№ 1180
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100505931 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 4.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 16500/ 2020 г. на Софийски
районен съд, 165 състав, ЗК „Л.И.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ е осъдено да заплати на
ЗАД „А.“- гр. София /ЕИК ****/ сумата 6 851.67 лв. /общо/, представляваща регресно
вземане по имуществена застраховка „Пълно каско“, застрахователна полица № 000055
6483/ 13.12.2016 г., с период на валидност: 28.12.2016 г.- 27.12.2017 г., щета №
14017030100248, във връзка с ПТП, реализирано на 27.02.2017 г. в гр. Велико Търново
на ул.„****, между л.а.„БМВ Х5“ с peг. № ****, управляван от Р.М., и л.а.„Тойота
Айго“ с peг.№ ****, управляван от Д.С., при което са нанесени материални щети по
паркиран вдясно на пътното платно застрахован при ищеца л.а.„Тойота Корола“ с peг.
№ ****, ведно със законната лихва от датата на подаване по пощата на исковата молба
в съда- 28.04.2020 г., до окончателното плащане. С решението е отхвърлен като
недоказан предявеният от ЗАД „А.“ /ЕИК ****/ срещу ЗК „Л.И.“ АД /ЕИК ****/ иск за
присъждане на сумата 1 943.57 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
30.06.2017 г.- 23.04.2020 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът ЗК „Л.И.“ АД е
осъден да заплати на ищеца ЗАД „А.“ сумата 538.93 лв.- разноски по делото, а на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът ЗАД „А.“ е осъден да заплати на ответника ЗК
„Л.И.“ АД сумата 22.10 лв.- разноски.
1
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „А.“- гр. София /ищец по делото/, в която
са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в частта му, в която е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД, и в частта относно
присъдените на ответника разноски, с искане да бъде постановена отмяната му в тази
част и да бъде постановено решение за уважаване на акцесорния иск, с присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД- гр. София /ответник по делото/ оспорва
жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е предявеният от ЗАД
„А.“ срещу ЗК „Л.И.“ АД акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
1 943.57 лв., претендирана като обезщетение за забава при плащане на главницата от
6 851.67 лв., дължимо за периода 30.06.2017 г.- 23.04.2020 г. Относно предявения от
ЗАД „А.“ главен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ постановеното от СРС
осъдително решение е влязло в сила като необжалвано от ответника.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната от
ищеца отхвърлителна част и следва да бъде отменено.
Предявеният от ЗАД „А.” акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е
основателен.
Предвид дадената в Кодекса за застраховането /КЗ, в сила от 1.01.2016 г./
нормативна регламентация- чл.412 КЗ, застрахователят- ответник е изпаднал в забава
при плащане на процесното застрахователно обезщетение на 30.06.2017 г., когато е
изтекъл визираният в чл.412, ал.3 КЗ 30- дневен срок от предявяване на регресната
претенция, към която са приложени относимите към процесната щета доказателства, в
който срок застрахователят по риска „гражданска отговнорност“ е следвало да
определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или
2
мотивирано да откаже плащането. Видно от събраните по делото писмени
доказателства, застрахователят- ищец е изплатил застрахователно обезщетение от
6 799.67 лв. на застрахованото при него по имуществена застраховка „каско“ лице на
12.05.2017 г. Регресна претенция за изплащането на тази сума, ведно с ликвидационни
разноски /или за сумата- предмет на влязлото в сила осъдително решение на СРС/, е
предявена на застрахователя- ответник с писмо от 30.05.2017 г. /л.26 от делото на
СРС/, като до датата на подаване на исковата молба- 28.04.2020 г., плащане от
последния не е последвало. При това положение ответникът, изпаднал в забава на
30.06.2017 г.- съгласно чл.412, ал.3 ГПК /никоя от хипотезите на чл.497 КЗ в случая не
е налице/, дължи на ищеца плащането на обезщетение за забава при плащане на
главницата от 6 851.67 лв. за периода 30.06.2017 г.- 23.04.2020 г. /крайна дата на
периода, посочена в исковата молба/. Определено с помощта на компютърен лихвен
калкулатор, за посочения период това обезщетение възлиза на 1 958.44 лв., която сума
надхвърля претендираното по делото обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед изложеното, предвид основателността и доказаността на акцесорния иск
по основание и размер и при съблюдаване на диспозитивното начало в процеса, по
делото следва да бъде постановено решение за уважаването му в пълния предявен
размер от 1 943.57 лв.
Не рефлектира върху горните изводи обстоятелството, че ответникът е „върнал“
на ищеца „оригиналните документи по процесната щета до произнасянето на съда по
жалбата на застрахования при ответника водач на МПС срещу издаденото по
отношение на него наказателно постановление“, тъй като резултатът от това обжалване
по реда на чл.59 и сл. ЗАНН няма пряко отношение към произнасянето на гражданския
съд по основателността на иска по чл.86 ЗЗД.
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции относно дължимостта на мораторна лихва върху присъденото на ищеца
регресно обезщетение /главница/, постановеното от СРС решение като неправилно в
обжалваната част следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение,
по силата което ответникът ЗК „Л.И.“ АД да бъде осъден да заплати на ищеца ЗАД
„А.“ сумата 1 943.57 лв.- обезщетение за забава при плащане на главницата от 6 851.67
лв., дължимо за периода 30.06.2017 г.- 23.04.2020 г. На отмяна подлежи решението и в
частта относно присъдените на ответника разноски по чл.78, ал.3 ГПК. На основание
чл.78, ал.1 ГПК за първоинстанционното производство на ищеца следва да бъдат
присъдени допълнително разноски в размер на 152.88 лв. /при общ размер на
дължимите на същия разноски от 691.81 лв./.
При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемото
дружество дължи да заплати на въззивника сумата 138.87 лв. лв.- разноски за
въззивното производство /38.87 лв.- държ. такса, и 100 лв.- юриск. възнаграждение/.
3
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 4.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 16500/ 2020 г. на
Софийски районен съд, 165 състав, в обжалваната част, в която е отхвърлен
предявеният от ЗАД „А.“- гр. София /ЕИК ****/ срещу ЗК „Л.И.“ АД- гр. София /ЕИК
****/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 1 943.57 лв.,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода 30.06.2017 г.- 23.04.2020
г., и в частта относно присъдените на ответника ЗК „Л.И.“ АД разноски по чл.78, ал.3
ГПК в размер на 22.10 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ да заплати на ЗАД „А.“- гр.
София /ЕИК ****/ на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 943.57 лв. /хиляда
деветстотин четиридесет и три лева и 57 ст./, представляваща обезщетение за забава
при плащане на главницата от 6 851.67 лв., дължимо за периода 30.06.2017 г.-
23.04.2020 г., и сумата 152.88 лв. /сто петдесет и два лева и 88 ст./- разноски за първо-
инстанционното производство /допълнително/, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ да заплати на ЗАД „А.“- гр.
София /ЕИК ****/ сумата 138.87 лв. /сто тридесет и осем лева и 87 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението по гр.д.№ 16500/ 2020 г. на СРС, 165 състав, като необжалвано е
влязло в сила в останалата му /осъдителна/ част.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4