Решение по дело №248/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 октомври 2020 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20207220700248
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е  № 224

 

                            

                                           град Сливен, 23.10.2020 г.

 

 

                                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд Сливен в публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:            

 

  

                                                                        Съдия: Детелина Бозукова

 

 

при секретаря Галя Георгиева като разгледа докладваното от административен съдия Бозукова адм. дело № 248 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

 Образувано е по жалба на „МГ Кафе“ ООД, със седалище и адрес на управление г. С., представлявано от у. В.А.П., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-58-0347602/02.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел. Проверката била извършена в период, когато кафе-автоматът не функционирал, поради въведеното в страната извънредното положение. Непосредствено преди контролната покупка на кафе, била извършена профилактика на автомата, като от административния орган не бил изследван въпроса дали не е налице техническа причина за неотчитане на продажбата.  Излагат се и доводи, че не е спазен принципът на съразмерност, визиран в разпоредбата на чл. 6 от АПК. Въз основа на това жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание чрез у. п. – адв. Е. Д. - *** жалбата се поддържа. Претендират се разноски.

Ответната страна  - Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, се представлява от ст. юриск. С. Д., редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърлянето й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Оспорената заповед е връчена на представител на дружеството на 16.06.2020 г., а жалбата е депозирана чрез органа на 01.07.2020 г., поради което се явява процесуално допустима – предявена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, адресат на заповедта, при наличие на правен интерес от обжалване.

С процесната ЗНПАМ № ФК-58-0347602/02.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС, е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект, представляващ кафе-автомат на самообслужване, находящ се в г. С., б.“Ц. С.“ № **, стопанисван от жалбоподателя, и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

По делото не е спорно, че жалбоподателят стопанисва търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – кафе-автомат, находящ се в г. С., б.“Ц. С.“  № **. Съгласно представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА № 0347602 от 18.04.2020 г., служители на ГДФК на НАП, извършили проверка на цитирания търговски обект, при която било установено, че кафе – автоматът разполага с ФУВАС /фискално устройство за вграждане на автомати на самообслужване/ с ИН на ФУ ZK 120765 и ИН на ФП 50148357. Била извършена контролна покупка на кафе на стойност 0, 40 лева, като на дисплея на вендинг автомата не била визуализирана и регистрирана извършената продажба от наличното ФУВАС. При извършената проверка в масивите на НАП не било установено изпращане на данни от ФУВАС на кафе – автомата. Видно от представената административната преписка, на оспорващия търговец е бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № F554150/16.06.2020 г. за нарушение на чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите.

Въз основа на констатациите, обективирани в Протокола за извършена проверка серия АА № 0347602 от 18.04.2020 г, както и въз основа на всички събрани доказателства, административният орган е приел, че „МГ Кафе“ ООД г.С. е нарушил чл.3 ал. 8, т. 1 във връзка с чл.25 ал.4 от Наредба №Н-18/2006 г. на министъра на финансите. Извършеното нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“  от ЗДДС, което е сторено от административния орган с процесната заповед, издадена на основание чл.186 ал.3 от ЗДДС.

От показанията на свидетеля С.С.Р., и. п., се установява, че кафе-автоматът е бил в работен режим, направена е контролна покупка на кафе на стойност 0.40 лева, като извършената продажба не била визуализирана на дисплея на автомата, съответно не била отчетена и изпратена като информация в базата данни на НАП.

От показанията на свидетеля А. Я. С. се установява, че след като и. п. на кафе-автомата на 17.04.2020 г., го е оставил в работен режим.  

По делото е приобщен и неоспорен по предвидения процесуален ред протокол от 17.04.2020 г., от който е видно, че на същата дата от А. С. е и. п. на вендинг машина, находяща се в г. С. б.“Ц. С.“ №**.

 От така установеното фактическо положение, съдът достигна до извод, че жалбата е неоснователна при следните съображения:

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Тази заповед, като всеки индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове.

След извършена, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, съдът приема, че оспорената ЗНПАМ е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, като изводът за териториалната такава, съдът основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС, посочена като материалноправно основание за издаване на заповедта, принудителната административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;  Тази правна норма не предоставя възможност за преценка на компетентния орган по приходите, а е единствено задължение да приложи посочената ПАМ при наличие на визираните в хипотезата юридически факти, т.е. административния орган действа в условията на обвързана компетентност.

В чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Въз основа на законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./, която регламентира изискванията, редът и начинът за издаването на документа и подаването на данните към Националната агенция за приходите. Посочената в обжалваната заповед норма на чл. 3 ал.8 т.1 вр. с чл.25 ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите въвежда изискването лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, да регистрират и отчитат всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.

По делото са събрани категорични доказателства, че на 18.04.2020 г.  в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ кафе-автомат, находящ се на адрес г. С., б.“Ц. С.“  № **, е извършена контролна покупка на кафе на стойност 0. 40 лева от органите по приходите, при която на дисплея на вендинг автомата не е визуализирана и регистрирана извършената продажба от наличното ФУВАС. От показанията на свидетеля С.Р. и от протокола за извършена проверка серия АА № 0347602 от 18.04.2020 г., се установява по категоричен начин, че на 18.04.2020г.  - по време на извънредното положение във връзка с пандемията от COVID 19 и въпреки въведената забрана за използване на кафе-апаратите, процесният кафе автомат е работил, като от него са извършвани продажби, които не са постъпили в масивите на НАП от ФУВАС. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът за извършената проверка, съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. С оглед на изложеното, следва да се приеме за доказано обстоятелството, че извършената продажба на кафе не е регистрирана и отчетена чрез ФУВАС, с фискален бон, регистриращ продажбата, чрез визуализиране на дисплей.

Принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения съгласно чл. 22 ЗАНН, като следва да са съобразени с вида и характера на нарушението и конкретните материално правни предпоставки за налагането им съгласно специалния материален закон. Установеното нарушение в процесния случай води до наличие на соченото в заповедта фактическо основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС.

При прилагането на ПАМ, по смисъла на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, преценката на органа се отнася единствено до определяне продължителността на срока. При тази преценка той действа в условията на оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпа до него. В случая заповедта е мотивирана в тази част. По този начин е изпълнено указанието на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Органът по приходите отчел тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Определеният срок на действие на принудителната административна мярка - запечатване на обекта за срок от 14 дни, е обоснован и със създадена организация на работа, която позволява оборота да не се отчита през ФУ както и със среднодневния оборот от 27,23 лева.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. С оглед на изложеното, приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена. По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПКАдминистративен съд – Сливен

 

 

Р          Е          Ш          И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МГ Кафе“ ООД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление г.С., у.“А. Б.“ ***, представлявано от у. В.А.П., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-58-0347602/02.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – представляващ кафе-автомат на самообслужване, находящ се в г. С., б.“Ц. С.“  № **  и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като неоснователна.

 

 

ОСЪЖДА „МГ Кафе“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление г. С., у.“А. Б.“ ***,  представлявано от у. В.А.П. да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

              

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :