РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. Пловдив, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
А. Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20255001000489 по описа за 2025 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпили въззивни жалби
срещу постановеното решение №316 от 07.07.2025 г. по търг.дело №317/2024 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив, първата от Ш. К., с бр. гражданство, с паспорт №**********,
издаден на ******** г. от Паспортна служба на В., чрез процесуалния пълномощник
адвокат С. Т. Ш., втората от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника
юрисконсулт А. Д., допълнена с молба-уточнение.
С посоченото решение съдът е осъдил Ш. К. /С. С./, от О. к. В., родена на ********
г., със съдебен адрес: П., ул. "Х. Г. Д." **, ет. *, офис *** – адв.С. Ш., да заплати на „БАНКА
***“ АД, ЕИК *********,
- сумата 86 056,52 лв., представляваща усвоена и непогасена главница по Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти от 26.02.2015 г., ведно с обезщетение за забава от
29.05.2024 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от
113 938,42 лв. е отхвърля иска като неоснователен,
- сумата 16 080,62 лв., представляваща договорна лихва за периода 28.10.2021 г. –
29.05.2024 г., като за разликата до пълния предявен резмер от 21 290,65 лв. е отхвърлил иска
като неоснователен,
1
- сумата 2 059,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г.
– 29.05.2024 г., като за разликата до пълния предявен размер от 2 731,45 лв. е отхвърлил иска
като неоснователен,
- сумата 5 251,50 лв., представляваща разноски по делото.
Също така е осъдил „БАНКА ***“ АД, ЕИК *********, да заплати на Ш. К. /С. С./
сумата 500 лв., представляваща разноски по делото.
По първата въззивна жалба, жалбоподателят Ш. К. е останал недоволен от така
постановеното решение в осъдителните му части, както следва:
- за сумата 16 080,62 лв., представляваща договорна лихва за периода 28.10.2021 г. –
29.05.2024 г.,
- за сумата 2 059,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 28.10.2021
г. – 29.05.2024 г., като моли решението в тези части да бъде отменено, като се прогласи
сключеният договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти за нищожен и се отхвърлят тези претенции. Претендира разноските, които са
направени.
Счита, че в тези части обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен по
подробно изложени съображения, свързани с изводите на първоинстанционния съд, че
между страните е сключен валиден договор, в т.ч. и тези, касаещи задължението на
кредитодателя да предоставя погасителен пран на кредитополучателя, като е изложил
съображенията си, включващи и неотчитането на уредената възможност за предсрочно
погасяване на кредита. Не е съгласен с изводите, касаещи чл.7 от договора, с който се
определя размера на фиксирания лихвен процент, като според него липсва задължителен
реквизит на договора, което води до неговата недействителност. Допълнително, посочената
клауза е и неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.19 от ЗЗП, тъй като не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Счита и, че
са нарушени изискванията на чл.17,ал.4 и чл.18,ал.3 от ЗКСД, доколкото не е предоставена
пълна, точна и максимално ясна информация на условията на договора, включващи
плащанията, които следва да се извършат и оскъпяването на кредита, при сключването на
договора. Счита, е процесният договор е недействителен, като кредитополчателят следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси и др.разходи.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от „Банка ***“ АД, чрез процесуалния
си пълномощник юрисконсулт А. Д., с който я счита за неоснователна. Моли да се
потвърди решението в обжалваните му осъдителни части. Претендира разноските за
въззивното производство, вкл.юрисконсултско възнаграждение.
По втората въззивна жалба, „Банка ***“ АД, чрез процесуалния си пълномощник
юрисконсулт А. Д., е обжалвала решението в отхвърлителната му част, с която се отхвърля
иска за сумата от 24 419,84 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
24.02.2015 г. – 28.09.2021 г., като моли да се отмени решението в тази му част и присъди
2
посочената сума.
Не е съглаен с изложените мотиви на съда. Представил е молба-уточнение, в която
развива съображенията си, че се дължи възнаградителна лихва през гратисния период.
Поддържа заключението на съдебно счетоводната експертиза в тази връзка.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Ш. К., чрез процесуалния
пълномощник адвокат С. Т. Ш., с който се счита същата за неоснователна.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания,
както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Въззивните жалби са подадени в срок от надлежни лица, страните по процесното
правоотношение, както и срещу валиден и допустим съгласно чл.269 от ГПК съдебен акт.
Установява се, че съдът е сезиран с осъдителни искове по чл.430 ТЗ във връзка с чл.16
ЗКСД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 113 939,42 лв.- дължима главница,
формирана от 86 056,52 лв. усвоен кредит за заплащане на такси за обучение и 27 881,90 лв.
капитализираната лихва на основание чл.10.2 от ОУ, 21 290,65 лв. – възнаградителна лихва
за периода 28.10.2021 г. - 28.05.2024 г., 2 731,45 лв. – наказателна лихва за периода
28.10.2021 г. -28.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба - 29.05.2024 г. до окончателното плащане.
Няма спор във въззивното производство, че на 26.02.2015 г. между банката и
ответника, като кредитополучател, е сключен договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД за предоставяне на кредит в размер
на 86 056,52 лв. за заплащане на такси за обучение в Медицински университет – гр.Пловдив,
че неразделна част от договора са общите условия за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти, че е усвоена договорената сума, както е посочено в
исковата молба. Ответникът е платил само четири от договорените вноски, като към датата
на подаване на исковата молба е налице неизпълнение на 32 погасителни месечни вноски –
всяка по 1 322,92 лв., т.е. не е платена нито една от погасителните вноски.
Ищецът твърди, че е договорено кредитополучателят да заплаща фиксирана лихва в
размер на 7% годишно, която се начислява върху усвоената част от кредита, включително по
време на гратисния период, като се капитализира годишно, което е предвалително заложено
условие по договора. Общият размер на капитализираната лихва е 27 881,93 лв. , като се
позовава на чл.10.2 от Общите условия.
Срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичането на
гратисния период, с падежна дата – 28-мо число на всеки месец. Крайният срок за полагане
на последния държавен изпит е 30.09.2020 г. и гратисният период по договора изтича на
30.09.2021 г. Първата падежна дата след изтичането на гратисния период е 28.10.2021 г.
Допуснатата забава в плащанията е от 28.10.2021 г. На основание чл.17.2 от общите условия
при допускане на забава в плащанията повече от 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем. Поради което се счита, че от получаване на исковата молба от
3
ответника, ще се счита, че кредитът е станал предсрочно изискуем от този момент.
Ищецът се позовава на чл.17.1 от Общите условия, че при забава в плащането на
месечна вноска частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената
наказателна лихва в размер на договорната лихва, увеличен с 10% , както и на чл.17.2,
уреждащ предсрочна изискуемост на кредита при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие, като до предявяване на искова молба се олихвява с договорения лихвен
процент и надбавка за забава 10 процентни пункта, а след тази дата – със законна лихва по
чл.86 от ЗЗД. Заявява, че поради забавяне в погасяването на задължението по договора за
кредит, обявява целия кредит за предсрочно изискуем с подаване на исковата молба.
Ответникът е представил отговор, с който счита исковата молба за неоснователна.
Оспорва, че е налице валидно сключен договор между страните, няма основания за
предсрочна изискуемост на вземанията.
Възразява, че има неправилно изчислен размер на задълженията за главница,
капитализирана лихва, лихва за забава и санкционна лихва. Твърди, че сключеният договор е
потребителски за ответника, защото има за предмет ползване на финансиране за обучение, а
не за търговска или професионална дейност.
Възразява, че не му е предоставена на ясен и разбираем език цялата информация по
договора, че при сключване на договора не е представен погасителен план и информация за
надлежно упражнено право на отказ от договора. Твърди, че има допуснати нарушения на
нормите на чл.24 ал.1 т.1 и т.2, чл.17 ал.4 и чл.18 ал.3 от ЗКСД, защото към
правоотношението са включени общите условия на ищеца, предвиждащи прибавяне към
главницата на изтекли лихви и тяхната капитализация, в резултат на което има промяна в
размера на главницата чрез увеличение. След гратисния период размерът на главницата не
отговаря на усвоените суми за такси за обучение, а включва и възнаграждението на банката
за гратисния период. След гратисния период договорната лихва се начислява върху сума,
включваща както размера на главницата, така и размера на изтеклите в гратисния период
лихви, в резултат на което на връщане вече подлежи главницата, договорните лихви върху
нея, капитализираните към главницата възнаградителни лихви за гратисния период и
възнаградителна лихва върху капитализираната възнаградителна лихва. Позовава се на
забраната в ЗКСД да се уговаря и да се плаща нещо различно от предоставените и усвоени
суми за платени такси, както и на забраната кредитополучателят да връща нещо, което не
фигурира в договора му и за което не е бил уведомен предварително. Счита, че
капитализирането на изтеклите през гратисния период лихви, води до нищожност на
клаузата на 10.2. Терминът „капитализира“ в чл.10.2 от общите условия към сключения
договор не е дефиниран нито в договора, нито в тези общи условия, нито има легално
определение в законодателството. По този начин е нарушено изискването за предоставяне
на информация на ясен и разбираем език, позволяваща на потребителя да предвиди какви
икономически последици ще има за него сключения договор.
Възразява, че за предвидената с чл.17.2 от общите условия лихва за забава в размер
4
на 17 %, няма разписани ясни правила, които да са приети от кредитополучателя. Банката
има право да уговаря обезщетение за забава със студента, но то трябва да бъде в писмен вид,
част от съдържанието на договора, да е ясно и разбираемо, и по него да е постигнато
съгласие, като се съобрази чл.21 от ЗКСД за максимален размер от 7 % на лихвата, без
законът да сочи какъв вид лихва има предвид, което значи, че това е максималният размер за
всеки вид лихва. Позовава се на нищожност по силата на чл.20 ал.1 от ЗКСД, според която
лихвата не може да надхвърля 7 % и уговорки в по – голям размер са нищожни. Нормата е
възпроизведена буквално в чл.7 от договора, който казва, че се заплаща фиксирана лихва,
която не може да надхвърля 7 % на годишна база, без да има изрична регламентация в
договора за точния размер на уговорената между страните лихва, поради което липсва
фиксиран размер на лихвата в писмените уговорки между страните и оттук се възразява, че
в сключения писмен договор липсва фиксиран размер на лихвата. За това не е изпълнено и
изискването преди сключване на договора банката да уведоми кредитополучателя за всички
условия на договора – изискването не е изпълнено както преди, така и след сключване на
договора, в който няма фиксиран размер. На това обстоятелство и по силата на чл.17 ал.1,
ал.4, ал.6 и чл.18 ал.3 от ЗКСД прави възражение за недействителност на договора.
Възразява, че клаузата на чл.7 от договора е неравноправна по смисъла на общото
правило на чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП, защото не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключения договор. Възразява, че в договора не е посочен
ГПР. ГПР фигурира в представения по делото погасителен план, но този погасителен план
не е представен на ответника при сключване на договора. Също така не е ясна методиката на
изчисляване на ГПР, не са били разяснени на ответника всички разходи по кредита, което
също обосновава недействителност на договора.
Окръжният съд е приел, че договорът между страните е възникнал валидно, че
клаузата на чл.10.2, с която е договорена капитализация на изтекли лихвми към главницата,
противоречи със закона – чл.24,ал.1 от ЗКСД и не поражда действие, както и че общият
размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период
включва:1. Главницата, чийто размер се определя от отпуснатите средства и 2. Лихвата,
дължима за срока на договора за кредит, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита
с връчване на исковата молба на ответника, че при изчисляване на дължимите суми, следва
да се приложи вариантът на съдебно счетоводната експертиза, при който към усвоената
главница не се прибавят изтеклите лихви за гратисния период, а именно ответникът дължи:
86 056,52 лв. главница, 27 881,90 лв. възнаградителна лихва за гратисен период 26.02.2016 г.
– 28.09.2021 г. , 16 080 лв. договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г. , 2 059,49
лв. обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г. Въз оснонв на така
приетото е достигнал до извод, че са дължими следните суми: сумата 86 056,52 лв.,
представляваща усвоена и непогасена главница по Договор от 26.02.2015 г., ведно с
обезщетение за забава от 29.05.2024 г. до окончателното изплащане, като за разликата над
86 056,52 лв. до пълния предявен размер от 113 938,42 лв. искът следва да се отхвърли,
сумата 16 080,62 лв., представляваща договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024
5
г., като за разликата до пълния предявен резмер от 21 290,65 лв. искът следва да се отхвърли,
сумата 2 059,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г. –
29.05.2024 г., като за разликата до пълния предявен размер от 2 731,45 лв.искът слевда да се
отхвърли. Въз основа на този извод е постановил диспозитива на съдебното решение.
При разглеждане на оплакванията във въззивните жалби се установява следното:
Процесният договор е сключен на 26.02.2015 г. за сумата от 86 056,52 лв. целево за
заплащане на такси за обучение, като е уговорен гратисен период за издължаване на
главницата и лихвата – от първото усвояване на кредита до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа.
От датата на изтичане на гратисния срок започва да тече сръкът за издължаване – 120
месеца. Съгласно чл.7 от договора, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не
може да надхвърля 7% на годишна база.
Неразделна част от договора са Общите условия. Видно от раздел четвърти –
Олихвяване, разходи по кредита, за предоставения кредит кредитополучателят заплаща
фиксирана лихва, посочена в договора за кредит. Съгласно чл.10.2, лихвата се начислява
върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в
последния случай се капитализира годишно.
Раздел седми от Общите условия урежда отговорностите и санкциите. Съгласно
чл.17.1, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорната лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Съгласно чл.17.2, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над
90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавката за забава в размер на 10 процентни
пункта. Последиците настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление
до клиента. След предявяването на молбата за събиране на вземането по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.18.1, уговорени са и допълнителни случаи за настъпване на предсрочна
изискуемост – неплащане на три последователни погасителни вноски на падежа,
представяне на невярна информация от кредитополучателя, нпередоставяне на документ,
удостоверяващ качеството на студент или докторант за два поредни семестъра, невръщане
на други заеми към банката, поради влошено финансово състояние. Изискуемият кредит се
отнася в просрочие и се олихвява по реда на чл.17.2.
Договорът и приложените общи условия към него са версия към 18.07.2014 г.
Изготвени са на български и на английски език. Носят подписите на страните, включително
подписана е всяка една страница от тях от ответника Ш. К..
Приложен е и погасителен план към договора от 30.09.2021 г., който не носи
подписите на страните. Няма данни да е връчен на ответника.
Няма спор, а и се установява от заключението на съдебно счетоводната експертиза, че
6
кредитът е усвоен на части през периода 27.02.2015 г. – 16.01.2020 г., като към крайния
срок общо усвоената сума е в размер на 86 056,52 лв. Спрямо това, че срокът за полагане на
последния държавен изпит за ответника е 30.09.2020 г. и краят на гратисния период е
30.09.2021 г., вещото лице е посочило първата падежна дата след изтичане на гратисния
период 28.10.2021 г. Към този момент - 28.10.2021 г. и съгласно клаузите на договора и
общите условия, размерът на дължимата главница е 113 938,42 лв., като ответникът дължи
и първа месечна вноска в общ размер 1 322,82 лв. / 658,28 лв. главница и 664,64 лв.
договорна лихва/. За гратисния период и след това е начислявана възнаградителна лихва от 7
% . След изтичане на гратисния период начислената за него възнаградителна лихва е
прибавена към главницата, превърната е в част от главницата и цялата сума е олихвявана с
възнаградителна лихва от 7 %. До датата на подаване на исковата молба по договора е
постъпила сумата 0,01 лв.
Вещото лице посочва към датата на подаване на исковата молба падежиралите
просрочени вноски по главница, чийто общ размер е 113 938,42 лв., 21 290,65 лв.
договорна лихва за периода 28.10.2021 г. до 28.05.2024 г., 2 731,45 лв. лихва за забава за
периода 28.10.2021 г. до 28.05.2024 г., както и към дата на връчване на исковата молба на
ответника - 113 938,42 лв. главница, 25 234,18 лв. договорна лихва за периода 28.10.2021 г.
до 27.11.2024 г., 3 849,65 лв. лихва за забава за периода 28.10.2021 г. до 27.11.2024 г.,
Изготвен е и вариант на кредита, без да се капитализира възнаградителната лихва,
начислена през гратисния период, при който дългът се формира, както следва: 86 056,52 лв.
главница, 24 419,84 лв. договорна лихва за гратисен период 24.02.2015 г. – 28.09.2021 г.,
16 080,62 лв. договорна лихва след гратисен период 28.02.2021 г. – 29.05.2024 г., 2 059,49 лв.
санкционираща лихва за 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г., или общо 128 616,47 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото е несъмнено, че е
сключен целеви договор за кредитиране на студенти и докторанти, който договор се урежда
от правилата на ЗКСД с държавна финансова подкрепа, който е специален спрямо общите
правила за кредитиране. Гарантира правото на достъп до образование, като форма на
държавна политика в тази сфера, продължение на което е дадената държавна гаранция по
всеки договор – гарантира главницата и лихвите, при неплащане на кредита го погасява от
държавния бюджет чрез плащане от министерство на образованието в определените
хипотези. Поради това правилата относно начина на сключване, предмета и изпълнението на
договора защитават студентите и са императивни. Изрично е предвидено, че за договора за
кредит по този закон се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
Така, в чл.17 от ЗКСД е предвидена форма на договора - писмена, като договорът
трябва да е изготвен на ясен и разбираем език. Съгласно чл.17,ал.4, кредитополучателят има
право и не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения
договор. При нарушения на формата на договора, при невключени условия в договора, както
и когато кредитополучателят не е уведомен за всички условия на договора преди
сключването му, което правило е уредено в чл.18,ал.3, както и не са спазени
задължителните реквизити на типовите условия по чл.7, договорът се счита за
7
недействителен, съгласно ал.6. В този случай и по силата на ал.7, кредитополучателят е
длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други
разходи. Съгласно чл. 20, лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да
надхвърля седем процента пункта и уговорка за по – висока лихва е нищожна. Съгласно
чл. 21, максималният размер на кредита за плащане на такси за обучение се формира въз
основа на дължимите такси за срок, равен на оставащия срок на обучение на
кредитополучателя съгласно учебния план, и всеки превод е в размер на дължимата такса за
обучение. Съгласно чл. 23, кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите
по кредита по време на гратисния период, обхващащ времето от сключване на договора до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изипт или
защита на дипломната работа съгласно учебния план за съответната специалност.
Съгласно чл. 24, общият размер на задълженията на кредитополучателя се формират след
изтичане на гратисния период и включват главницата, чийто размер се определя от сумата на
отпуснатите средства за такси, и лихвата, дължима за срока на договора, като изплащането
започва един месец след изтичане на гратисния период, съгласно погасителния план,
уговорен между страните, при което погасяването на общия размер на кредита на равни
месечни погасителни вноски става в 10 – годишен срок, считано от края на гратисния
период. Така, в закона са посочени съществените условия на договорното правоотношение
относно предоставянето на кредита и условията за връщането му, като е уреден
максималният размер на възнаградителната лихва. Липсва уреждане на лихва за забава, но
такава е предвидена в общия закон – ЗЗД и няма пречка да бъде уговорена между страните.
При преценяване на установената фактическа и правна обстановка следва да се приеме,
че между страните е сключен валиден договор на 26.02.2015 г. с ясно установен предмет и
съдържание, тъй като и процесният договор, и общите условия към него, са изготвени на
български и на английски език, подписани са от ответника, включително и всяка една
страница от тях. Съдържа необходимата информация за правата и задълженията на всяка
страна, условията за сключването, изпълнението и неизпълнението, съответно последиците
от това. В чл.7 е уредена възнаградителната лихва, която се дължи от кредитополучателя –
фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база, която съответства на
посочената в закона – чл.20,ал.1 от ЗКСД. При положение, че не е уговорен по-нисък
процент и посоченото в договора съответства на закона е ясен уговореният размер. Към
момента на сключването на договора и с оглед предмета му – отпускане на кредит срещу
заплащане на семестриални такси, предвидено е изготвянето на погасителен план за
кредитополучателя след изтичане на гратисния период, който следва да съдържа и
информация за общата дължима сума от длъжника. Преди този момент не е възможно
изготвянето на погасителен план, тъй като не е ясно за колко семестъра ще са необходими
семестриални такси и в договора са предвидени условия за удължаване на гратисния
период. Общите условия са неразделна част от договорното правоотношение, поради
препращащата норма на чл.10 към тях. В чл.17.1 и 2 е уговорена лихва за забава, която е с
неустоичен характер – при забава в плащането на месечна вноска, съответно при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни. Такава уговорка е допустима
8
между страните. Уредена е в закон. Обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението на поето задължение, без да е нужно те да се
доказват. Не е в нарушение на чл.20,ал.1 от ЗКСД, който текст урежда възнаградителната
лихва по кредита, представляваща възнаграждението за отпуснатия кредит, тъй като
договорът за банков кредит е възмездна сделка.
В Общите условия е предвидено, че за предоставения кредит се заплаща фиксирана
лихва, посочена в самия договор за кредит, както и начисляването и да става върху
усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период, като в последния
случай се капитализира годишно – чл.10.2. Това е сторено в процесния случай, като към
усвоената сума е прибавена капитализираната лихва в максималния и размер, като сборът от
двете суми съставлява претендираната главница по кредита /остатъчната главница/.
Допълнително се претендира договорна лихва върху остатъчната главница, както и
наказателна лихва. Достигнало се е до прибавяне на изтеклите възнаградителни лихви за
гратисния период към главницата, като по този начин размерът на главницата се е увеличил
/остатъчна главница/, а оттук и до начисляване на договорна лихва върху увеличената
главница, вкл. и върху включените възнаградителни лихви за гратисния период, което
съставлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, т.нар.сложна лихва, представляваща
начисляване на лихва върху просрочени /изтекли/ лихви. Това е допустимо на основание
чл.294, ал.1 от ТЗ само при уговорка между страните, ако те са търговци. В случая
ответникът няма качеството на търговец. Кредитът е със специална цел и възнаградителната
лихва за него не може да доведе до начисляване на по-голям процент от предвидения
максимален размер от 7% в чл.20, ал.1 от закона. Понятието капитализация е навлязло в
практиката от отменената Наредба №9 на БНБ, в която е определено като споразумение
между кредитора и кредитополучателя, по силата на което дължимите несъбрани лихви по
кредит се добавят към неплатената и недължима главница по вземането към датата на
падежа. С него се достига увеличаване на неизискуемата главница чрез прибавяне към нея
на дължими и непросрочени лихви. В случая не е позволено от специалния закон - ЗКСД. В
чл.19,ал.2 от него е посочено, че подлежи на връщане само това, което е предоставено като
кредит за платени такси за обучение и усвоено. Достигнало се е до противоречие със
специалния закон, вкл. и с чл.21,ал.1 и чл.24,ал.1, а и с общия закон – чл.10,ал.3 от ЗЗД, с
който се забранява начисляване на лихви върху изтекли лихви/анатоцизъм/ при физически
лица. Това противоречие води до извод за нищожност за клаузата на чл.10.2 от общите
условия и за изключването и при преценяване на дължимите за връщане суми по процесния
договор.
При преценяване на дължимите суми съдът намира, че следва да възприеме
заключението на вещото лице, в което към главницата не се включва възнаградителната
лихва за гратисния период. Това са сумите, както следва: 86 056,52 лв. главница, 24 419,84
лв. договорна лихва за гратисен период 24.02.2015 г. – 28.09.2021 г., 16 080,62 лв. договорна
лихва след гратисен период 28.02.2021 г. – 29.05.2024 г., 2 059,49 лв. санкционираща лихва за
28.10.2021 г. – 29.05.2024 г., или общо 128 616,47 лв. Тези суми следва да бъдат заплатени от
9
ответника при положение, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита – с
волеизявлението на банката, достигнало до длъжника с връчване на исковата молба, не е
последвало плащане, поради което са настъпили правните последици на упражненото
потестативно право от кредитора. В случая обаче сумата от 24 419,84 лв. договорна лихва за
гратисен период 24.02.2015 г. – 28.09.2021 г. не фигурира в петитума на исковата молба. Тази
сума е включена в главницата. Не се установява иск за възнаградителна лихва за гратисния
период да е надлежно въведен в исковата молба съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес и следователно този иск не може да бъде разгледан от съда в
настоящото производство и тази сума да се присъди на основание, което не е предявено.
При така установеното, няма пречка процесният договор да се приложи, като се
изключи клаузата на чл.10.2, при което сумата 16 080,62 лв., представляваща договорна
лихва за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г., и сумата 2 059,49 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г., се явяват дължими, а сумата
24 419,84 лв. договорна лихва за гратисен период не може да се присъди, като ненадлежно
въведена. До този краен извод е достигнал и окръжният съд, поради което неговото решение
следва да се потвърди в обжалваните му части.
По разноските: с оглед неоснователността на подадените въззивни жалби и липсата на
данни за направени разноски към съответните отговори, не следва да се присъждат разноски
на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №316 от 07.07.2025 г. по търг.дело
№317/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която на „БАНКА ***“
АД, ЕИК *********, е осъдена да заплати на Ш. К. /С. С./, от О. к. В., родена на ******** г.,
със съдебен адрес: П., ул. "Х. Г. Д." **, ет. *, офис *** – адв.С. Ш., сумата 16 080,62 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г., и сумата 2 059,49
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г., както и В
ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът от „БАНКА ***“ АД, ЕИК *********, срещу Ш. К.
за заплащане на главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от
26.02.2015 г., за сумата над 86 056,52 лв. до 110 476,36 лв. /или за 24 419,84 лв./.
В останалата част, с която е присъдена сумата 86 056,52 лв., представляваща усвоена
и непогасена главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от
26.02.2015 г., ведно с обезщетение за забава от 29.05.2024 г. до окончателното изплащане,
както и е отхвърлен иска за главница над 110 476,36 лв. до пълния предявен размер от
113 938,42 лв., както и е отхвърлен иска за сумата над 16 080,62 лв., представляваща
договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г., до пълния предявен резмер от
10
21 290,65 лв., както и е отхвърлен иска за сумата над 2 059,49 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г., до предявен размер от 2
731,45 лв., решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е неокончателно и подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11