РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Етрополе, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20221830100215 по описа за 2022 година
Производството по делото е по предявен обективно съединени искове с правно
основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против И. И. Ц., от гр.Етрополе, с
която моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на банката
сумата в общ размер от 8 400.71 лева, от които главница в размер на 5 433.44 BGN /пет
хиляди четиристотин тридесет и три лева и 44 стотинки/, ведно със законна лихва от
18.06.2021г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава от 15.09.2019 г. до
07.06.2021 г. в размер на 1 636.14 BGN /хиляда шестстотин тридесет и шест лева и 14
стотинки/, договорна лихва от 15.09.2019г. до 15.05.2021 г. в размер на 1 331.13 BGN
/хиляда триста тридесет и един лева и 13 стотинки/, ведно с разноските по заповедното и
настоящето производство. Излагат се обстоятелства обосноваващи исковата претенция.
Твърди се, че на 08.05.2018 год. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е сключила Договор за
потребителски кредит №********** с ответника И. И. Ц., като й е предоставена в заем
сумата в размер на 8 046.66 лева. Общото крайно задължение по договора възлиза на
11 839.91 лева, която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни вноски, от които 35
вноски в размер на 328.89 лева и последна изравнителна в размер на 328.76 лева.
Уговореният лихвен процент между страните е в размер на 27.09 %. Твърди се, че
длъжникът е преустановил плащанията, като на 15.05.2021 година е настъпил крайния
падеж на договора.
Твърди се, че към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
1
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК-18.06.2021 год., задължението на И. И. Ц. е било в
размер на 6 764.57 лева, от които 5 433.44 лева главница и 1 331.13 лева договорна лихва.
Претендира се и обезщетение за забава съгласно чл.9 ал.4 от Договора за потребителски
кредит в размер на 1 636.14 лева.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника, като иска се
оспорва като допустим, но неоснователен.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, чрез писмени становища поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание ответника И. И. Ц., редовно призована, чрез пълномощника си а.
Д., оспорва исковата претенция.
Преди първото по делото съдебно заседание е постъпила молба с вх.
№1431/23.09.2022 год. от „Иновативни финанси“ ООД с искане за встъпване по делото в
качеството на подпомагаща страна, както и за заместване на главната страна „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, предвид извършена цесия между банката и молителя от 15.06.2022 година, с
която е прехвърлено вземането по процесния договор за потребителски кредит.
Тъй като ответната страна не е дала съгласието си за заместване на главната страна
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД от „Иновативни финанси“ ООД, последното дружество е допуснато
до участие в процеса като трето лице помагач на страната на ищеца, в което си процесуално
качество не взима становище по съществото на спора.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От извлечение от счетоводните книги на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД от 07.06.2021 година
/л.6 от ч.гр.д. №228/2021 год./ се установява, че срока на договор за потребителски кредит
№**********, е изтекъл на 15.05.2021 година, като размера на задълженията е както следва
: главница в размер на 5 433.44 лева /пет хиляди четиристотин тридесет и три лева и 44
стотинки/, обезщетение за забава от 15.09.2019 г. до 07.06.2021 г. в размер на 1 636.14
/хиляда шестстотин тридесет и шест лева и 14 стотинки/, договорна лихва от 15.09.2019г. до
15.05.2021 г. в размер на 1 331.13 /хиляда триста тридесет и един лева и 13 стотинки/.
На основание посоченото по-горе извлечение от счетоводните книги е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Въз основа на
заявлението е образувано ч.гр.д. №228/2021 година по описа на ЕтРС, като е издадена
Заповед за изпълнение № 126 на парично задължение на основание документ по чл. 417 от
ГПК и Изпълнителен лист, с който длъжникът И. И. Ц. е осъдена да заплати на кредитора
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД следните суми: главница в размер на 5 433.44 /пет хиляди
четиристотин тридесет и три лева и 44 стотинки/, ведно със законна лихва от 18.06.2021г. до
изплащане на вземането, обезщетение за забава от 15.09.2019 г. до 07.06.2021 г. в размер на
1 636.14 /хиляда шестстотин тридесет и шест лева и 14 стотинки/, договорна лихва от
15.09.2019г. до 15.05.2021 г. в размер на 1 331.13 /хиляда триста тридесет и един лева и 13
стотинки/, 168.01 лева за държавна такса и 150.00 лева за адвокатско възнаграждение. Във
връзка с образувано изп. дело №20219270402769 по описа на ЧСИ Стоян Петров, рег. №927,
район на действие СОС до длъжника И. Ц. е изпратена покана за доброволно изпълнение,
която и е връчена лично на 21.02.2022 година. В едномесечния срок е постъпило възражение
с вх. №494/17.03.2022 год. С разпореждане №79/11.04.2022 година е указано на заявителя,
че в едномесечен срок от връчване може да предяви иск за установяване на вземането си,
като съобщението за това е връчено на 27.04.2022 година, а на 25.05.2022 година е
постъпила за разглеждане и настоящата искова молба.
2
От Договор за потребителски кредит № ********** от 08.05.2018 година и
погасителен план се установява, че същият е сключен между страните по делото.
Предоставената в заем сумата е в размер на 8 046.66 лева. Общото крайно задължение по
договора възлиза на 11 839.91 лева, която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни
вноски, от които 35 вноски в размер на 328.89 лева и последна изравнителна в размер на
328.76 лева. Уговореният лихвен процент между страните е в размер на 27.09 %.
От заключението по назначената Съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Ц. Д.,
което съдът възприема изцяло като обективно, всестранно и пълно се установява, че за
периода от 08.05.2018 год. до 30.08.2019 год. ответника е внесъл общо 13 броя вноски за
обща сума от 5 089.00 лева. Същите са отнесени както следва : за главница общо 2 612.60
лева, за договорна лихва 2 462.12 лева. Вещото лице заключава още, че към 18.06.2021
година неизплатените задължения са както следва : главница в размер на 5 434.06 /пет
хиляди четиристотин тридесет и четири лева и 06 стотинки/, обезщетение за забава /законна
лихва/ от падежната дата на всяка неиздължена вноска за главница до дата 18.06.2021 год./ в
размер на 643.16 /шестстотин четиридесет и три лева и 16 стотинки/, договорна лихва от
15.10.2019г. до 15.05.2021 г. в размер на 1 331.13 /хиляда триста тридесет и един лева и 13
стотинки/.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422
ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД, които са допустими, но същите са частично
основателни.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: че между него и ответника е сключен валиден договор за
потребителски кредит, по силата на който му е предоставил кредит в твърдяния размер,
както и че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на получената в заем
сума, ведно с дължимите лихви. Договорът за заем е реален и сключването му е обвързано с
момента на предаването на заемната сума и поемане на задължение за нейното връщане. По
делото не се спори, че ответницата е усвоила изцяло сумата по кредита, като в тази насока
няма възражение от нейна страна. Установи се, че задълженията по договора за кредит са
падежирали поради изтичане на неговия срок за погасяване. Договорът за кредит в случая
отговаря на всички императивни изисквания на закона, като в него са описани подробно
всички негови параметри – задълженията по основание и размер на разбираем и достъпен
език. Изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответницата, ведно с
договора за потребителски кредит. Кредитополучателят е удостоверил, че се е запознал със
съдържанието на погасителния план и приема описаните условия, като е положил подписа
си в документа.
Съдът не споделя възражението за наличие на неравноправни клаузи по договора.
При проверка за наличието на нищожни клаузи в договора, съдът намира следното:
Годишният процент на разходите по кредита, който изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит /чл. 19, ал.1 от ЗПК, Обн., ДВ, бр.18 от 5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г./ включва лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора. ГПР по процесния кредит е в размер на 41.65 %. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
Законът за потребителския кредит е предвидено: "Годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България". Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на
3
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя,
от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне
на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат
кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна
злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния
процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава
50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова и клаузата за уговорената
договорна лихва по процесния договор не е нищожна. Уговореният между страните годишен
лихвен процент, представляващ възнаграждението, дължимо на кредитора за
предоставянето на сумата в заем, не накърнява добрите нрави, тъй като от една страна е в
рамките на максималния размер на разходите по кредита, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК
– петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, а от друга страна е
съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен заем с невисока стойност, но за
сравнително дълъг период от време. Съдът счита, че уговорената договорна лихва не
надвишава съществено трикратния размер на законната лихва, а ГПР е в границите на
петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита,
т.е. не е налице нарушение на добрите нрави. Поради това и уговорената договорна лихва се
дължи.
От заключението по назначената ССчЕ се установи, че дължимите суми за главница
и договорна лихва, дължими към 18.06.2021 година /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда/ са в размера, който се
претендира от страна на ищеца, както в заповедното, така в настоящето производство,
поради което иска в тази му част следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава /законна лихва/ от падежната
дата на всяка неиздължена вноска за главница до дата 18.06.2021 год./, ищецът претендира
да му се дължи сумата в размер на 1 636.14 лева, но заключението на вещото лице е, че тази
сума е в дължим размер от 643.16 /шестстотин четиридесет и три лева и 16 стотинки/. В тази
връзка претенцията за заплащане на горната сума се явява частично основателна, като
следва да бъде уважена за сумата от 643.16 лева и отхвърлена за горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 1 636.14 лева.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Направено е искане от ищеца за определяне на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в размер, определен от съда. В тази съдът намери, че на
основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 ал.1 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ следва да определи сумата, дължима за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200.00 лева, което бе съобразено с обема на извършената работа.
С оглед изхода на спора, уважената част от претенцията и направеното от ищеца
искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да му заплати направените от
него разноски по делото в настоящото производство в общ размер на 545.02 лева, както и
разноски по заповедното производство в общ размер на 280.44, също съобразено с
уважената част от установителния иск. Общата сума на разноските по заповедното и
настоящето производство е в размер на 825.46 лева. Ответната страна не ангажира
доказателства за сторени разноски, поради което и на основание чл.78 ал.3 от ГПК такива не
следва да бъдат присъждани.
Предвид гореизложеното съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването
на вземанията на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. ”Д Х" № * по отношение на И. И. Ц., ЕГН-**********, с пост. адрес и
наст. адрес в с.Ямна, мах. Златичора 1, общ. Етрополе, за което е издадена Заповед №126 за
изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК от 18.06.2021
год. по ч.гр.дело № 228/2021 година по описа на ЕтРС, за сумата в общ размер от 7 408.35
лева, от които главница в размер на 5 434.06 /пет хиляди четиристотин тридесет и четири
лева и 06 стотинки/, договорна лихва от 15.10.2019 г. до 15.05.2021 г. в размер на 1 331.13
/хиляда триста тридесет и един лева и 13 стотинки/ и обезщетение за забава /законна лихва/
от падежната дата на всяка неиздължена вноска за главница до дата 18.06.2021 год. /в размер
на 643.16 лева /шестстотин четиридесет и три лева и 16 стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна претенцията за горницата над тази сума до пълния предявен размер от
1 636.14 лева.
ОСЪЖДА И. И. Ц., ЕГН-**********, с пост. адрес и наст. адрес в с.Ямна, мах.
Златичора 1, общ. Етрополе да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление гр. С, ул. ”Д Х” № * сумата в общ размер от 825.46 лева
/осемстотин двадесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/ разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Иновативни
финанси“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на
страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
5