Решение по адм. дело №303/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /Загл. изм. – ДВ, бр.51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./.

Образувано е по жалба на Община Перник с БУЛСТАТ: ***, с адрес: [населено място], пл. „***“ № 1А, представлявано от С. В., в качеството му на кмет на Община Перник срещу Решение от 26.01.2024 година, издадено от Ръководител на УО на ОПОС, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, във връзка с чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ и административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № Д-34-18 от 18.12.2023 година на министъра на околната среда и водите и бенефициента Община Перник за изпълнение на проект BG16M1OP002-5.004-0010: „Подобряване качеството на атмосферния въздух чрез въвеждане на екологосъобразен обществен електротранспорт в Перник“, и във връзка със сигнал за нередност с № 1462 и №1463, регистрирани в Регистъра на сигналите за нередност по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 година“, с което е определена на Община Перник финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи, по сключени договори: Договор за Обособена позиция № 1 № BG16M1OP002-5.004-0010-S-05 от 17.08.2023 година с изпълнител „***“ ЕООД на стойност 144 000 лева без ДДС с предмет: „Инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) за изграждане на кабелни трасета за захранване на зарядните станции“ и Договор за Обособена позиция № 2 № BG16M1OP002-5.004-0010-S-06 от 17.08.2023 година с изпълнител „ ***“ на стойност 300 000 лева без ДДС с предмет: „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и строителство) за изграждане на покрито хале за престой и зареждане на електрически автомобили“ за допуснати нарушения на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП, [жк], буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, приета с ПМС № 57/2017 година.

Жалбоподателят оспорва обжалвания административен акт изцяло като неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Навежда доводи и за нищожност на същият, доколкото административният орган не бил посочил в какво качество го издава, т.е. дали по силата на определяне за ръководител пряко по силата на нормативен акт или по силата на делегиране на правомощия на ръководител, което представлявало нарушение на чл. 59, във връзка с чл. 21, ал. 1 от АПК. На следващо място твърди, че не са налице посочените нарушения. В тази връзка приема за необосновани твърденията на административния орган, че представената референция с издател „***“ ЕООД, касаеща лицата С. М. и И. М. не може да бъде приета като относимо доказателство за наличието на опит на тези лица. Също така се посочва, че при обикновен преглед на съдържанието на референция № 78 от 15.02.2023 година, издадена от „***“ ЕООД могло да се види, че същата е издадена на името на С. Г. И. в качеството и на инженер – контрол по качеството. Освен това в жалбата се навежда довод за неправилно констатиран факт от страна на административния орган, а именно жалбоподателят посочва, че дружеството „***“ ЕООД е вписано в ЦПРС, считано от 10.10.2019 година. С тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 29.09.2025 година, жалбоподателят – Община Перник, редовно призован се представлява от адвокат П. П., който поддържа доводите посочени в жалбата.

В проведеното съдебно заседание на 29.09.2025 година ответникът по жалбата – Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 година“, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба с вх. № 2 296, с която ответникът упълномощава С. З., правоспособен юрист с пълномощно, а така също и към него е приложен списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

Окръжна прокуратура – Перник, редовно уведомена, не встъпва в производството.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПС/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ приети по делото писмени доказателства, включващи и материалите по адм. дело № 94 по описа за 2024 година на Административен съд – Перник и адм. дело № 7 809 по описа за 2024 година на Върховния административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Депозираната жалба е предмет на съдебен контрол за втори път, доколкото с Решение № 6505 от 17.06.2025 година, постановено по адм. дело № 7809 по описа за 2024 година на Върховен административен съд е отменено Решение № 1078 от 14.06.2024 година, постановено по адм. дело № 94 по описа за 2024 година на Административен съд – Перник и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване с указанията, дадени в обстоятелствената част на същото.

С Административен договор № Д-34-18 от 22.04.2020 година, сключен между Министерство на околната среда и водите, представлявано от ръководителя на УО на Оперативна програма „Околна реда 2014-2020 година“, Община Перник, представлявана от С. И. В., в качеството му на кмета на Община Перник и Е. И. Д. – началник отдел „Счетоводство“ в Община Перник, в качеството й на бенефициент и „***“ ЕООД с [ЕИК], представлявано от инж. И. И., в качеството на партньор е предоставена безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 5 999 600 /пет милиона деветстотин деветдесет и девет хиляди и шестстотин/ лева по процедура BG16M1OP002-5.004 „Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух“ по приоритетна ос 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух“ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 година“, съфинансирана в размер до 85 % от Кохезионния фонд, за изпълнение на проект ИСУН № BG16M1OP002-5.004-0010 „Подобряване качеството на атмосферния въздух чрез въвеждане на екологосъборазен обществен електротранспорт в община Перник“, като максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата възлиза на 500 000 000 /петстотин милиона/ лева. Проектът е на стойност 7 187 970, 00 /седем милиона сто осемдесет и седем хиляди деветстотин и седемдесет/ лева, от които 5 099 660 /пет милиона деветдесет и девет хиляди шестстотин и шестдесет/ лева от Кохезионния фонд, 899 940,00 /осемстотин деветдесет и девет хиляди деветстотин и четиридесет/ лева национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България и 1 185 370,00 /един милион сто осемдесет и пет хиляди триста и седемдесет/ лева недопустими разходи. Налице са три допълнителни споразумения към сключения административен договор – Допълнително споразумение № 1 от 19.01.2021 година (лист 47), Допълнително споразумение № 2 от 10.04.2023 година (лист 49), Допълнително споразумение № 3 от 18.12.2023 година (лист 53).

В изпълнение на така сключения административен договор е открита процедура по възлагане на обществена поръчка с наименование: „Инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) за изграждане на кабелни трасета и на покрито хале“ по две обособени позиции – Обособена позиция № 1 „Инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) за изграждане на кабелни трасета за захранване на зарядни станции“ и Обособена позиция № 2 „Инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) за изграждане на покрито хале за престой и зареждане на електрически автобуси“. Процедурата е открита с Решение по чл.22, ал.1 от ЗОП № 73 от 08.02.2023 година с възложител „***“ ЕООД с [ЕИК] (лист 208).

Със Заповед № 77 от 08.03.2023 година на управителя на „***“ ЕООД е назначена комисия, която да отвори, разгледа и оцени получените оферти и да класира участниците в обществената поръчка. В резултат на това, комисията е провела заседания, резултатите, от които са обективирани в три протокола, както следва: Протокол № 1 от 08.03.2023 година, Протокол № 2 от 19.06.2023 година и Протокол № 3 от 20.06.2023 година. Въз основа на така изготвените протоколи комисията е класирала участниците и е обявила за изпълнител на обществената поръчка и по двете обособени позиции „***“ ЕООД.

На 17.08.2023 година „***“ ЕООД сключва Договор № BG16M1OP002-5.004-0010-S-05 с „ ***“ ЕООД с предмет на договора, изразяващ се в извършване на проектиране, авторски надзор и строително-монтажни работи за изграждане на кабелни трасета за захранване на зарядни станции. Уговорената между страните цена на договора е в размер на 144 000 /сто четиридесет и четири хиляди/ лева без ДДС, респективно 172 800 /сто седемдесет и две хиляди и шестстотин/ лева с ДДС (лист 72).

На 17.08.2023 година между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД е сключен Договор № BG16M1OP002-5.004-0010-S-06 с предмет: „да бъде извършено проектиране, авторски надзор и строително- монтажни работи за изграждане на покрито хале за престой и зареждане на електрически автобуси“. Цената на договора е в размер на 300 000 /триста хиляди/ лева без ДДС, респективно 360 000 /триста и шестдесет хиляди/ лева с ДДС.

С Писмо изх. № 5-004-0010-2-16 от 09.01.2024 година ръководителят на УО на ОПОС е уведомил кметът на Община Перник за постъпили сигнали за нередност, както следва: № 1462 по Договор за ОП 1 № BG16M1OP002-5.004-0010-S-05 от 17.08.2023 година с „***“ ЕООД и № 1463 по Договор за ОП 2 № BG16M1OP002-5.004-0010-S-06 от 17.08.2023 година с „ ***“ ЕООД. С това писмо УО е уведомил Община Перник, че е констатирано нарушение по чл.112, ал.2, т.2 от ЗОП, във вр. с чл.64, ал.1, т.6 от ЗОП, което представлява нередност по т.16, буква „а“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. В мотивите УО е посочил на първо място, че: по отношение на лицето С. И. М., предложен на длъжност „Технически ръководител“ представената Референция № 15 от 20.01.2023 година от „ЗМО 91“ ЕООД не може да бъде приета като относимо доказателство за наличие на опит на лицето, като „технически ръководител на поне един изпълнен обект в областта на транспортната инфраструктура, на сходна или същата позиция“, тъй като в нея не се посочва каква длъжност и/или какви функции е изпълнявало лицето в посочения проект и/или както служител във фирмата издател на референцията; на второ място, по отношение на лицето инж. И. И. М., УО е приел, че същата, като предложена за позиция експерт по част „Електро“ доказва опит от дейности във връзка само с проектиране на строителни обекти, но не и дейности по монтаж и/или ремонт и/или реконструкция на строителни обекти, с което не отговаряла на условията, предвидени в т.1.3.4.2.4 от Документацията за участие. Съобразно тези две констатации в заключение административният орган е приел, че участникът, избран за изпълнител не отговаря на заложения критерий за доказване на техническите и професионални способности на Участниците в рамките на Обособена позиция № 1, касаеща инженерно – технически персонал с необходимата професионална компетентност, който да бъде пряко ангажиран с изпълнение на предмета на поръчката. На трето място, по отношение на лицето С. Г. И., която е предложена на длъжност: „отговорник/ специалист по контрола на качеството в рамките на Обособена позиция №2“ , органът посочва, че в представената референция не се посочва каква функция е изпълнявало това лице по отношение на изброените в нея обекти. Твърди се същи, че е изпълнило съвместни проекти с инж. М., но не се посочва каква дейност е осъществявало дружеството издател по отношение на посочените обекти- строителство, и/или проектиране, и/или инженеринг или други дейности. Също така в уведомителното писмо органът отбелязва, че в ЦПРС към Камарата на строителите не се установяват данни за вписване в регистъра на дружеството, издател на референцията, което поставя под въпрос статута на дружеството в областта на строителния отрасъл.

С това писмо кметът е уведомен, че стартира процедура по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, като му е предоставена възможност за възражение, както и му е указано, че има право да предостави бележки и констатации, а също така и доказателства в тази връзка, като е определен срок от 14 календарни дни /лист 55/. Уведомителното писмо се счита за връчено на жалбоподателя на 11.01.2024 година, видно от извадка за кореспонденция от ИСУН 2020.

Жалбоподателят е реализирал правото си по чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, тъй като е депозирал Възражение с изх. № 19/СЛУ-3995-71 от 23.01.2024 година, в което е оспорил по същество изцяло обективираните в уведомителното писмо твърдения на управляващия орган /лист 60/.

Административното производство е завършило с издаване на Решение от 26.01.2024 година на Ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 година, което е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

С оспореното решение административният орган в цялост е отхвърлил направените от страна на жалбоподателя възражения във връзка с недопустимост на административното производство и липсата на нарушения, които са посочени в сигналите за нередност, обективирани в писмото на Ръководителя на УО. По тази причина органът е приел, че е налице твърдяното нарушение, което обуславя необходимост да бъдат предприети съответни мерки, предвидени в закона, а именно да бъде започната процедура по чл.73 от ЗУСЕФСУ във връзка с определяне на финансова корекция. В решението са възприети вижданията, отразени в писмо с изх. № 5-004-0010-2-16 от 09.01.2024 година и не са посочени нови доводи в тази теза. Приел е, че възложителя по договорите е нарушил разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП.

С решението е наложена финансова корекция в размер на 25% върху стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020, представляваща средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, по сключени договори по Обособена позиция № 1 и № 2, а именно Договор с рег. № BG16M1OP002-5.004-0010-S-05 от 17.08.2023 година на стойност 144 000 лева и Договор с рег. № BG16M1OP002-5.004-0010-S-06 от 17.08.2023 година на стойност 300 000 лева с изпълнител „***“ ЕООД. Размерът на финансовата корекция е определен чрез прилагане на пропорционалния метод.

В хода на настоящото съдебно производство и с цел доказване компетентността на административния орган са представени: Заповед № РД-572 от 07.08.2023 година (лист 13), издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, чл. 5 и чл. 18 от Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите, с която е оправомощено лицето Г. С. С. да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 година“.

От страна на ответника по жалбата, в хода на настоящото съдебно производство са представени следните документи, които съдът цени като годни писмени доказателства, а именно: Предложение за изпълнение на обществена поръчка по отношение на обособена позиция № 1, изготвено от „***“ ЕООД /лист 86/; Ценово предложение по отношение на обособена позиция № 1, изготвено от „***“ ЕООД /лист 88/; Техническа спецификация /лист 89/; Предложение за изпълнение по отношение на обособена позиция № 2 /лист 129/; Ценово предложение по отношение на обособена позиция № 2/ лист 131/; Указания за участие /лист 132/; Методика за оценка на офертите /лист 165/; Списък на персонала, който ще отговаря за изпълнението на поръчката по чл.64, ал.1, т.6 от ЗОП /лист 184/; Референция с изх. № 78 от 15.02.2023 година /лист 187/; Референция № 15 от 20.01.2023 година /лист 188/; Препоръка от 09.09.2021 година /лист 189/; Референция от 03.01.2014 година /лист 190/.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, от лице което им правен интерес от оспорването на акт, който пряко засяга неговите права и законни интереси, съответно подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Относно компетентността на административния орган:

Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 година“ се реализира с финансовата подкрепа на два фонда на Европейския съюз (ЕС) – Кохезионният фонд (КФ) и Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), като се съфинансира от държавния бюджет на Република България. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ средства от ЕФСУ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейски фонд за морско дело, рибарство и аквакултура, Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, Фонд „Вътрешна сигурност“ и „Инструмента за финансова подкрепа за управление на границите и визовата политика, предоставена по програма на Република България“. За средства от ЕФСУ се счита и предвиденото в програмата национално съфинансиране, т.е. същите са в приложното поле на ЗУСЕФСУ и това е приложимият нормативен акт, включително при извършване на финансови корекции по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта.

Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган е ръководител на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващия орган или определено от него лице.

Съгласно чл. 5 от Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) министърът или оправомощено от него длъжностно лице, управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от предприсъединителни фондове, Структурни фондове, Кохезионния фонд и други финансови инструменти на ЕС и от други международни финансови институции и донори, както и осигуряване ефикасното и правомерно управление на тези програми и проекти.

В чл. 33, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите изрично се регламентира, че ГД ОПОС в МОСВ изпълнява функциите на управляващ орган на ОПОС за програмните периоди на Кохезионната политика на ЕС, КФ и Структурните фондове, включително осъществява предварителен и последващ контрол върху процедурите за обществени поръчки, финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове на бенефициентите – действително извършени и в съответствие с правилата на Общността и страната.

В тази връзка настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на жалбоподателя досежно неяснота в какво именно качество посоченият като издател на акта административен орган е издал последният. Правилно в жалбата е посочено, че съгласно чл. 73 от Регламент 1303/2013 държавите членки и Комисията, в съответствие с принципа на споделено управление, заложен в чл. 4 §7 от същия са отговорни за управлението и контрола на програмите, а съгласно чл. 74 държавите членки изпълняват задълженията си по отношение на управлението, контрола и одита, като поемат произтичащите от това отговорности, съдържащи се във Финансовия регламент и правилата на отделните фондове. Съгласно чл. 123 §1 от Регламент № 1303/2013 всяка държава членка определя за всяка оперативна програма орган, който да изпълнява функциите на управляващ орган. Самите функции на управляващия орган са изрично регламентирани в чл. 125 от Регламент № 1303/2013, което е отбелязано и в жалбата. Правилно се явява твърдението, че в чл. 123§1 от Регламент № 1303/2013 е регламентирано задължение за българската държава да определи органа, който ще има качеството управляващ орган по отношение на всяка една от оперативните програми. Реализирането на това задължение е възложено на Министерски съвет, доколкото същият има качеството на централен орган на изпълнителната власт, а фактическото изпълнение на задължението се изразява във включване на разпоредба в отделните устройствени правилници на министерствата, в която изрично се посочва кой ще осъществява функциите на ръководител на управляващия орган. Отделно от това, трябва да се има предвид и цитираната по- горе разпоредба на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, която както посочва и жалбоподателят дава възможност определянето на ръководителя на управляващия орган да стане по два начина- пряко по силата на закона и чрез определяне на същия този ръководител на администрацията, в чиято структура е управляващия орган. Разликата между двете е, че при определянето имаме упражняване на лични правомощия, а при делегирането на „чужди“ такива.

В случая е налице Заповед № РД-572 от 07.08.2023 година, издадена от министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 24, ал. 4 от ЗА, чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, чл. 5 от Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите и чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 година лицето Г. С. С. е оправомощена да извършва функциите на ръководител на управляващия орган. Особеното в тази заповед е, че министърът, в качеството си на ръководител на администрацията, в чиято структура се намира Управляващия орган на ОПРР 2014-2020 година, от една страна определя конкретно лице, което да бъде ръководител на УО, като по този начин е реализирал правомощието си в чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, а от друга страна е възложил правомощия, които са посочени в рамките на 9 точки, от които в случая по – важно е предвиденото в т. 3 от заповедта, което се изразява в това, че е делегирано правомощие да издава заповеди и да изменя заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и всички индивидуални актове по смисъла на ЗУСЕФСУ. С оглед на това решението за налагане на финансова корекция е издадено при упражняване на делегирано правомощие на определения за ръководител на УО на Оперативна програма „ Околна среда 2014-2020“ заместник – министър /в този смисъл е Решение № 13686 от 04.11.2020 година, постановено по адм. дело № 6 191/2020 година на Върховния административен съд/.

В настоящият случай при издаването на оспореното решение изрично е посочено, че същото се издава от Г. С., именно в качеството и на заместник – министър от една страна, а от друга като ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 година“. Това е в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 от АПК, тъй като от една страна се посочва именно длъжността, която заема лицето на основата на служебно правоотношение, а от друга страна е посочено качеството му на орган, на когото са възложени упражняването на властнически правомощия, в случая такива, които са свързани с осъществяване на контрол върху средствата, чийто произход е свързан с Европейските фондове при споделено управление. Не оказва отрицателно влияние върху изводите за компетентност на административния орган и обстоятелството, че в обжалвания административен акт изрично не е била посочена заповедта, с която издателят на акта е бил оправомощен / в този смисъл е Решение № 5446 от 07.06.2022 година, постановено по адм. дело № 2310 по описа за 2022 година на Върховния административен съд/.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав не констатира да са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно формата на акта:

Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и има реквизити, регламентирани в чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 2 и т. 3 от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Административният акт е мотивиран с фактически и правни основания за издаването му, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 3 и ал. 4 от АПК. В оспорения акт са посочени, приетите за установени от административния орган факти и доказателства, въз основа на които същите са установени. Фактическото основание за издаване на оспорения акт са установени задължения на законодателството в областта на обществените поръчки, съставляващо нередност във връзка с обществената поръчка с цитирания по – горе предмет и с възложител „***“ ЕООД. Решението съдържа и конкретно посочени правни норми, които обосновават издаването му. Актът е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ. Въз основа на това съдът намира, че не е налице самостоятелно основание за отмяна на решението по чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно спазването на административнопроизводствените правила при издаване на акта:

Производството за определяне на финансова корекция по основание и размер е подчинено на специални правила, които са регламентирани в специален нормативен акт, а именно Законът за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Съобразно разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ преди да издаде решение за определяне на финансова корекция, ръководителят на управляващия орган е длъжен да осигури на бенефициента разумен срок, в рамките на поне две седмици, в който последният да представи писмените си възражения по основателността и размера на корекцията. От писмените доказателства, представени чрез административната преписка е видно, че това изискване на закона е спазено, тъй като жалбоподателят се е възползвал от възможността да възрази срещу основанието и размера на евентуално наложената финансова корекция, а аргумент за това е представеното по делото Възражение с изх. № 19/СЛУ-3995-71 от 23.01.2024 година. Въз основа на това следва да се приеме, че органът не е допуснал процесуални нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт, които да са от такова естество, че да доведат до неговата отмяна, поради което следва да се приеме, че не е налице отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

По отношение на съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби на закона:

Съгласно чл. 70/а/ „б“ от Регламент /ЕО/ № 1083/2006 година на Съвета, приложим на основание чл. 152, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 1303/2013, държавите – членки предотвратяват, откриват и отстраняват нередности и осигуряват възстановяване на неправомерно изплатени суми. Съгласно чл. 98, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 1083/2006 година, приложим на основание чл. 152/1/ на Регламент /ЕС/ 1303/2013 държавите – членки носят отговорност да разследват нередностите, да действат при доказателства за голяма промяна, която засяга естеството на условията за изпълнението или контрола на операциите или оперативните програми, както и да извършват необходимите финансови корекции.

Основанията за извършване на финансови корекции на националното законодателство са установени в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансови корекции за нередност, съставляващи нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действия или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреди на средствата от ЕФСУ.

Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ нередностите по т. 9 се посочват в акт на Министерски съвет, като в този случай такъв акт е именно Наредбата за посочване на нередностите в приложение към чл. 2, ал. 1, в която са определени случаите на нередности, които съставляват нарушение на приложимото право и които имат или биха имали за последица нанасянето на вреди на средствата на ЕФСУ и които представляват основания за извършване на финансови корекции по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ.

Въз основа на горепосоченото могат да се извлекат три основни предпоставки, които трябва да са налице, за да може да се говори за нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1,т. 9 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 2§36 от Регламент № 1303/2013, а именно: на първо място да се установи действие или бездействие на икономически оператор, участвал в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове и на второ място това действие или бездействие трябва да е довело до нарушаване правото на Съюза или на националното право, което е свързано с правото на ЕС, което е в причинна връзка с нанесена вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход на бюджета на Съюза.

Именно в тежест на административния орган е да установи кумулативно наличие на така посочените от обективна страна елементи на понятието „нередност“.

По отношение на наличието на първия елемент от съдържанието на определението за нередност в процесния случай по отношение на установените нарушения, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно Решение № 6505 от 17.06.2025 година, постановено по адм. дело № 7809/2024 година на Върховния административен съд дадени в него указания във връзка с решението на СЕС от 6 март 2025 година, по съединени дела С-471/23 и С-477/23 при извършена проверка, съдът приема, че законосъобразно, като адресат на акта на УО на ОПОС е посочена Община Перник, като същата безспорно се явява и бенефициер по смисъла на ЗУСЕФСУ.

В чл. 1, т. 3 от Условията за изпълнение на одобрения проект по процедурата, неразделна част от административния договор за безвъзмездна финансова помощ е посочено, че „бенефициер“ по процедурата е субектът по чл. 20, т. 10 от Регламент № 1303/ 2013 година на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент ЕО № 1083/2006 година на съвета. Условията за изпълнение регламентират и две форми на партньорство: асоцииран партньор по смисъла на чл. 1, т. 2 и партньор по смисъла на чл. 1, т. 12, според които: „Партньор“ е физическо или юридическо лице и техни обединения, които участват съвместно с водещата община (всички общо бенефициер) в подготовката и/или техническото, и/или финансово изпълнение на проекта или на предварително заявени във формуляра за кандидатстване дейности от проекта и разходват средства от безвъзмездната финансова помощ, а „асоцииран партньор“ е физическо или юридическо лице и техни обединения, които са заинтересовани от реализирането на проекта и участват в изпълнението на дейности по него, но не разходват средства от безвъзмездната финансова помощ.

Община Перник е „бенефициент“ по административен договор за безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/ № Д-34-18 от 22.04.2020 година, докато възложителят на поръчката „ ***“ ЕООД е субект, който не е страна (адресат) по реализираната с решението финансова корекция. Видно от приложения по делото АДБФП, на страница последна същият съдържа подписите на възложителя – ръководител на УО на ОПОС, на бенефициента – кмета на Община Перник, на началник отдел „Счетоводство“ и главен счетоводител в общината, на управителя на „*** ЕООД, като последният е подписан именно в качеството му на партньор. Тоест още в договора се отличават функционалните качества на подписалите го субекти. В т. 3.11 на АДБФП са възпроизведените правата и задълженията на бенефициента и е посочено, че същият е единствен администратор на помощта. В т.3.16 на същия АДБФП е посочено, че когато УО или друг компетентен орган установи неправомерно отпускане на държавни помощи от страна на бенефициента, той има право да изисква от бенефициента да му възстанови /незабавно/ всички изплатени средства от договора. В чл. 67, ал. 1, т. 1 от Раздел III на АДБФП е преповторено изискването, адресирано към бенефициента да възстанови на УО предоставената му безвъзмездна финансова помощ, когато му е определена финансова корекция. В представеното по делото Споразумение за партньорство № 1 от 26.08.2019 година, ведно със сключените към него Анекс № 1 от 10.01.2020 година и Анекс № 2 от 24.01.2020 година в чл.8, т.8.4 е посочено, че „***“ ЕООД е длъжно да обяви процедури за възлагане на обществени поръчки и по – конкретно „Инженеринг – проектиране, авторски надзор и извършване на строително-монтажни дейности за изграждане кабелни трасета за захранване на зарядните станции и изграждане на покрито хале за престой и зареждане на електрически автобуси по: ОП 1: „Проектиране и строителство на кабелните трасета до зарядната станция – инженеринг; ОП 2 : „Проектиране и изграждане на покрито хале за престой и зареждане на електрически автобуси – инженеринг, проектиране и строителство /вж.§1 от Анекс № 1 към Споразумение за партньорство № 1 от 26.08.2019 година, в сила от 10.01.2020 година/. В споразумението също така се посочва, че документацията за обществената поръчка се изработва от партньора, но съгласувано с Община Перник, а в комисиите по провеждане на избора и оценката на участниците в обществените поръчки участват представители на двете страни. В него също така се посочва задължението на партньора да предоставя съответна информация за напредъка на бенефициента.

Съгласно чл. 3, т. 3.9 от Споразумението в случай, че бъде наложена финансова корекция или договарящият орган не верифицира всички разходи, представени от Партньора, поради доказано и/или несъгласувано виновно действие или бездействие от негова страна във връзка с провеждането на процедура за възлагане на обществени поръчки и сключеният по чл.8.4 от споразумението договор, както и при преведени на партньора разходи над верифицираните или сертифицирани такива, водещият партньор (тоест Община Перник) има право да извърши прихващане на съответните суми от следващото плащане към партньора. При така изложеното е видно, че отношенията между страните – „бенефициент“ и „партньор“ са ясно посочени – разходите по наложените финансови корекции във връзка с проведените от партньора обществени поръчки са за сметка на последния, но същите се налагат и определят от УО директно и единствено на бенефициента на БФП, който е техен единствен адресат. Община Перник е единствен администратор на получена помощ и респективно лице, което в отношенията си с възложителя по АДБФП следва при необходимост да предприеме нужните действия за възстановяване на дължими суми по наложени финансови корекции, включително във връзка с проведените от партньора обществени поръчки. Последното означава, че имено бенефициера е единствената активнолегитимирана страна в споровете по ЗУСЕФСУ. Отношение към проблема имат и разпоредбите на чл. 67 – чл. 69 от АДБФП, тъй като с тях се възпроизвежда процедурата по администриране на финансова корекция от страна на управляващия орган към адресата на финансовата корекция, а именно Община Перник, както и тяхното обжалване. Изрично в чл. 66, ал. 3 от договора се описва, че за УО на ОПОС е налице задължение да уведоми бенефициента за наложената финансова корекция и нейния размер, като не е предвидена норма за уведомяване на партньора, от където следва извод, че същият не е адресат на ИАА за налагане на финансова корекция. Никъде в текста на договора и споразумението не е уговорена солидарна отговорност. Този извод не се променя и от уговореното в споразумението за партньорство, тъй като отговорността на партньора спрямо бенефициера е във вътрешните им финансово-счетоводни отношения и тя е и компонентна по характера си, защото партньора поема като финансова последица разходите по неверифицираните суми и/или такива, отклонени поради наложени на бенефициента финансови корекции. Единствен адресат на акта обаче се явява само и единствено бенефициента, т.е. Община Перник и това личи ясно от взаимоотношенията му с управляващия орган по проекта и във връзка с АДБФП /в този см. Решение № 6496 от 17.06.2025 година, постановено по адм. дело № 4 953/2024 година на Върховен административен съд/.

Е. О. Перник като бенефициент по АДБФП е длъжна пред УО да възстановява тези разходи от наложената й финансова корекция независимо, че възложител по процедурата е бил партньора, а оттук следва, че Община Перник е единственият законосъобразен адресат на акта, а не икономическият субект допуснал нарушението „Градски транспорт – Перник“ ЕООД. В действителност в АДБФП Община Перник и „***“ ЕООД, на края на т.1 е посочено, че се наричат Бенефициенти, но видно от доказателствата, договора и споразумението „***“ ЕООД се явява партньор, а не и бенефициент по договора.

Спорът по делото е във връзка с това да се установи, дали са налице вторият и третият елемент от съдържанието на понятието „нередност“.

По отношение на вторият елемент, а имено нарушение на правото на Съюза или на националното право, съдът счита следното: в процесния случай управляващият орган твърди, че е налице нарушение на чл.112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП, изразяващо се в това, че са налице липса на доказване на специфичен опит на предложеното на длъжност „Технически ръководител“ лице в рамките на двете обособени позиции; липса на доказване на специфичен опит на предложеното на длъжност „Експерт по част Електро“ лице в рамките на Обособена позиция №1 и липса на доказване на специфичен опит на предложеното на длъжност „Отговорник/ специалист по контрола на качеството“ лице в рамките на Обособена позиция № 2. Това според управляващият орган следва да се [жк], буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП предвижда, че възложителят не следва да сключва договор, когато участникът, класиран на първо място не изпълни някое от условията по ал. 1, а от своя страна чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП предвижда, че за доказване на техническите и професионалните способности на кандидатите или участниците се представят един или няколко от следните документи, във връзка с поставените изисквания: списък на персонала, който ще изпълнява поръчката и/или на членовете на ръководния състав, които ще отговарят за изпълнението, както и документите, които доказват професионална компетентност на лицата.

В мотивите, изложени в подлежащия на съдебен контрол административен акт, органът е посочил: 1) по отношение на лицето, предложено на длъжност „Технически ръководител“ – С. И. М. административният орган посочва, че същият към датата на сключване на договора по двете обособени позиции доказва опита си чрез документ – Референция с рег. № 15 от 20.01.2023 година, издадена от „***“ ЕООД, но същата не може да бъде приета като относимо доказателство, тъй като в нея не се посочва на каква длъжност и/или какви функции е изпълнявало лицето в посочените проекти и/ или като служител във фирмата издател на референцията „***“ ЕООД; 2) по отношение на лицето предложено за позиция „***“ – инж. И. И. М. в рамките на Обособена позиция № 1 управляващият орган е приел, че доколкото изпълнените дейности, посочени в представената референция не са свързани с дейност по монтаж и/или ремонт, и /или реконструкция, то не биха могли да са приемат за обстоятелства, водещи до доказване на изискуемия от възложителя опит по отношение на експерта по тази част, в съответствие с това в мотивите се излагат твърдения, че по този начин тя доказва само опит от дейности във връзка с проектиране на строителни обекти, но не и дейности по монтаж и/или ремонт и/или реконструкция на строителни обекти, с което на практика не отговаря на изискванията на 1.3.4.2.4 от Документацията за участие; 3) по отношение на лицето, което е предложено за отговорник/специалист по контрола на качеството в рамките на обособена позиция № 2 административният орган е приел, че представената референция за това лице удостоверява само познания в сферата на проектирането, но не доказва опит от изпълнението на длъжността или съответен опит в осъществяването на контрол на качеството, именно при изпълнение на строително-монтажни работи и/или строително-ремонтни работи на поне един изпълнен строителен обект, защото такава информация в референцията липсва, а също така и посочването на „съвместна работа по проект“ не водело безспорно до заключението, че тази работа се изразява именно в изпълнение на длъжността или съответния опит в осъществяването на контрол на качеството, именно при изпълнение на строително-монтажни работи и/или строително-ремонтни работи.

Настоящият съдебен състав счита за неправилни направените крайни правни изводи от страна на административният орган поради следните аргументи:

Безспорно и от представената чрез административната преписка документация за участие се установява, че възложителят е поставил следните минимални изисквания към участниците: в т.1.3.4.2.1 „при изпълнение на поръчката участникът да разполага с минимум един технически ръководител, който: а) да има опит като технически ръководител на поне един изпълнен обект в областта на транспортната инфраструктура, на сходна или същата позиция; б) има призната образователно-квалификационна степен и специалност, отговаряща на изискванията на чл.163а, ал.4, във връзка с ал.2 от ЗУТ, или еквивалентна специалност (вкл. и за чуждестранни експерти и/или експерти с придобита в чужбина специалност); в т.1.3.4.2.4 „при изпълнение на поръчката да разполага с минимум един експерт по част „електро“, който да има опит в изпълнението на монтажа и/ или ремонт и/или реконструкция на електрически мрежи и/или инсталации и/или съоръжения на поне един изпълнен строителен обект“; в т.1.3.4.4.3 „при изпълнение на поръчката участникът трябва да разполага с минимум един отговорник/ специалист по контрола на качеството, който да: а) има опит в осъществяването на контрола на качество при изпълнение на строително-монтажни работи и/или строително-ремонтни работи на поне един изпълнен строителен обект; б) притежава валиден към датата на подаване на офертата документ (Удостоверение/ Сертификат/ Диплома или еквивалент) за преминат курс за осъществяване контрола върху качеството на изпълнение на строителството и за съответствие на влаганите в строежите строителни продукти със съществените изисквания на ЗУТ или еквивалентен документ за чуждестранните участници/ лица“. По – нататък възложителят е посочил изрично начина на доказване на тези изисквания, а така също и че на основание чл. 67, ал. 5 от ЗОП, в хода на процедурата или преди сключване на договора за възлагане изпълнението на обществената поръчка, за доказване съответствието с поставените минимални изисквания, включително за подизпълнителите и третите лица се представят документите по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП, чрез които се доказва декларираната в ЕЕДОП информация, а именно: 1) списък на лицата от персонала, който ще изпълнява поръчката, който ще отговаря за изпълнение на поръчката, както и 2) документи, които доказват професионалната компетентност на тези лица.

Видно от представените чрез административната преписка писмени доказателства, възложителят формално е изпълнил това изискване, тъй като е представил списък по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП (лист 184, лист 185, лист 186). С цел опит за доказване наличието на професионална компетентност на тези лица е представена Референция № 78 от 15.02.2023 година (лист 187), Референция № 15 от 20.01.2023 година (лист 188), Препоръка от 09.09.2021 година (лист 189) и Референция от 03.01.2014 година (лист 190). Тоест на лице са представени документи. Правилни обаче са изводите, че тези документи не са годни да обосноват специфичния опит на тези лица, поради следното:

• По отношение направените твърдения в мотивите на решението досежно лицето С. И. М. правилно се посочва, че от представената референция не може да се направи извод, че същият е доказал професионалната си компетентност, тъй като направените в нея констатации са общи и не може по никакъв начин да се направи извод, че по това време при изпълнение на посочения проект лицето е участвало именно в качеството си на технически ръководител.
• По отношение на лицето инж. И. И. М. от представените две референции също не може да се направи извод, че същата притежава необходимия опит като експерт по част „Елктро“. Съдът споделя изводите на управляващият орган, че двете дружества, които са издатели тези две референции никога не са били вписани, респективно заличавани в Централен професионален регистър на строителя. Тези изводи съдът прави след направена служебна проверка на интернет страницата на ЦПРС към Камарата на строителите в България - [интернет адрес].
• По отношение на лицето С. Г. И. твърденията на административният орган отново са правилни и съдът изцяло се солидаризира с тях. От представяната референция може да се направи единствено извод, че това лице е участвало и е извършвало съвместна работа по проект, но не може да се направи извод, че е извършвало именно дейност по проектиране.

Предвид изложеното, правилни се явяват изводите на органа, че избраният за изпълнител участник към момента на сключване на договора не е установил, че отговаря на поставените от възложителя критерий за допустимост, изразяващи се в притежаван от посочените лица професионален опит.

Цитираното нарушение обаче, неправилно е било [жк], б.а) от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата. Съгласно описанието на твърдяната нередност по т. 16, б.а) от Наредбата за посочване на нередности, същата е налице при недостатъчна документална проследимост (одитна пътека) за възлагане на обществената поръчка, като изискуемите по ЗОП документи от досието на обществената поръчка са недостатъчни, за да се обоснове възлагане на поръчката, което води до липса на прозрачност. Видно от чл. 121, ал. 1 от ЗОП възложителите поддържат досие за всяка обществена поръчка с цел осигуряване на документална проследимост (одитна пътека) по отношение на всички свои действия и решения, както и на действията на комисиите за възлагане на обществени поръчки, независимо дали поръчките се възлагат с електронни средства. Разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от ЗОП регламентира какво съдържа досието на обществената поръчка. В ППЗОП допълнително са изброени още документи, които представляват част от досието на обществената поръчка. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 7 от ППЗОП досието за всяка обществена поръчка освен документите и информацията по чл. 121, ал. 2 от ЗОП включва и документите, представени от определения за изпълнител участник преди сключване на договора. Тоест обстоятелството, че представените документи не доказват специфичен опит, не води до липса на документална проследимост, както и до липса на прозрачност, което е част от условията за приложение на т. 16, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за нередностите. Недостатъчна документална проследимост означава липса на документи, документална непълнота, което всъщност води до липса на прозрачност, докато в случая обявените от възложителя документи са налице. Формалната обвързаност на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП с нередност по чл. 16, б.“а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, при обосновка от фактическа страна за непосочване в обявлението за обществена поръчка на всички документи в чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП от страна на възложителя обосновава извод за немотивираност на фактическата установеност и правната обосновка на състава на нередността, така както се претендира от страна на органа /в този смисъл са Решение № 4 387 от 28.04.2025 година, постановено по адм. дело № 771 по описа за 2025 година и Решение № 2 454 от 11.03.2025 година, постановено по адм. дело № 9 041 по описа за 2024 година на Върховния административен съд/.

С оглед на изложеното издаденият административен акт се явява незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК и като такъв следва да бъде отменен.

Относно разноските:

При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото съдебни разноски, същото следва да се уважи. Ответникът ще бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя Община Перник съдебни разноски в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, от които заплатена държавна такса в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева за образуване на административно дело, за което е приложено платежно нареждане от 05.03.2024 година и 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение от 26.01.2024 година, издадено от Ръководител на УО на ОПОС, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, във връзка с чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ и административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № Д-34-18 от 18.12.2023 година на министъра на околната среда и водите и бенефициента Община Перник за изпълнение на проект BG16M1OP002-5.004-0010: „Подобряване качеството на атмосферния въздух чрез въвеждане на екологосъобразен обществен електотранспорт в Перник“, и във връзка със сигнал за нередност с № 1462 и №1463, регистрирани в Регистъра на сигналите за нередност по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 година“, с което е определена на Община Перник финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи, по сключени договори: Договор за Обособена позиция № 1 № BG16M1OP002-5.004-0010-S-05 от 17.08.2023 година с изпълнител „***“ ЕООД на стойност 144 000 лева без ДДС с предмет: „Инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) за изграждане на кабелни трасета за захранване на зарядните станции“ и Договор за Обособена позиция № 2 № BG16M1OP002-5.004-0010-S-06 от 17.08.2023 година с изпълнител „ ***“ на стойност 300 000 лева без ДДС с предмет: „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и строителство) за изграждане на покрито хале за престой и зареждане на електрически автомобили“ за допуснати нарушения на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП, [жк], буква „а“ от Приложение № 1 към чл .2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, приета с ПМС № 57/2017 година, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да запрати в полза на Община Перник сума в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща направени съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.