. пострадалата В. Г. разбрала, че подс. С. е **
и има съпруга, деца и внучка, в резултат на което решила да прекрати връзката
помежду им и му казала, че не иска да има повече отношения с него, тъй като е **.
Подсъдимият С. настоявал връзката им да продължи, като твърдял пред Г., че ще
се разведе и ще заживее с нея. Срещите им продължили, като в началото на 2020
г. пострадалата окончателно прекратила връзката им и не желаела да се среща с подсъдимия.
На
10.03.2020 г. В.Г. била отвлечена от подсъдимия, като била отведена в дома му в
с. **, обл. **, където била съблечена
гола и били направени снимки и видеоклип с телефони. По случая било образувано
досъдебно наказателно производство № 83/2020 г. по описа на РУМВР - Поморие,
пор. № 108/2020г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас. Впоследствие, с
протоколно определение № 61/26.06.2020 г. по НОХД 684/2020г. по описа на Окръжен
съд- Бургас, било одобрено споразумение като на подс. С.С. било наложено едно
общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието
изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от 3 години.
Престъпленията, за които подс. С. С. е бил признат за виновен били по чл.142,
ал.1 от НК – „отвличане“ и по чл.143, ал.1 от НК – „принуда“. Споразумението
влязло в законна сила на 26.06.2020 г.
Междувременно,
на 17.04.2020 год. пострадалата В.Г. отишла на работа както всеки ден в
овощната градина, намираща се извън с. **,
обл. **. Същата отивала на
работа в овощната градина със служебен микробус, управляван от св. Ю. И.. Около
17.30 ч. микробусът, управляван от св. И. навлязъл в с. **, където пострадалата
следвало да слезе, като в микробуса в този момент били като пътници освен
пострадалата, така и св. Е. Т., св. В. Д.- съпруга на св. И.. Св. И. забелязал
по време на движението, че зад него се движел бял на цвят лек автомобил, марка
„**“, модел „**“. Когато навлизал в джоба на спирката в с. **, микробусът бил
засечен от лекия автомобил „**“, като свидетелят бил принуден да спре
незабавно. Тримата свидетели видели, как от задна дясна страна слязъл непознат
за тях човек, за когото пострадалата посочва, че бил подс. С., който казал с
груб и заповеднически тон на пострадалата „Слизай“, а Г. отказала да слезе от
микробуса. Тогава подсъдимият хванал пострадалата Г. за ръцете и започнал да я
дърпа навън да слиза. Тя се съпротивлявала, като започнала да му вика „Остави
ме, остави ме“, като също така се дърпала от ръцете му, за да не слиза. Тогава
подсъдимият я дръпнал много силно и успял да я изкара от микробуса и държейки я
за ръката, я завлякъл насила до автомобила, който бил спрян от св. С.З.
(племенник на подсъдимия) пред микробуса, като тримата свидетели наблюдавали,
че пострадалата през целия път се дърпала и не искала да върви със С., но той я дърпал здраво за ръката и не я
пускал. След като стигнали до лекия автомобил, С. отворил рязко задна дясна
врата и силно и грубо изблъскал Г. вътре на задната седалка, след което се
качил след нея и затворил вратата на автомобила, като казал на св. З. да тръгва
веднага. Свидетелят потеглил с много газ и въртене на гумите на автомобила в
посока с. **, обл. **. Свидетелите Т. , Д.
и И. не реагирали, тъй като помислили, че подсъдимият е съпруг на пострадалата.
Както беше посочено, те не познавали и си помислили, че става въпрос за семеен
скандал. Дърпането на пострадалата от подсъдимия било забелязано и от сина на
пострадалата - св. Р. М., който се изплашил от видяното и тръгнал да търси
родственици, чрез които да се обади в полицията.
След
като подсъдимият вкарал в лекия автомобил пострадалата, тя започнала да плаче и
трепери, тъй като се уплашила. С. непрекъснато й повтарял на висок тон, че
каквото и да направи, ще е негова.
По
време на движението на автомобила, управляван от св. З., на около два три
километра след с. **, подсъдимият казал на З. да спре в местността „Корията“,
като последния отбил вдясно на около 50 метра и спрял автомобила. С. разпоредил
на З. да чака в автомобила и излязал от колата като хванал Г. за китката на
дясна ръка и я дръпнал да слиза от автомобила. Така , дърпайки я за ръката, той
я завлякъл навътре в гората. При това на пострадалата й прилошало и тя седнала
до дърво, а С. й запалил цигара и започнал да й говори на висок тон, че каквото
и да направи, тя ще стане негова жена, че я обичал и я искал. В един момент той
прегърнал пострадалата и започнал да я целува, като тя се дърпала и не желаела
това. С. обаче и казал „Искам да се любим“, и въпреки отговора на Г., че не
желае да прави секс с него, той твърдо отговорил „Ще правя само секс с теб,
после ще те върна до вкъщи“.Пострадалата отново му отговорила, че не желае, но подсъдимият
си свалил горницата на дрехата, с която бил облечен, постлал я на земята, след
което прегърнал Г., обърнал я с гръб към себе си и я поставил по корем върху
дрехата, като с двете си ръце започнал да й сваля панталона. През цялото това
време Г. плачела, повтаряла му, че не иска, че се страхува, като се опитвала да
си вдигне панталона, но подсъдимият все пак успял да й свали панталона с
бельото (дамски бикини) до коленете и веднага проникнал с члена си във
влагалището й, осъществявайки полов акт.
След
като подс. С. свършил, се изправил и се облякъл, а пострадалата станала,
облекчила се по малка нужда, при което подсъдимият и дал бутилка вода, с която пострадалата
подмила интимните части на тялото си.
После двамата се
върнали до автомобила, като св. З. и подсъдимия върнали Г. до входа на с. ** и
я оставили в началото на селото. Докато пътували обаче, на св. З. направило
впечатление, че пострадалата е мълчалива и замислена.
Докато
вървяла към дома си, пострадалата срещнала сина си - св. М. и нейна
родственица, които междувременно, чрез техен познат успели да се обадят на
органите на полицията в лицето на РУМВР – Поморие,ПУ-Каблешково. Сигналът бил
получен от св. Г. - ** на ПУ- Каблешково, който разпоредил на св. Д. и св. Г.-
служители в участъка, незабавно да отреагират на сигнала за отвличане. След
пристигане на тримата в с. **, същите провели разговор с В.Г., която им
разказала подробно какво й се е случило. По разпореждане на св. Г. били
проведени незабавни оперативно- издирвателни мероприятия, за установяване на
извършителя, автомобила и водача на последния, като в резултат на това, бил
установен извършителя на деянията – подс. С., лекия автомобил - л.а. „**“ с peг.
№ **, ** на цвят и водача на автомобила - св.З.. Последните били задържани в
РУМВР- Руен, а автомобила останал на мястото, където бил спрян от полицейските
органи, за извършване на оглед.
С
оглед на така получената информация, в РУМВР-Поморие била сформирана дежурна
следствено-оперативна група (ДСОГ) и същата била изпратена на
местопроизшествието за извършване на първоначални действия по разследването.
При пристигането на ДСОГ на местопроизшествието, бил извършен статичен и
динамичен оглед, фиксиран в надлежен протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум (л.77-80, л.81-83ДП). При извършения оглед на местопроизшествие - на
лек автомобил марка „**“, модел „**“, с peг. № **, от задна седалка е бил
открит, фиксиран и иззет косъм с дължина около 45 см.
Пострадалата
Г. била отведена за преглед и освидетелстване в „УМБАЛ-Бургас“ АД от
лекар-гинеколог, за което бил съставен надлежен протокол за освидетелстване на
лице с негово съгласие от 18.04.2020 г., като прегледа и освидетелстването били
извършени от д-р Г. К. на 18.04.2020 г. в 02:05 часа - 02:25 часа (л.84-87ДП),
с оглед последващо назначаване на „Съдебномедицинска експертиза“, като чрез
тампон била иззета обтривка от влагалището на пострадалата.
На
същата дата - 18.04.2020 г., от подс. С. и пострадалата Г., посредством тампон
(обтривка), били иззети епителни клетки от устната кухина (л.88-89ДП), с оглед
последващо назначаване на „ДНК експертиза“.
На
същата дата - 18.04.2020 г., било извършено разпознаване на лица по снимки от
св. Д., като подс. С. бил разпознат категорично от свидетелката като лицето,
което е дърпало В.Г. от микробуса и насила я
вкарало в ** лек автомобил (л.66-70ДП). На същата дата - 18.04.2020 г.,
било извършено разпознаване на лица по снимки от св. И., като подсъдимия бил
разпознат категорично от свидетеля като лицето, което е дърпало пострадалата от
микробуса, насила вкарвайки я в ** лек автомобил (л.71-75ДП).
От
заключението на вещото лице по назначената по досъдебното производство
„Съдебномедицинска експертиза“ № 184/2020 г. по описа на Отделение „Съдебна
медицина“ при „УМБАЛ - Бургас“ АД /л.97-98/, се установява, че по тялото не
пострадалата Г. не са открити видими белези от травматични увреждания. При
гинекологичния преглед не са били установени видими травматични увреждания,
охлузвания и разкъсвания по външните и вътрешните полови органи, като вещото
лице дава заключение, че това е възможно, предвид на обстоятелството, че В.Г. е
раждала три пъти, а акта, ако е бил насилствен, то това би довело до болка.
От
заключението на вещото лице по назначената по досъдебното производство „ДНК
експертиза“ (л.92-93ДП), се установява, че иззетия при огледа на
местопроизшествието косъм представлява естествено отпаднал човешки косъм, без епителни
клетки около кореновия му край, което не позволява изследване по метода на ДНК
анализ. При изследването на тампона с влагалищен секрет от пострадалата не било
установено наличие на следи от сперма, поради което не било извършено ДНК
профилиране на сравнителните образци от пробите на подсъдимия и пострадалата.
Както
беше посочено по- горе, подсъдимият не оспорва фактите в обвинителния акт, като
обясненията му напълно кореспондират с другите гласни доказателства по делото.
Признава, че е отвлякъл пострадалата и е осъществил полов акт с нея без нейно
съгласие, като обяснява съпротивата и с обстоятелството, че в последно време и
е давал по- малко парични средства. Твърди, че действително е имал намерение да
се разведе, но не го е сторили вече не желае да има връзка с пострадалата. Той
бил влюбен в нея и желаел връзка с нея, но не се вслушал в предупрежденията
какво представлява тя, а тя в действителност имала и други връзки.
Горното
се потвърждава както от обясненията на подсъдимия така и от надлежно приетите
протоколи за разпит на свидетели на досъдебното производство и от други
надлежно събрани по делото доказателства, включително и от допълнително
представените в стадия на съдебното следствие доказателства за добри
характеристични данни и трудова ангажираност.
II.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
Предвид
на така установената фактическа обстановка, съдът намира обвинението за
безспорно доказано. Това е така, защото от обективна и субективна страна подс. С.
е осъществил изпълнителното деяние на две престъпни деяния:
А.
Престъпление „отвличане” по смисъла на чл.142, ал.1 от НК, тъй като наличните
доказателства по делото безпротиворечиво сочат, че на инкриминираната дата -
17.04.2020 г. за времето от около 17.30 часа до около 18.20 часа, в с. **, обл. **, той отвлякъл
пострадалата В.Г.Г., като я качил насила и против нейната воля в лек автомобил,
а именно - л.а. марка „**“, модел „**“, с peг. № **, а той напълно и ясно е
съзнавал, че отвлича насила и против волята й пострадалата Г., издърпвайки я за
ръцете от микробуса, дърпайки и теглейки я към чакащия го лек автомобил и,
блъскайки я насила на задната седалка на автомобила, без пострадалата да желае
това и да може свободно да се придвижва, още повече, че същата е била почти
обездвижена от стискането на ръцете й. По този начин подсъдимият принудително отвел
пострадалата от мястото, на което се е намирала /от с.**/ до местността „**“ на
с. **, обл. **, въпреки волята на пострадалата, с ограничаване възможността й
за свободно придвижване в пространството. Конкретно реализираните от подсъдимия
действия, както и тяхната хронология сочат за планираност на същите, тъй като
още около ранния следобед той помолил св. З. да го откара до с. ***, казал му е
да следи микробуса и го е насочвал при управлението на автомобила накъде да
кара.
Б.
Престъпление „изнасилване” по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от НК- наличните
доказателства по делото безпротиворечиво сочат, че на инкриминираната дата -
17.04.2020 г. около 18.00 часа, в местност „**“, която е в землището на с. **,
общ. **, обл. **, подс. С. се съвъкупил с лице от женски пол - пострадалата Г.,
като я принудил към това със сила- въпреки емоционалното състояние на пострадалата
Г. / тя плачела и повтаряла непрекъснато , че не иска да прави секс с подсъдимия
и я е страх, както и въпреки опитите и да си вдигне панталона и бельото , които
С. дърпал, за да свали, в крайна сметка той успял да издърпа бельото й до
коленете и е осъществил полов акт с пострадалата. От субективна страа и това
деяние е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.
11 ал. 2 НК, при това с липса на каквото и да било разколебаване за
извършването му- той е имал ясна представа за общественоопасния характер на
извършеното, съзнавал е естеството на извършените действия по отвличането и
последващото изнасилване, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Безспорно
е също така, че двете деяния са извършени в условията на реална съвкупност като
тук следва отново да е посочи и обстоятелството, че С. е извършил две отделни
престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Към
момента на извършване на деянията подс. С. не е бил **, видно от справката за
съдимост, но е безспорно, че вече е бил осъществил деяние, за което в
последствие е бил осъден с влязла в сила присъда.
Като
причина за извършване на деянието следва да се посочи ниската обща и правна
култура на подсъдимия, ниските прагове на задръжка и най- вече незачитането
личната неприкосновеност на другите хора.
III.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО :
При
определяне на наказанието съдът се съобрази както с целите на закона по смисъла
на чл. 36 НК, така и с императивните разпоредби на чл. 54 НК. Взе предвид от
една страна високата степен на обществена опасност и на двете деяния с оглед
родовия и непосредствен обект на посегателство и широкото им разпространение в
обществото към настоящия момент. В същото време съдът съобрази сравнително
ниската степен на обществена опасност на самия деец- сравнително младата му
възраст, трудовата му ангажираност, добрите му характеристични данни, относителното
му съдействие за разкриване на обективната истина / макар първоначално да е отричал
авторство- на досъдебното производство сам той е посочил, че е усетил
съпротивата на пострадалата при отвличането и, че е осъществил полов акт, но
със съгласие на пострадалата, която пък била притеснена и уплашена и го
помолила за вода/, чистото му съдебно минало към момента на извършване на
деянието. Същевременно с това обаче съдът не може да не съобрази, че именно в
инкриминирания по настоящото дело период, подсъдимият фактически е осъществил
идентични престъпни деяния спрямо същата пострадала. И в този смисъл не може да
не се вземат предвид и конкретната престъпната упоритост и целенасоченост, с
които С. е осъществявал престъпленията, отвличайки пострадалата демонстративно от
центъра на с. ** посредством употреба на насилие за въвеждането й в лекия
автомобил и последващото й изнасилване, както и в крайна сметка убеждението му,
че самата пострадала с отношението и поведението си към него сама го е
предизвикала да извършва подобни деяния и, че в крайна сметка той е жертвата. В
тази връзка подсъдимият набляга на факултатичен елемент извън вината, а именно
на подбудите да извърши престъпленията- любовта му към пострадалата, което
всъщност е собственическо чувство в чиста форма.
Ето
защо съдът реши да наложи на подсъдимия наказания при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и във вида и в пределите на текстовете, за които го
призна за виновен, а именно: за престъплението по чл. 142 ал. 1 НК- три години
лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 58а ал. 1 НК редуцира на
две години лишаване от свобода. Предвид тежестта на извършеното престъпление /
всъщност през инкриминирания период подсъдимия е извършил две такива
престъпления/ и обстоятелството, че няма данни за начало на процес на поправяне
и превъзпитание, съдът намери, че това наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно, като на основание чл. 57 ал. 1, т. 3 ЗИННЗС постанови наказанието да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим; за престъплението по чл. 152 ал. 1,
т. 2 НК- три години лишаване от свобода,
което наказание, на основание чл. 58а ал. 1 НК съдът редуцира на две години
лишаване от свобода и, което той следва да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 23 ал. 1 НК, с
присъдата съдът определи на подсъдимия едно общо наказание- най- тежкото от
двете, а именно две години лишаване от свобода, което той да изтърпи при
първоначален общ режим, като на основание чл. 59 ал. 1 НК, приспадна времето,
през което подсъдимият е бил задържан.
Съдът не намери наличие на основания,
обосноваващи извод за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, при което и най- лекото, определено в закона наказание, би се
оказало несъразмерно тежко, поради което не приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
Накрая с присъдата, съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на Държавата направените от нея разноски, както и
се произнесе по веществените доказателства по делото.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ И СЪДИЯ-
ДОКЛАДЧИК :