РЕШЕНИЕ
№ 875
гр. Стара Загора, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е.А.Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20235530101975 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от
21,49лв., представляваща неоснователно заплатена сума за мобилни услуги по фактура
№.../18.01.2023г. и за сумата от 26,15лв., представляваща неоснователно заплатена сума за
мобилни услуги по фактура №.../18.02.2023г., ведно със законната лихва върху главниците
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на главниците.
Претендират се и направените по делото разноски.
Искът е предявен от С. М. С. от гр.Стара Загора срещу „Йеттел България“ ЕАД
гр.София. С исковата молба се твърди, че на 17.07.2020г. страните сключили допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран номер ..., с
което ищецът избрал да ползва абонаментен план ТОТАЛ + за срок от 24 месеца, като на
същата дата, с договор за лизинг закупил мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S20 Plus
128GB Black. Със закупуването на мобилното устройство, ищецът сключил договор за
застраховка със застрахователно дружество Чъбб Юропиън Груп СЕ, със застрахователна
полица номер 10132600 за застраховка „Смартфон Протект“. На 17.08.2022г., ищецът подал
заявление за отказ от услуги, с което се отказвал да използва мобилни услуги за мобилен
номер ....
След подаване на заявлението, на 17.08.2022г., ищецът получил фактура №... на
18.09.2022г., която заплатил. На 18.10.2022г., получил фактура №**********, която била на
стойност 103,27лв., като в същата било записано, че дължал 21,49лв. за мобилни услуги за
номер ..., който не бил прекратен. Ищецът се свързал с представител на ответника, който
1
обяснил, че заявление за отказ от услуги не било подавано и не било регистрирано в
системата му. На ищеца било обяснено, че следвало да прекрати застраховката си и след
това договорът щял да бъде прекратен, за което подал заявление на 20.10.2022г.
На 18.11.2022г. ищецът получил фактура №..., в която било записано, че заплащал
21,49 лв. за мобилен номер ..., а на 18.12.2022г., получил фактура №..., в която било
записано, че заплащал сумата в размер на 21,49лв. за мобилен номер ....
На 24.01.2023г. ищецът предявил иск против ответното дружество, като било
образувано гр.д.№355/2023г. по описа на РС Стара Загора, по което ищецът искал съда да
осъди ответника да му заплати сумата в размер 64,47лв., представляваща платена без
основание сума по издадени фактури №**********/18.10.2022г., №.../18.11.2022г. и
№.../118.12.2022г. Ответникът признал иска. След предявяване на иска по гр.д.№355/2023г.,
ищецът получил фактури №.../18.01.2023г., на стойност 21,49лв. и №.../18.02.2023г., на
стойност 26,15лв. Всички фактури след 17.09.2022г. за мобилен /фиксиран номер ... били
заплатени от ищеца.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 21,49лв.,
представляваща неоснователно заплатена сума за мобилни услуги по Фактура
№.../18.01.2023г. за мобилен номер ... и сумата от 26,15лв., представляваща неоснователно
заплатена сума за мобилни услуги по Фактура №.../18.02.2023г., за мобилен номер ..., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното им изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок, ответникът е подал писмен отговор, с който признава
предявения иск. Поради факта на признание на иска и липсата на фактическа и правна
сложност на делото моли да не бъдат присъждани разноски на ищцовата страна. Ответникът
заплатил всички свои задължения, присъдени с решението по гражданско дело №355/2023г.
по описа на РС Стара Загора. Датата на първото съдебно заседание по същото била на
19.04.2023г., до която ищецът можел да измени размера на претенцията си, но вместо това
предпочел да образува две дела, които можели да бъдат разгледани в едно съдебно
производство. Това поведение на ищеца било недобросъвестно и представлявало
злоупотреба с право. Ответникът моли съда да не се произнася с краен акт по настоящото
производство, докато ищецът не представи банкова сметка, по която да заплати
задължението си. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение
по реда на чл.237, ал.1 ГПК: ответникът е признал иска, а ищецът моли съдът да постанови
решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на
чл.237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от
друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед изложеното искът на С. М. С. от гр.Стара Загора срещу „Йеттел България“
ЕАД за осъждане на ответника да заплати претендираната сума, представляващи получена
2
без основание сума и законната лихва за забава за периода от подаване на исковата молба,
следва да бъдат уважени, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходимо съдът да
излага мотиви за това.
По въпроса за разноските, ищецът претендира разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, а ответникът на основание чл.78, ал.2 ГПК претендира да не му се възлагат
разноските, тъй като е признал иска и не е дал повод за завеждането на иска.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е
уважен, са посочените в чл.78, ал.2 ГПК: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и
да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с
предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се
натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В случая страните не спорят,
че са водили и друго дело – гр.дело №355/2023г. по описа на РС-Стара Загора. Въпреки
воденото производство със същия предмет, касаещо предходни издадени фактури от
ответника, ответникът не е предприел действия по възстановяване на недължимо платените
суми по фактурите, предмет на настоящото дело, като дори втората фактура - фактура
№.../18.02.2023г. е издадена след завеждане на гр.дело №355/2023г. Ищецът не е бил длъжен
да съедини за съвместно разглеждане в цитираното гражданско дело и претенциите си,
предмет на настоящото производство. Той е имал основание да счита, че след като
ответникът е признал иска по гр.дело №355/2023г., то няма да допусне отново да събере
неоснователно суми от ищеца. Вземането не е погасено от ответника чрез плащане преди
предявяване на иска, което означава, че същият е дал повод за завеждане на делото и дължи
на ищеца направените разноски – аргумент от чл.78, ал.2 ГПК.
Поради тази причина ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в
размер на 50,00лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно
представения договор за правна защита и съдействие и списъка с разноски, ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800,00лв. В съдебно заседание
представителят на ищеца заявява, че адвокатско възнаграждение се дължи за всеки от
предявените искове. Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на
съединяване на исковете.“ В случая исковете са два – по две фактури, издадени от
ответника. Претендираното възнаграждение е в минимален размер – по 400,00лв. за всеки от
исковете, поради което съдът намира, че не следва да намалява размера на присъжданите
разноски.
Воден от гореизложеното и на основание чл.237 ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, да заплати на С. М. С., ЕГН
**********, с адрес: ........, сумата в размер на 21,49лв. (двадесет и един лева и 49 стотинки),
представляваща неоснователно заплатена сума за мобилни услуги по Фактура
№.../18.01.2023г. за мобилен номер ... и сумата от 26,15лв. (двадесет и шест лева и 15
стотинки), представляваща неоснователно заплатена сума за мобилни услуги по Фактура
№.../18.02.2023г., за мобилен номер ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 10.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и
850,00лв. (осемстотин и петдесет лева), представляваща направените разноски по делото за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка: IBAN: ......., BIC:
RZBBBGSF, при банка ОББ, с титуляр адв.А. Г. М..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4