Присъда по дело №492/2024 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 12/24.03.2025 год.
по НОХД № 492/2024 год. по описа на ВТРС

Районна прокуратура - гр. Велико Търново е повдигнала обвинение
срещу Ц. К. К. с ЕГН **********, родена на ****, с постоянен и настоящ
адрес: *****, българка, българско гражданство, с виеше образование, работи
като адвокат в АК гр. В., разведена, неосъждана, затова, че на 15.01.2019 год. в
гр. Велико Търново, пред съд - състав на Великотърновски Апелативен съд с
Председател Д.Д. и членове И.П. и Г.М. като свидетел дала показания, по
Въззивно гражданско дело №409/2018г. по описа на ВТАС по време на
открито съдебно заседание, по повод сключения на 01.03.2017 г. в гр.Г., в офис
на дружество, предварителен договор за покупко-продажба на МПС - кемпер,
модел „Лайка“, с рама № ****, устно съзнателно потвърдила неистина, а
именно: „Аз викам: “Хайде, да напишем една разписка“. Тъй като това бяха
листите само, му издиктувах съвсем стандартна разписка - кой получил, какво
получил, В. получава от К., датата и сумата. Написа я на гърба на
предварителния договор, тъй като нямаше никакви други листи, нямаше къде
да се напише на друго място, на гърба на единия от предварителните
договори. В. я написа, но аз му я издиктувах“, а в действителност не е
издиктувала на В. Д. М. текста на разписка и той не е написал разписка, че В.
получава от К., датата и сумата, на гърба на единия екземпляр на
предварителния договор, сключен между М. и Ч. - престъпление по чл. 290,
ал.1 от Наказателния кодекс.
Представителят на ВТРП поддържа обвинението така както е
повдигнато. Счита, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по
безспорен и категоричен начин, като са събрани всички възможни
доказателства, от които може да се направи единствен извод, а именно, че
подсъдимата К. е извършила горното престъпление. Моли съда да я признае за
виновна, като с оглед превеса на отегчаващите обстоятелства, намира, че
наказанието следва да бъде „лишаване от свобода“ над минималния размер,
изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Моли разноските по делото да се възложат на подсъдимата.
Подсъдимата лично дава обяснения, като не се признава за виновна.
Твърди категорично в обясненията си, че при срещата в гр. Г. със свидетеля
М., свидетеля Ч. му е предал сумата от 16 000 евро като капаро за кемпера,
които М. и взел, както и твърди категорично, че е издиктувала на М. текст на
разписка за получената от него сума, който М. е изписал върху лист. Твърди,
че нейното възприятие било, че текста на разписката е бил написан на написа
на гърба на предварителния договор, като е нямало други листи наоколо.
Затова многократно е заявявала, включително и пред съдебния състав на
Апелативен съд – В. Търново, че тази разписка е била изготвена на гърба на
предварителния договор. Твърди, че винаги е била с впечатлението и с
убеждението, че М. е написал текста на разписката на гърба на
1

предварителния договор.
Защитникът на подсъдимата К. – адв. В. К. от ВТАК, отправя искане за
оправдателна присъда. Счита, че обвинението не е доказано.
Сочи, че от една страна показанията на подсъдимата, заради които и е
повдигнато обвинение, не са за обстоятелства, пряко свързани с предмета на
доказване по конкретното Гражданско дело № 10018/2018 г. на Габровския
окръжен съд, а от друга страна подсъдимата не е извършила деянието
виновно, като е била с убеждението, че изготвената разписка действително е
била изписана на гърба на предварителния договор. Излага подробни доводи в
тази насока. Моли подсъдимата да бъде оправдана.
Адв. К. представя писмени и веществени доказателства, като
вещественото доказателство е електронен носител (флаш памет) съдържащ
запис от телефонен разговор между свидетелите М. и Ч.. Съдът извърши оглед
на представеното веществено доказателство, като бе възпроизведен и
изслушан в съдебно заседание в присъствието на страните адиозаписа,
намиращ се върху електронния носител.
Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят В. М. от гр. Г. се познавал със свидетеля А. Д. от гр. София,
чиято съпруга - св. В. Д. била собственик на „Д.“ ООД гр. София, официален
вносител на кемпери „Лайка“. Св. М. имал собствен обувен бизнес, но
понякога действал като посредник на „Д.“ ООД за някой свой познат, който
искал да закупи кемпер.
Св. М. харесал кемпер модел „Лайка X712R“ рама ****, собственост на
„Д.“ ООД гр. София за свой роднина, но не се осъществила продажбата и
затова той се заинтересувал да намери клиент за закупуване на кемпера срещу
комисионна. Св. Ч. живеел в гр. В. и се занимавал със строителен бизнес. В
началото на 2017 г. решил да си купи кемпер, марка „Лайка“. В края на м.
февруари 2017 г. св. Ч., заедно с подсъдимата Ц. К. (адвокат, обслужваща
фирмата му) пътували от гр. В. към Южна България. М. разбрал, че в интернет
е публикувана обява за продажба на кемпер „Лайка“ с посочен телефонен
номер на продавача. Св. Ч. веднага позвънил на посочения номер, на който
отговорил св. В. М.. Последния му обяснил, че в момента пътувал с кемпера и
се уговорили да се срещнат. На уговореното там св. Ч. видял кемпера и много
го харесал. При срещата, св. М. обявил, че кемпера се продава за 36 000 евро,
като обещал да го продаде на Ч.. Св. М. обяснил, че кемпера трябва да се
регистрира и не може да се прехвърли веднага. Двамата се разбрали Ч. да
подготви текст на предварителен договор и в гр. Г. да го подпишат.
Няколко дни по късно, св. М. изпратил по вайбър на св. Ч. копие от
личната си карта с личните си данни. Ч. подготвил предварителен договор в
два екземпляра, като използвал бланка от интернет, в които попълнил имената
на продавача и купувача и някои други задължения на продавача, но оставил
2

празни редове вкл. за датата, номерата на кемпера и двигателя и други. Текста
бил попълнен на компютър, като Ч. разпечатал два екземпляра от договора.
Уговорили се с М. да се срещнат на 01.03.2017 год., като М. държал тогава да
му бъде заплатено капарото от 16 000 евро и държал парите да са в брой, като
заявил, че съпругата му имала магазин за дрехи и парите му трябвали, тъй
като щели да ходят със съпругата си в Гърция за стока. Ч. искал да му преведе
парите по банков път, но М. държал да са в брой и да са евро.
На 01.03.2017 г. вечерта св. Ч. и подсъдимата Ц. К. пристигнали в гр. Г.,
като имали за цел да се срещнат с М. и да бъде подписан предварителния
договор. С тях пътувал и св. И. В. И. с автомобила на Ч., който пътувал по
друг повод. Тримата пристигнали в гр. Г., като по указания на М. паркирали
пред предприятие, в което М. осъществявал производствена дейност. М., Ч. и
подсъдимата Ц. К. влезли в цеха за производство на обложки за обувки, а св.
И. останал в автомобила с който пътували. След като разгледали
производственото помещение, тримата влезли в остъклено помещение,
частично матирано - офис, намиращ се вляво от входната врата на цеха. Там Ч.
извадил двата екземпляра на предварителния договор, единия за купувача, а
другия за продавача. Св. М. взел екземпляра на договора за купувача и го
прочел, собственоръчно написал на съответните празни места вида на
автомобила, модела, номера на рамата, временните номера, и търговското име
на жилищната част. Кемперът нямал талон, тъй като бил с временни номера и
не бил регистриран в страната. Подсъдимата К. видяла договора дописан от
св. М., прочела го и проверила като допълнила в екземпляра на купувача на
първа страница на пунктираната линия след „ул.“, думата „Д.“ - улицата на
която живеел продавача М..
Св. Ч. се подписал на двата екземпляра на предварителния договор за
купувача, а св. М. се подписал за продавач в договора за купувача и не се
подписал и не вписал данните за кемпера на единия екземпляр, който
трябвало да бъде за него.
Свидетелят Ч. извадил от джоба си сумата от 16 000 евро, които
предварително бил нагласил, увити в лист формат „А4“. Извадил сумата от
листа и ги предал на М., който ги взел. Тогава подсъдимата предложила на М.
да напише разписка за получената сума, след което започнала да му диктува
текста на разписката. М. написал разписка, че получава сумата.
След това тримата – М., Ч. и К. отишли до паркинг близо до офиса,
където се намирал кемпера, за да сверят километража и да го огледат. Взели
единия екземпляр от договора за купувача и си тръгнали за В., вече било
тъмно. По късно св. М. закарал кемпера в гр. София и го оставил на паркинга
ползван от „Д.“ ООД за да го регистрират.
Според сключения предварителен договор св. В. М. продава на св. К. Ч.
- кемпер, модел "Лайка", с рама № ****, временен рег. № *****, за сумата 36
000 евро, която се заплаща по следния начин: в деня на подписване на
договора задатък в размер на 16 000 евро в брой и до 31.03.2017 г. - остатъка
3

от 20 000 евро, когато следва да бъде предадено и моторното превозно
средство. Уговорено било, че при възможност за плащане на по-ранна дата и
уведомяване в срок от 3 работни дни, сделката следва да се "приключи".
Уговорена е и неустойка в случай на неплащане на остатъка от цената в срока
по договора в размер на 40 евро за всеки просрочен ден (т. 3). Ако остатъкът
от 20 000 евро не бъде платен в договорения срок, продавачът има право да
задържи задатъка като неустойка (т. 4). При известяване за плащане на
остатъка от купувача, продавачът трябва да му предаде превозното средство и
документите за регистрация в тридневен срок. Съгласно р. I, т. 6 от договора
при отказ на продавача или умишлена забава, същият дължи неустойка в
размер на двойния задатък по т. 1. За отчетност при получаване на суми ще се
подписва разписка от Продавача.
В срока за прехвърляне на собствеността върху МПС и след това, не бил
сключен окончателен договор, като били провеждани многократни разговори
между Ч. и М.. Последния обяснявал на Ч., че има проблем с регистрирането
на кемпера и затова нещата се бавят, като няколко пъти посочвал дати, до
които кемпера ще бъде регистриран и ще бъде предаден на Ч., но това така и
не се случвало.
Поради това Ч. решил да заведе дело в Окръжен съд – Г., предимно с цел
да стимулира М. да изпълни задължението си. Пред Габровският окръжен съд,
св. Ч. като ищец, предявил иск с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД за
осъждане на св. М., като ответник тогава, да заплати сумата 32 000 евро,
представляваща двойния задатък по договора. За да докаже претенцията си св.
Ч. твърдял, че сключил предварителен договор за продажба на кемпер и му
платил в брой сумата от 16 000 евро. В съдебно заседание 05.06.2018 г. ищеца
- св. Ч., чрез пълномощника си, депозирали писмена молба с която на
основание чл. 190 от ГПК поискали от съда да задължи ответника - св. М. да
представи оригинала на намиращия се в него екземпляр от предварителен
договор, сключен на 01.03.2017 г., върху който е написана разписка за
получаване на сумата от 16 000 евро, като бил с убеждението, че разписката за
получената от М. сума от 16 000 евро е изписана именно на гърба на
екземпляра от предварителния договор останал в М.. М. обаче отрекъл този
екземпляр да е у него. Ищцовата страна, счела, че страната - св. М. измамливо
е получила екземпляра на договора с разписката и поискала на основание чл.
165, ал. 1 от ГПК да бъдат допуснати показанията на свидетел Ц. К. К., за
установяване на факта, че на гърба на единия екземпляр от предварителния
договор, който екземпляр е останал у продавача, била изготвена и подписана
от св. М. разписка за получена сума в размер 16000 евро, като задатък.
Съдът е намерил искането за неоснователно, тъй като не били налице
изключенията на недопустимост на свидетелските показания по чл. 165, ал. 1
от ГПК и го оставил без уважение.
По реда установен в ГПК и относимите към предмета на гражданското
дело нормативна уредба били изслушани страните, прецени били фактите и
4

събраният доказателствен материал по делото, след което бил постановен и
съдебен акт - Решение № 106/11.07.2018 г. по гр. д. № 18/2018 г. на
Габровският окръжен съд. С визираното Решение било отхвърлено, като
неоснователно и недоказано искането на ищеца Ч. от гр. В. против В. М. от гр.
Г. иск с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата 32 000
евро, представляваща двойния размер на уговореното между страните капаро
по р. I, т. 1 от Предварителен договор от 01.03.2017 г. за продажба на МПС,
като осъдил К. Ч. да заплати на В. М. разноски по делото в размер на 2 500
лева.
Св. Ч. останал недоволен и обжалвал решението на ОС - Г. пред
Апелативен съд – Велико Търново. Във въззивната жалба, ищеца Ч. отново
твърдял, че са налице изключения от недопустимостта на свидетелските
показания и поискал от съда на осн. чл. 165, ал. 1 от ГПК, да допусне в
качеството на свидетели Ц. К. К. и И. В. И. за да докаже факта, че на гърба на
екземпляра от предварителния договор който е в продавача, сключен на
01.03.2017 г., съществувала разписка, изготвена и подписана от св.М. за
получена от него сума в размер 16 000 евро, като задатък.
Било образувано въззивно гражданско дело № 409/2018 г. по описа на
ВТАС. Съдът уважил искането на ищцовата страна за събирането на гласни
доказателства във връзка с установяването на факта, че гърба на екземпляра от
предварителния договор, който е в продавача, сключен на 01.03.2017 г.,
съществува разписка, изготвена и подписана от св. М. за получена от него
сума в размер 16 000 евро, като задатък. Пред съда, по време на с.з от
15.01.2019 г. пред състав Апелативен съд гр. В. Търново с Председател Д.Д. и
членове И.П. и Г.М., подсъдимата Ц. К. - тогава в качеството и на свидетел на
която, съдът изрично и разяснил на задължението за обективно
свидетелстване и напомнил наказателната отговорност по чл. 290 от НК, след
като и били зададени въпроси на съда относно установяване на факта
съществувала ли е разписката дала показания пред ВТАС, като заявила
следното, „Аз викам: “Хайде, да напишем една разписка“. Тъй като това бяха
листите само, му издиктувах съвсем стандартна разписка - кой получил, какво
получил, В. получава от К., датата и сумата. Написа я на гърба на
предварителния договор, тъй като нямаше никакви други листи, нямаше къде
да се напише на друго място, на гърба на единия от предварителните
договори. В. я написа, но аз му я издиктувах.“. Подсъдимата К. заявила, че
други листи е нямало, затова тя диктувала, а св. М. писал именно върху самия
договор.
Съдът взел предвид показанията на подсъдимата К. в качеството й на
свидетел по делото, относно съществуването на разписката и обстоятелствата
след съставянето му, но приел, че не са налице изключения по чл. 165, ал. 1 от
ГПК за допускане на свидетелски показания, като с Решение № 171/11.07.2019
г. по в.гр.д. № 409/2018 г. на ВТАС, потвърждава Решение № 106/11.07.2018 г.
по гр.д. № 18/2018 г. Габровският окръжен съд.
5

Недоволен от решението св. Ч., чрез процесуалния си представител
обжалвал горното решение пред ВКС. Съдът е приел, че са налице
изключения от недопустимост на свидетелските показания по чл. 165, ал. 1 от
ГПК и така дадените на 15.01.2019 г. показания от обвиняемата К. - тогава в
качеството и на свидетел пред ВТАС по в.гр.д. № 409/2018 г. на ВТАС, били
възприети и кредитирани от съда като релевантни по делото. Въз основа на
тях, ВКС приел за установен факта, че разписката е съществувала, била
изгубена не по вина на св. Ч. и постановил Решение № 190/25.01.2021 г. к.гр.д.
№ 4079/2019 г. с което е отменил Решение № 171/11.07.2019 г. по в.гр.д. №
409/2018 г. на ВТАС и вместо това постановил: Осъжда В. Д. М. от гр. Г., ул.
***** и съдебен адрес гр. Г., *****, чрез адв. В.П. от ГАК, на основание чл. 93,
ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, да заплати на К. Н. Ч. от гр.В., със съдебен адрес *****,
чрез адв. В. К. сумата от 32 000 евро, представляваща двойния размер на
уговорения между страните задатък по раздел I-ви, т. 1 от сключения между
тях на 01.03.1017 г. предварителен договор за продажба на МПС - Кемпер, лек
автомобил, модел „Лайка“, рама № ****, временен рег. № *****, показания на
километраж – 24 500.00 км, търговско име на жилищната част „Лайка X712R,
както и сумата от 11 440.78 лв. направени разноски по делото за всички
съдебни инстанции.
С нотариална покана от 04.03.2021 г. с рег. № 03634, том I, № 186 по
регистъра на нотариус Бележков с рег. № 617 с район на действие района на
РС- София, връчена по съответния ред, св. В. Р. Д., предоставила на св. В. М.
няколко оригинални документа, които открил съпругът й – св. А. Д. при
почистването на кемпера, върнат от св. М.. Измежду тях бил и въпросния
втори екземпляр от предварителния договор, сключен на 01.03.2017 г., върху
който е следвало да е съставена разписка, собственоръчно написана и
подписана от св. М. за получена сума в размер на 16 000 евро. Върху
екземпляра на договора не се съдържал текст на разписка за предаване и
получаване на задатъка.
От заключенията на назначените в хода на досъдебното производство
експертизи, потвърдени от вещите лица в съдебно заседание, които съдът
приема за пълни, компетентни и верни, се установява следното:
Видно от заключението на назначената и изготвена графическо-
техническа експертиза е, че ръкописният текст от представените за изследване
договори е написан от В. М.. Подписа за продавач е на М.. Подписите за
купувач са на Ч.. Бланките на двата договора са идентични.
Видно от заключението на комплексната двойна графико-техническа
експертиза е, че ръкописният текст е изписан и подписите са положени след
отпечатване на текста на договора: няма извършено заличаване по механичен
или химичен начин, няма залети, зацапани, зачеркнати текстове; няма
извършени технически подправки в съдържанието на документите, няма
добавки и преправки в документите. Не се установяват изменения на
първоначалното съдържание на документите. Текстът е отпечатан по метода
6

на монохромния лазерен печат от принтерно устройство. Вид, клас, марка
модел на принтерното устройство, не могат да се определят. За отпечатване
бланките на двата документа е използван един и същ текстови файл. Най-
вероятно двете бланки са отпечатани от едно и също принтерно устройство.
Ръкописният текст, с който са изписани данните на МПС-то е изпълнен от В.
Д. М.. Думата „Д.“ в договора по т. 6 е написана от Ц. К. К.. В договора,
предаден от К. Ч. на 25.05.2021 г. подписът на мястото на „продавач“ е
положен от В., подписите на „купувач“ в двата договора са на К. Ч..
Химикалката паста, с която е изписано „Д.“ в договора с изписани данни за
МПС-то не е една и съща с тази, с която са изписани данните за МПС-то.
Химикалката паста, с която е изписан ръкописният текст с данни за МПС-то и
тази, с която е положен подписът за „купувач“ в договора без изписани данни
за МПС-то е най-вероятно една и съща. Химикалката паста, с която е изписан
ръкописният текст с данни за МПС-то и тази, с която е положен подписът за
„продавач“ в договора с изписани данни за МПС е най-вероятно една и съща.
Химикалката паста, с която е изписано „Д.“ и тази, с която е положен
подписът за „купувач“ в договора с изписани данни за МПС-то най-вероятно е
една и съща. Химикалките пасти, с които са положени подписите за
„продавач“ и „купувач“ в договора с изписани данни за МПС-то са различни.
В обяснения по преписката Ц. К. е посочила, че тя е попълвала думата „Д.“ в
договора, тъй като не е била попълнена като улица - част от адреса на М..
Видно от заключението на повторната двойна графическа и техническа
експертиза, изготвена от вещи лица от НИК-МВР София, подписите са
положени, след като е бил отпечатан текста; не се установяват следи от
заличавания; не се установяват технически подправки в съдържанието;
екземплярите са отпечатани на печатащо устройство, работеща на принципа
на електрофотографски печат със сух тонер. По този способ на печат работят
лазерните принтери със сух тонер и мултифункционални устройства,
включващи лазерен принтер. Екземплярите са отпечатани на едно и също
устройство, в близък времеви период; представените са екземпляра на
„Предварителен договор за покупко-продажба на МПС-Кемпер“ са с
идентично печатно съдържание са - текстове и пунктирани линии и
топографското им взаиморазположение, вид, размер и графичен рисунък на
употребения шрифт и форматиране (отстъпи, подравняване, междуредия,
полета); отпечатани са от един и същи файл. Всеки от участниците - продавач
и купувач, преди да вземе своя екземпляр (когато и двата екземпляра са били
заедно) е разписал с една и съща химикална паста чуждия екземпляр (за
другия участник). Вероятно впоследствие купувача с друга/различна
химикална паста е положил своя подпис в своя екземпляр, докато продавача
не го е сторил в своя екземпляр - продавача не се е подписал за „Продавач“ в
своя екземпляр. Това, че подписа за продавач и ръкописните попълнения с
данните на продавания автомобил в екземпляра на купувача и подписа за
купувач са изпълнени с една и съща химикална паста би могло да сочи, че са
изпълнени по едно и също време (преди всеки участник да вземе своя
7

екземпляр). И двата екземпляра (всеки един лист от тях) са изготвени върху
една и съща по вид нелинирана бяла многофункционална офисна
(принтерна/копирана) хартия с една и съща дебелина 0.1 мм,формат А4,
съдържаща оптичен избелител. Не се установява разлика във вида,
структурните белези и оптичните свойства на листовете хартия, върху която
са изготвени двата представени екземпляра (белота, облачност, морфология на
повърхността, цвят на видимата флуоресценция в УВ светлина 265 мм). В
екземпляра на К. Ч. ръкописните попълвания за данни за автомобила на първа
страница са от В. М., а след „ул.“ думата „Д.“ е изпълнена от Ц. К. К.;
подписът за „продавач“ в екземпляра на К. Ч. е положен от Вадимир М.;
положените подписи за „купувач“ в двата екземпляра са положени от К. Ч.,
установени са две химикалки пасти; подписите за „купувач“ в двата
екземпляра са с различни химикални пасти. Няма разлика по отношение на
химикалката паста, с която са изпълнени подписа за „купувач“ в екземпляра на
продавача, подписа за „продавач“ в екземпляра на купувача и ръкописните
данни за продавания автомобил в екземпляра на купувача.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие, че не е
безспорно доказано, че подсъдимата Ц. К. К. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 290, ал. 1 от НК, за което й е
повдигнато обвинение с обвинителния акт на ВТРП. Това е така по следните
съображения:
Действително от събраните в хода на ДП и в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства (двата екземпляра на процесния
предварителен договор и заключенията на вещите лица), които съдът приема
за пълни, компетентни и верни, се установява по безспорен и категоричен
начин, че няма написана никаква разписка върху гърба на нито един от
екземплярите на договора, нито пък да друго място в самия договор.
Обвинението срещу подсъдимата е, че тя умишлено и съзнателно е
потвърдила неистина. Изпълнителното деяние на престъплението
лъжесвидетелство може да се осъществи в две форми: потвърждаване на
неистина или затаяване на истина. Първата форма на изпълнителното деяние
означава да се преиначи онази истина, която съществува в представите на
дееца – свидетел, а именно той да каже нещо, за което да знае, че не е
съществувало в действителност. Подсъдимата К. е призовавана да се яви пред
съд - състав на Великотърновски Апелативен съд с Председател Д.Д. и
членове И.П. и Г.М. като свидетел дала показания, по Въззивно гражданско
дело № 409/2018 г. по описа на ВТАС, където на 15.01.2019 год. като свидетел
дала показания. Тя е трябвало да възпроизведе точно това, което е възприела
на мястото и на датата, която се твърди в обвинителния акт.
Видно от показанията на свидетеля К. Ч., на 01.03.2017 год. в гр. Г.,
същия е предал на свидетеля В. М. сумата от 16 000 евро, които носил в себе
си увити в бял лист хартия, формат „А4“, като М. е вземал сумата. Свидетелят
категорично твърди, че тогава подсъдимата е предложила да се изготви
8

разписка за предадената сума и такава е била изготвена и написана от В. М.,
като текста бил диктуван от подсъдимата К.. Свидетелят Ч. заявява, че
доколкото помни, тъй като нямало от къде да вземат хартия или друг лист,
написали разписката на гърба на единия от екземплярите на предварителния
договор. Единствен лист който имало бил този, в който бил увил парите.
Всъщност не помни къде М. е написал разписката, но категорично твърди, че
предал на М. сумата от 16 000 евро, като се е успокоил, че след като договора
е подписан и е предал капарото, то сделката е сключена.
От показанията на свидетеля И. В. И. също се установява, че К. Ч. е
заплатил капаро за процесния кемпер. Свидетелят потвърждава, че е пътувал с
Ч. и подсъдимата К. до гр. Г., като Ч. му е споделил, че отиват до Г. за да
остави капаро. И. твърди в показанията си пред съда, че когато Ч. и К. излезли
от цеха и влезли в автомобила, Ч. бил много радостен, че си е купил кемпера и
заявил, че е платил капарото. След искане на прокурора и след прочитане на
показанията на този свидетел дадени в хода на ДП по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
с ал. 1, т. 2 от НПК, същия потвърждава, че при първоначалните си показания
на ДП е заявил, че сумата, която Ч. е предал като капаро е била 16 000 евро,
като вероятно тогава си е спомнял за размера на тази сума.
В тази насока са и показанията на свидетелката Т.С.У.. Същата е колежка
на подсъдимата и я познава от 2015 година. Тази свидетелка твърди пред съда,
че е чувала от подсъдимата за закупуване на кемпер от К. Ч., като К. е
споделила, че е пътувала до гр. Г. с Ч., където са подписали предварителен
договор и Ч. е заплатил капаро в голям размер, като за предаденото капаро е
била изготвена разписка на гърба на единия от екземплярите на договора, като
тя самата (К.) е издиктувала текста на разписката. Свидетелката твърди, че К.
впоследствие е споделила с нея, че въпреки даденото от Ч. капаро, не се е
стигнало до окончателен договор, като се е стигнало до завеждане на дело в
гр. Г..
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са
безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото.
В хода на съдебното следствие бе извършен оглед на веществено
доказателство – представена от защитника на подсъдимата цифров носител
(флаш памет), върху който е записан телефонен разговор между свидетеля Ч.
и свидетеля М., като бе представена и разпечатка върху хартия на текста от
проведения разговор. Съдът изслуша в съдебно заседание и в присъствието на
страните намиращия се върху цифровия носител аудио файл, съдържащ
действително разговор между двама мъже. От контекста на разговора се
установява, че се касае за продажба на кемпер и забавяне на доставянето му,
като се споменава и името „Краси“, което води до извода, че действително
разговора е между свидетелите Ч. и М.. В един момент единият от мъжете (за
когото се твърди, че е Ч.) завява: „Аз ти броих тези пари и ние чакаме, чакаме,
чакаме, чакаме!“, а другия мъж отговаря само: „Недей ги внася тия, недей ги
внася. Дай просто да изчакаме- да си дойде кемпера, в близките дни ще дойде
9

и всичко ще приключи.“. Твърди се от свидетеля Ч. и от защитата на
подсъдимата, че този разговор е проведен между Ч. и М. непосредствено
преди завеждането на делото от Ч. пред Окръжен съд – Г..
На следващо място по гражданското дело, заведено в Окръжен съд Г., е
приложено писмено становище от В. М.. В това становище основната теза на
М. е, че купувачът Ч. не му е платил втората вноска от 20 000,00 евро за
кемпера, в уговорения в точка 1.2 в договора срок – 31.03.2017 г., като в
становището си М. твърди, че след като купувачът е в забава за плащане на
втората вноска по договора, за продавача е възникнало правото да задържи
задатъка, като обезщетение на основание чл. 93 от ЗЗД и т. 4 от Договора.
Всички тези доказателства водят до извода, че действително на
01.03.2017 год. свидетелят Ч. е носел в себе си и е предал на свидетеля М.
сумата от 16 000 евро като капаро (задатък) за закупуването на въпросния
кемпер. Това се е случило в присъствието на подсъдимата К.. Резонно е по
принцип когато се предава такава голяма сума да бъде изготвен някакъв
документ или разписка като доказателство, че сумата е предадена. Предвид
обстоятелството, че подсъдимата е адвокат, напълно резонно е тя да се е
досетила и да е предложила да бъде съставена разписка за предаването на
сумата. Поради това настоящия съдебен състав приема, че действително на
посочената дата – 01.03.2017 год. е била изготвена разписка, удостоверяваща
обстоятелството, че К. Ч. е предал на В. М. сумата от 16 000 евро като капаро
за покупко-продажбата на кемпер.
Горните обстоятелства не се опровергават от показанията на
свидетелите А. Д. и В. Д.. Макар и не твърде категорично А. Д. заявява в
показанията си пред съда, че кемперът е бил продаден на М., като е бил платен
на дружеството „Д.“ от него, но не си спомня изцяло или частично, като
вероятно е бил някакъв депозит, но продажбата не е била оформена
документално и този депозит не е осчетоводен във фирмата. Д. заявява също,
че по телефона му се е обаждал човек, който се е представил за собственик на
кемпера или го е капарирал, като разбрал, че този човек имал „казус“ с М..
Разпитан в качеството на свидетел пред съда В. М. не отрича, че е бил
подписан предварителен договор за продажба на въпросния кемпер като
продавач е самия М., а купувач Ч.. Същия обаче категорично отрича да е
получавал при подписването на договора каквато й да е сума като капаро,
както и да е изготвял разписка за получаването на сума от 16 000 евро. Съдът
не кредитира показанията на В. М. в тази насока, поради няколко причини. На
първо място М. е пряко заинтересован и гражданските дела които се водят
срещу него са именно за връщането от негова страна на К. Ч. на предаденото
му капаро в двоен размер, а именно сумата от 32 000 евро, което води до извод
за голям материален интерес от негова страна. На следващо място в самия
предварителен договор е посочено, че в денят на подписването му (01.03.2017
год.) купувачът (К. Ч.) заплаща на продавача (В. М.) задатък в размер на
16 000 евро в брой, а остатъка от 20 000 евро, когато следва да бъде предадено
10

моторното превозно средство. Резонно е М. да подпише този предварителен
договор (след като се е започнал със съдържанието на същия) едва след като е
получил въпросния задатък, т.е. след като е получил от Ч. сумата. Освен това
свидетелите И. В. И. и Т.С.У. потвърждават, че са запознати с обстоятелството,
че Ч. е предал на М. въпросната сума като капаро (задатък). В крайна сметка
съвсем резонно е ако едно лице се е подписало в документ (какъвто е
предварителния договор за покупко-продажба на МПС), че е в деня на
подписването му се предава сума като капаро в размер на 16 000 евро, то това
лице да я е получило.
Както бе посочено по-горе съвсем резонно е при предаването на такава
голяма сума пари да бъде изготвен и документ за предаването и получаването
й, какъвто се явява разписката и съвсем логично е такава да е била изготвена.
Именно това обстоятелство е възприела и подсъдимата К.. Поради липсата на
други листи тя е възприела, че разписката е изготвена на гърба на единия от
екземплярите на предварителния договор. В хода на съдебното следствие
обаче се установява, че при подписването на договора е имало и друг лист,
формат А4, в който свидетелят Ч. е бил увил парите, които е носил в себе си за
капарото, като е напълно възможно разписката да е била изготвена именно
върху този лист, но в еуфорията от сключването на сделката, Ч. не я е вземал.
Съдът намира, че всеки гражданин възприема по различен начин
различните събития, които предава, така че Ц. К. е заявила пред съда това,
което е възприела. Тя не може да отиде пред съд и да заяви нещо различно от
това, което е възприела. Именно тогава, ако тя каже нещо различно от
възприетото, тя ще лъжесвидетелства. Подсъдимата е била напълно уверена,
че е съставена и написана разписка за предадената сума, като е възприела, че
това е станало на гърба на единия от екземплярите на предварителния
договор. Това е възприела и това е заявила. Поради това не може да се
достигне до категоричния извод, че К. е заявила това със специалната цел да
излъже и с това да облагодетелства св. К. Ч., каквито са твърденията на
прокуратурата. Т.е. не може да се твърди, че К. е осъществила от субективна
страна престъпния състав на чл. 290, ал. 1 от НК, а именно съзнателно да
потвърди неистина. Престъплението по чл. 290, ал. 1 НК е умишлено и тъй
като с него се преследва определена цел, осъществяването му е възможно
единствено при наличието на пряк умисъл. За субективната съставомерност
на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК е необходимо в съзнанието на дееца
да са налице конкретни представи, че при даването на показания пред съда или
пред друг надлежен орган на властта като свидетел, е изложил неверни
обстоятелства. В този аспект е и утвърдената съдебна практика. В конкретния
случай след като не може да се докаже такъв пряк умисъл, то съдът намира, че
не е осъществен изцяло състава на това престъпление. Деянието не е
осъществено от субективна.
Предвид това, съдът намира, че така повдигнато и поддържано от
представителя на ВТРП обвинение за извършено от Ц. К. престъпление по чл.
290, ал. 1 от НК, не е безспорно и категорично доказано. Водим от горното и
11

съобразно разпоредбата на чл. 303 от НПК, съдът оправда подсъдимата Ц. К.
К. по обвинението затова, че на 15.01.2019 год. в гр. Велико Търново, пред съд
- състав на Великотърновски Апелативен съд с Председател Д.Д. и членове
И.П. и Г.М. като свидетел дала показания, по Въззивно гражданско дело
№409/2018г. по описа на ВТАС по време на открито съдебно заседание, по
повод сключения на 01.03.2017 г. в гр.Г., в офис на дружество, предварителен
договор за покупко-продажба на МПС - кемпер, модел „Лайка“, с рама №
****, устно съзнателно потвърдила неистина, а именно: „Аз викам: “Хайде, да
напишем една разписка“. Тъй като това бяха листите само, му издиктувах
съвсем стандартна разписка - кой получил, какво получил, В. получава от К.,
датата и сумата. Написа я на гърба на предварителния договор, тъй като
нямаше никакви други листи, нямаше къде да се напише на друго място, на
гърба на единия от предварителните договори. В. я написа, но аз му я
издиктувах“, а в действителност не е издиктувала на В. Д. М. текста на
разписка и той не е написал разписка, че В. получава от К., датата и сумата, на
гърба на единия екземпляр на предварителния договор, сключен между М. и
Ч..
Воден от изложените съображения съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/ Емил Бобев /

12

Номер на акта:	12
Дата:	24 март 2025 г. (в сила от 30 юни 2025 г.)
Съдия:	Емил Бобев

Дело:	20244110200492
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 април 2024 г.

Присъда по дело №492/2024 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите