Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 2503 по описа за 2016г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от С.П., гражданин
на Италия, против „Й.Б.“ ООД *** обективно съединени осъдителни искове за :
-сумата от 96 570.36лв. на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, представляваща главница по договор за заем от 05.05.2010г.;
-за сумата 1500лв., частично от 29 645.35лв., на
основание чл.240, ал.2 ЗЗД, представляваща възнаградителна лихва по договор за
заем от 05.05.2010г. за периода 28.12.2010г.-26.02.2016г.;
-за сумата от 1500лв., частично от 37 534.34лв., на
основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата по договор за заем за периода 05.05.2012г.-26.02.2016г.;
-за сумата от 110 500лв. на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, представляваща главница по договор за заем от 11.10.2011г.;
-за сумата от 4500лв., частично от 14 415.70лв., на
основание чл.240, ал.2 ЗЗД, представляваща възнаградителна лихва по договор за
заем от 11.10.2011г. за периода 01.11.2011г.-26.02.2016г.;
-за сумата от 1500лв., частично от 25 158.37лв., на
основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главница по договор за заем за периода 05.05.2012г.-26.02.2016г.
Твърденията на ищеца за са сключен с ответното дружество
на 05.05.2010г. договор, по силата на който се задължил да му предостави заем в
размер на 51 000 евро при поискване. В изпълнение на същия в периода
27.05.2010г.-28.12.2010г. му предоставил общо 96 570.36лв. със задължение
за връщане в срок до 05.05.2012г. Едновременно с това с договора била уговорена
възнаградителна лихва в размер на 0.5% месечна лихва върху заемната сума,
възлизаща за периода 28.12.2010г.-26.02.2016г. на 29 645.35лв. Ответникът
не върнал заема в посочения срок, както и не заплатил възнаградителната лихва,
поради което се претендира осъждането с предявените искове. Поради забавата
претендира и обезщетение по чл.86 ЗЗД в
размер на законната лихва върху главницата по размер и период посочени в
исковата молба.
Ищецът твърди, че на 11.10.2011г. сключил с ответника
втори договор за заем за сумата 110 500лв., предадени на шест вноски по
банков път, със задължението за връщане в срок до 01.12.2013г. заедно с
възнаградителна лихва от 3% годишно от стойността на заема. Ответникът не
изпълнил и тези задължения, поради което се претендира осъждането му с
предявените искове. Поради забавата претендира и обезщетение по чл.86 ЗЗД в
размер на законната лихва върху главницата по този договор в размер и период
посочени в исковата молба. Претендира разноски по делото.
Ответникът оспорва исковете с възражения, че:
договорът от 05.05.2010г. е нищожен, тъй като към датата на сключването му
ответното дружество не съществува (конкретните съображения са, че дружеството е
вписано в търговския регистър, респективно е възникнало като правен субект,
след датата на цитирания договор); договорът от 05.05.2010г. е сключен в нарушение
на чл. 38, ал. 1 ЗЗД (конкретните съображения са, че договорът е подписан от
ищеца в лично качество и като представител на ответното дружество, но при липса
на валидно учредена представителна власт за договаряне сам със себе си);
договорът от 11.10.2011г. е недействителен съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД
(твърденията са, че подписът, положен върху договора от името на Л.С.като
управител на ответното дружество, в действителност не е положен от посоченото
физическо лице); заемите по процесните два договора не са реално предоставени
(конкретните твърдения са, че към датата на сключване на договорите, но и към
датите, на които ищецът твърди, че са предоставени заемите, ищецът не е
разполагал със „свободни“ парични средства за отпускане на заеми в претендираните
размери); не е осъществен фактическият състав за възникване на заемните
правоотношения, за чието учредяване са сключени процесните договори
(конкретните съображения са, че не са изпълнени предпоставките на клаузите от
договорите, с които е предвидено, че заемите се предоставят еднократно и по
искане на заемателя, а според твърденията в исковата молба заетите средства са
преведени по сметка на дружеството на части и без да е налице заявено искане от
дружеството); задълженията на дружеството по договора за заем от 05.05.2010г.
са погасени с плащане, извършено с банков превод от 07.12.2010г.; задълженията по договора за заем от
05.05.2010г. са погасени за сумата от 92 539,26 лв. като последица от
решение на общо събрание на дружеството от 23.07.2014г. за заличаване от
баланса на дружеството на вземания на ищеца към дружеството до посочения размер
поради отписване на активи на дружеството в същия размер, представляващи
несъбираеми вземания в същия размер към „Технокороза“ ООД; задълженията по
договорите за заем не са изискуеми (съображенията в подкрепа на тези възражения
са, че с решение на общо събрание на дружеството от 18.06.2015г. плащането на
задължения на дружеството за възстановяване на допълнителни парични вноски и
предоставени заеми от съдружниците е отложено за период от две години, считано
от 18.06.2015г.); задълженията на дружеството за лихви по процесните договори
за заем са погасени по давност в частта им относно лихвите, дължими за период
преди повече от три години от датата на подаване на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата, намира следното:
По исковете за главници и лихви, дължими по договор за
заем от 05.05.2010г.:
Процесният договор е приет като писмено доказателство
по делото и обективира съгласие за предоставяне на заем от ищеца на „Й.Б.“ ЕООД
в размер на левовата равностойност на 51 000 евро срещу задължение за
връщане до 05.03.2012г. и плащане на възнаградителна месечна лихва в размер на
0,5% върху заетите суми.
Безспорно е по делото, но се и установява по реда на
чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че към датата на сключване на
договора от 05.05.2010г. ответното дружество не съществува. Ддружеството е вписано в търговския регистър на
20.05.2010г., от която дата съгласно чл. 67 ТЗ възниква като правен субект, но
в противно на възраженията на ответника това не обусловя недействителност на
договора за заем, тъй като възможността за поемане на права и задължения от
името на дружество в процес на учредяване е изрично предвидена с разпоредбата
на чл. 69, ал. 2 ТЗ.
Недействителност на договора не обусловят и
възраженията на ответника за липса на доказателства за изрично упълномощаване
на ищеца да сключи договор със себе си от името на дружеството, доколкото към
датата на сключване на договора, но и към изпълнението му
според събраните по делото доказателства за превеждане на суми по сметка на
ответното дружество, ищецът е
управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество, което
означава, че изявленията му в процесния договор изпълняват целта на чл. 38, ал.
1 ЗЗД.
Доказателствата по делото, включително заключението на
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, не са достатъчни с изискуемото от
процесуалния закон пълно и главно доказване да установят реалното изпълнение на
задълженията на ищеца за предоставяне на парични средства на ответното
дружество до пълния уговорен размер на заема по процесния договор, но следва да
се отбележи, че заключението по първата задача на експертизата е достатъчно да
обуслови извод, че според данните в счетоводството на ответника за календарната
2010г. дружеството дължи на ищеца главници и лихви по предоставени заеми в общ
размер 96 570.36лв. Същевременно от заключението на експертизата се
установява, че на 07.12.2010г. е извършено плащане от ответното дружество по
сметка на ищеца на сумата 99 450лв. с посочено основание в банковия
документ „връщане на заемни средства“.
Въпросното плащане покрива и дори надхвърля посочения
по-горе размер на задълженията на ответното дружество към ищеца за главници и
лихви по предоставени заеми, което при липса на ангажирани доказателства, но и
твърдения за други заемни правоотношения между страните, възникнали през
календарната 2010г., обусловя единствения извод, че
плащането погасява в пълен размер задълженията на ответното дружеството по
договора за заем от 05.05.2010г. Фактът на плащането на тази сума и посоченото в платежня
документ основание не се спори от ищеца.
Възраженията, изложени в хода на производството от
пълномощника на ищеца, относно значението на
тези обстоятелства за основателността на предявените искове за вземания по
договора за заем от 05.05.2010г., са мотивирани с твърдения, че впоследствие
ищецът внесъл в касата на ответното дружество получената сума от 99 450лв. Тези твърдения, дори да са съответни на действителното
положение, обуславят основание за възникване на облигационни правоотношения
между страните по делото, различно от основанието на предявените искове за
изпълнение на задължения на ответника по процесния договор за заем от
05.05.2010г.
Обективните предели на предмета на настоящото дело,
въведени с исковата молба, касаят именно задължения на ответното дружество по
договорите за заем, сключени с ищеца на 05.05.2010г. и 11.10.2011г.
По вече изложените съображения и като последица от
плащането от ответника към ищеца от 07.12.2010г. задълженията на ответника по
договора от 05.05.2010г. са погасени, поради което предявените искове за присъждане на вземания за главници и лихви по
този договор са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По исковете за главници и лихви, дължими по договор за
заем от 11.10.2011г.:
Договорът за заем от 11.10.2011г. също е приет като
писмено доказателство по делото и обективира изявления от името на ищеца и от
името на ответното дружество чрез управителя Л.С.за учредяване на облигационни
правоотношения между страните, по силата на които ищецът се задължава да
предостави на дружеството в заем парични средства в размер на 111 000лв.,
а дружеството да върне заетите парични средства в срок до 01.12.2013г. и да
заплати възнаграждение за ползването им в размер на годишна лихва от 3% върху
общата им сума.
Оспорването от ответника на автентичността на подписа
на управителя му Л.С.върху процесния договор е опровергано от заключението на
изслушаната съдебно-графологична експертиза, поради което няма основание да се
приеме, че договорът не произвежда валидно действие в отношенията между
страните /включително при съобразяване на приетия
като писмено доказателство и неоспорен протокол
от общо събрание на съдружниците в ответното дружество от 11.10.2011г.,
на което е взето решение за сключване на процесния договор за заем/.
Представеното с исковата молба и прието като писмено
доказателство по делото банково удостоверение е достатъчно да установи
твърденията на ищеца за преведени по сметка на ответника парични суми по
договора за заем до общия размер от 110 500лв., а получаването на сумите
от ответника се установява и от записите в счетоводството му, установени от
заключението на счетоводната експертиза по делото. Ввъзраженията
на ответника, че счетоводството му не е водено редовно, не могат да обусловят
различни изводи, тъй като изискването за редовност на счетоводните книги е
предвидено с разпоредбата на чл. 182 ГПК като условие за допустимост на
доказателствени изводи в полза, а не в ущърб на страната, от чието име са
извършени счетоводните записи.
Доказателства, но и твърдения за извършени плащания от
ответника към ищеца в погашение на задълженията за връщане на получения заем по
договора от 11.10.2011г. не са ангажирани, поради което и в приложение на
последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца връщане на заетата по договора сума в установения по
делото размер от 110 500лв.
Ответникът дължи и уговорената възнаградителна лихва върху главницата, но до предвидения в договора
срок за връщане на заема, т.е до 01.12.2013г., а
не за пълния период от време до връщане на главницата, тъй като основанието на
вземането за възнаградителна лихва върху главницата е именно ползването от
заемателя на заетите парични суми в срока на действие на договора.
Неизпълнението на задълженията на заемателя за връщане
на заетите суми в уговорения срок представлява основание за възникване на
задължение за плащане на мораторна лихва върху неизпълнените парични
задължения, която при липса на друг размер, уговорен в договора между страните,
включително с клауза за мораторна неустойка по чл. 92 ЗЗД, в приложение на
общото правило на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД се дължи в размерите, определени с
подзаконовия нормативен акт по чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Следователно ответникът дължи на ищеца по процесния договор
възнаградителни лихви за периода до 01.12.2013г., а лихви за забава за периода след тази дата, определена
според съдържанието на договора като падеж на главното задължение на ответника
за връщане на предоставения заем.
На следващо място и независимо, че вземанията за
посочените два вида лихви имат различни основания, по отношение и на двете
групи вземания се прилага разпоредбата
на чл.111, б.„в“ ЗЗД, която предвижда
тригодишен давностен срок за погасяването им.
Като последица от заявеното от ответника възражение за
изтекла давност вземанията на ищеца за лихви, дължими по процесния договор за
заем от 11.10.2011г. за период преди три години от датата на подаване на
исковата молба /29.02.2016г./,
са погасени по давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Изложеното предпоставя, че ответникът дължи на ищеца
възнаградителна лихва по чл.4, ал.1 от договора за заем от 11.10.2011г. за
периода от 29.02.2013г. до 01.12.2013г., която изчислена върху установения
размер на главницата от 110 500лв. възлиза на сумата 2 780.61лв., а освен това дължи и лихва за забава върху
главницата за периода от 02.12.2013г. до 26.02.2016г., която изчислена по правилата
на ПМС № 100/29.05.2012г. и ПМС № 426/18.12.2014г. възлиза на сумата 25 125.86лв.
Исковете за лихви по договора за заем от 11.10.2011г.
са основателни за посочените периоди, като в съответствие с диспозитивното
начало в гражданския процес по чл. 6, ал. 2 ГПК
исковете следва да бъдат уважени до размерите, за които са предявени. В частта им, в която са предявени за други периоди подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните има право на възстановяване на част от разноските, които
е направила за исковото производство, съразмерна на уважената, респективно
отхвърлената част от исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Й.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да
заплати на С.П., роден на ***г., гражданин на Италия, с постоянен адрес ***, с
ЛНЧ **********, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 110 500лв.
– главница по договор за заем от 11.10.2011г., ведно със
законната лихва от 29.02.2016г. до изплащането на сумата, на основание чл. 240,
ал. 2 ЗЗД сумата 1 500лв. – част от възнаградителна лихва, дължима по
договора за заем от 11.10.2011г. за периода от 29.02.2013г. до 01.12.2013г., на
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 1 500лв. – част от лихва за
забава, дължима върху главницата по договора за заем от 11.10.2011г. за периода
от 02.12.2013г. до 26.02.2016г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 8 802.29 лв. – разноски за съдебното производство, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
240, ал. 2 ЗЗД за възнаградителна лихва, дължима по договора за заем от
11.10.2011г. за периода от 01.11.2011г. до 28.02.2013г. и периода от
02.12.2013г. до 26.02.2016г., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД за лихва за забава, дължима върху главницата по договора за заем от
11.10.2011г. за периода от 05.05.2012г. до 01.12.2013г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П., роден на ***г.,
гражданин на Италия, с постоянен адрес ***, с ЛНЧ ********** срещу „Й.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 96 570.36 лв. – главница по
договор за заем от 05.05.2010г., частичен иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата 1 500лв. – възнаградителна лихва, дължима по договора за
заем от 05.05.2010г. за периода от 28.12.2010г. до 26.02.2016г., и частичен иск
с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 1 500лв. – лихва за
забава, дължима върху главницата по договора за заем от 05.05.2010г. за периода
от 05.05.2012г. до 26.02.2016г.
ОСЪЖДА С.П., роден на ***г., гражданин на Италия,
с постоянен адрес ***, с ЛНЧ ********** да заплати на „Й.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 5 280.63
лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: