Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                     № 260017      

                   Б., 05.03.2021г.

                    

            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.

при секретаря-Т. Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.

гражданско дело № 515 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

       Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

         С определение от 14.10.2020г. съдът на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по гр.дело № 515/2020г. по описа на PC-Б., което е влязло в сила на 27.10.2020г., по предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС от Т.С.Т. *** срещу П.Х.Ц. ***, срещу П.П.Т. *** и срещу Р.В.П. *** поради оттегляне на исковата молба от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание.

  Т.С.Т. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Р.С. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на В.Х.Н. *** Л., с ЕГН: **********  и В.В. ***, с ЕГН: **********, че е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, който е придобил по наследствено правоприемство от баща му С. Т. ***, починал на 18.04.2004г. и възстановен по ЗСПЗЗ, а именно върху следния имот: поземлен имот с площ от 216кв.м., който е част от имот с идентификационен № *.*в кв.* по помощния план на вилна зона Л. в село Т., община Б., Софийска област, участващ в УПИ *-* в кв.* по регулационния план на селото, целият с урегулирана площ от 910кв.м., при съседи: от две страни имот с идентификационен № *.*, имот с пл. №*, *, имот с идентификационен № *.*, както и ответниците В.Х.Н. и В.В.П. да бъдат осъдени да предадат владението на ищеца върху описания по-горе недвижим имот.

Т.С.Т. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Р.С. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на В.Х.Н. *** Л., с ЕГН: **********  и В.В. ***, с ЕГН: **********, че е собственик на недвижим имот, който е придобил чрез саморъчно завещание от 16.10.2005г., направено от М. Г. Ц., б.ж. на с.Т., починала на 20.06.2007г., обявено с Протокол от 16.08.2007г. на нотариус № *-Т. Р., с район на действие РС-Б. и възстановен по ЗСПЗЗ, а именно върху следния имот: поземлен имот с площ от 249кв.м. , който е част от имот с идентификационен № *.*в кв.* по помощния план на вилна зона Л. в село Т., община Б., Софийска област, участващ в УПИ *-* в кв.* по регулационния план на селото, целият с урегулирана площ от 910кв.м., при съседи: улица, от две страни имот с идентификационен № *.*и имот с идентификационен № *.*, както и ответниците В.Х.Н. и В.В.П. да бъдат осъдени да предадат владението на ищеца върху описания по-горе недвижим имот.

Ищецът моли ответниците да заплатят направените по делото разноски, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.Р.С. поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло.

ОТВЕТНИЦИТЕ-В.Х.Н. и В.В.П.,***, чрез пълномощник адв. М.Н. от САК/пълномощни-2 бр. от 30.07.2020г./ са направили възражения по исковете и са представили писмен отговор с вх.№ 4265 от 03.08.2020г. в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответниците В.Х.Н. и В.В.П. оспорват исковете. Твърдят, че е налице липса на активна процесуална легитимация на ищеца да предяви един от исковете за собственост за това, че към момента на обявяване на саморъчното завещание на М. Г. Ц. на 16.08.2007г., оставено в негова полза, не е приключила административната процедура по възстановяване на процесния земеделски имот, тъй като това е станало с Решение № * от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б., което е в сила от 03.02.2009г. Към момента на смъртта на завещателя не е възстановено лозето, представляващо имот с идентификационен № *.*. Твърдят, че ответниците П.Х.Ц., П.П.Т. и Р.В.П. не са съсобственици на процесиите имоти, за което нямат пасивна легитимация по исковете. Съсобственици на УПИ *-* в кв.* по плана на с.Т. са ответниците В.Х.Н., която има 1/2 ид. част чрез договор за дарение, отразен в нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № * от 29.01.2014г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие PC-Б.. Другият съсобственик на имота е ответникът В.В.П., който е придобил 1/4 ид. част чрез договор за дарение, отразен в нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № * от 04.03.2014г. на нотариус № 371- Данаил Главинов, с район на действие PC-Б. и 1/4 ид. част по наследство от баща му В. П.Ц., починал на 08.0б.1999г.

Ответниците В.Х.Н. и В.В.П. оспорват исковете и за това, че М. Г. Ц. и С. Т.С. не са били собственици преди образуване на ТКЗС в с.Т. на лозе от 0.806 дка, шеста категория, находящо се в строителните граници на село Т., м.С., имот № *.* по помощния план в кв.28, попадащ в УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*, * и нереализирано озеленяване от кадастралния план на селото от 1973г.

Правят възражение, че не е приключила административната процедура по възстановяване на имотите по ЗСПЗЗ.

Ответниците В.Х.Н. и В.В.П. твърдят, че повече от 10 години от влизане в сила на решенията на ОСЗ-Б. на 03.02.2009г., на основание, на които се претендира собственост от ищеца върху процесните имоти, никой не е обезпокоявал и оспорвал собствеността на ответниците В.Н. и В.П., което фактическо положение на спокойно владение като собствен имот е съществувало и за техните праводатели. Правят възражение, че е изтекла в тяхна полза придобивна давност.

     В с.з. ответниците, чрез пълномощник адв.М.Н. оспорват исковете и поддържат направените възражения в писмения отговор.

     От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

      ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

      Ищецът е един от наследниците по закон на С. Т. ***, починал на 18.04.2004г., който е оставил двама сина: ищецът Т.С.Т. и В. С. Г..

      Горното се установява от приложеното копие от удостоверение за наследници на С. Т.С., издадено на 31.01.2020г. от Кметство с.Т..

      Предмет на иска е поземлен имот с площ от 216кв.м., който е част от имот с идентификационен № *.*в кв.* по помощния план на вилна зона Л. в село Т., община Б., Софийска област, участващ в УПИ *-* в кв.* по регулационния план на селото, целият с урегулирана площ от 910кв.м., при съседи: от две страни имот с идентификационен № *.*, имот с пл. №*, *, имот с идентификационен № *.*.

        Ищецът се легитимира като съсобственик или на 1/2 идеална част от описания по-горе поземлен имот, който е част от лозе от 0.838 дка в м.Д., което е бивша земеделска земя, която сега се намира в границите на урбанизираните територии на вилна зона Л., в с.Т., Соф. обл.,  представляващ имот №*.*по Помощния план и попадащ в кв.* в УПИ І—387 със 153кв.м., УПИ ІІІ-388 с 220 кв.м., УПИ *-*  с 216 кв.м., УПИ *-*, 404 с 227 кв.м. и нереализирано озеленяване от кадастрален план, изработен през 1973г., със следните писмени доказателства: оригинал на скица №69/23.04.2009г., издадена от Техническа служба с.Т., презаверена на 17.01.2020г., копие от Решение №* от 29.03.1995г. на ОСЗ-Б., копие от Решение №* от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б., копие от Решение №* от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б., копие от удостоверение №1467 от 17.11.2008г. на Кметство с.Т., копие от регистър на съществуващите имоти, копие от протокол за удостоверяване на граници на поземлени имоти, находящи се в землището на с.Т., с нотариална заверка на подписите на Т.С.Т. и Ц. М. Г. рег.№86 от 06.11.2007г. и копие от удостоверение за наследници на С. Т.С. изх.№30 от 31.01.2020г. на Кметство с.Т.

       От приложените писмени доказателства в административната преписка на ОСЗ-Б. от 17.08.2020г., се установява, че е налице завършено административно производство по възстановяване на правото на собственост на наследниците по закон на С. Т.С. в съществуващи /възстановими/, стари, реални граници върху лозе от 0.838 дка, шеста категория, местност Д., имот № *.*по помощния план, попадащ в УПИ *-* в кв. *  с решение № 15367 от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б. и скица№ 276 от 13.11.2008г. на Кметство с.Т., на основание молба-декларация за членство в ТКЗС 629/1957г. С решение №8878* от 29.03.1995г. на ОСЗ-Б. е признато само правото на възстановяване на основание описаната по-горе декларация за влизане в ТКЗС върху лозе от 0.300 дка в м.“Д.“ в землището на с.Т., след което е идентифициран на място имота, за което е издадено горното Решение №15367 от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б., удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и скица на имота.

         Освен това предмет на иска е и поземлен имот с площ от 249кв.м., който е част от имот с идентификационен № *.*в кв.* по помощния план на вилна зона Л. в село Т., община Б., Софийска област, участващ в УПИ *-* в кв.* по регулационния план на селото, целият с урегулирана площ от 910кв.м., при съседи: от две страни имот с идентификационен № *.*и имот с идентификационен № *.*.

           Ищецът се легитимира като собственик на целия поземлен имот от 249кв.м., представляващ част от идентификационен № *.*в кв.* по Помощния план на вилна зона Л. в село Т., участващ в УПИ *-* в кв.* по регулационния план на селото със саморъчно завещание, съставено от М. Г. Ц. на 16.10.2005г., с което завещава на Т.С.Т. „всички земеделски земи и гори които притежава, находящи се в землището на с.Т., Софийска област“. Завещателката е починала на 20.06.2007г. С Протокол от 16.08.2007г. на нотариус № 418, с район на действие РС-Б. е обявено саморъчното завещание, което е оставено в полза на ищеца.

           Завещателката М. Г. Ц. е собственик на описания по-горе поземлен имот от 249 кв.м. във в.з. Л. в с.Т., който е придобила по наследство от майка си М. Г. С.ова и по силата на ЗСПЗЗ с Решение №12052 от 09.09.1998г. на ПК-Б., Решение №* от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б., Удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и скица № 277/13.11.2008г. на Кметство с.Т. и удостоверение за наследници на М. Г. С.ова, починала на 26.10.1957г.

           Горното се установява от приложената административна преписка от ОСЗ-Б. от 17.08.2020г. От същата се установява, че е налице завършено административно производство по възстановяване на правото на собственост на наследниците по закон на М. Г. С.ова в съществуващи /възстановими/, стари, реални граници върху лозе от 0.806 дка, шеста категория, местност С., имот № *.*по помощния план, попадащ в УПИ *-* в кв. *  с 249кв.м. с решение № * от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б. и скица№ 277 от 13.11.2008г. на Кметство с.Т., на основание молба-декларация за членство в ТКЗС 629/1957г. С решение №12052 от 09.09.1998г. на ОСЗ-Б. е признато само правото на възстановяване на основание описаната по-горе декларация за влизане в ТКЗС върху лозе от 1дка в м.“С.“ в землището на с.Т., след което е идентифициран на място имота, за което е издадено горното Решение №* от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б., удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и скица на имота.

            От друга страна ответниците В.Х.Н. и В.В.П. твърдят, че владеят УПИ *-* в кв. *  по плана на в.з.“Л.“ в с.Т., Соф. Обл., с площ от 910кв.м., който са придобили, както следва: 1/2 идеална част от урегулирания поземлен имот е придобита от ответника В.Н. чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело №* от 29.01.2014г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б., приложен като писмено доказателство  по делото. От същия се установява, че Х. П.Ц., който е баща на ответника В.Н., е дарител по описания по-горе договор за дарение.

           Ответникът В.В.П. е собственик на останалата 1/2 идеална част от УПИ *-*  в кв.* с площ от 910кв.м. във в.з.Л. в с.Т. на основание за ¼ идеална част по наследствено правоприемство от дядо му П. Ц.П., който е починал след баща му В. П.Ц., починал на 08.06.1999г. и за останалата ¼ идеална част от имота по договор за дарение от сестра му Р.В.П. на нейните ¼ идеални части от урегулирания поземлен имот, който договор за дарение е отразен в нотариален акт №*, том *, рег. № *, дело №* от 04.03.2014г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б., приложен като писмено доказателство  по делото.

           Съгласно приложените писмени доказателства: нотариален акт №*, том *, дело №* от 10.10.1975г. на районен съдия при РС-Б. и удостоверение за наследници на П. Ц.П., починал на 24.01.2001г., се установява, че дядото на ответниците е купил от ТКЗС през 1975 година УПИ *-* в кв.* с площ от 910кв.м. във в.з.Л. в с.Т.. П. Ц.П. е имал две деца: В. П.Ц., починал на 08.06.1999г., който е баща на ответника В.В.П. и вторият му син е Христо П.Ц., баща на ответника В.Н..

           От показанията на разпитаните по делото свидетели С. И. Д. и В. С. К., които са собственици на съседни имоти, се установява, че от 1976г. до сега процесният УПИ във в.з.Л. в с.Т., се владее първоначално от П. Ц., който е дядо на ответниците, след това от синовете му и от техните деца В. и В.. Имотът не е застроен и част от него през годините е засаждана с картофи, имало лозе, като след смъртта на бащата на ответника В. не се работи, но тя го посещава. Имотът не е заграден с ограда, тъй като и по-голяма част от съседните имоти не са заградени. И двамата свидетели са категорични, че през годините не е имало спорове относно собствеността на имота. Св. С. И. Д. заявява, че съседният имот е негова собственост и през пролетта на 2020г. съпругата на ищеца е разговаряла с него да се откажат от техния дял.

           Съгласно показанията на св.Н.Д.В., която е дъщеря на Д. В. Д., се установява, че баща й е имал съседен имот във в.з.Л. в с.Т. и през 1997г. С. Т. и снаха му Ц. са разговаряли с баща й в нейно присъствие и са го предупредили, че ще си възстановят част от техния имот. Тези разговори са били през 1997г., през 2002г. и през 2003г. документално са оформили нещата на 20.10.2020г. С. Т. е казал пред бащата на св.В., че е предупредил и другите лица, които са ползвали негов имот, но тя лично не е присъствала на тези разговори.

            От показанията на св. Ц. Ц.Т., която е съпруга на ищеца, се установява, че от 1973 година има сключен граждански брак с ищеца. През 1997г.  е ходила на място да види дали се работи имота и е установила, че не се работи, но свекър и свекърва й са обикаляли хората, които го ползват да им казват да им го предадат чрез нотариус. Тези разговори са водени и през 2014г. и тя лично е разговаряла с П.Т. през януари на 2020 година, за да предаде имота. Не са отправяли писмени покани до наследниците на П. Ц. да им предадат имота.

            Видно от приложеното копие от Споразумение с нотариална заверка на подписите под № * от 27.10.2020г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б., се установява, че св.Н.В. и брат й В. Драганов Друмев /съгласно приложеното удостоверение за наследници на Д. В. Д./ са предали на ищеца Т.С.Т. на 27.10.2020г. владението  върху части-153кв.м. и 37кв.м. от УПИ ІІ-387 в кв.* по плана на в.з.Л. в с.Т..

             Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вх.№ 260580 от 29.01.2021г., изготвена от в.л. П.П., се установява, че процесните имоти са части от имот № *.*с 249кв.м. и от имот с № *.*с 216кв.м., като тези имоти са внесени в ТКЗС през 1957г. и от 1973година има регулационен план на в.з.Л. в с.Т. и тогава са включени в регулацията и стават част от УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м., който е продаден от ТКЗС. След влизане в сила на ЗСПЗЗ и възстановяване на земеделските имоти е изготвен и влязъл в сила през 2008г. помощен план като имот с идентификационен № *.*от 249кв.м. и имот с № *.*от 216кв.м. са част от УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м., за което е налице частична идентичност на тези имоти с урегулираният поземлен имот, описан в нотариален акт № 36/2014г. и нотариален акт № 97/2014г. УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м., който не е застроен.

             ОТ ПРАВНА СТРАНА:

             Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС, имащи за предмет бивша земеделска земя-лозя, които сега се намират в границите на урбанизираните територии на вилна зона Л. в с.Т., община Б., определени по Помощния план от 2008г. към регулационния план от 1973г., са допустими, тъй като ищецът претендира, че е съсобственик на имот с № *.*по наследство от С. Т. ***, починал на 18.04.2004г., както и че е собственик на имот с № *.*по силата на саморъчно завещание, оставено в негова полза от М. Г. Цанова, починала на 20.06.2007г., които части от имоти участват в УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м. по регулационния план на в.з.Л. в с.Т., за което  представя позитивни решения на ОСЗ-Б., издадени на наследниците заедно със скици, с които всеки един от двата имота, предмет на горния иск, е индивидуализиран съгласно регулационния план на в.з.Л.. Съдът намира, че е налице завършено административно производство по възстановяване на собствеността на ищеца върху процесните имоти от ОЗС-Б.. Материалният спор за собствеността върху имотите се решава в исковото производство, каквито са настоящите искове с правно основание чл.108 от ЗС.

           Поради гореизложеното неоснователно е възражението на ответниците, че исковете са недопустими поради незавършено административно производство по възстановяване на собствеността върху бившите земеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ.  

           Разгледан по същество всеки един от двата иска по чл.108 от ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:

           Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът /в това число и съсобственикът/ може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на доказване на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание.

            В случая страните спорят кой е собственик на части от УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м. по регулационния план на в.з.Л. в с.Т., тъй като за същите, представляващи част от им. с № *.*от 216кв.м. и  част от имот с № *.*от 249 кв.м. ищецът заявява, че са бивши земеделски имити, които са възстановени по силата на ЗСПЗЗ, като първият на баща му С. Т.С., вторият на наследници на М. Г. С.ова, като нейният единствен наследник  М. Г. Ц. е оставила саморъчно завещание в негова полза, докато ответниците се легитимират като съсобственици на целия УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м. с нотариални актове от 2014 година и твърдят, че са придобили имота и по давност, чрез непрекъснато и необезпокоявано владение за период от повече от 10 години от реституирането на имотите по ЗСПЗЗ с решения на ОСЗ-Б. от 2008г. до деня на предявяване на иска на 15.05.2020г.

           Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.

           Ищецът твърди, че е съсобственик на ½ идеална част от процесния имот от 216кв.м., представляващ част от имот с № *.*по помощния план, като е придобил съответните идеални части от него на основание наследство от баща му и възстановяване на собствеността върху земеделския имот по ЗСПЗЗ с решение № 15367 от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б., с което имотът се идентифицира на място и с това решение е завършено административното производство по възстановяването на имота.

         По отношение на вторият имот с площ от 249кв.м., който е част от им. с № *.*по помощния план от 2008г., собствеността на завещателката му се установява от възстановяването му като наследство от майка й М. Г. С.ова и по силата на ЗСПЗЗ с решение № * от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б., с което имотът се идентифицира на място и с това решение е завършено административното производство по възстановяването на имота.

         От приетите по делото писмени доказателства-решения на ОСЗ-Б. и скици, издадени от Кметство с.Т. заедно със заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесните части от им. с №*.*и им. с № *.*са част от УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м. във в.з.Л., който не е застроен.

          Ревандикацията на имотите се претендира на основание действието на решенията на административния орган за възстановяване на собствеността.

          Реституционният ефект на решенията на ОСЗ-Б. №№ 15367/27.11.2008г. и № */27.11.2008г. на ОСЗ-Б. настъпва с издаването на удостоверения и скици по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Правото на собственост в производството пред ОСЗ е доказано с декларация за членство в ТКЗС, която е годно доказателство в административното производство пред ОСЗ/ПК/, където законът предвижда облекчен ред за доказване.

           В исковото производство при спор за собственост на лицата, които се позовават на реституция по ЗСПЗЗ може да се противопоставят само собствени права, които изключват реституцията. В случая неоснователно е възражението на ответниците, че праводателите на ищеца не са били собственици на имотите преди образуване на ТКЗС, тъй като ответниците не противопоставят собствени права върху имота преди образуване на ТКЗС.

           Неоснователно е и възражението на ответниците, че ищецът не е придобил на основание приложения завет от М. Г. правото на собственост върху процесния имот от 249 кв.м., представляващ част от им. № *.*, тъй като реституирането на имота по ЗСПЗЗ е започнало преди откриване на наследството й през 2007г. съгласно приложеното Решение № 12052 от 09.09.1998г. на ОСЗ-Б..

           Неоснователността на исковете по чл.108 от ЗС произтича от това, че ответниците владеят процесните части от им. № *.*и им.№ *.*, реституирани по ЗСПЗЗ, които са част от УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м. във в.з.Л., който урегулиран поземлен имот същите владеят на правно основание.  

           Съгласно приложеното удостоверение за наследници на П. Ц.П., починал на 24.01.2001г., нотариален акт № 21 от 10.10.1975г. на РС-Б., се установява, че дядото на ответниците е купил от ТКЗС УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м. във в.з.Л..

            Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели С. И. Д. и В. С. К. се установява, че от 1976 година до сега описаният по-горе урегулиран поземлен имот се владее от ответниците и техните наследодатели преди това- първоначално от дядо им П. Ц.П., след което и от бащата на ответника В.Н. като имотът е ползван за засаждане на картофи и лозе, а в последните години не е обработван. Намерението им, че владеят урегулирания поземлен имот като собственици са извършените разпоредителни сделки, а именно сключването на договори за дарение на идеални части от същия през 2014 година съгласно приложените за това нотариални актове №№ 36 и № 97 от 2014г. на нотариус №371, с район на действие РС-Б..   

            Съдът приема, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства  се установява, че от постановяване на окончателните решения на ОСЗ-Б., с които се реституират процесните части от УПИ VІ-404 в кв.* на  27.11.2008г. до деня на предявяване на настоящите искове на 15.05.2020г. ответниците са придобили собствеността върху процесните имоти, който са част от УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м. във в.з.Л. по давност, чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години, след като е приключило административното производство по реституиране на процесните имоти от ОСЗ-Б. на наследниците на С.  Т.С. и на наследниците на М. Г. С.ова. Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели С. Д. и В. К. , които съдът кредитира като конкретни, безпротиворечиви, последователни, че процесните имоти след реституирането им и идентифициране на място през 2008г. от ОСЗ-Б., УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м. във в.з.Л. е продължен да бъде владян като свой от наследниците на П. Ц.П. като през 2014 година част от наследниците са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от урегулирания поземлен имот в полза на ответниците, за което съдът приема, че същите са придобили по давност УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м. във в.з.Л. в периода на фактическо владение от 27.11.2008г. до деня на предявяване на исковете с правно основание чл.108 от ЗС срещу тях на 15.05.2020г. 

       Давностното владение е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик. Владението е упражняване на фактическа власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност-5 години при добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

        По настоящето дело ответниците се позовават на 10-годишно недобросъвестно владение, упражнявано в периода след реституирането на 27.11.2008г. на земеделските имоти по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, които се намират в урбанизираните територии на вилната зона, тъй като УПИ *-*  не е застроен и това владение продължава до деня на предявяване на настоящите искове на 15.05.2020г., като се присъединява и владението на праводателя или бащата на ответника В.Н.. В случая се установи, че владението е било непрекъснато, явно, необезпокоявано, спокойно, несмущавано.

         Основните признаци на владението са обективен и субективен.

         Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено  манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик /ПП-6-74/. Субективният елемент на владението-намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция по чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността/ТР №1/2012г. на ОСГК/.

           В случая наследниците на П. Ц. са манифестирали намерението си, че владеят УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м. във в.з.Л. като свой собствен, тъй като част от тях са се разпоредили със собствеността си върху имота чрез сключване на договори за дарение, отразени в приложените нотариални актове от 2014 година.

           Възражението на ищеца, че владението на ответниците е било смутено от него чрез отправените устни покани от негови роднини-баща, майка и съпругата му св.Ц. Т., съгласно дадените от нея показания в този смисъл, че са уведомили устно наследниците на П. Ц., че ще си възстановят част от имота и искат да им го предадат, и владението на ответниците се е превърнало в държане, не се споделя от съда, поради следните съображения:

        Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б” от  ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск, с противопоставянето на възражение или с отправянето на искане за почване на помирително производство. Ако обаче искът, възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. По силата на чл. 84 от ЗС правилото на чл. 116, б. „б” от ЗЗД намира съответно приложение и по отношение на придобивната давност.

        В случая изложените от ищеца доводи за прекъсване на давността, а именно устно уведомяване за това, че са собственици на част от имота и искат да им се предаде, е без значение за придобивната давност, тъй като с това действие не се прекъсва придобивна давност, доколкото същото не е в кръга на действията по чл.116 от ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗС.  Според ЗС давност се прекъсва при изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца - такова възражение не е направено и такъв факт не е установен в настоящото производство. Останалите основания за прекъсване на давността изложени лимитативно в ЗЗД също не са налице.

Безспорно е, че само петиторен иск прекъсва придобивната давност, защото при него се установява винаги правото на собственост. Действия за принудително изпълнение на осъдително решение също прекъсват давността, но изпълнителното основание, следва да е възникнало по петиторен иск.

 Трайна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, според която владението може да бъде смутено само и единствено чрез подаване на иск или предявяване на възражение по съдебен ред, но не и чрез други действия.

 Ищецът е бил пасивен в периода от възстановяването на процесните имоти по ЗСПЗЗ след 27.11.2008г. до деня на предявяване на настоящите искове на 15.05.2020г., в който период от време ответниците са придобили собствеността върху имотите, който са част от УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м. във в.з.Л. по давност или съгласно чл.79, ал.1 от ЗС.

    Следователно ответниците владеят УПИ *-* в кв. *  от 910кв.м. във в.з.Л., в който са включени процесните имоти на правно основание, а именно придобито право на собственост на оригинерно основание- по давност.

    Поради гореизложеното съдът намира, че исковете с правно основание чл.108 от ЗС следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.

    ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

    С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника В.Х.Н. сумата от 450лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита, както и да заплати на ответника В.В.П. сумата от 150лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и списъци за разноските по чл.80 от ГПК.

             Водим от горното съдът

 

                        Р    Е    Ш   И:

 

          ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС от Т.С.Т. ***, с ЕГН: ********** срещу В.Х.Н. *** Л., с ЕГН: **********  и срещу В.В. ***, с ЕГН: **********, за признаване на установено, че Т.С.Т. е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, който е придобил по наследствено правоприемство от баща му С. Т. ***, починал на 18.04.2004г. и възстановен по ЗСПЗЗ, а именно върху следния имот: поземлен имот с площ от 216кв.м., който е част от имот с идентификационен № *.*в кв.* по помощния план на вилна зона Л. в село Т., община Б., Софийска област, участващ в УПИ *-* в кв.* по регулационния план на селото, целият с урегулирана площ от 910кв.м., при съседи: от две страни имот с идентификационен № *.*, имот с пл. №*, *, имот с идентификационен № *.*, както че Т.С.Т. е собственик и  на недвижим имот, който е придобил чрез саморъчно завещание от 16.10.2005г., направено от М. Г. Ц., б.ж. на с.Т., починала на 20.06.2007г., обявено с Протокол от 16.08.2007г. на нотариус № *-Т. Р., с район на действие РС-Б. и възстановен по ЗСПЗЗ, а именно върху следния имот: поземлен имот с площ от 249кв.м., който е част от имот с идентификационен № *.*в кв.* по помощния план на вилна зона Л. в село Т., община Б., Софийска област, участващ в УПИ *-* в кв.* по регулационния план на селото, целият с урегулирана площ от 910кв.м., при съседи: улица, от две страни имот с идентификационен № *.*и имот с идентификационен № *.*, както и за осъждане на ответниците В.Х.Н. и В.В.П. да му предадат владението върху описаните по-горе недвижими имоти, като неоснователни и недоказани.

       ОСЪЖДА Т.С.Т. ***, с ЕГН: ********** да заплати на В.Х.Н. *** Л., с ЕГН: ********** сумата от 450лв./четиристотин и петдесет лева/ за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

       ОСЪЖДА Т.С.Т. ***, с ЕГН: ********** да заплати на В.В. ***, с ЕГН: ********** сумата от 150лв./сто и петдесет лева/ за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                            /ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/