РЕШЕНИЕ
№ 1110
гр. Кюстендил, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20241520102903 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е oбразувано с искова молба, подадена от П. Л. З., ЕГН
**********, с адрес в с.Б., ул. „Г. Б.“ №**, общ. К., чрез адв. К. от САК, със
съдебен адрес в гр. С., кв. „Л.ц“, ул. „Л.“ №*, ет.*, ап.*, срещу ответниците Е.
С. К., ЕГН **********, В. С. Й., ЕГН **********, М. Х. И., ЕГН ***********
и Д. В. А., ЕГН **********.
В исковата молба ищецът П. З. твърди, че е съсобственик на УПИ IX-217 в
кв.41 по плана на село Б., общ. К., с площ от 870 кв. метра. Собственици на
съседните имоти от изток до посочения били Е. С. К. и В. С. Й., в качеството
им на наследници на С. Й. М. – собственици на УПИ VI-325 от кв.41 по плана
на с.Б.; М. Х. И. – собственик на УПИ VII-217 от кв.41 по плана на село Б. и Д.
В. А. – собственик на УПИ VIII-217 от кв.41 по плана на село Б..
Твърди се, че след проведено административнонаказателно производство
през 2023г. се наложило заснемане на съсобствения на ищеца имот и изготвяне
на комбинирана скица от специалист-геодезист. Установено било, че оградите
на посочените съседи и настоящи ответници навлизали в съсобствения на
ищеца имот с 21 кв.метра, което пречело на пълноценното ползване на имота.
До ответниците били изпратени нотариални покани, с които били
помолени да преместят оградата си, така че тя да съвпада с реалната имотна
граница съобразно действащата регулация. Поканите били връчени на дата
11.03.2024г., като ответникът М. И. отказала да получи и бил оформен отказ
1
по реда на чл.44, ал.1 от ГПК.
Ответниците не се съобразили с искането, поради което се обосновавал и
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Поради тази причина е предявен иск от ищеца срещу ответниците с правно
основание чл. 109 от ЗС да бъдат осъдени да преместят оградата, находяща се
между имота на ищеца и тези на ответниците, по имотната граница, съобразно
действащата регулация на селото.
Претендират се и направените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците М. Х. И., В. С. Й. и Е. С. К. са
упражнили правото си на отговор. Д. В. А. не представя отговор, но представя
писмено становище по предявения иск в открито съдебно заседание.
Ответниците В. С. Й. и Е. С. К. считат исковата молба за нередовна, тъй
като не се установявало от нея с колко всеки един от съседите е накърнил
правото на собственост на ищеца; липсвало изчисляване на цената на иска; не
била посочена правна квалификация на предявения иск.
По същество на спора се оспорват всички фактически основания,
изложени от ищеца. Оспорват се твърденията, че ищецът е отправяла покани
да преместят оградата, като се прави възражение за изтекла придобивна
давност в случай, че те владяли част от имота на ищеца. Твърди се, че дори да
било налице несъответствие между местоположението на оградата и
регулационния план, това отклонение било в нормативно допустимите
граници и не обосновавало основателност на исковете.
Ответникът М. Х. И. счита предявеният иск за неоснователен, тъй като
оградната мрежа между съседните дворове била в съответствие с действащата
регулация на село Багренци.
Извършено било трасиране на имота (УПИ VII-217 от кв.41 по плана на
село Б.), като било установено, че границите са в съответствие с
устройствения план на село Б..
Съдът, като взе предвид събрания доказателствен материал по делото,
установява следното от фактическа страна:
По делото не се спори, като е видно и от представения от ищеца
нотариален акт за продажба на недвижим имот №1, том първи, дело №2 от
04.01.1986 година, че ищецът П. Л. З. е собственик на ½ идеална част от
парцел IX, пл.№217 в квартал 41-ви по плана на село Б., целият с обща площ
от 870 кв.метра.
В село Б. не е налице oдобрена кадастрална карта и кадастрални регистри,
видно от представената скица от Община К. на л.8 от делото №161 от
13.03.2024г., от която се установява, че уличната и дворищната регулация са
утвърдени със Заповед №356 от 24.02.1967 година. Видно е от представената
комбинирана скица за пълна или частична идентичност на действащия
регулационен план на селото, че от изток имотът на ищеца граничи с други
2
три имота - УПИ VI-325 от кв.41 по плана на с.Б.; УПИ VII-217 от кв.41 по
плана на село Б. и УПИ VIII-217 от кв.41 по плана на село Б..
По делото са приети доказателства за собствеността и ползването на
съседните три имота от изток. Ответникът М. Х. И. е съсобственик на УПИ
VII-217 от кв.41 по плана на село Б., видно от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №92, том първи, дело №222 от 1971 година и
удостоверение за наследници от 17.12.2024г., в качеството й на наследник на
починалия К. В. И., той от своя страна наследник по закон на В. И. Ц..
Последният е придобил имота въз основа на възмездна сделка.
В полза на И. А. А. е учредено право на стоеж върху държавна земя на
12.09.1969 година в УПИ VIII-217 от кв.41 по плана на село Б.и. Жилищната
сграда е изградена в режим на СИО от И. Ал. и ответникът Д. В. А., като след
смъртта на И. Ал., Д. А., заедно със синът им Д. Ал. са наследили
собствеността по отношение на сградата. По отношение собствеността на
поземления имот не са налице доказателства, като самият ищец твърди в
своето писмено становище, представено в открито съдебно заседание, че
оградата е изградена от наследодателя Ив.Ал. през 70-те години на миналия
век.
УПИ VI-325 от кв.41 по плана на с.Б. е собствен на ответниците Е. К. и В.
Й. по наследство от починалият им наследодател С. Й. М., който е придобил
имота въз основа на нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по регулация №114, том първи, дело №498 от 1968 година по описа
на кюстендилски народен съдия.
Дъщерята на ищеца – Анг. З. (която е съсобственик на ищцовия имот), е
изпратила нотариални покани до М. И., Д. А. и С. М. (наследодател на Е. К. и
В. Й.), с които покани им дала двуседмичен срок от датата на получаване на
поканите да преместят оградата си спрямо реалните имотни граници.
Поканите са връчени на дата 11.03.2024г. на Д. А. и С. М. лично, а на М. И. в
условията на отказ отново на същата дата.
В хода на съдебното дирене са разпитани свидетели, допуснати по
инициатива на ищеца и ответниците Е. К. и В. Й..
Свидетелят Л. Т. твърди, че познава П. З. от дълги години, като е
посещавал нейният имот в с.Б.. Последното посещение на имота от негова
страна било през 2018 година лятото, когато комшиите са поставяли оградата,
като визира ползвателите на имотите от дясна страна (от изток). Оградата при
всеки от комшиите била поставена по различен начин, не вървяла в права
линия. От покойният съпруг на ищеца свидетелят научил, че оградата между
имотите е местена.
Свидетелят Д. Г. посочва, че преди около 7-8 години, при посещение в
имота на З., видял, че част от оградата откъм ответниците е паднала. Не
конкретизира в коя част, като твърди, че в момента е налице ограда, която е от
мрежа.
3
Свиделите на ответниците Е. К. и В. Й. – А. С. и В. Д., макар и да не
живеят в имота на К. и Й., са ходили често пъти там, като са на мнение, че
оградата не е премествана от повече от 30 години. Покрай нея имало и лози,
които ответниците отглеждали.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, ответникът М. И.
посочва, че между нейния имот и имота на ищеца имало селскостопански
постройки, които определяли границата. Блъснали постройките, за да
направят парник. Викнали геодезист и след замервали поставили нова ограда.
Това се случило на 08.02.2025г. и 09.02.2025г. В близост до оградата в имота
на ищеца имало постройка, която не била на отС.ие от 3 метра, поради което
подали жалба в Община Кюстендил.
По делото са приети заключения на съдебно-техническа експертиза и
допълнителна съдебно-техническа експертиза, на база на извършен оглед и
замерване на място и съпоставка с регулационния план на с. Б., общ. К..
Експертът посочва, че оградата между парцел IX-217 и парцел VIII-217 е
обозначена в приложение към заключението с точките АБВ. В частта от точка
А до точка Б оградата съвпадала с регулационната линия съобразно
действащия регулационен план на селото, одобрен със заповед от 1967 година.
В участъка от точка Б до точка В, при дължина на участъка 10,56 метра,
оградата не била поставена на регулационната линия, като заемала площ от
общо 2,5 кв.метра от имота на ищеца.
Към датата на посещението на място – 04.06.2025г. оградата между IX-217
и парцел VII-217 била поставена изцяло съобразно регулационната линия.
На 17.07.2025г. вещото лице, за да изготви заключението си по
допълнителната съдебно-техническа експертиза, е осъществил измерване на
съществуващата ограда между УПИ IX-217 и УПИ VI-325 в точките,
отбелязани в Приложение №3 към заключението между буквите „Е и Ж“ и
буквите „Д и З“. Установено е отклонение на поставената ограда спрямо
регулационната линия между двата парцела от действащия регулационен план
на с.Б.. Оградата на ответниците Е. К. и В. Й. навлизала с 2.17 кв.метра в
имота на ищеца, като навлизането в частта между точките Д и Е било с 0,35
метра, а между Ж и З с 0,15 метра.
От така събраните от съда доказателства, съдът прави следните изводи:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 109 от ЗС – осъдителен
негаторен иск.
Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което, без да отнема
владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на
вещта или имота според предназначението му. За уважаване на негаторния
осъдителен иск е необходимо ищецът да е носител на право на собственост
(или друго вещно право) върху процесната вещ.
Установи се, че ищецът е съсобственик на имота, който се твърди, че е
4
засегнат от неправилно поставени огради от съседните имоти от изток. По
отношение на иска по чл. 109 от ЗС липсва норма, която да изисква
задължителното участие на всички съсобственици (както на страната на
ищеца, така и на страната на ответника) в производството по тези претенции
(в този смисъл Определение № 4463 от 08.10.2024 година на ВКС, Второ
гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 3517 по описа за 2024
година).
С Тълкувателно решение № 4/2015 г., прието на 06.11.2017 година, ОСГК
на ВКС приема, че ако действията на ответника са неоснователни, но не
създават пречки на ищеца да ползва имота си, няма да е налице основанието
по чл.109 от ЗС. Неоснователни действия ще са налице в случаите, в които в
исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява в
собствения на ищеца имот действия или поддържа създадени в резултат на
такива действия съС.ия, без да има облигационно, пълно или ограничено
вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е
абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се
въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот,
а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие,
което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота
на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да
осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да
упражнява правото си. Неизчерпателно са посочени някои неоснователни
въздействия в последния абзац на мотивите на т.3 от цитираното тълкувателно
решение като примерна практическа хипотеза, при която нарушението по
естеството си не оставя съмнение, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си на собственост в пълен обем. Такива нарушения са
нарушенията на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които
са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за
пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване
на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от
него.
Константна е и практиката на ВКС, че този иск може да бъде насочен не
само срещу лицето, което е извършило неоснователните действия, които
ограничават, смущават и пречат на собственика да ползва пълноценно
собствената си вещ според нейното предназначение, но и срещу ответник,
който поддържа и се ползва от така създаденото противоправно съС.ие.
Установи се по делото от заключенията на съдебно-техническа експертиза,
че изградената между имота на ищеца и имотите на ответниците ограда на
места попада в границите на УПИ IX-217 в кв.41 по плана на село Б., общ. К.,
като отС.ието от трасираната регулационна линия и заснетата на място ограда
е между 0 и 35 см в посока запад от регулационната линия (в площта на имота
на ищеца). Площта, оставаща в УПИ VIII-217 и УПИ VI-325, която следва да е
част от УПИ IX-217, между изградената ограда и регулационната линия, е 2,50
кв.м., съответно 2,17 кв.метра, т.е. площта на ищцовия имот е общо засегната
5
с 4,67 кв.метра. По делото няма спор относно приложението на дворищно -
регулационния план, нито има данни спорното място да е било част от
имотите на ответниците и да е било придадено по регулация към имота на
ищеца, поради което въпрос за трансформиране на регулационните граници в
имотни изобщо не стои за разрешаване.
Както се вече посочи, за уважаване на негаторния иск е без значение дали
самият ответник е причинил противоправното съС.ие - достатъчно е, че
поддържа същото при предявяване на иска. Поради тази причина не може да
бъде прието за основателно възражението на ответника Д. А., че тъй като не е
собственик на УПИ VIII-217 и след като не тя е поставила оградата в
настоящото й положение, тя не следвало да отговаря. Както самата тя твърди
в своето писмено становище, оградата на имотът, който тя ползва, е поставена
през 1970 година от съпруга й, като след смъртта му, тя, като наследник, е
продължила да поддържа с бездействие това съС.ие и към настоящия момент.
Още тогава поставянето на оградата не е било съобразно регулационните
граници, доколкото уличната и дворищната регулация в селото са утвърдени
през 1967 година.
Ответниците са уведомени от един от съсобствениците на засегнатия имот
чрез нотариални покани, че следва да преместят оградата си съобразно
регулационната линия, като им е даден и срок. Въпреки отправената
нотариална покана за преместване на оградата, ответниците са продължили да
поддържат противоправното съС.ие. Ответниците в предоставения им срок не
са предприели действия по освобождаване на имотната граница с оглед
поставяне на оградата по нея между имотите, и с поведението си са
поддържали това противоправно съС.ие, създадено от праводателите им, което
е достатъчно основание за ангажиране на отговорността по реда на чл. 109 от
ЗС. С поддържането на това съС.ие се пречи на ищеца да упражнява в пълнота
правото си на собственост чрез ограничаване на обема му, която хипотеза е
примерно посочена в мотивите по т.3 от Тълкувателно решение № 4/2015 г.,
прието на 06.11.2017 година, ОС на Гражданската колегия на ВКС.
По делото, на лист 10 е приобщена комбинирана скица за пълна или
частична идентичност, касаеща процесните имоти. Вещото лице, в съдебно
заседание посочи, че комбинираната скица на лист 10 от делото съвпада с
извлечените от него данни. На нея е видно разминаването в поставената
ограда между УПИ IX-217 и УПИ VII-217 и регулационната линия. В съдебно
заседание съсобственикът на УПИ VII-217 – М. И. заяви, че на 08.02. и
09.02.2025г. е поставена нова ограда по регулационната линия, т.е. след
подаване на исковата молба в съда (02.12.2024г.). От страна на ищеца няма
оспорване на този факт.
Част от ответниците правят възражение, че отклонението било в
нормативно допустимите отклонения съобразно Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри. Съдът отчита, че разпоредбите на наредбата
6
не са приложими в случая, доколкото са налице данни, че в урбанизираната
територия на село Б., общ. К., не е налице кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени с влязла в сила заповед на изпълнителния директор на
АГКК.
Съдът намира възражението на ответниците Е. К. и В. Й. за придобивна
давност на завладяната от тях площ от 2,17 кв. метра за неоснователно, тъй
като тази площ не отговаря на изискванията на самостоятелен имот по чл. 19
от ЗУТ, поради което не може да бъде придобита по давност с оглед забраната
по чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, съответно чл. 59 от ЗТСУ (отм.). Налице е забрана за
придобиване на реална част от парцел, която не отговаря на изискванията за
самостоятелен имот по чл. 19 от ЗУТ, независимо от това, че по този начин
завладяната реална част се присъединява към съседен имот. Следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ, както и разпоредбата на чл. 59 от
ЗТСУ е насочена към запазване цялостта на обектите, формирани при
изготвяне на регулацията. Предвиденото в чл. 200, ал. 2 от ЗУТ изключение
касае само случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към
съседен имот при условията на ЗУТ, т.е. при урегулиране с регулационен план,
тъй като чл.17, към който препраща чл. 200, ал. 2 от ЗУТ касае урегулирането
на неурегулирани дотогава имоти, а такава хипотеза не е налице в настоящия
случай. По отношение на реално обособена част от урегулиран поземлен имот
се приема, че не може да бъде придобита по давност нито по отменения ЗТСУ,
нито по действащия ЗУТ, ако не отговаря на изискванията за минимална площ
и лице, за да бъде обособена като самостоятелен парцел. В този смисъл е и
становището, изразено в постановените Решение № 102/30.05.2016 по дело №
5728/2015 на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 1109/09.12.2008 г., постановено по
реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК от тричленен състав на трето г.о. на ВКС по гр.
д. № 3117/2007 г., както и в Решение № 1008/14.09.2009 г. на първо г.о. на ВКС
по гр. д. № 3465/2007 г.
С оглед на всичко изложено, исковете срещу Д. А., Е. К. и В. Й. са
основателни, а срещу М. И. – неоснователен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да му се заплатят
направените разноски, предвид уважаване на исковете. Въпреки отхвърлянето
на иска, предявен срещу М. И., съдът констатира, че ответникът е преместил
оградата на имота си след подаване на исковата молба, поради което същата е
станала причина за завеждане на иска и дължи на ищеца разноски в
производството.
По делото се претендират разноски от ищеца П. Л. З. в размер на 50 лева -
държавна такса, 950 лева – възнаграждение за вещо лице, 2000 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 5 лв. за издадено съдебно удостоверение. Съдът
констатира, че така претендираните разноски в списъка по чл.80 от ГПК са
реално извършени.
Вещото лице е изчислило в своето заключение, че пазарната стойност на
7
материалите и труда за преместването на оградите между имотите по
регулационната линия би струвало общо 670 лева. Съобразно указанията в т.1
от Тълкувателно решение № 4/2015 г., прието на 06.11.2017 година, ОС на
Гражданската колегия на ВКС, когато се претендира ответникът да бъде
осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е
паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за
осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата
такса. Поради тази причина, съдът намира, че дължимата държавна такса в
производството пред настоящата инстанция е в минималния размер от 50,00
лева, която е заплатена изцяло от ищеца.
От страна на ответниците е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 от
ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца. Налице са
доказателства (л.134 от делото), че ищецът е заплатил сумата от 2000 лева в
полза на процесуалния си представител по банкова сметка. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания и
броят на предявените искове (чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
възнагражденията за адвокатската работа) и като ползва като ориентир
определените размери на адвокатски възнаграждения в чл.7, ал.5, вр. с чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската
работа, съдът определя възнаграждение за процесуалния представител на
ищеца в размер на 1200 лв.
Ответникът Д. В. А. е освободена от заплащането на такси и разноски в
производството. Въпреки това, с оглед факта, че предявеният срещу нея иск е
основателен, страната следва да понесе част от разноските. Съпоставянето
между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по
чл.83 от ГПК и на отговорността за разноски по чл.78 от ГПК налага извод, че
законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по
производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от
другата страна (в този смисъл например Определение № 609 от 15.07.2010 г.
на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, по ч.т.д.№ 256 по описа за
2010г.).
С оглед на всичко посочено, ответниците следва да заплатят в полза на
ищеца общо сумата от 2205 лева, разпределена поравно между тях, или по 735
лева. Отговорността за разноски е разделна, а не солидарна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС Д. В. А., ЕГН ********** от с. Б.,
общ. К., ул. „П.Х.“ №* да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на П. Л. З., ЕГН **********, с адрес в с.Б., ул. „Г. Б.“ №**, общ. К. да
упражнява правото си на собственост по отношение на урегулиран поземлен
имот IX-217 в кв.41 по плана на село Б., общ. К., с площ от 870 кв. метра,
8
намиращ се в село Б., ул. „Г. Б.“ №**, при граница на УПИ: от изток- УПИ
VIII-217; от запад-УПИ X-217; от север - УПИ IV-214, от юг – улица, като
ПРЕМЕСТИ изградената ограда, попадаща в имота на П. Л. З., ЕГН
**********, съобразно регулационната линия по точките А, Б и Г, посочени в
комбинираната скица (л. 102 от делото по СТЕ), приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС Е. С. К., ЕГН **********, с адрес в
гр. К., ул. „Ал. Д.“ №**, вх.*, ет.*, ап.** и В. С. Й., ЕГН ********** с адрес в
гр. К., общ. К., ул. „Др.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**, да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на П. Л. З., ЕГН **********, с
адрес в с.Б., ул. „Г. Б.“ №**, общ. К. да упражнява правото си на собственост
по отношение на урегулиран поземлен имот IX-217 в кв.41 по плана на село
Б., общ. К., с площ от 870 кв. метра, намиращ се в село Б., ул. „Г. Б.“ №**, при
граница на УПИ: от изток - УПИ VIII-217; VII-217 и VI-325; от запад - УПИ
X-217; от север - УПИ IV-214, от юг - улица, като ПРЕМЕСТЯТ изградената
ограда, попадаща в имота на П. Л. З., ЕГН **********, съобразно
регулационната линия по точките Д и З, посочени в комбинираната скица (л.
129 от делото по допълнителната СТЕ), приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от П. Л. З., ЕГН **********, с адрес в с.Б.,
ул. „Г.Б.“ №**, общ. К. срещу М. Х. И., ЕГН -*********, с адрес в с. Б., общ.
К., ул. „П. Х.“ №*, с който е поискано последната да бъде осъдена да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на П. Л. З., ЕГН
**********, с адрес в с.Б., ул. „Г. Б.“ №**, общ. К. да упражнява правото си на
собственост по отношение на урегулиран поземлен имот IX-217 в кв.41 по
плана на село Б., общ. К., с площ от 870 кв. метра, намиращ се в село Б., ул. „Г.
Б.“ №**, като премести оградата между имота на ищеца и УПИ VII-217 в
кв.41 по плана на село Б., общ. К. съобразно действащата улична и дворищна
регулация на село Б..
ОСЪЖДА Е. С. К., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Ал. Д.“ №**,
вх.*, ет.*, ап.** и В. С. Й., ЕГН ********** с адрес в гр. К., общ. К., ул. „Др.“
№*, вх.*, ет.*, ап.**, да заплатят на П. Л. З., ЕГН **********, с адрес в с.Б.,
ул. „Г. Б.“ №**, общ. К. сумата в размер на 735,00 лева (седемстотин тридесет
и пет лева), представляваща направени в производството съдебни разноски.
ОСЪЖДА М. Х. И., ЕГН *******, с адрес в с.Б., общ. К., ул. „П. Х.“ №* ,
да заплати на П. Л. З., ЕГН **********, с адрес в с.Б., ул. „Г. Б.“ №**, общ. К.
сумата в размер на 735,00 лева (седемстотин тридесет и пет лева),
представляваща направени в производството съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д. В. А., ЕГН ********** от с. Б., общ. К., ул. „П. Х.“ №*, да
заплати на П. Л. З., ЕГН **********, с адрес в с.Б., ул. „Г. Б.“ №**, общ. К.
сумата в размер на 735,00 лева (седемстотин тридесет и пет лева),
представляваща направени в производството съдебни разноски.
Неразделна част от настоящото решение са комбинирани скици на л.102 и
9
л.129 от делото, приподписани от съда.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна
жалба.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10