РЕШЕНИЕ
№ 3613
гр. Варна, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110104944 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. Д. Д. срещу „В..БГ“
ЕООД кумулативно обективно съединени искове, както следва:
1) да се приеме за установено в отношенията между страните, че клаузата от
Договор за кредит № **********/19.09.2023 г., сключен между М. Д. Д. и „В..БГ“
ЕООД, предвиждаща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане е
нищожна, на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД поради
противоречие със закона, а в условията на евентуалност поради накърняване на
добрите нрави, на основание чл. 124 ГПК, вр.чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД; и
2) осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 39,07 лв., представляваща недължимо заплатена сума за такса за бързо
разглеждане по Договор за кредит № **********/19.09.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключeн Договор за кредит №
**********/19.09.2023 г., по силата на който е на ищеца е предоставена главница в
размер на 200 лв. Съгласно раздел „Условия по кредита“ заемателят дължи такса бързо
разглеждане“ в размер на 39,07 лв. Счита, че клаузата, уреждаща задължението за
заплащане на такава такса, е нищожна, поради противоречие със закона – чл.10а ЗПК,
доколкото кредитор не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Разглеждането на заявлението за
предоставяне на заем, представлява част от действие по усвояване на кредита. При
условията на евентуалност заявява, че клаузата е неравноправна, както и че
договарянето за нейното заплащане противоречи на добрите нрави. Освен това не е
пояснено как е формирано ГПР на договора като в случая таксата представлява разход,
който следва да се включи в ГПР и ако бъде включена, максималния размер на ГПР,
ще бъде надвишен. Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва
1
да се изпълняват от кредитор, са в изключителен интерес само на търговеца и във
вреда на по-слабата страна. Твърди, че на 26.09.2023 г. изцяло е погасен заема в размер
на 242,42 лв. С оглед обстоятелството, че клаузата относно заплащането на такса за
бързо разглеждане на кредита е нищожна, твърди, че и заплащането е при изначална
липса на основание. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „В..БГ“ ЕООД, с който се изразява становище за и неоснователност на
предявените искове. Не оспорва, че на 19.09.2023 г. между страните е сключен договор
за кредит № ********** като е начислена такса за допълнителна незадължителна
услуга за бързо разглеждане в размер на 39,07 лв. Услугата е допълнителна и
незадължителна, която се предоставя при изрично искане от страна на
кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до
15 минути от изпращането. При заявката на тази незадължителна услуга се дължи
такса за бързо разглеждане като последната се изчислява спрямо сумата на кредита.
Когато такава услуга не е заявена, кредиторът следва да даде отговор дали искането за
отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 дни календарни дни, считано от
получаването му. Ищцата е поискала ползването на тази незадължителна услуга и
същата е предоставена изцяло и без забавяне. Дължимата сума за тази услуга е
посочена като етап на преддоговорната информация, така и на специалните условия на
договора за кредит, поради което ищцата е обвързана от заплащането й. На 26.09.2023
г. М. Д. Д. е заплатил процесната такса. Поддържа се, че сключеният договор е изцяло
съобразен с изискванията на ЗПК, както и ищецът е имал възможност да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да сключи договора или не.
Оспорва процесната такса да има характер на такса и комисионна за действие,
свързано с усвояване и управление на кредита. Заявява, че възнаграждението е
дължимо за реално предоставена услуга. Твърди, че таксата е допустима и
законосъобразно начислена. Оспорва и твърденията, че клаузата е неравноправна,
доколкото се твърди, че договорът е съобразен с действащото законодателство. Освен
това ищецът се е запознал с Общите условия и със стандартния европейски формуляр,
в които са посочени всички законови характеристики. Следва да се е запознал с
договора, преддоговорната информация, преди да го подпише, тъй като преди това
бутонът „подпиши“ е неактивен. Твърди, че е налице ясно определена престация,
поради което не може да бъде категоризирана като противоречаща на добрите нрави.
Поддържа, че са неоснователни твърденията, че клаузата противоречи на чл. 11, ал.1,
т.10 и чл. 19, ал.4 ЗПК. Навежда се довод, че процесната такса се дължи за реално
предоставена услуга, преди сключване на договора и няма връзка с условията и
параметрите на договора за кредит. Същата е с незадължителен характер и ползването
и респективно заплащането става по изрично искане на потребителя. Таксата не е част
от общите разходи по кредита и няма основание да се включва в обхвата на ГПР. Моли
за отхвърляне на претенциите и присъждане на сторените в производството разноски.
Прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение като развива
подробни съображения затова.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателствени средства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 6859/17.06.2024 г., в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
20.09.2024 г., че между страните е сключен Договор за кредит №
**********/19.09.2023 г. както и че ищецът е заплатил за такса за бързо разглеждане
сума в размер на 39,07 лв.
Съгласно раздел „Условия по кредита“ е предвидена дължимост на „такса за
бързо разглеждане“ от 39,07 лв., именно чиято действителност е предмет на
2
разглеждане в производството.
С клаузата на чл. 4.2 от ОУ към Договора е предвидено, че кредиторът
предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на
подаденото искане за отпускането на кредит. Същата е предвидена като допълнителна,
незадължителна услуга, при която на кредитополучателят се гарантира обработка на
искането и отговор в срок от 15 минути от изпращането му. Посочено е, че таксата се
изчислява спрямо сумата по кредита и срока на договора и се посочва в специалните
условия на договора за кредит и е включен в тарифа на кредитора. Същата не е
задължително условие за отпускане на кредита.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК
съдът служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.
С цитираните уговорки за дължима такса за бързо разглеждане на искането по
същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на
задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно чл.10а,
ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на
същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото
възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е
свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която
предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а,
ал.2 от ЗПК. Нещо повече, в относимата уговорка на чл. 4.2. от ОУ е предвидено, че
срещу заплащане на сумата се гарантира бърза „обработка“ на искането, което
неминуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита, обхванато от
императивна забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на
допълнителни такси и комисионни.
Освен гореизложеното, конкретните престации, за които са начислени
допълнитените такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за
неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в интерес
на кредитора и се намира в колизия със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С тази такса
кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания извън предвидените в
закона. Не се установява конкретна услуга, която да е предоставена срещу
дължимостта на посочената сума, още повече, че не е установена разликата между
обикновеното и приоритетно разглеждане на документите.
Предвид всичко изложено, посочената уговорка в договора, предвиждаща такса
за бързо разглеждане на заявлението е нищожна, поради противоречието й с нормата с
повелителен характер на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Следователно предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждането на евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД.
Недействителността на уговорката за поемане на задължение за заплащане на
такса за бързо разглеждане изключва основанието за получаването от ответното
дружество на сумата от 39,07 лв. С оглед гореизложените мотиви и предвид
доказването на факта, че ищецът е заплатил в цялост спорната такса, следва изводът,
че претенцията за връщането на престирано по нищожна клауза плащане е
основателно, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-
во ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
3
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
По своевременно релевираното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
което съдът намира следното:
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22
е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са
обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна
организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на
СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба,
съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от
съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта"
по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по
преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища -чл.633 ГПК) означава,
че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и в
приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в
Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Въведеният
с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в
размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за
ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС.
Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на
разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е
обвързан нито от уговорения от заявителя и процесуалния му представител размер на
адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на адвокатските
възнаграждения, предвиден в Наредбата. Само от този ищец, чрез адв. Д. има
подадени множество искови молби, с идентично съдържание, видно от извършената
служебна справка в ЕИСС. Подаването им не съставлява фактическа и правна
сложност, която да оправдава присъждането на адвокатско възнаграждение в
претендирания от ищеца размер от 480 лв., макар и по двата предявени иска,
надхвърлящ размера на претендираното вземане от 39,07 лв. Касае се за множество
еднотипни дела, които предполагат почти идентична предварителна подготовка.
Образуването на множество отделни производства между едни и същи страни,
произтичащи от един и същ правопораждащ факт неминуемо сочи на стремеж за
генериране на разноски, което не съответства както на целта на съдебната защита, така
и на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права. В този смисъл
са мотивите, обективирани в определение № 3478/16.08.2024 г. по в.ч.гр.д. №
1599/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Във връзка с изложеното, съдът
намира, че възражението за прекомерност се явява основателно и следва да бъде
уважено като се присъдят разноски в размер на 200 лв. С оглед гореизложените
мотиви в полза на ищцата следва да се възложат разноски в общ размер на 285 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес ***и „В..БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, че клаузата от Договор за кредит № **********/19.09.2023 г., сключен между М.
Д. Д. и „В..БГ“ ЕООД, предвиждаща задължение за заплащане на такса за бързо
разглеждане, е нищожна, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 39,07 лв. (тридесет и
девет лева и седем стотинки), представляваща недължимо заплатена сума за такса за
бързо разглеждане по Договор за кредит № **********/19.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 24.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес***, сумата от 285 лв. (двеста осемдесет
и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5