Решение по дело №509/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 62 ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба на М.Д.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Варна, чрез адв. М.Д. ***, срещу Заповед № Л-443/26.01.2023г. на зам. главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, с която е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в гр. Белене за доизтърпяване на наложеното наказание. С жалбата се иска отмяна на акта. Твърди, че не са налице основанията по чл. 62 ЗИНЗС за преместването му, тъй като вече е започнал изтърпяване на наказанието в затвора в гр. Варна, започнал е полагане на труд в него, адаптирал се е към средата, семейството му живее във Варна и преместването му в друг затвор ще донесе огромно сътресение за физическата и психическата му стабилност.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Д., като поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта.

Ответникът, Заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.С. оспорва жалбата и представя писмени доказателства по делото. Твърди, че заповедта е за първоначално разпределение по чл. 58 от ЗИНЗС, което се извършва по ред, определен от Главен директор на ГДИН, поради което не е приложим чл. 62 от ЗИНЗС.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на доказателствата по приложената административна преписка, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е депозирана пред надлежния съд, от легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в законоустановения срок, поради което се явява допустима за разглеждане.

М.Д.М. е лишен от свобода, като съгласно влязла в сила присъда по НОХД № 863/2022г. по описа на Окръжен съд Русе е осъден на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим. Постъпил е в Затвора – Варна на 23.12.2022г.

С оспорената заповед, издадена от зам. главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", на основание чл. 58 от ЗИНЗС и на основание точка 4.1 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в гр. Белене за доизтърпяване на наложеното наказание. Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния Директор на ГДИН е издадена във връзка с разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Съобразно т. 4. 1 осъдените, лишени от свобода лица от областите Русе, Разград, Добрич и Силистра, се настаняват в Затвора – гр. Белене.

По делото е приложена Заповед № Л-4743/2/08.11.2022г., с която старши комисар Ц.Ц. - заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е определен да премества лишени от свобода от един затвор в друг, съгласно разпоредбите на ЗИНЗС, както и да прави отказ от преместването.

От жалбоподателя е представено и прието по делото Удостоверение за постоянен адрес, видно от което от 21.02.2023г. М.Д.М. е с постоянен адрес ***.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 62 ал. 5 от ЗИНЗС, Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1 т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование. В тази връзка, съдът намира, че оспорваната заповед е издадена от компетентен административен орган – Заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", оправомощен със Заповед № Л-4743/2/08.11.2022г., на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и съобразно чл. 62 ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 58 от ЗИНЗС, в установената от закона писмена форма по чл. 59 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43 ал. 4.

Със Заповед № Л-919/08.03.2017 г. главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е определил реда за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. В съответствие с разписаното в посочената заповед - "4. Осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: т. 4. 1 Затвора гр. Белене – лишени от свобода от област Русе, Разград, Добрич и Силистра".

В процесния случай, относно първоначалното настаняване на жалбоподателя, административният орган, при издаването на заповедта, е съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния адрес и съобразно издадената заповед на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за разпределението на лицата в местата за лишаване от свобода на територията на страната и съобразно капацитетните им възможности. Със същата са приети правила, на база установените от закона норми и административният орган, издал оспорената заповед изцяло се е съобразил с тях, вземайки предвид адресната регистрация на лишения от свобода, към датата на издаване на оспорваната заповед – гр. Русе, а не гр. Варна.

Съгласно чл. 142 ал. 1 АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му. Налице са и изключения, а именно изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142 ал. 2 АПК. Касае се за такива нови факти, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти и променят съществувалото към момента на издаване на оспорената заповед. Това е общо правило на ЗИНЗС и касае първоначалното разпределение и настаняване на лишените от свобода в пенитенциарните заведения. В случая, между страните липсва спор, че към момента на издаване на процесната заповед, жалбоподателя е с постоянен адрес ***.

Същевременно, установено по делото е, че след издаване на оспорената заповед и преди приключване на устните състезания, считано от 21.02.2023 г., жалбоподателят е с регистриран постоянен адрес ***. На основание чл. 142 ал. 2 от АПК, този новонастъпил факт от значение за решаване на правния спор следва да се съобрази от решаващия състав, тъй като именно постоянния адрес на лишения от свобода е мотивирал административния орган да издаде заповед с такова съдържание. С оглед постоянния адрес на оспорващия към момента на приключване на устните състезания по делото, посоченото в заповедта правно основание – т. 4. 1. от заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН е неприложимо, доколкото същото касае осъдените лишени от свобода с постоянен адрес ***, Разград, Добрич и Силистра. Съобразно приложимия териториален принцип, в предвид актуалната регистрация по постоянен адрес, жалбоподателя следва да изтърпи наказанието в Затвора в гр. Варна.

По изложените съображения, налага се извод за наличие на основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна – издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, а именно да се гарантира в максимална степен правото на лишения от свобода да осъществява контакт със семейството и близките си.

Независимо от изхода на спора, разноски не следва да се присъждат, в предвид липсата на отправено искане от оспорващия в тази насока.

Предвид горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № Л-443/26.01.2023г. на зам. главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 58 от ЗИНЗС е наредено лишеният от свобода М.Д.М. да бъде настанен в Затвора гр. Белене за доизтърпяване на наложеното наказание.

Решението, съгласно чл. 62 ал. 3 изр. второ от ЗИНЗС, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

	Съдия: