Р Е Ш
Е Н И Е
№ 44
гр. Пловдив, 13.01.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4736/2019г. по описа на ПРС, XXV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалваното
е Наказателно
постановление № 19-1030-004998 от 26.06.2019г. издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Пловдив, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на Д.А.П. с ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания: глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В издаденото
наказателно постановление е посочено че на основание Наредба № Із-2539 на МВР
се отнемат общо 12 контолни точки.
Жалбоподателят
Д.А.П., чрез процесуалния си представител адв. К.Т., обжалва цитираното наказателно постановление, като моли същото да бъде
отменено. Оспорва се по същество извършването на административно нарушение, като едновременно с това не
се и отрича същото да е било извършено, като се
изтъкват и допуснати нарушения в хода на административното производство.
Въззиваемата
страна, Сектор „пътна полиция“ при ОДМВР
гр. Пловдив, не изразява становище по така депозираната
жалба.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено от фактическа страна следното:
На
18.06.2019г., около 16.50 часа, в град Пловдив,
жалбоподателя Д.А.П., който бил правоспособен водач, управлявал лек автомобил, "Тойота
Ланд Крузер" с рег. №
... На бул. „Цар Борис III Обединител“ № 18, бил спрян
за проверка от свидетеля по делото и актосъставител С.С.К. – м. и. в група „С.“,
сектор „СПС“ на ОДМВР гр. Пловдив и свидетеля по акта Д. Б. На жалбоподателя
била извършена проверка за наличие на алкохол в издишвания от водача въздух.
Техническото средство отчело ненаказуема от закона стойност. Поведението на
водача усъмнило полицейските служители и те поискали да направят тест на водача
П. за наличие на наркотични вещества. Водача отказал да бъде тестван за наличие
на наркотични вещества и техните аналози с Дръгтест 3000. На жалбоподателя бил
съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В графата за
възражения той отбелязал „Отказвам да дам ..“. На водача бил издаден и талон за
медицинско изследване № … в който било отбелязано че следва да отиде в УМБАЛ
„Пловдив“ и да даде кръв до 17.40ч. на 18.06.2019г., а в талона било отразено
че водача отказва да му бъде извършена проба за наркотични вещества.
Жалбоподателя П. не отишъл до лечебното заведение, и не дал кръв за анализ за
наличие на наркотични вещества. Поради
това кръв за наркотична проба не била взета. Въз основа на издадения АУАН в последствие било издадено обжалваното наказателно постановление
в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин с това в
издадения АУАН.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на разпитания като свидетел актосъставител – м. и. С.С.К. и свидетеля П.Р. – разпитан по молба от
страна на жалбоподателя, както и от съставения
АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП,
не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от съвкупния
доказателствен материал, писмото от УМБАЛ „Пловдив“, талон за
медицинско изследване № № ...
По същество жалбоподателя
П. не отрича че е управлявал автомобила посочен в АУАН и НП, както и че е
отказал да извърши проба за наличие на наркотични вещества. твърди наличие на
допуснати процесуални нарушения. разпитания по молба от страна на жалбоподателя
свидетел П.Р., също допринася за потвърждаване на факта че на неговия приятел
му е била извършена проверка, съставени са му били два акта, и той след това е
управлявал автомобила на жалбоподателя като не го е водил до лечебно заведение.
По делото е разпитан като
свидетел актосъставителя С.С.К., който разказва достатъчно подробно за
извършената на жалбоподателя проверка и направения от него отказ да му бъде
извършен тест за наркотични вещества. Свидетелят е категоричен че освен АУАН, е
бил издаден и талон за медициниско изследване. Категоричен е че присъстващия в
залата жалбоподателя е управлявал автомобила отразен в акта. Объркването на св.
К. по отношение на това кой е дошъл да прибере автомобила на жалбоподателя, съдът
отдава на изминалото твърде много време от извършеното нарушение и естеството
на работата на свидетеля и тъй като е в противоречие със показанията на св. Р.,
не се кредитира от съда.
По делото беше разпитан като
свидетел и П.Р. посочен от страна на
жалбоподателя. Същият разказва че със жалбоподателя са приятели от ученическите
години. Разказва за случая при който по телефона му се обадил неговия приятел и
го помолил да отиде при него. Проверката била извършена между двете колела на
панаира. Свидетеля отишъл на място, но докато се извършвала проверката влязъл в
автомобила на жалбоподателя. Когато свършила проверката, П. се качил в
автомобила и носел два акта и личната си карта. След това с колата на П. отишли
до фитнеса в който работел свидетеля, оставил П. да го чака в колата около час,
след което двамата отишли да хапнат.
Съдът напълно кредитира
показанията на св. К. и св. Р. като взаимно допълващи се, логични,
последователни и съответни на останалите кредитирани доказателства по делото.
Показанията на св. К. са показания изхоождащи от незаинтересовано
от крайния изход на делото лице -
свидетеля не се познава с
жалбоподателя и в този смисъл по делото
не се установява мотив същия
да дава недостоверни показания с цел да утежнява положението му. Ето защо съдът
намира, че показанията на този
свидетел са достоверен източник на информация, с
изключение на тази част от тях която съдът както по-горе отбеляза не кредитира.
Тази
фактическа обстановка обосновават следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
В
конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
П. е била ангажира за това, че на посочените в АУАН
дата и място същия е отказала да му бъде извършена проверка с полеви тест Дръгтест 3000 за установяване на употерба на наркотични вещества. Жалбоподателят не отрича да е управлявал процесния
автомобил.
В
този смисъл следва да се има предвид, че според нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
се наказва този водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, т.е. в случая е без значение обстоятелството дали водачът
е бил употребил такъв. Съставомереното поведение се изразява в самия отказ на
жалбоподателя да бъде тествана за алкохол/наркотични
вещества - поведение, което е бил длъжен да предприеме, след като е бил изрично и неколкократно поканен от
надлежен орган (в случая полицейски служител) да извърши това. В случая се
установява с категоричност (от показанията на свид. К., както и АУАН, чиято доказателвена сила не бе опровергана), че
жалбоподателя П. изрично е отказала
да му бъде извършена проверка
за употреба на наркотични вещества. От писмото от УМБАЛ
„Пловдив“ става ясно че жалбоподателя П. не е минал през спешно отделение и
съответно не е дал кръв за анализ. Нещо повече и в съставения АУАН жалбоподателя
саморъчно отразил че отказва да бъде
тестван. Св. К. заявява че поведението на жалбоподателя изначално е било
колебливо, извършил е консултация по телефона дали да дава проба, потвърдил е
че е употребил наркотични вещества, като няколкократно е сменил версията за
времето което е изминало от употребата на наркотичните вещества. Ето защо следва да се приеме, че в конкретния случай се установява факта
на извършеното административно нарушение, за което на П. е била наложена глоба в размер на 2000 лева и му е било отнето правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, поради
което и оплкванията му в този смисъл
следва да се отклонят като неоснователни и неподкрепени от събраните по делото
доказателства.
За пълнота на изложението
следва все пак да се обсъдят възраженията на жалбоподателя в тази насока: Що се отнася до направеното от страна на жалбоподателя
възражение за допуснато процесуално нарушение свързано с това че той не бил
отказал тест, а при направения пред свидетелите тест същия отчел грешка,
настоящия състав намира за абсолютно недоказано. И двамата разпитани свидетели
по делото не сочат такива обстоятелства. Твърдението на жалбоподателя в тази
насока остана напълно недоказано и не беше оборена презумптивната
доказателствена сила на АУАН-а. Абсолютно недоказано остана и твърдението че на
жалбоподателя не бил издаден талон за медицинско изследване. Обстоятелството че
в екземпляра предоставен на жалбоподателя не се вижда да е отразен номера на
талона, не е достатъчно основание да се приеме че талон не е издаван. Такъв е
предоставен по делото, като е и вписан в оригинала на АУАН. Следва да се има
предвид че копията от съставения АУАН са писани под индиго и винаги има
вероятност нещо да е нечетливо. В оригинала са посочени всички необходими
реквизити, а както стана ясно жалбоподателя дори не е правил опит да отиде в
лечебното заведение за да даде кръв, а е стоял на паркинга на фитнеса в който
работи свидетеля Р., през времето през което ако е искал е следвало да даде
кръв. По отношение на възражението че е допуснато разминаване в длъжността
която заема актосъставителя записана в съставения АУАН и НП, настоящия състав
намира че действително е допуснато нарушение, но същото не е съществено и
доколкото не се оспорва компетентността на актосъставителя не оказва влияние
върху правото на жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и да се защити.
Настоящия състав не констатира и отразеното в жалбата несъответствие между
датата на която е съставен АУАН и датата на която е връчен екземпляр от него
срещу разписка. И АУАН, и разписката носят една и съща дата.
Що се отнася до възражението
сторено от страна на адв. Т. за това че в акта е отразено „Около 16.50ч.“, а
талона е издаден близо 50 минути по-късно, настоящия състав намира че липсва
извършено нарушение. Св. К. посочи че първо се съставя АУАН и едва след това се
издава талон за кръв. Логично е тези два документа да се съставят по различно
време. Обстоятелството че между часа посочен за час на извършеното нарушение и
съставянето на акта и издаването на талон за медицинско изследване са минали около
50 минути, не се отразява на факта че такова е било извършено. Нещо повече,
следва да се отбележи, че колкото по продължителна е проверката и повече време
минава от установяването на нарушението до издаването на талона, толкова
концентрацията на наркотичното вещество би намалявала във времето което се
явява само в услуга на жалбоподателя. Той обаче не е искал да даде кръв, в
резултат на което сам се е поставил в положение в последствие да се оправдава.
Възражението на адв. Т. ***
липсва лечебно заведение посочено в талона, не се приема от съда тъй като е
ноторно известно че съществува УМБАЛ „Пловдив“. Посоченото е видно и от
полученото от лечебното заведение писмо.
Несъществено се явява и
посоченото за такова нарушение изразяващо се в наличието на подпис от страна на
жалбоподателя и в двете графи показващи желание да бъде тестван с
доказателствен анализатор и с химико-токсикологично изследване. Действително
налични са подписи на жалбоподателя, но подпис е наличен и на мястото на което
е отразено че в случай че лицето желае да даде кръв може да го стори в указания
срок. Ако жалбоподателя беше дал кръв, тогава изобщо нямаше да може да се
говори за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
От всички събрани по делото
доказателства съдът прие че безспорно се доказа че жалбоподателя е извършил
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От показанията на св. К. се установи че
същия е видял как жалбоподателя управлява лек автомобил Тойота, съдържащ четири
осмици в номера си, в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III
Обединител“ № 18, като в съдебната зала дори разпозна жалбоподателя като водач.
Поради изложеното съдът безспорно приема че именно жалбоподателя е управлявал автомобила.
Именно на него е била извършена проверка и на него е предоставена възможност да
му бъде извършена проба с тест за употреба на наркотични вещества. Показанията
на този свиздетел се подкрепят от показанията и на св. Р., който сочи че
неговия приятел П. го повикал тъй като бил спрян от полицаи за проверка. Така или иначе по делото не бяха ангажирани доказателства, които да
опровергаят категоричните показания на свид. К., според които жалбоподателя е управлявал процесния
автомобил, след което е отказал
да даде проба с техническо средство и кръвна проба. Именно
неговите показания, на фона установения отказ на
жалбоподателя да бъде тестван за наличие
на наркотични вещества или техните аналози, като същия не е дал проба, водят на единствения възможен извод за причината за това - че същия е бил под въздействието на наркотични вещества и страхувайки се от следващата се отговорност, е отказал да бъде
тестван.
Поради
всичко гореизложено съдът не възприема предложената от жалбоподателя версия за случилото се, доколкото не даде вяра на тезата му
че не му бил връчен талон за медицинско изследване,
която звучи неубедително, нелогично и поради това недостоверно и която очевидно
е защитна и цели единствено избягване на следващата се
административнонаказателна отоговорност.
Всичко
гореизложено обосновава и извода, че установената по делото фактическа
обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от
доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че
изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват
на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно,
в съответствие с материалния закон. Същите изпълват обективните признаци от
състава на визираните административно наказателни норми и дават основание да се
обоснове извод, че вмененото
нарушение е действително извършено, поради което административно наказващият
орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя по административен ред.
Следва
да се посочи, че настоящият съдебен състав не констатира и формални основания
за отмяна на обжалваното наказателно постановление. При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Преценката на наказващият орган за липсата
на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушението е
правилна. В хода на производството не се установи нарушението да се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. Горното обстоятелство не може да обоснове
ниска степен на обществена опасност на нарушението и нарушителя. Действително
съгласно TP № 1/12.12.07 година на ВКС, преценката по чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, но в ЗАНН
липсва изискване за нарочно произнасяне в НП от наказващият орган по
приложението на този законов текст и горното не е възведено като задължителен
негов реквизит, липсата на който да влече отмяната му. Със самия факт на
издаване на НП, наказващият орган е преценил, че не са били налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Административното наказание
което е било наложено е определено
съгласно законовите изисквания, а сериозността му
изразява духа на закона да се санкционират подобни нарушения, като такива с
висока степен на обществена опасност, с оглед анализа на причините и
последиците от множеството пътнотранспортни нарушения и отчитане на
статистическите данни, които са общественоизвестни. В този смисъл, предвид
конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че не може да се приеме
наличието на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно е
бил санкциониран.
По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г.за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6ал.1т.3 от същата, за отказ
на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му се предвижда отнемане на 12 к.т.
Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП.
Според чл. 3, ал.2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в
Наредбата /чл. 6/ в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки.
Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона т.е
екс леге и същото има контролно -отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС
отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото не
представлява нито административно наказание, нито принудителна административна
мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на
закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат
има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно
отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част
от НП, то в тази част - относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на
обжалване съобразно чл. 189, ал.6
от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното
от наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая
наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва
да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото
на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните точки е
последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на
отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се явява
правилно.
Всичко
гореизложено обосновава неоснователността на жалбата на Д.А.П.,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното ПРС XXV н. с.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 19-1030-004998 от 26.06.2019г. издадено
от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, упълномощен със
Заповед рег.
№ 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на Д.А.П. с ЕГН: **********,
на
основание чл. 174,
ал. 3, пр. 2
от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания: глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.