№ 14957
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110175312 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца К. К. Н., ЕГН **********, срещу
*****************, БУЛСТАТ *********, искове, уточнени с молба от
29.04.2025 г. с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 4193,33 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва от 18.12.2024 г. до окончателното плащане на сумата, и
иск за лихва за забава в размер на 107,96 лева за периода от 11.10.2024 г. до
17.12.2024 г.
Ищецът К. К. Н., ЕГН **********, твърди, че е собственик на лек
автомобил марка и модел „************“, рег. № ********. Сочи, че на
24.06.2024 г. паркирал лекия автомобил в **************************.
Поддържа, че на същата дата, около 15:00 ч., дърво, намиращо се в
непосредствена близост до паркирания автомобил, паднало върху последния,
в резултат на което на същия били причинени материали вреди, изразяващи се
в огънат преден капак, решетка лява и дясна, счупен десен фар, счупено
предно стъкло, изкривена рамка на десните врати, огънат таван и др. Дървото
било отстранено от увреденото МПС на 24.06.2024 г. от служители на СД
„Пожарна безопасност и защита на населението“. Поддържа се, че ответникът
отговарял за озеленяването и поддържането на растителността в града, като
ответникът следвало да носи отговорност за противоправното бездействие на
служителите си, които не отстранили опасната растителност. Твърди, че е
отправил покана до ответника да му заплати стойността на ремонта на лекия
автомобил – 4193,33 лв., в срок до 25.10.2024 г., като ответникът не
удовлетворил искането. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *****************, БУЛСТАТ
*********, подал отговор на исковата молба, чрез юрк. К. Ж. - М., с който
1
оспорва исковата претенция като неоснователна. Не било установено по
безспорен начин причина за процесното увреждане да е именно паднало дърво
върху процесното МПС. Не можело да бъде ясно определено къде е
настъпило процесното събитие. Оспорва да е получавала сигнали за паднало
дърво на процесното място. Оспорва да е налице бездействие от страна на
неин служител за причиняване на процесните вреди, съответно – оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на служителите
и твърдените вреди. В условията на евентуалност моли да бъде намален
размера на претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
осъществяване на описаното в исковата молба събитие, в резултат на което са
настъпили твърдените от него имуществени вреди, техния вид и размер,
настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие, наличие на
задължение на ответника да упражнява контрол над поддържането на
насаждения по улици в района на инцидента, и обуславящо отговорността на
ответника по чл. 49 ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица, при
или по повод извършването на която последните са станали причина за
вредоносното деяние. В тежест на ответната страна да докаже наведените в
отговора на исковата молба възражения. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Установява се от свидетелство за регистрация, издадено от
Министерство на вътрешните работи, че към 24.06.2024г. е бил собственик на
лек автомобил марка ************, с рег. № ********, рама №
*****************.
Установява се от Удостоверение № *********/25.06.2024г., подписано от
Директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението", че на 24.06.2024 г. в 18:53 ч. екип от СДПБЗН е оказал
съдействие при отстраняване на паднало дърво върху лек автомобил марка
„***“, с рег. № ******** на адрес *****************************.
От приобщен по делото оптичен диск с писмо от МВР , „Национална
система 112“, прието като неоспорено от страните заключение на съдебно
аудиотехническа експертиза, което настоящият състав възприема като
компетентно, обективно и безпристрастно и удостоверение за раждане от
*****************, район „************“ от 14.10.2002 г. се установява, че
на 24.06.2024 г. са постъпили два сигнала от майката на К. Н. за паднал клон
върху автомобила на сина й на ул. *****************.
От представени извадки от публично достъпния регистър на
образованието, поддържан от Министерство на образованието и науката се
установява, че *************, находяща се в
***************************** е общинско детско заведение.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Т. Д., приятел на ищеца,
2
които съдът кредитира като логични, последователни и достоверни, от които
се установява, че на работят заедно във фитнес „********“, в кв. „**********“
на ул. „*****************, а точно до служебния паркинг на фитнеса се
намира ***********************. В нейния двор имало много дървета,
оградата била стара и захабена, а дърветата надвиснали в служебния паркинг.
Свидетелят бил на смяна с К. в деня на инцидента с колата на К.. Друг колега
З. С. се обадил на К. да му каже, че има инцидент с колата му. Излязли от
фитнеса и видяли клон върху колата, таванът бил смачкан, било пукнато
предното стъкло – шофьорското, имало вдлъбнати по капака на колата, „***“,
трета серия. След това свидетелят се върнал във фитнеса, а К. останал на
паркинга. Фитнесът и детската градина са от една и съща страна на улицата.
Автомобилът бил паркиран успоредно на оградата на детската градина. Имало
разстояние между оградата на детската градина и паркираната кола. Клонът,
който паднал, бил голям, сух и стар, но достатъчно да направи щетата.
Дървото, което е паднало било вътре в двора на детската ясла от вътрешната
ограда на детската градина, а не оградата към улицата. Свидетелските
показания на Т. Д. са логични и последователни и следва да бъдат
кредитирани като достоверни.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието като
неоспорено от страните заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, изготвена от вещо лице Й., което съдът възприема като
компетентно и обективно изготвено. Съгласно същото на 24.06.2024 г. , около
15:00 часа , лек автомобил ************, с рег. № ******** е бил паркиран на
*********************, където върху автомобила пада дърво. Всички
увреждания по лек автомобил “ ************, с рег. № ******** се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил “ ************, с
рег. № ********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
4268,90 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства
настоящата инстанция приема за установено, че са налице всички
предпоставки на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД, обуславящ възникването
на отговорност за ответника в случая: причинени вреди, които са в причинно -
следствена връзка с процесното събитие, увреждане на автомобила от падане
на дърво, което безспорно е разположено на територията на общината.
По делото се установява, че падналото дърво на 24.06.2024 г. е
разположено в дворно място на общинско детско заведение, което по силата на
чл. 2, ал.1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА
представлява общинска собственост. Детското заведение е изградено и
съществува до днес, видно от регистъра на училищата, поддържан от
Министерството на образованието. Ето защо, поддържането и опазването му
е задължение на *****************, поради което съдът приема, че
служителите, в чиито преки задължения се е включвало поддържането на
дървесната растителност в град *****, района на ул. "*****************,
3
съгласно нормативните изисквания за безопасност, са били именно
служителите на ответника.
Нормата на чл. 11 Закона за общинската собственост вменява в тежест
на общината задължението да управлява общинските имоти в интерес на
населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а съгласно чл.8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал.1, т. 3 , чл. 2 от Закона за
устройството и застрояването на ***************** и Наредбата за
изграждане , поддържане и опазване на зелената система на
*****************, общината е длъжна да поддържа устройствените зони за
общественообслужващи дейности в градската част на гр. *****, с оглед което
и отговорност в случая да поправи вредите е възникнала за ответника.
Бездействието на служителите на общината при осъществяването на
задължения за идентифициране и премахване на дървета, застрашаващи
сигурността на гражданите поражда отговорността й за всички преки и
непосредствени вреди от паднали клони и дървета върху граждани и тяхното
имущество. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото
така те постигат целта на закона - добро управление на съответните
обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона
действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това
настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Налице е и пряка - причинна връзка
между бездействието на служители на ответника и настъпилите вреди, които
по несъмнен начин са установени в хода на производството пред настоящата
инстанция. Ето защо, съдът приема, че възражението на ответника, че не е
пасивно легитимиран да отговоря по иска е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Тази презумпция досежно виновното поведение, изразяващо се в бездействие
по отношение поддържането на дървесните видове в посочения район на
служители на ответника не е оборена в процеса, поради което исковете по чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД са доказани по основание.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза всички
увреждания по процесния лек автомобил в причинно – следствена връзка с
процесното събитие, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
инцидента, е на стойност 4268,90 лв. Ето защо, като взе предвид, че искът е
предявен за сумата от 4193,33 лева, то при спазване на принципа на
диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, намира, че искът се явява
основателен в предявения размер.
По иска за лихви:
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, но доколкото исковата претенция за лихва за
забава е предявена от 11.10.2024 г. до 17.12.2024 г., съдът приема, че същата е
установено по основание и по размер, изчислен с помощта на интернет
калкулатор възлиза на 107,96 лева, поради което претенцията се явява
основателна в цялост.
По разноските:
4
С оглед изхода от спора, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да се присъди сума в размер на 720 лв.- платено в брой съгласно договор за
правна защита и съдействие от 16.12.2024 г., както и 168 лева – държавна
такса, 300 лева – депозит за САТЕ, както и 300 лева – депозит за съдебно
аудио-техническа експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****************, БУЛСТАТ *********, с адрес:
************************** да заплати на К. К. Н., ЕГН ********** , с
адрес: ************************************************* на основание
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4 193,33 лева (четири
хиляди сто деветдесет и три лева и 33 стотинки), представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди от увреждането на собствения на ищеца лек
автомобил марка "************“, рег. № ********, в резултат от паднало
дърво на 24.06.2024 г. върху същия в ************************** , ведно със
законната лихва от 18.12.2024 г. до окончателното плащане, както и лихва за
забава в размер на 107,96 лева ( сто и седем лева и 96 стотинки) за периода от
11.10.2024 г. до 17.12.2024 г.
ОСЪЖДА *****************, БУЛСТАТ *********, с адрес:
**************************, да заплати на К. К. Н., ЕГН **********, с
адрес: ************************************************* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1488 лева / хиляда четристотин осемдесет и осем
лева/ , представляваща разноски за производството пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5