№ 2961
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110155992 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца М. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6-7, ап. 14, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради
погасяването им по давност, следните суми: сумата 1433,25 лв. главница по договор за
издаване и ползване на кредитна карта и сумата 78,67 лв. разноски по делото, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 16.08.2017 г. по ч.гр.д. № 51195/2017 г. по описа
на СРС, 126 с-в, за събирането на които е образувано изп. д. № 2017838407023 по
описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ.
Ищецът М. И. Т. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 16.08.2017 г. по гр.д.№ 51195/2017
г. по описа на СРС, 126 състав, издаден в полза на първоначалния кредитор
“Райфайзенбанк България“ ЕАД, срещу ищеца е било образувано изпълнително дело
№ 20178380407023 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838, като вземанията по
изпълнителния лист са прехвърлени на настоящия ответник и същият е конституиран
като взискател по делото въз основа на молба от 10.12.2019 г. Поддържа се, че
изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от 21.09.2017 г. за
събиране на следните суми: 1433,25 лв. главница по договор за издаване и ползване на
кредитна карта и 78,67 лв. разноски по делото. Поддържа, че търсените от ответното
дружество вземания са погасени по давност, тъй като след образуването на
изпълнителното дело 21.09.2017 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия
спрямо ищеца, водещи до прекъсване на давността, поради което счита, че на
21.09.2019 г. изпълнителното дело било прекратено по силата на закона на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че от последното валидно изпълнително действие
до 21.09.2022 г., когато са изтекли 5 години, вземането е погасено по давност. Поради
изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, който оспорва исковете. Твърди, че
действително с договор за цесия от 11.11.2019 г. вземането на „Райфайзенбанк“ ЕАД
1
срещу ищеца е прехвърлено и ответникът е конституиран като взискател по
посоченото изпълнително дело. Оспорва вземането да е погасено по давност с
твърдения, че по изпълнителното дело са правени искания и са извършвани
изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността. Така давността за
вземането била прекъсната за първи път на 21.09.2017 г. с молбата за образуване на
изпълнително дело, след това на 10.12.2019 г. с молбата за конституиране на ответника
като взискател, с която изрично е възложил на ЧСИ правата по чл. 18 ЗЧСИ, на
14.12.2020 г., 21.12.2020 г., 07.09.2022 г. и 21.08.2023 г. с искане на взискателя за
извършване на изпълнителни действия и на 31.08.2023 г. с налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. Поддържа, че искането на взискателя за
извършване на изпълнителни действия прекъсва давността, дори съдебният изпълнител
да бездейства. Евентуално поддържа, че давността се прекъсва с обрата сила от датата,
на която е поискано действието, а не когато е извършено фактически от съдебния
изпълнител. Излага аргументи, че перемпцията е ирелевантна за прекъсването на
давността и всяко действие, предприето след датата, на която са настъпили
предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело са годни да прекъснат
давността. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложения по делото
препис на изпълнително дело № 20178380407023 по описа на ЧСИ Милен Бъзински,
рег. № 838, че в полза на първоначалния кредитор “Райфайзенбанк България“ ЕАД
срещу ищеца М. И. Т. е издаден изпълнителен лист от 16.08.2017 г. по гр.д.№
51195/2017 г. по описа на СРС, 126 състав заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 470 ГПК, за сумите: 1433,25 лв. главница по
договор за издаване и ползване на кредитна карта и 78,67 лв. разноски по делото.
На 21.09.2017 г. първоначалният кредитор “Райфайзенбанк България“ ЕАД е
подал молба за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист, въз основа на която е образувано изп. дело №
20178380407023 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838. С процесната молба
взискателят не е възложил конкретен изпълнителен способ, но е възложил на ЧСИ
правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Поканата за доброволно изпълнение, заедно със издадената заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК са връчени
на ищеца-длъжник на 25.10.2017 г. при отказ.
На 10.12.2019 г. ответникът, като цесионер, е подал молба по изпълнителното
дело, с която е уведомил съдебния изпълнител за сключения договор за цесия с
първоначалния кредитор, поискал да бъде конституиран като взискател по делото и
същевременно е направил искания за извършване на справки и предприемане на
принудителни действия, посочвайки изпълнителен способ – запор на вземания по
банкови сметки и от трудово правоотношение.
На 14.12.2020 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искания за
извършване на справки и предприемане на принудителни действия, посочвайки
изпълнителен способ.
На 21.12.2020 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искания за
извършване на справки и предприемане на принудителни действия, посочвайки
изпълнителен способ.
На 07.09.2022 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искания за
извършване на справки и предприемане на принудителни действия, посочвайки
изпълнителен способ.
На 21.08.2023 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искания за
извършване на справки и предприемане на принудителни действия, посочвайки
изпълнителен способ, в изпълнение на която на 31.08.2023 г. съдебният изпълнител е
2
наложил запор върху вземанията за трудови възнаграждения на ищеца – длъжник от
работодателя ЕТ„Зоров-91-Димитър Зоров“.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането
след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не
е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай. По
отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков
процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок,
какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения
съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по
отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Следователно след влизане в сила на заповедта за изпълнение, срещу която не е
подадено възражение, започва да тече 5 годишна давност за вземането. В случая, видно
от данните по приложеното изпълнително дело се установи, че процесната заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е връчена
на 25.10.2017 г. при отказ и доколкото срещу същата липсват данни, а и не се твърди да
е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в редакцията към онзи момент
(двуседмичен срок), то заповедта за изпълнение е влязла в сила на 09.11.2017 г. и от
този момент е започнала да тече отново давността за вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се
3
прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В случая след образуване на изпълнителното дело на
21.09.2017 г. след изтичане на двугодишния срок – на 10.12.2019 г. взискателят е подал
молба, с която е отправил нови искания за предприемане на принудителни действия
спрямо имущество на длъжника, поради което действително към 22.09.2019 г. са
настъпили предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело. Погасителната
давност обаче е институт, различен от перемпцията и с различни прави последици по
отношение на вземането. Давността изключва възможността за насочване на
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не изключва
принудителното изпълнение, тъкмо обратното тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я
зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ–той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново–
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ (В този смисъл е Решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). Ето защо, съдът следва да отчете
направено от взискателя искане за предприемането на изпълнителни действия спрямо
длъжника, обективирано в молба от 10.12.2020 г. и последващи такава на 14.12.2020 г.,
но 21.12.2020 г., на 07.09.2022 г. и на 21.08.2023 г., както и наложения въз основа на
това искане запори върху вземания на ищеца – длъжник от трудово правоотношение,
което всъщност е и последното предприето изпълнително действие спрямо ищеца –
длъжник по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Така за първи път погасителната давност, която е започнала да тече от
влизане в сила на заповедна за изпълнение на 09.11.2017 г. по аргумент от чл. 115, б.
„ж“ и чл. 117 ЗЗД, е била прекъсната на 10.12.2019 г. с молбата на взискателя за
извършване на изпълнителни действия – налагане на запор върху вземания по банкови
сметки и от трудово правоотношение, след това на 14.12.2020 г. с искането на
взискателя за извършване на изпълнителни действия – налагане на запор върху
вземания по банкови сметки и от трудово правоотношение, след това на 21.12.2020 г.
отново с молбата на взискателя за извършване на изпълнителни действия, след това на
07.09.2022 г. отново с молба на вискателя за извършване на изпълнителни действия, на
21.08.2023 г. с молбата на взискателя за извършване на изпълнителни действия и
последно на 31.08.2023 г. с налагането на запор върху вземането на длъжника-ищец от
трудово правоотношение. В случая съдът приема, че с предприетите от съдебния
изпълнител принудителни действия, чрез запор на вземане по трудово
правоотношение давността е прекъсната с искането на взискателя, отправено няколко
пъти, съответно на 21.12.2020 г., на 07.09.2022 г. и на 21.08.2023 г., доколкото искането
от кредитора е направено няколко пъти своевременно и същевременно е заплатил
дължимите такси съм съдебния изпълнител, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора. В този смисъл съдът намира, че давността не се
4
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието, а
прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н.
до влизането в сила на постановлението за възлагане (в този смисъл Решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). Съдът съобрази също така, че видно
от приложената справка ищецът-длъжник е започнал работа по трудово
правоотношение още на 08.03.2021 г., следователно ако съдебният изпълнител беше
изпълнил задължението си да извърши поисканата справка за сключени трудови
договори, щеше да установи съществуващия такъв и да наложи запор върху вземането
още през м. март 2021 г., или най-късно на 07.09.2022 г., когато взискателят отново е
поискал извършването на справки за имуществено състояние и предприемане на
действие. В този смисъл съдът намира, че дори към 07.09.2022 г., когато взискателят е
поискал налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника и
същевременно същият вече е имал действащ такъв, петгодишната давност за
вземането, която е започнала да тече от 09.11.2017 г. (датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение) не е била изтекла.
С оглед на всичко изложено може да се обоснове извод, че след като давността
за вземането е била многократно прекъсвана с предприемането на изпълнителни
действия и направени от взискателя искания за предприемане на действия по
принудително изпълнение към датата на подаване на исковата молба, петгодишният
срок не е бил изтекъл.
Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца М. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, *****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу
ответника Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6-7, ап. 14, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради
погасяването им по давност, следните суми: сумата 1433,25 лв. главница по договор за
издаване и ползване на кредитна карта и сумата 78,67 лв. разноски по делото, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 16.08.2017 г. по ч.гр.д. № 51195/2017 г. по описа
на СРС, 126 с-в, за събирането на които е образувано изп. д. № 2017838407023 по
описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ.
ОСЪЖДА М. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
на Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6-7, ап. 14, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 100 лв. – разноски в производството за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6