Присъда по дело №1058/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта:	46
Дата:	3 юли 2025 г. (в сила от 19 юли 2025 г.)
Съдия:	Даниела Димитрова Събчева

Дело:	20255300201058
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 май 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 46
гр. Пловдив, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на трети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Събчева
СъдебниВасилка Бл. Симеонова

заседатели:Величка В. Илиева
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
и прокурора Светослава Ст. Пенчева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Наказателно дело от общ
характер № 20255300201058 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА В. С. Т. – роден на *** в гр. А., б.,б.г., неженен, неосъждан,
със средно образование, безработен, с адрес: ***, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 17.01.2023 г. в землището на с. К., обл. П., умишлено
е запалил чуждо имущество със значителна стойност – 4 000 броя бали с
люцерна, всяка на стойност от 10 лева и всички на обща стойност 40 000 лева,
50 броя бали със слама, всяка на стойност от 3 лева и всички на обща стойност
150 лева, метална конструкция с ламаринен навес на стойност 33 616,23 лева,
или всичко на обща стойност 73 766,23 лева, собственост на Т. Х. Т. и К. Х. Т.,
като е имало опасност пожарът да разпростре и върху друг имот със
значителна стойност като посочените по – горе – монолитна къща с изба, два
етажа и таванско помещение, находяща се в ***, собственост на Р.Р.Б., на
стойност 172 483 лева, като са последвали значителни вреди на обща стойност
73 766,23 лева, поради което и на основание чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, т. 2,
вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл. 54 от
НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

1

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
определеното и наложено на подсъдимия В. С. Т. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК от така
наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което
подсъдимият В. С. Т. е бил задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР на 17.01.2023 г., както и е бил задържан за срок от 72 часа на
основание чл. 64, ал.2 от НПК за времето от 18. 01.2023 г. до 21.01.2023 г.

ОСЪЖДА подсъдимия В. С. Т. да заплати на гражданските ищци Т. Х.
Т. и К. Х. Т. сумата от 73 766,23 лв., представляваща имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
извършване на деянието – 17.01.2023г до окончателното й изплащане, както и
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск в размер на 2950,65лв /две хиляди
деветстотин и петдесет лева и шестдесет и пет стотинки/.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК В. С. Т., с установена по
делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 1 135, 85 лева /хиляда сто тридесет и
пет лева и осемдесет и пет стотинки/ по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза
на Държавата, както и разноските на частните обвинители и граждански ищци
за процесуално представителство от повереник в размер на 800 лв /
осемстотин лева/

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Пловдивския апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 1058/2025г. по описа на ПОС
КЪМ ПРИСЪДА № 46 от 03.07.2025г

Срещу подсъдимия В. С. Т. е повдигнато обвинение от Окръжна
прокуратура гр.П. за престъпление по чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр.
ал. 1 от НК за това, че на 17.01.2023 г. в землището на с. К., обл. П., умишлено
е запалил чуждо имущество със значителна стойност – 4 000 броя бали с
люцерна, всяка на стойност от 10 лева и всички на обща стойност 40 000 лева,
50 броя бали със слама, всяка на стойност от 3 лева и всички на обща стойност
150 лева, метална конструкция с ламаринен навес на стойност 33 616,23 лева,
или всичко на обща стойност 73 766,23 лева, собственост на Т. Х. Т. и К. Х. Т.,
като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху друг имот със
значителна стойност като посочените по – горе – монолитна къща с изба, два
етажа и таванско помещение, находяща се в с. К., обл. П., ***, собственост на
Р.Р.Б., на стойност 172 483 лева, като са последвали значителни вреди на обща
стойност 73 766,23 лева.
В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане предявения
граждански иск от пострадалите Т. Х. Т. и К. Х. Т. срещу подсъдимия В. С. Т.
за претърпени имуществени вреди от запалване на имущество в режим на
съпружеска имуществена общност на обща стойност 73 766,23 лева, ведно със
законната лихва от датата на деянието до изплащане на паричната сума.
Съдебното производството е протекло с провеждане на съкратено
съдебно следствие по реда на глава 27- чл.371, т.2 от НПК, след като
подсъдимият Т. признава изцяло обстоятелствата, описани в обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че обвинението е
доказано по безспорен и категоричен начин. Иска се подсъдимият да бъде
признат за виновен, като с налагане на наказание в минимален размер и след
приложение на чл. 58а от НК същото да бъде в размер на две години лишаване
от свобода, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от
четири години. Иска се възлагане в тежест на подсъдимия на направените
разноски по делото. Сочи се, че причинените с престъплението имуществени
вреди са пряка и непосредствена последица от деянието, засегнала
имуществената сфера на пострадалите.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители – адв.Щ.
изтъква, че подсъдимият напълно е съзнавал, че вещите са лесно запалими и че
пожарът ще се разрасне бързо, последиците от което са неконтролируемите и
бързо може да бъдат засегнати и съседни площи. Повереникът изтъква, че
единствено бързата реакция на пострадалите е предотвратила това. По
отношение на наказанието се иска същото да бъде определено при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, поради младата възраст на подсъдимия и
чистото му съдебно минало. Иска се присъждане в тежест на подсъдимия на
1

направените по делото разноски от страна на гражданските ищци и частни
обвинители
От своя страна защитникът на подсъдимия, излага становище, че
доказателствата по делото са еднопосочни и безпротиворечиви и не следва да
бъдат поставяни под допълнителен анализ. Твърди се, че са налице
квалифициращите признаци на чл. 330, ал. 1 от НК, досежно значителния
размер на причинените вреди, както и квалифициращия признак относно
опасността пожарът да се разпростре по други имоти. Сочи, се че подсъдимият
е действал умишлено, но в състояние на ярост, поради отправени към него по-
рано през деня обиди от страна на пострадалия. Иска се наказанието на
подсъдимия да бъде определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно чистото съдебно минало, направеното самопризнание
още в хода на досъдебното производство, активното му процесуално поведени
в хода на цялото производство, съдействие на разследващите органи и
изказаното от него искрено съжаление. По тези съображения се иска
определяне на наказанието в предвидения минимум от три години, което при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с една трета, като
изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл. 66 от НК с
изпитателен срок, определен от съда. В последната си дума подсъдимият моли
да бъдат взети предвид смекчаващите вината му обстоятелства.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдим е В. С. Т., роден на *** в гр. А., живущ в с. К., общ. А., обл.
П., б.,б.г-, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН
**********.
Свид. Т. Х. Т. бил *** и *** и притежавал земеделски земи и животни.
На около 500 м. от къщата, която обитавал със семейството си, находяща се в
с. К., общ. А., обл. П., свид. Т. и съпругата му – свид. К. Х. Т., притежавали
недвижим имот с площ от около 2,700 дка., където била поставена метална
конструкция с ламаринен навес с полезен обем за съхранение 585 кв.м. На
това място на 17.01.2023 г. свид. Т. и свид. Т., съхранявали 4 000 броя бали
люцерна, а в непосредствена близост до навеса, но извън него, на същата дата
съхранявали 50 броя бали със слама, покрити с найлон. В непосредствено
съседство се намирал и друг имот на свидетелите Т., където двамата
съхранявали фургон.
На около 10 м. от имота с навеса на свидетелите Т. се намирала
монолитна къща с изба, два етажа и таванско помещение, с административен
адрес в с. К., обл. П., ***, която била собственост на свид. Р.Р.Б. и към датата
на извършване престъплението – 17.01.2023 г., била на стойност 172 483 лева.
На 16.01.2023 г., около 17,30 ч. подс. Т. отишъл до отводнителния канал,
който се намирал пред къщата на свид. Т. Т., за да събира паднали клони. В
2

един момент свид. Т. излязъл от къщата си и между него и подс.Т. възникнал
словесен конфликт, като обвиняемият се почувствал силно засегнат и обиден
от казаните му от свидетеля думи.
Малко по – късно вечерта на 16.01.2023 г. подс. Т. посетил заедно със
свой приятел – свид. Р.К.К., дома на общ познат – свид. Б.З.Г., където
започнали да се забавляват и да консумират алкохол. По време на срещата им
подс. Т. споделил пред свид. К. и свид. Г., че по – рано през деня се е скарал
със свид. Т., при което последният е отправил нецензурни думи към майката
на обвиняемия и това силно афектирало подс. Т.. Докато разказвал това
подсъдимият изглеждал ядосан от станалото и заявил „Ще го оправя аз него“,
имайки предвид свид. Т. Т..
Около 03,00 ч. на 17.01.2023 г., подс. Т. и свид. К. си тръгнали от дома на
свид. Г. като всеки тръгнал сам към дома си. Улеснен от изпития от него
алкохол, подс. Т. решил да отмъсти на свид. Т.. Подсъдимият отишъл до
металния навес на пострадалия и извадил запалка, която носел у себе си. Там
запалил с нея една от балите с люцерна, след което си тръгнал. Запалената от
обвиняемия бала с люцерна бързо се разгоряла, като от нея пламъците се
разпрострели и върху останалите бали люцерна, върху балите със слама,
намиращи се извън металния навес, както и върху самия навес.
Около 04,00 ч. на 17.01.2023 г. свид. Т. и свид. К. Т., станали както
обикновено, за да нахранят отглежданите от тях животни. Когато излязъл
извън къщата си, свид. Т. забелязал, че в прозорците на намиращия се в двора
й обор се отразява силна светлина, при което се огледал и видял, че има пожар
в имота, в който съхранявали балите си със слама и люцерна. Свид. Т. веднага
изтичал до имота и се опитал да ограничи разпространението на пожара, но не
успял, поради което се върнал в дома си и подал сигнал за случващото се на
ЕЕН 112. На място се отзовали служители на *** – П., както и служители на
*** – А., сред които и свидетелите И.А.А. и К.В.П..
При пристигането им на място служителите на *** – А. установили, че
металният навес гори от всички страни, включително и покривната му
конструкция, както и че при подходящи условия – силен вятър, насочен в
посока съседната къща – тази на ***, собственост на свид. Р.Р.Б., е било
възможно искра или открит огън да се прехвърлят към нея и така пожарът да
обхване покривната й конструкция. Затова и усилията на пожарникарите са
били насочени както за защита на покривната конструкция на металния навес,
така и за ограничаване разрастването на площта му и недопускане
разпространението му върху съседни обекти. След локализиране на пожара,
служителите на *** – А. успели да го изгасят в ранните часове на 18.01.2023 г.
В резултат на стореното от подс. В. Т. изцяло изгорели всички 4 000 бр.
бали с люцерна, всички 50 бр. бали със слама, както и металната конструкция
с ламаринен навес, всички притежавани в режим на съпружеска имуществена
общност от св. Т. Т. и св. К. Т.. Общата стойност на щетите, причинени по
описания начин от подсъдимия, възлизала на 73 766,23 лева.
3

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тази фактическа обстановка е описана във внесения от прокуратурата
срещу подсъдимия обвинителен акт и в съдебното производство е призната
изцяло от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява авторството на деянието, предмет на доказване в настоящото
наказателно производство, времето, мястото и начина на извършването му.
Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията в ДП на
пострадалите Т., свидетелите А. и П., явили се по служба на
местопроизшествието за да загасят пожара, свидетелите К. и Г., в чиято
компания се е намирал подсъдимия преди извършването на деянието, свид.Д.
възприел състоянието на подсъдимия след срещата му с пострадалия Т. на
отводнителния канал, свид.Р.Б., относно вида на застрашения от пожара негов
собствен имот.
При анализа и оценката на доказателствата по делото съдът не взема
предвид показанията на свид.Н.Ч., тъй като съгласно разпоредбата на чл.118,
ал.2 от НПК, разпитът на този свидетел, извършил разузнавателна беседа с
подсъдимия, е недопустим. Без доказателствен принос са показанията на
свид.Н. Г., който не е възприел обстоятелства, които биха имали значение за
фактическата обстановка по делото.
От съществено значение за установяване на обективната истина по
случая са доказателствата, събрани при огледите на местопроизшествието и
изготвените в хода на огледа фотоснимки, приложени в албуми към
протоколите.
За изясняване механизма на извършване на престъплението съществен
принос имат специалните знания на вещите лица изготвили пожаро –
техническа експертиза, според която правдоподобна причина за възникване
на пожара е умишленото му предизвикване. Вещите лица сочат, че струпаните
бали с люцерна са били благоприятни за бързото възпламеняване и
последвалото горене, макар самите те по себе си да не са горими, но ако бъде
поднесен източник на запалване с достатъчна мощност, какъвто е запалката,
те много бързо се възпламеняват, като последвалото горене е доста
продължително и трудно за погасяване. Вещите лица изтъкват
обстоятелствата, способствали за възникването и развитието на пожара, а
именно голямото количество горими вещества и материали на мястото на
пожара, каквито са складираните бали с люцерна, които са основна
предпоставка за възникването и разпространението на огъня. Установено е, че
пожарът първоначално е тръгнал от задния край на навеса, след което
благодарение на голямото горимо натоварване на мястото му, той много бързо
се разраснал и обхванал всички бали, складирани под навеса. По време на
пожара е имало опасност същият да се прехвърли върху други имоти и къщи,
4

поради факта, че най – близката сграда се намира на 10 метра от мястото на
пожара, както и намиращия се наблизо фургон. При положение, че посоката
на вятъра в онзи момент е била насочена към някой от тези два обекта, е било
възможно да бъдат засегнати от огъня и те. Опасност за живота на хора не е
имало поради часа на възникване на пожара.
Заключението на назначената в хода на разследването допълнителна
пожаро – техническа експертиза установява, че е имало опасност пожарът да
се разпростре върху други площи. Пожарът първоначално е започнал от
източния край на навеса, след което благодарение на голямото горимо
натоварване в зоната на горене и голямото количество отделяща се лъчиста
топлина, той много бързо се е разрастнал и е обхванал струпаните извън
навеса бали със слама. При така стеклите се обстоятелства е имало
възможност огънят да се разрасне и да обхване намиращия се в имота фургон
в близост, до който са били тези бали. При по – продължително горене е било
възможно ламариненият покрив да изгуби носещата си способност и да се
срути. След това при подходящи условия – силен вятър, насочен в посока
съседната къща – тази на ***, собственост на св. Р.Р.Б., е било възможно искра
или открит огън да се прехвърлят към нея и така пожарът да обхване
покривната й конструкция. Затова и усилията на пожарникарите са били
насочени както за защита на покривната конструкция на металния навес, така
и за ограничаване разрастването на площта му и недопускане
разпространението му върху съседни обекти.
Стойността на запаленото имущество- бали с люцерна и слама е
установена от заключението на изготвената по делото стоково – оценъчна
експертиза, и същата възлиза общо на 40 150 лева.
Пожарът е засегнал и металната конструкция тип навес, под който били
разположени повечето бали. Видно от заключението на назначената в хода на
разследването съдебно – техническа експертиза, след пожара и високата
температура металната конструкция с ламаринен навес е компрометирана като
има отклонение – деформации в носещите елементи и това е най – изразено в
покривната конструкция. Експертизата установява и отклонение от
вертикалата на колоните, а заварките на елементите са компрометирани. При
по – силен вятър и празен навес конструкцията не е устойчива, а при обилни
валежи снегът ще се задържа върху покрива и от натоварването навеса би се
срутил, което налага демонтирането му и изграждане на нов такъв.
Стойността на металната конструкция с ламаринен навес е 33 616,23 лева.
Видно от заключението на приобщената по делото комплексна
техническа експертиза, стойността на монолитна къща с изба, два етажа и
таванско помещение, с административен адрес в с. К., обл. П., ***, която била
собственост на св. Р.Р.Б., към датата на извършване престъплението –
17.01.2023 г., е 172 483 лева.
Съдът кредитира заключенията на изготвените в ДП експертизи, тъй
като не възникват съмнения в правилността на достигнатите от компетентните
5

вещите лица изводи.
Характеристични данни за подсъдимия дават приложените справка
съдимост и характеристична справка.
Всички изброените гласни, писмени доказателствени източници и
експертни заключения подкрепят самопризнанията на подсъдимия, направени
в хода на съдебното производство. Противоречия помежду им не се
установяват.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съобразно посочените
доказателства, съдът счита, че подсъдимият В. С. Т. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2,
т. 2, вр. ал. 1 от НК, като на 17.01.2023 г. в землището на с. К., обл. П.,
умишлено е запалил чуждо имущество със значителна стойност – 4 000 броя
бали с люцерна, всяка на стойност от 10 лева и всички на обща стойност 40
000 лева, 50 броя бали със слама, всяка на стойност от 3 лева и всички на обща
стойност 150 лева, метална конструкция с ламаринен навес на стойност 33
616,23 лева, или всичко на обща стойност 73 766,23 лева, собственост на Т. Х.
Т. и К. Х. Т., като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху друг
имот със значителна стойност като посочените по – горе – монолитна къща с
изба, два етажа и таванско помещение, находяща се в с. К., обл. П., ***,
собственост на Р.Р.Б., на стойност 172 483 лева. От престъплението са
последвали значителни вреди на обща стойност 73 766,23 лева.
Съгласно теорията и трайната съдебна практика за да бъде
квалифицирано деянието по чл. 330, ал. 3, пр. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 НК, е
необходимо запаленото имущество да е със значителна стойност, от пожара
да са настъпили значителни вреди, да е съществувала реална опасност
пожарът да се разпростре и върху други имоти със значителна стойност, като
тези, посочени в чл. 330, ал. 1 НК /РЕШЕНИЕ № 551 ОТ 21.11.1986 Г. ПО Н.
Д. № 558/86 Г., I Н. О. НА ВС/. Запаленото имущество трябва да има
значителна стойност към момента на палежа, а не по време на придобиването
му, като същата трябва да бъде установена по несъмнен начин /РЕШЕНИЕ №
512 ОТ 13.11.1970 Г. ПО Н. Д. № 572/70 Г., II Н. О. НА ВС/. За да се
квалифицира пожарът по чл. 330, ал. 2 НК, е необходимо той да представлява
не каква да е, а пряка и непосредствена конкретна опасност. Кога тази
опасност е налице, е фактически въпрос и зависи от близостта на
имуществото, от характера на пожара и други особености, които създават
завишена опасност от бързо обгаряне.
От обективна страна безспорно и категорично се установява, че
подсъдимият Т. е извършил действия, чрез които е стартирал процес на горене.
Установена е стойността на засегнатото имущество, като за съставомерността
на деянието е без значение дали се касае за движимо или недвижимо, чуждо
или собствено на дееца такова. Общата стойност на причинените щети,
6

вследствие извършеното от подсъдимия, е 73 766,23 лева. Този размер,
надхвърля многократно сбора на 14 минимални работни заплати за страната
към датата на извършване на престъплението. Това е критерият за
значителност на вредите, както и за значителна стойност на имуществото,
което е било запалено и което е било поставено в опасност и този критерий е
въведен в съдебната практика с Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н.
д. № 273/2008 г., III н. о., поради което следва да се приеме, че установените
стойности покриват обективния признак на престъплението за значителност.
При проверка съставомерността на деянието от субективна страна се
установя, че подсъдимият Т. е годен субект на това престъпление, което може
да бъде осъществено от всяко наказателноотговорно лице. Подсъдимият Т. е
извършил деянието умишлено, при форма на вина пряк умисъл. За определяне
на формата на вина е от значение субективното отношение на дееца към
обществено опасното деяние и настъпилите като пряк резултат обществено
опасни последици. Подсъдимият Т. е съзнавал годността на действията си да
предизвикат процес на горене, като съобразно обстановката при която това е
сторено това подсъдимия имал обективни представи за вида на имуществото,
което действията му биха увредили и поставили в опасност. Така подсъдимият
е съзнавал обществената опасност на действията си, като е предвиждал, че по
този начин се увреждат и поставят в опасност защитените от закона
обществени отношения, но въпреки това е искал настъпването именно на този
резултат и на това по вид засягане и застрашаване на обекта.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, т. 2,
вр. ал. 1 от НК, законодателят е предвиждал наказание “лишаване от
свобода” ОТ ТРИ ДО ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ.
При определяне на наказанието, съдът прецени наличните по делото
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, с оглед преценка на
конкретна тежест на извършеното и налагането на онова наказание, което най-
добре отговаря на целите по чл.36 от НК.
Подс. Т. е неосъждан и в млада възраст- към момента на извършване на
престъплението е бил на ** г. Също така той е действал повлиян от емоциите
си, формирани предходния ден при срещата му с пострадалия. До решението
да извърши престъплението подс.Т. достигнал след като предния ден се
почувствал силно засегнат от поведението на пострадалия. Решението обаче
било формирано у него в по- късен момент и то когато задръжките му са били
отслабени от употребения алкохол.
Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът приема
факта, че стойността на запаленото имущество многократно надхвърля
съставомерния минимум за определяне на значителна вреди.
Няма основания за определяне на наказанието на подсъдимия по реда
на чл.55 от НК. За да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, съдът следва
7

да установи наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, характеризиращи конкретното деяние и дееца като такива със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за
съответния вид престъпления, като кумулативно извърши и преценка, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко в
конкретния случай. Не се констатират многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства. Наказателната отговорност на подсъдимия следва
да бъде определена в хипотезата на чл. 54 от НК, като съобразно проведената
диференцирана процедура, наказанието лишаване от свобода бъде редуцирано
по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК и установяващите се
смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът счете,
че наказанието на подсъдимия следва да се определи в размер на минимума на
санкцията на правната норма, а именно наказание от ТРИ ГОДИНИ И
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Този размер на наказанието се явява съответно
на обществената опасност деянието и дееца и изпълва целите на чл.36 от НК.
Съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание по реда на чл.54,
вр. чл.2 от НК следва да бъде редуцирано с 1/3 и на подсъдимия Т. следва да
бъде наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
Подс. Т. е неосъждан. Предвид размера на наложеното наказание
лишаване от свобода и изискванията за лична превенция по чл.66, ал.1 от НК
съдът счита, че не следва подсъдимия да изтърпи ефективно наложеното му
наказание лишаване от свобода. С оглед младата възраст на подсъдимия, и
фактът, че е тази негова противоправна проява е инцидента в живота му,
съдът намира, че не се налага за поправянето на подсъдимия наложеното
наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно от негова страна
като бъде изолиран от обществото за един не малък период от време. В случая
самият факт на обвинението и проведеният наказателен процес, осъждането
на подсъдимия и налагането на наказание от лишаване от свобода, са все
обстоятелства от естество си да окажат възпитателно въздействие върху
личността му. Условното осъждане се отличава със специфичен
предупредителен момент, тъй като се запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието, в случай, че деецът извърши ново престъпление в
определения изпитателен срок. Това обстоятелство би оказало спрямо
подсъдимия съществено положително мотивационно въздействие, което да го
придържа към избор на поведение съответно на закона и добрите нрави в
обществото. Значение за постигане на това има и размера на изпитателния
срок. За това съдът намери, че следва да се определи изпитателен срок от
ПЕТ ГОДИНИ, който ще се яви сериозен мотив за подс.В. Т., да се въздържа
от неправомерни действия и поведение.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК следва от наказанието
лишаване от свобода, наложено на подс. В. С. Т. да се приспадне времето, през
което той е бил задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР на 17.01.2023 г., както и е бил задържан за срок от 72 часа на основание
8

чл. 64, ал.2 от НПК за времето от 18.01.2023 г. до 21.01.2023 г.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Основанието на гражданския иск е деянието, предмет на обвинението.
Пряк резултатът от действията на подсъдимия са доказаните по делото
материални щети, причинени на гражданските ищци Т. Т. и К. Т.. Налице е
причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат, поради
което гражданските ищци са материално правно легитимирани да получаг
обезщетение. По тези съображения на основание чл.45 от ЗЗД съдът намери,
че е налице непозволено увреждане, изразило се във виновно осъщественото
деяние, довело като пряка и непосредствена последица до увреждане на
имущество, собственост на гражданските ищци, в режим на СИО. След като
се доказа авторството и вината на подсъдимия за конкретното деяние, то това
е основание за присъждане на обезщетение в полза на увредените. За това
съдът счита, че допуснатият по делото граждански иск в размер на 73 766,23
лв., за причинени имуществени вреди от престъплението, се доказа по
основание и по размер, като следва да бъде заплатена и законната лихва върху
сумата, считано от датата на извършване на деянието – 17.01.2023г до
окончателното й изплащане.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът присъди в тежест на
подсъдимия сумата от 2950,65 лв., представляваща 4% държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, според тарифа №1 към закона за
държавните такси.
На същото основание съдът възложи в тежест на подсъдимия В. С. Т.
направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 1
135, 85 лева /хиляда сто тридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляващи изплатени възнаграждения на вещи лица за изготвените по
делото експертизи. Същите следва да бъдат заплатени по сметка на ОДМВР –
П. в полза на Държавата.
В тежест на подсъдимия бяха възложени и разноските на частните
обвинители и граждански ищци Т.и за процесуално представителство от
повереник, в размер на 800 лв / осемстотин лева/, които видно от договора за
правна защита и съдействие /л.24 НОХД940 от 2024г/ са били действително
направени.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

9

Съобщи за изтекли лични данни