№ 2984
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.ева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20231100504624 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. А. М. срещу решението от
28.11.2022 г. по гр.д. № 35885/2022 г. на СРС, ІІІ ГО, 37 състав, с което
месечните издръжки на въззиваемата Л. И. М. в размер на 250 лева и
въззиваемата С. И. М. в размер на 200 лева, присъдена с решение по гр.д.№
2501/2020 г. на СРС, 80 състав, са увеличени на по 400 лева, считано от
04.07.2022 г. В жалбата се твърди, че решението е изцяло неправилно, като
подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се
отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърлят
предявените искове за увеличение на месечните издръжки на въззиваемите.
Претендира разноски.
Въззиваемите Л. И. М., непълнолетна, действаща лично и със
съгласието на нейната майка М. С. М., и Л. И. М., малолетни, действащи чрез
нейната майка и законен представител М. С. М., оспорват въззивната жалба и
1
молят същата да се остави без уважение. Претендират разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК,
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
С решение № 13620/28.11.2022 г., постановено по гр.д. № 35885/2022 г.,
на СРС, ІІІ ГО, 37 състав, са увеличени присъдените в полза на
непълнолетната Л. (родена на ******* г.) и малолетната С. (родена на
******* г.) месечна издръжка от 250 лева на 400 лева за детето Л. и от 200
лева на 400 лева за детето С., считано от датата на предявяване на исковите
претенции (04.07.2022 г.). С решението първоинстанционният съд е
разпределил отговорността за разноските и е допуснал предварително
изпълнение на решението в частта за издръжките.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението на Софийския
районен съд, в обжалваните части, са неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.
Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се
основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
Към момента на определяне на месечната издръжка от 250 лева за
детето Л. и от 200 лева за детето С. с решението по гр.д. № 2501/2020 г. на
СРС, III ГО, 80 състав, са изминали около три години, за който период от
време е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо
размера на издръжката. През изминалия период децата са пораснали, с което
2
дефинитивно са се увеличили и потребностите им от средства за
съществуване, а допълнително са възникнали техни нужди от средства за
образование, социално-културно развитие и др., които не могат да бъдат
задоволявани с издръжката в досегашните й размери. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжките е бил формиран. Тези
изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се
направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства. Същевременно, въззивникът
полага труд и реализира сравнително високи трудови доходи.
Средномесечният брутен трудов доход на въззивника към датата на
определяне на сегашните издръжки на въззиваемите е бил над 2500 лева, а
средномесечния му брутен трудов доход към момента е над 4000 лева -доход
по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д.
№ 11/1973 г., ОСГК на ВС (обстоятелство признато и във въззивната жалба),
поради което може да се направи извод, че са нараснали възможностите му да
заплаща на децата си увеличен размер на месечните издръжки. Наред с това
алиментното задължение на въззивника към още едно малолетно дете не е
възникнало след влизане в сила на решението по гр.д. № 2501/2020 г. на СРС,
III ГО, 80 състав. Първоинстанционният съд е установил точно фактическата
обстановка и е направил правилни изводи въз основа на доказателствата по
делото (вкл. относно определяне на материалните възможности на дължащия
издръжката), поради което въззивният съд не намира за необходимо да
преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение
(чл. 272 от ГПК). При така установените факти изводът на
първоинстанционния съд, че бащата може да заплаща на непълнолетната си
дъщеря Л. и на малолетната си дъщеря С. месечни издръжки в размер на по
400 лева, съобразно увеличените нужди на децата, е правилен и съобразен с
актуалния ръст на инфлацията в страната (от публично достъпните данни на
електронна страница на Националния статистически институт
/https://www.nsi.bg// през януари месец 2023 г. месечната инфлация, измерена
с хармонизирания индекс на потребителските цени, е 1.0% спрямо
предходния месец, а годишната инфлация за януари месец 2023 г. спрямо
януари 2022 г. е 14.1%). След заплащане на месечните издръжки от по 400
лева въззивникът ще разполага поне с около 3600 лева – брутен месечен
доход, който ще му позволи да поеме, както собствената му необходима
3
издръжка, така и издръжката на детето му Филип, алиментни задължение към
което има и неговата майка. А дори след изплащане на издръжките на децата
Л. и С. въззивникът да среща известни материални затруднения, следва да се
даде приоритет на увеличените нужди на децата, защото бащата има не само
правно, но и нравствено задължение да издържа своите деца. В този смисъл
затрудненията на бащата не следва да се поемат от децата. Следва да се
отбележи също, че задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца от техните родители е с приоритет пред задълженията по кредити –
обратното би означавало, че родителят, за да се освободи изцяло или отчасти
от алиментното си задължение, може винаги да обременява своето
имущество, а това противоречи на целта и смисъла на института на
издръжката.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, приети в първата инстанция.
Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на
решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и
относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната
инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в
правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение като правилно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски. Такива
не се присъждат и на въззиваемите, защото те не са доказали да са сторили
разноски във въззивното производство, а направените пред първата
инстанция такива са им присъдени от районния съд. Предвид това,
претенцията на въззиваемите за присъждане на деловодни разноски в размер
на 400 лева се явява недоказана, а поради това и следва да бъде оставена без
уважение. Този извод на съда не се променя от факта, че по делото е
представен списък по чл.80 от ГПК, който по принцип представлява
изброяване на всички разходи, които страната счита, че следва да й бъдат
присъдени, а съвсем различен е въпросът за доказването на тези разходи.
Доказването, както е приел и ВКС е относимо към основателността на
4
искането за присъждането им, а не към неговото процесуално въвеждане.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13620/28.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 35885/2022 г., на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 37 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5