Определение по дело №641/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 940
Дата: 11 март 2020 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20203100500641
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                  /          .03.2020год.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в разпоредително съдебно заседание, проведено на 11.03.2020 година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Юлия БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

  Насуф ИСМАЛ – мл.с.

като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева

въззивно гражданско дело №641 по описа за 2020 година,

произнесе, съобрази следното:

            Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на

Ж.Й.Г., ЕГН********** срещу решение №48/06.01.2020г. по гр. дело №3607/2019г. по описа на ВРС, само в частта, относно квотите на допуснатите до делба процесни недвижими имоти между съделителите Ж.Й.Г. и нейния брат Ж.Й.Г., като моли да бъде отменено  в обжалваната част, като бъде постановено ново, с което се допусне делбата при равни квоти - по 6/ 36 идеални части за всеки от тях, както е  поискано в исковата молба. Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно в обжалваната част. Счита за неправилен изводът на съда, който въпреки, че отхвърля доказателствената сила на оспореното завещание като не го приобщава към доказателствата в процеса, се позовава на неговото вписване на 05.11.2007 г. и на това основание признава второто възражение на ответника - заявено в условията на евентуалност , а именно придобиване на 1/9 идеална част /завещаната част/ от процесиите имоти на основание давностно владение, упражнявано от 2000 г. до настоящия момент, с начална дата 05.11.2007г. Счита за неправилни и изводите на ВРС по въпроса за изпълнените в пълнота изисквания на фактическия състав на давностното владение. Позовава се на установената и трайна съдебната практика, според която ползването на имота само от един от съсобствениците не означава промяна в намерението по отношение на останалите съсобственици. Получаването на рента също не е такова действие, тъй като може да доведе само до облигационни претенции на сънаследниците. Счита за неприемлив и извода на съда, че след като тя е желаела да получава по - голяма аренда, то това е само обстоятелство, доказващо, че владението на тази идеална част е доведена до нейното знание и по този начин е отблъснато нейното владение. Напротив, счита, че оспорването на получавания от брат ѝ по - голям аренден дял е оспорване и на намерението за владение на тези идеални части. Ищцата никога не се е отказвала от свои идеални части в полза на нейния брат. Оспорването на намерението за давностно владение е осъществявано от ищцата винаги: от момента на получаване на по - голямо рентно плащане, през осъщественото досъдебно производство 2016 г. – 2018г., до момента на завеждане на настоящото дело за делба. Всички тези действия явно и недвусмислено говорят за претендирания РАВЕН ДЯЛ от страна на Ж.Й.Г. по отношение на нейния брат Ж.Й.Г.. Отношенията между тях по въпроса за получаваното в повече рентно плащане води до облигационни претенции, а не до придобиване на по - голям дял от собствеността в полза на Ж.Г., каквато е трайната съдебна практика по този въпрос. По изложените съображения моли Решение № 48/06.01.2020г. , постановено по гр.д. № 3607 / 2019 г. на ВРС - 50 състав да бъде отменено само в частта относно постановените квоти на допуснатата делба на процесиите недвижими имоти между съделителите Ж.Й.Г. и нейния брат Ж.Й.Г. и да бъде постановено ново, с което да се допусне делбата между тях при равни квоти - по 6/36 идеални части за всеки от тях. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззиваемата страна-Ж.Й.Г.  е депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че  първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод квотите в съсобствеността. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част. Доказателствени искания не са направени.

Останалите съделители не изразяват становище по въззивната жалба.

Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№7297/28.01.2020 на Ж.Й.Г., ЕГН********** срещу решение №48/06.01.2020г. по гр. дело №3607/2019г. по описа на ВРС, в частта, относно квотите на допуснатите до делба процесни недвижими имоти между съделителите Ж.Й.Г. и нейния брат Ж.Й.Г.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 08.04.2020г. от 9.30            часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.