№ 540
гр. Плевен, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20254430201170 по описа за 2025
година
Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: обл. Г*** ул. „*** представлявано от ***, ЕГН
**********, чрез адв. Г. И. Н.- АК Габрово,срещу Наказателно
постановление № 15-2500114 от 10.06.2025г., на Радослава И.а И.а, на
длъжност *** на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Плевен , с което
на „*** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на
осн. чл 416,ал 5от КТ във вр. с чл413,ал2 от КТ за нарушение на член
16, т.1, буква „б“ от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.
Жалбоподателят чрез адв. Н.-АК-гр.Габрово претендира, че са
допуснати нарушения при съставяне на АУАН и НП, тъй като така
изложената фактическа обстановка е невярна и не почива на
конкретни доказателства.По смисъла на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и
т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН в АУАН и в НП въз основа на
фактически установеното от контролните органи трябва да бъдат
посочени всички съставомерни елементи на деянието - обстоятелства,
при които е извършено, и законова разпоредба, която е нарушена. С
обективно констатираното и удостоверено по надлежния ред деяние
се осъществява определен нормативно регламентиран състав на
административно нарушение и с точната му конкретизацията от
1
фактическа и правна страна се обезпечава правото на защита на
санкционираното лице, включително правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършил, за да
организира защитата си в пълен обем.Неизпълнението на посочените
разпоредби от ЗАНН води до незаконосъобразен административен акт
от материална страна и е условие за отмяна на Наказателното
постановление. В настоящият казус жалбоподателят намира че,
престъплението, за което е разследван включва от обективна страна в
своя фактически състав деяние, съставляващо и административно
нарушение, причиняване на телесна повреда при осъществяване на
трудова дейност в нарушение на трудовото законодателство.
Пледира в хода на съдебното следствие че е безспорно че
вмененото във вина на „***, с издаденото наказателно постановление
нарушение касае причиняване на телесна повреда при осъществяване
на дейност в нарушение на трудовото законодателство.
Поради това счита, че при тези факти по делото срещу него не е
следвало да се образува и административно-наказателно производство
при наличието на образувано наказателно такова. Наказващият орган
е следвало от една страна да проведе разследване на спорните
обстоятелства, и от друга да прецени приложимостта на чл. 54 от
ЗАНН. Това обаче не е било сторено, поради което и наказателното
постановление се явява неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Навежда доводи за нарушение на материалният закон ,че не е
нарушен член чл16 т 16 както е изписано в НП , а чл 16, т.1, буква
„б“ от Наредба № 2/22.03.2004г за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд. Моли да му се присъдят
разноски за съдебната истанция.
Въззиваемата страна ДИТ-гр.Плевен представлявана от ***а Р.И.а
оспорва жалбата и претендира НП да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Съдът след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл.
314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна.
Съображенията на съда за това са следните: Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
2
На 23.04.2025г. в 9.55ч. след извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство във връзка със станал инцидент с лицата
Станимир И. Н. с. ЕГН: ********** работещ, като работник
строителството и *** с ЕГН ********** работещ като монтажник с
работодател. *** гр. Габрово в качеството на подизпълнител на
строителен обект СМР премахване /без разрушаване/ на сграда с
идентификатор *** по Плана на гр. Плевен, намираща се в гр. Плевен
***, ул. "*** на Работодател и Строител с качествата на Главен
изпълнител *** гр. ***" № 10, с ЕИК: *** документи в Дирекция
Инспекция по труда гр. Плевен на 29.05.2025г., установих, че
Работодател и Строител с качествата на Главен изпълнител **** с
ЕИК: *** с управител *** с ЕГН:********** на строителен обект
СМР Премахване /без разрушаване/ на сграда с идентификатор *** по
Плана на гр. Плевен, намиращ се в гр. Плевен ***, ул. "*** с
Възложител Л*** гр. Плевен е нарушил разпоредбите на трудовото
законодателство, а именно: На 23.04.2025г. Работодателят в качеството
си на Строител и Главен изпълнител **** с ЕИК: *** с управител ***
с ЕГН: ********** на обект Премахване /без разрушаване/ на сграда с
идентификатор *** по Плана на гр. Плевен, намиращ се в гр. Плевен.
***, определени в Плана за безопасност и здраве, а именно демонтажа
на стоманената конструкция на сградата * столици, ригели, колони и
укрепващи Хевръзки да се извърши от „Изток на Запад" и „Отгоре-
Надолу в тази връзка е допуснал лицата Станимир И. Н. с ЕГН:
********** работещ като работник строителството и *** с ЕГН:
********** работещ като монтажник с Работодател *** гр. Габрово-
Подизпълнител на обекта, да ползват Вишка телескопична, 26м, дизел
самоходна, *** с Peг. № *** и с оборудване за газкислородно рязане
на метали, да премахват метални елементи от конструкцията i a
сградата, като позиционират вишката по средата на сградата във
вътрешната и част, като след тези им действия, сградата се разрушава
и им нанася травматични увреждания.
С това е нарушил чл. 16 т.1 б.“б“ от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Описаното нарушение се потвърди и от събраните писмени
доказателства:Констативен протокол от 23.04.2025г., писмено
обяснение на *** от 30.04.2025г., Копие на Споразумение по чл. 18 от
ЗЗБУТ от 10.04,2025г. между *** и *** гр. Габрово, Копие План по
безопасност и здраве на обекта СМР Премахване без разрушаване/ на
сграда с идентификатор *** по Плана на 1. гр. Плевен, намираща се в
3
гр. Плевен ***, ул. *** Споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ от
01.04.2025г. между *** гр. Плевен и ***.
Издаден бил АУАН №15-2500114/29.05.2025г като въз основа на
него било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от
показанията на св.Х. Радевенски и св. И. Д. , които освен като
актосъставител и свидетел , са извършили и проверка на място в
обекта, като техните показания са пълни, логични, незаинтересовани
и съответни на събраните по делото писмени доказателства –
обяснение от *** Справка актуално състояние на „***; обяснение от
****; Констативен протокол от 23.04.2025г. на ДИТ-Плевен;
Споразумение между *** и „*** от 01.04.2025г.; Договор за събаряне
на сграда от 31.03.2025г. между *** и „***; План за безопасност и
здраве, издаден от „*** ***, ведно с приложени скици на имота;
Споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при едновременно използване на една площадка от
10.04.2025г. между „*** и „***“ ***,справка от Окръжна прокуратура
– гр.Плевен с вх.№26324/19.08.2025г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното: Преди съдът да направи проверка на
материалната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, същият дължи проверка дали издадените от
администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания
на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН
и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона – Заповед № З-0693 от
15.08.2022 и на Изпълнителния *** на ГИТ. Спазени са давностните
срокове по член 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Неоспорено
от жалбоподателя е, че има качеството на работодател по смисъла § 1,
т.2 от ДР на ЗЗБУТ. За разлика от § 1, т.1 от ДР на КТ качеството на
работодател обхваща освен лицата, дефинирани в §1, т.1 от ДР на КТ,
е и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието, кооперацията или организацията. В член 275, ал.1 от
КТ се съдържа общо задължение за работодателя да осигури
здравословни и безопасни условия на труд, таке че опасностите за
живота и здравето на работника да бъдат отстранени, ограничени и
намалени.
Член 16, т.1, буква „б“ от Наредба № 2/ 22.03.2004г за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
регламентира конкретно задължение за строителя относно
4
осигуряване на комплексни здравословни и безопасни условия на труд
на всички работещи, включително на подизпълнителите и на лицата,
самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на
СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с
минималните изисквания на Наредба № 2. Възраженията на
жалбоподателя за неяснота на административно наказателното
обвинение и нарушение на материалният закон са неоснователни.
Абсолютно логично и последователно е описано нарушението, което
напълно кореспондира с чл.16, т.1 буква „б“ от Наредба 2 от
22.03.2004г. Както е видно от самия чл.16, т.1 „б“ от показанията на
актосъставителя че не е сложено буква б в кавички, но тъй като не
съществува в самата наредба т.16, а написаното като нарушение
кореспондира напълно с написания чл.16, т.1 „б“ съдът го счита не
като процесуално нарушение ,а като техническа грешка при
изписването и отчита като правилно квалифицирано нарушението.
Премахване /без разрушаване/ на сграда с идентификатор *** по
Плана на гр. Плевен, намиращ се в гр. Плевен. ***, определени в
Плана за безопасност и здраве, а именно демонтажа на стоманената
конструкция на сградата- столици, ригели, колони и укрепващи
Хевръзки да се извърши от „Изток на Запад" и „Отгоре-Надолу в тази
връзка работодателят е допуснал лицата Станимир И. Н. с ЕГН:
********** работещ като работник строителството и *** с ЕГН:
********** работещ като монтажник с Работодател *** гр. Габрово-
Подизпълнител на обекта, да ползват Вишка телескопична, 26м, дизел
самоходна, *** с Peг. № *** и с оборудване за газкислородно рязане
на метали, да премахват метални елементи от конструкцията нa
сградата, като позиционират вишката по средата на сградата във
вътрешната и част, като след тези им действия, сградата се разрушава
и им нанася травматични увреждания. С тези си действия които
създават опасност, както и по член 16, т.1, буква „б“ да осигури
комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички
работещи, включително на подизпълнителите и на лицата,
самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на
СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с
минималните изисквания на Наредба № 2. В член 83 от ЗАНН за
юридическите лица и едноличните търговци е предвидена обективна
безвиновна отговорност при извършване на административно
нарушение, когато това е предвидено в нормативен акт.
Правилно е приложен материалния закон. Според разпоредбата на
чл. 16, т.1, б. „б“ и чл. 40 от Наредба № 2/22.03.2004 г., строителят
5
осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи на строителния
обект, на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи
трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него
строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба, в
това число отворите в строителни и конструктивни елементи (стени,
етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за падане от
височина се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво
покритие, които да понесат съответното натоварване и се означават
и/или сигнализират по подходящ начин. Безспорен и доказан е и факта
на нарушението като липсва неяснота относно качеството на
наказаното дружество, а именно работодател. В §1, т.9 от ЗЗБУТ е
дефиниран критерият за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд – това са най-малките
допустими изисквания за опазване на здравето на работещите и
осигуряването на тяхната безопасност при работа. Относно субекта на
нарушението, нормата по която е квалифицирано нарушението, чл. 16,
т. 1, б. „б“ е ясна и категорична. Задължен да осигури комплексни
ЗБУТ на всички работещи на строителния обект, на подизпълнителите
и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при
извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в
съответствие с минималните изисквания на тази наредба, в това число
да осигури безопасност при работа.
В §1 от ДР на Наредба № 2 са дадени легални определения на
използваните в нормативния акт понятия,според които т.2. "Строител"
е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по
трудово правоотношение, а т.7. "Подизпълнител" е всяко физическо
или юридическо лице, на което е възложено от строителя да извършва
част от задълженията му. Тоест, строител и подизпълнител по смисъла
на наредбата са две различни лица и вменените за строителя
задължения няма как да се припишат на подизпълнителя по смисъла
на тази наредба.
Субект на административно-наказателна отговорност по чл. 413,
ал.2 КТ е лице, което има качеството на "работодател". Легалната
дефиниция на "работодател" е дадена в §1, т.1. от ДР на Кодекса на
труда - "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение, включително за
6
извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане
за изпълнение на работа в предприятие ползвател. От друга страна
следва да се има предвид, че законодателят е уредил обществените
отношения, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в специален закон, а именно в Закона за здравословни
и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. Съдът намира, че в настоящата
хипотеза при определяне качеството на „работодател“ намира
приложение легалната дефиниция на понятието, съдържаща се в § 1, т.
10 от ДР на Наредба № 2 от 22 март 2004 г., която съответства на
същото понятие, дадено и в специалния ЗЗБУТ. Съгласно § 1, т. 2 от
ДР на ЗЗБУТ – „Работодател“ е 1. понятието, определено в § 1, т. 1 от
ДР на Кодекса на труда, и 2. всеки, който възлага работа и носи цялата
отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.
Законодателят не случайно е разширил кръга на субектите, които
определя като работодатели съгласно ЗЗБУТ и другите подзаконови
нормативни актове, уреждащи обществените отношения, свързани с
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в насока
засилване на защитата на лицата, полагащи труд. В тази връзка следва
да се приеме, че в процесния случай дружеството има качеството на
„работодател“ по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2 от 22
март 2004 г., която определя като работодател всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема
работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага
работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.).
Затова приложимата санкционна норма по отношение на възложителя
за нарушението по чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2 от 22 март 2004
г. е тази по чл. 413, ал. 2 КТ. Предвид разпоредбата на чл. 16, т.1, б.
„б“ от Наредба № 2/22.03.2004 г., която въвежда конкретни
задължения за осигуряване на ЗБУТ за строителя, вкл. и задължението
да осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи на строителния
обект, вкл. на подизпълнителите при извършване на СМР на
изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните
изисквания на тази наредба, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното
дружество, в качеството му на работодател.
Съдът счита, че не е налице и маловажен случай по смисъла на
член 28 от ЗАНН. Действително, с Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 год. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение
7
относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо
формалните или резултатни административни нарушения, като
горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения.
В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93 т. 9
от НК, за да се определи един случай като „маловажен” се взема
предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици или по-ниската степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в
случая нарушение) от съответния вид. Доводът за прилагането на чл.
28, б. “а” от ЗАНН е неоснователен и административно наказващият
орган, като не е приложил тази разпоредба, не е нарушил материалния
закон. Легалната дефиниция за “маловажен случай” се съдържа в чл.
93, т. 9 от ДР на НК, която разпоредба се прилага субсидиарно по
въпросите за административно наказателната отговорност в
производството по ЗАНН.
Случаят, при който извършеното деяние с оглед липсата или
значителността на вредните последици или с оглед на липсата на
смекчаващи вината обстоятелства и високата обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид го
правят твърде тежко.
Що се отнася до представената преписка от ОП-Плевен и
обвинителния акт, видно от самия обвинителен акт не съответства на
нарушението в акта и съда счита че не следва да се прекрати на това
основание, че има паралелно образувано наказателно производство.
По безспорен начин е доказано и подробно описано констатираното
нарушение, което довежда до фаталния изход за Станимир И. Н.,което
е престъпление по чл123 от НК.
Тежестта на извършеното нарушение, свързано със създаване на
опасност за живота и здравето на конкретно лице, полагащо труд, е
мотивирало административно наказващият орган да определи
размерът на санкцията, регламентиран в член 413, ал.2 от КТ в широки
граници от 1 500 до 15 000 лева ,съдът счита определеният
минималния размер на имуществената санкция размер от 1500 лева е
съответен на тежестта на извършеното административно нарушение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-2500114 от
10.06.2025г., на *** на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Плевен , с
8
което на „*** е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева на осн. чл 416,ал5от КТ във вр. с чл413,ал2 от КТ за нарушение
на член 16, т.1, буква „б“ от Наредба № 2/22.03.2004г за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. Плевен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9