Р Е Ш Е Н И Е
Номер 27.04.2020 година Град
А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.кият Районен съд 4-ти
наказателен
състав
На 15.04. /петнадесети
АПРИЛ/ 2020г
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мария Дучева
Секретар: Росица Марковска
Прокурор ……………………….
като разгледа докладваното от съдия Дучева
Административно-наказателно
дело № 16 по описа
за 2020 година,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на В.Т.Ч.,
ЕГН: **********, адрес: ***, против НП № 19-0237-000029/ 08.02.2019г. на Началник
Група към ОД МВР-гр.Б., РУ-А.. Със същото е ангажирана административно- наказателната
отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.174,т.3 ЗДвП,
като му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца.
Релевирани в жалбата
са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в
жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата
си въззивникът счита, че НП следва
да бъде отменено,
сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на
НП /без да конкретизира точно какви/.
В с. з. въззивникът- редовно призован, не се явява ,а се представлява от адв.К.. В о.с.з. адв.К. застъпва тезата, че извършеното от Ч. не покрива фактическия състав на нарушението по ЗДвП, т.к. жалбоподателя не е управлявал процесния автомобил.
Въззивамета страна,
редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява становище по жалбата
и НП.
Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 22.01.2019г около 12.50ч в гр.А. свид.М. изпълнявал служебните си задължения като автопатрул по ул.“***“ . В района на ПГЗСС „***“ свидетелят видял л.а. марка „***“ *** с рег.№ ***, за който знаел , че е собственост на жалбоподателя. В момента в който се разминал с автомобила, свид.М. видял, че същия се управлява от жалбоподателя Ч., когото познавал добре. Незабавно предприел маневра и започнал да следва автомобила на Ч.. В това време жалбоподателя също забелязал патрулния автомобил и предприел маневра, при която отбил в дясно на пътното платно пред обект за смяна на гуми. Вместо да влезе в обекта жалбоподателя оставил автомобила си и пеша се насочил по улицата. В това време свид.М. извикал подкрепа от сектор ПП на РУ-Р. . Пристигналите на място автоконтрольори се насочили по улицата към Ч., а той побегнал, с цел да осуети проверката. Наложило се да бъде следван и пресрещнат по друга улица и отведен в РУ-А.. Свидетелят Н.Ц. уведомил жалбоподателя, че трябва да бъде тестван за наркотични вещества и му издал Талон за изследване №0005578, в който Ч. собственоръчно посочил , че отказва да бъде тестван. Въпреки това бил отведен в сградата на Спешна помощ към МБАЛ-А., където отново в присъствие на медицинско лице отказал да даде кръв за изследване.
При тези факти и при наличие на доказателства относно авторството на нарушението свид. П.И. и С.М. съставили докладна записка, въз основа на която Н.Ц. съставил АУАН № 935569/22.01.2019г на нарушителя В.Ч.. В графата за възражения от въззивника саморъчно било вписано , че има възражения, които ще подаде в писмен вид.
На 08.02.2019г. въз основа на съставения акт е било издадено атакуваното НП№19-0237-000029/08.02.2020г, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно
наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по
делото - показанията на свид. С.М.. Съдебният състав даде
вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които
дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват
противоречия между тях и др. доказателствени
източници. Същите са пряко относими към фактическото
деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха
основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Показанията на свид.С. Р. съдът прецени да не кредитира с доверие, т.к.
същите са в противочие с целия останал доказателствен материал. Не се доказа от събраните по
делото обективни доказателства твърдението на свид.Р.,
че Ч. не е управлявал автомобила, а същия е бил вдигнат на машина за ремонт в
помещението на гумаджийницата. Тази част от
показанията на свид.Р. са в пълно противоречие с
показанията на свид.М. (полицейски служител), който
твърди, че с очите си е видял и последвал без да изпуска от поглед автомобила
на жалбоподателя, както и че в автомобила е бил само Ч., който го е управлявал.
Поради изложените съображения съдът прецени да не кредитира показанията на свид.Р. като достоверни и да не ги ползва при мотивиране на
крайния съдебен акт.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 31.12.2019г съгласно отбелязването направено в текста на НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.
Относно твърдяното нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП , съдът констатира че от събраните гласни доказателства - показания на свидетелите, кореспондиращи и потвърждаващи отразените в АУАН констатации, се установява следното: Жалбоподателят на 22.01.2019 г. около 12.50 часа, управлява л.а.*** с peг.№ *** по ул.Славянска в гр.А., а след покана да бъде тестван за наличие на наркотични вещества в кръвта изрично писмено отказал два пъти, с което действие осъществил фактическия състав на посоченото нарушение.
В хода на настоящото изложение съдът не може да се съгласи, със защитната теза на жалбоподателя, че последният е бил в правото си да откаже да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, т.к. в момента когато му е указано от проверяващия орган да извърши това той не е управлявал МПС. От разпита на свид.М. недвусмислено се установи, че управлявайки патрулния автомобил той се е разминал с автомобила на жалбоподателя, който е бил зад волана ,както и че е предприел действия да го последва без да го губи от поглед, докато Ч. не е спрял и изоставил автомобила си на най-близката отбивка на пътя. Съдът след преценка на доказателствата констатира, че показанията на свид.Р. са в противоречие с останалия доказателствен материал и на това основание не ги кредитира с доверие по обсъдени по- горе причини.
Съдът счита, че задължението създадено с чл.174, ал.3 ЗДвП се отнася именно до хипотезата, когато лицето е водач на „моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина” и в това качество откаже да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Изложеното в пълна степен се отнася за жалбоподателя, т.к. в моментът, когато е извършена проверката нарушителят е имал качеството „водач” на МПС. При тази фактическа обстановка контролните органи са били в правото си да поискат от нарушителя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, а отказът му законосъобразно е довел до санкциониране по цитираната законова разпоредба на ЗДвП. Видно от представените материали по преписката Н.Ц. е издал Талон за медицинско изследване№ 0005578, в който жалбоподателя саморъчно е попълнил, че отказва да бъде тестван (л.13). въпреки това контролните органи са изпълнили процедурата до край и са отвели жалбоподателя в сградата на СМП към МБАЛ-А., където отказът му е документиран и от медицинско лице (л.14). Самият Ч. също не отрича, че е отказал да бъде тестван.
Мотивиран от изложеното съдът счита, че от АНО беше доказано нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, извършено от нарушителя В.Ч.. Наложеното наказание съответства на санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 ЗДвП, като текстът сочи точен размер на наказанието „Глоба“ и „Лишаване от права“, в които смисъл на АНО не е дадена възможност да съобрази размера на двете наказания в някакви граници съобразно смекчаващите или отегчаващите вината обстоятелства. Сам законодателят е отчел високата степен на обществена опасност на нарушението и умишлено не е предвидил наказанието в някакви граници , а го е посочил като константа- Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от права за срок от 24 месеца, от които стойности АНО не може да се отклони по свое усмотрение.
Събраните по делото доказателства – АНП и възпроизведените от гласните доказателствени средства, ясно и напълно обосновават извода, че НП се отнася за деяние, които представлява нарушение по ЗДвП, извършено е от жалбоподателя, извършено е виновно и правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност. Във връзка с всичко изложено по-горе съдът прецени НП като правилно и законосъобразно издадени и на това основание следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното
и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0237-000029/ 08.02.2019г. на Началник Група към ОД МВР-гр.Б., РУ-А., с което на В.Т.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, за извършено нарушение по нарушение по чл.174,т.3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия: