№ 5065
гр. Варна, 18.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Д.
като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело №
20233100102098 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Н. Д. К. и В. П. К. срещу "ШОН И ЖО" ООД и
НАП за приемане за установено правото им на собственост върху склад №
10135.3515.1833.1.18 и 10.00 кв. м ид. ч. от ПИ № 10135.3515.1833, двата
основани на твърдение за придобиване чрез договор за продажба, сключен на
12 април 2017 г. с НА № 41, том I, peг. № 2695, дело № 33 от 2017 г. ВН peг. №
116 на НК, невписан, по чл. 269, ал. 1 ДОПК.
Ответникът "ШОН И ЖО" ООД не изразява становище.
Ответникът НАП оспорва исковете.
Предявява възражения, че цената по договора е уговорена привидно и
прикрива действителната цена на таванското помещение № 1 и паркомястото,
посочена в предварителен договор от 14.04.2014 г.: 93880 лв., както и че част
от цената е платена предварително, а остатъкът не е достатъчен за покриване
на целия размер на данъчните задължения на продавача (чл. 264, ал. 4 ДОПК),
поради което договорът е непротивопоставим на държавата.
Ищците сочат, че договорът е сключен със знанието и съгласието на
публичния изпълнител Росица Горанова т.е. НАП не е била добросъвестна при
налагане на възбраната впоследствие (л. 169-170).
По същество страните поддържат становищата. Претендират разноски.
Ответникът НАП предявява възражение за прекомерност.
При проверка по допустимостта съдът намира следното:
По правния интерес:
Съдът приема, че иск за собственост, основан на твърдения за
придобиване чрез подлежащ на вписване акт, който не е бил вписан т.е. все
още е непротивопоставим, е недопустим. Това е така, защото макар и в
двустранно производство, искането е за признаване на абсолютно право.
Отделно от това, ищците не са трети лица, чието право е засегнато от
изпълнението, по см. на чл. 440 ГПК, защото не са страна в производството по
принудително изпълнение, но са правоприемници на длъжника (ТР № 4 от
11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК). Твърденията, че Агенцията
1
е била недобросъвестна, тъй като публичният изпълнител е знаел и се е
съгласил с продажбата не могат да бъдат квалифицирани по действаща норма
и поради това не могат да обосноват допустимостта. Искът е недопустим.
Ищците следва да заплатят юрисконсултско възнаграждение в размер
под средния: 200 лв.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението, постановено на 04.10.2024 г., с което е даден
ход на делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2098 по описа за 2023 г. на
ВОС, ХІІ-ти състав.
ОСЪЖДА Н. Д. К. ЕГН ********** и В. П. К. ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: ****************** да заплатят на Националната
агенция за приходите сумата 200 (двеста) лв., възнаграждение за юрисконсулт,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от получаване на съобщенията до страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2