Решение по дело №39/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл.1 ЗОДОВ от Ж.С.А. ***, против  Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката , Министерство на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР-Видин за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв, причинени в резултата на неправомерно бездействие на Министерски съвет, неправомерно действие и бездействие на Министерство на икономиката, неправомерно бездействие на Министерство на вътрешните работи, неправомерно бездействие на Областна дирекция на МВР-Видин в периода 06.07.2008г. до 01.10.2014г.вкл., в резултат на което на ищцата са причинени телесни увреждания , довели до трайната и неработоспособност, които неимуществени вреди се изразяват в болки  и страдания от причинените трайни телесни увреждания , силен стрес , безпокойство , напрежение , психотичен шок и душевно разстройство, които остават за цял живот.

Сочи се от ищцата , че на 01.10.2014г. около 17,00ч. в завод за обезвреждане на боеприпаси и производство на взривни вещества „Миджур”-с.Горни лом, общ.Чупрене, собственост на „Видекс”АД със седалище и адрес на управление гр.София, е избухнал изключително мощен взрив , в резултата на който са унищожени сградите , в които са утилизирани боеприпаси и са загинали 15 лица, а ищцата Ж.А. е тежко ранена , като при взрива е получила силен удар в лявата мишница с разкъсано контузна рана , обилно кървяща, и изпаднала в шок и се е наложило спешна операция с продължителен период на възстановяване . Сочи се , че се е наложило хирургична обработка , ексцизия на некротичните тъкани , прикрепяне наново на мускул, дренаж, като в периода 01.10.2014г.-30.04.2015г. същата  е била с ограничени и болезнени движения в областта на лява раменна става  и мишници, което е наложило постоперативно лечение и рехабилитация и след 30.04.2015г. Твърди се от ищцата, че в завод „Миджур”, собственост на „Видекс”АД, са се извършвали дейности по утилизация на противопехотни мини в количество, превишаващо многократно възможностите на предприятието и извън разрешените норми, вкл. и към фаталната дата-01.10.2014г. ,  със знанието на държавата и без нейната намеса. Сочи се , че дружеството не е разполагало с необходимите разрешителни за съхранение и утилизация извън разрешените норми на противопехотни мини. Сочи също така , че на 04.09.2008г. „Видекс”АД е получило разрешение за трансфер на противопехотни мини М 2 , ДМ 31 , М 16 , всички категория С04 , общо 1 568 159 бр. , а на 06.07.2008г. от ГД“Екогласност“ е подадено искане за намеса за спиране на действията по унищожаване в България на тези противопехотни мини , но Държавата в лицето на своите органи не е предприела никакви действия по спирането на този трансфер, а е разрешила същия чрез Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към Министъра на икономиката. Сочи се , че бездействието на Държавата е продължило  и впоследствие , тъй като не е преразгледано разрешителното на дружеството по чл.104,ал.1 от Закона за опазване на околната среда , изтекло на 23.07.2012г.   

По отношение на ответника-Администрацията на Министерски съвет, се твърди в исковата молба, че Министерският съвет, като държавен орган, е отговорен за причинените ѝ неимуществени вреди, тъй като: е бездействал като не е изпълнил основната си дейност-да издаде нормативен акт,уреждащ утилизацията, съобразно общностното право и Конвенцията за забрана използването, складирането, производството и трансфера на противопехотните мини и тяхното унищожаване и Директива 2012/18/Е, който нормативен акт да регулира вноса на противопехотни мини в количество, съответстващо на възможностите за утилизация на вносителя или крайния приемател, както и не е въвел ограничения и наложил забрани за извършване на дейности с продукти , свързани с отбраната , за което има нормативно изискване-чл.4,ал.1,т.3 и т.4 от ЗЕКПСОИТДУ; отговаря за бездействието на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС, който не е изпълнил основната си дейност за контрол съгласно чл.1,ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ и не е осъществил контрол по отношение на издадените лицензи, сертификати и удостоверения за регистрация на „Видекс”АД за завод „Миджур”–с.Горни лом, съобразно задълженията си по раздел ІІІ, чл.18-27 и чл.33 от ЗЕКПСОИТДУ.

Твърди се в исковата молба, че е нарушен чл.1,б.”б” от Конвенцията за забрана на използването , складирането , производството  и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване , като в случая е била необходима законова санкция , административен акт за отмяна на споразумението между българското търговско дружество и гръцката страна, а Министерският съвет е бездействал и не е предприел необходимите мерки за отмяна на този трансфер, като това бездействие е неправомерно , тъй като представлява неизпълнение на задължението му по чл.1,б.”б” от Конвенцията. 

Излагат се съображения , че така посоченото бездействие следва да се подведе под понятието „административна дейност” , както и че същото  е противоправно по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди се също така , че безхаберното допускане на подобен трансфер без осъществяването на необходимия контрол е недопустимо и е довело до загуба на 15 невинни човешки живота.

Сочи се също така , че допълнително признание за незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет, е последващото отнемане на лицензите на „Видекс”АД за утилизация.

 По отношение на ответника-Министерство на икономиката, се твърди, че Министерството на икономиката отговаря за неправомерното действие и бездействие на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожаване към Министъра на икономиката, която е под негова юрисдикция и в областта на експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба е национален орган на Република България по прилагането на Конвенцията за забрана на химически оръжия.Искът се основава на: на неправомерно бездействие на Междуведомствената комисия , която не е изпълнила основната си дейност за контрол по чл.1,ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ; незаконосъобразни действия на Междуведомствената комисия като е издала разрешително за трансфер на 1 568 159 бр. противопехотни мини категория С04.

По отношение на ответника- Министерство на вътрешните работи, се твърди , че чл.152 от ЗОБВВПИ вменява задължението за контрол именно на полицейските органи , поради което следва да се ангажира отговорността на ответника МВР. Обстоятелствата, на които се основава иска по отношение на Министерство на вътрешните работи са: отговорност за действията и бездействията на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, която съгласно чл.17 и сл. от ЗОБВПИ е отговорна за издаването на удостоверение/разрешение/ за утилизация; МВР е бездействало като не е изпълнило нормативно установените си задължения за постоянен контрол като не е отнел разрешителното на „Видекс”АД за завод „Миджур”, който не е отговарял на условията за утилизация и съхранение.

Сочи се , че в случай на осъществен контрол и предприети действия от ГДНП на МВР нямаше да се стигне до вредоносния резултат.

По отношение на Областна дирекция на МВР-Видин се твърди в молбата за конституиране , че ОД на МВР-Видин е  пряко отговорна за извършване на постоянен контрол в Завод „Миджур“ съгласно изискванията на Наредба №13-2205 от 26.10.2012г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия , боеприпаси , взривни вещества и пиротехнически изделия, като неизвършването на този контрол е довело до вредоносния резултат. 

Сочи се от ищцата, че съгласно чл.67,ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ контролът се извършва от Междуведомствения съвет , Междуведомствената комисия и Министъра на вътрешните работи, което обуславя солидарната отговорност на ответниците. Сочи се , че контролът се изразява в проверки преди и след издаване на лиценз , сертификат за получател , разрешение или удостоверение , като и че всеки едни от ответниците в рамките на своята компетентност е следвало да извърши контрол върху дейността на завод „Миджур”  в с Горни лом с цел съответствие на докладите , подавани от оператора и възможностите на същия да извърши обезвреждане на противопехотните мини при минимален риск.

Твърди се , че всеки един от ответниците е следвало да изпълни както посочените разпоредби на националното право, така и на общностното право-Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04 юли 2012г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества-чл.9 и чл.20 от Директивата.  

В резултат на посочените бездействия на контролни органи на всеки от ответниците и незаконосъобразно действие на ответника- Министерство на икономиката, се твърди от ищцата, че са и причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки  и страдания от причинените трайни телесни увреждания , силен стрес , безпокойство , напрежение , психотичен шок и душевно разстройство, които остават за цял живот.

Иска се от съда да постанови решение , с което, след като установи незаконосъобразност на действията и бездействията на ответниците, да осъди солидарно Администрацията на Министерския съвет, Министерство на икономиката, Министерство на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР-Видин да и заплатят обезщетение за неимуществени вреди , причинени от неоснователно бездействие и незаконосъобразно действие при приложение и изпълнение на задълженията , произтичащи от Конвенцията за забрана на използването , складирането , производството и трансфера  на противопехотни мини и за тяхното унищожаване , ратифицирана със закон , обн. Д.В бр.93,  от 11.08.1998г. , която е с пряка приложимост , от неоснователното бездействие при приложение на задълженията , произтичащи от Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент на Съвета от 4 юли 2012г. относно контрола на опасностите от големи аварии , които включват опасни вещества , която е с пряка приложимост, от неоснователното бездействие при приложение и изпълнение на задълженията , произтичащи от Закона за експортния контрол на продукти , свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, от неоснователно бездействие при приложение и изпълнение на задълженията , произтичащи от Закон за оръжията , боеприпасите , взривните вещества и пиротехническите изделия и Закон за контрол на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси/отм./ и подзаконовите актове към тях, в размер на 100 000 лв , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.10.2014г. до окончателното издължаване.

Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото Администрацията на Министерски съвет, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни. Сочи се , че Министерският съвет не е пасивно легитимиран да е ответник по иска , тъй като не е посочено нито едно длъжностно лице , на което МС да е работодател, съответно орган по назначаване , чийто актове–действия или бездействия , са предмет на правния спор, като това е видно и от внесения Обвинителен акт по завършеното разследване по ДП във връзка с взрива в завод „Миджур“ , по който сред привлечените лица не е нито едни служител на Администрацията на МС. Сочи се, че не е налице акт, действие или бездействие на колегиалния орган-Министерски съвет, от които да са настъпили вреди за ищците. Сочи се , че действията на българската държава са напълно съобразени с международната политика и правна рамка по въпроса за унищожаването на складираните противопехотни мини , в частност с Европейското право и политическите и правни ангажименти на Европейския съюз по въпроса , заложени в Съвместно действие на Съвета на ЕС , прието на 28 ноември 1997г. Сочи се, че съгласно чл.2 от Съвместното действие, Европейският съюз се ангажира да следва целта на цялостното унищожаване на противопехотни мини в целия свят и приветства Конвенцията за забрана на  използването , складирането , производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. Сочи се , че съгласно чл.3,ал.2 от Конвенцията трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване е разрешен. Позовава се на чл.6 от Конвенцията и подържа , че не са налице предпоставките на чл.4 от ЗЕКПСОИТДУ за въвеждане на ограничения  и налагане на забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната и с изделията с двойна употреба от една страна , а от друга разпоредбата предвижда оперативна самостоятелност на МС , а не е вменила задължение.  Сочи по отношение на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС, че същият е изпълнил стриктно и добросъвестно всички свои нормативно въведени задължения съобразно правомощията му по закон.

Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение като прекомерно висок.

Иска се от съда да отхвърли предявения спрямо тях иск като неоснователен и недоказан. Претендира се и ю.к. възнаграждение.

Ответникът Министерство на икономиката , в писмено становище, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като неоснователни. Сочи се , че Междуведомствената комисия е осъществила действията по издаване на разрешения/удостоверение за трансфер при стриктно спазване на всички законови изисквания като е осъществила необходимия контрол преди и след издаване на разрешения/удостоверения за трансфер. Твърди се също така, че междуведомствената комисия не е издавала незаконосъобразен акт или съдебно провъзгласен такъв, както и че липсата на незаконосъобразност на действията на административния орган представлява липса на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по ЗОДОВ и по общия смисъл на ЗЗД. Сочи се и че не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между акта-действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Сочи се, че липсват предпоставките , кумулативното наличие на които е задължително изискване за осъществяване на отговорност по ЗОДОВ. Твърди се също така , че инцидентът на 01.10.2014г. е следствие не на неупражнени задължения на Министерство на икономиката , а на такива от страна на работодателя „Видекс”АД. Оспорват се исковете и по размер.

Иска се от съда да отхвърли предявения спрямо тях иск като неоснователен и недоказан.

Ответникът Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалните си представители, оспорва иска по основание  и размер. Навежда доводи за липса на пасивна легитимация на ответника, които по същество представляват възражения относно липса на материално-правната пасивна легитимация на ответника. Сочи се , че конкретните структури с полицейски функции , осъществяващи контрол по ЗОБВВПИ, са ГДНП, ОДМВР, ГДБОП, ГДГП, като съгласно чл.56 от ЗМВР органи на тези структури са техните служители , като именно това са полицейските органи, осъществяващи контрол по ЗОБВВПИ. Сочи се , че МВР не се явява контролен орган по ЗОБВВПИ , а това са конкретно изброени негови структури-самостоятелни юридически лица.  Твърди се също така , че по делото са приложени доказателства , от които е видно , че органите на ГДНП-МВР и на ОД на МВР Видин са упражнявали постоянен контрол  върху дейността на завод „Миджур” като са издавани полицейска разпореждания , протоколи за предупреждение , заповеди за даване на задължителни предписания по чл.154,ал.4 от ЗОБВВПИ и актове за установяване на административни нарушения и наказания. Сочи се , че от представените доказателства не се установява незаконосъобразни действия и бездействия на служители на МВР. Сочи се също така , че взривът не е избухнал в складовите помещения , а в помещението за утилизация , а същата като част от производствения процес се извършва по технологични правила , утвърдени от производителите , като тези правила не се контролират от МВР , в частност ГДНП-МВР.Твърди се , че не е доказана и наличието на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразни действия или бездействия на служители на МВР или ГДНП-МВР и посочените като претърпени неимуществени вреди, като липсват данни за конкретната причина за взрива , а самият взрив не е причинен от служители на МВР или ГДНП-МВР.

Иска се от съда да отхвърли предявения иск спрямо тях като неоснователен и недоказан. Претендира се и ю.к. възнаграждение.

Ответникът Областна дирекция на МВР-Видин, чрез процесуалния си представител , оспорва предявеният спрямо тях иск . Сочи се , че съответните длъжностни лица са извършвали постоянен и своевременен контрол върху дейността на завод „Миджур“ –с.Горни Лом, като са извършили множество проверки и са издавали задължителни предписания. Сочи се, че не е налице причинно –следствена връзка , както и нарушение на чл.2 от ЕКПЧ , тъй като фактът , че е настъпила смъртта на 15 човека не може да обоснове подобен извод като се сочат по аналогия жертвите от ПТП.

Иска се от съда да отхвърли предявеният иск спрямо тях като неоснователен и недоказан. Претендира се и ю.к. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че предявените искове за обезщетение са неоснователни поради липса на всички предпоставките на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Сочи , че по делото не е установена конкретната и непосредствена причина за получената детонация, довела до взрива , респективно до смъртта на наследодателя на ищците. Сочи , че дори  и да се установи незаконосъобразно бездействие  или действие на ответниците могат да се приемат за обстоятелства , допринесли за вредоносния резултат , но същите не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с него, което е основание за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от събраните по делото доказателства завод „Миджур”-с.Горни Лом, е предприятие на „Видекс”АД-София, като дружеството е с предмет на дейност изследване , проектиране , разработване , производство на взривни материали , извършване на взривни работи , вътрешна и външно търговска дейност, разснарядяване на боеприпаси и безопасно използване на получените материали , транспортна  и др. дейности.

На дружеството за завод „Миджур” е издадено Разрешение №95/13.07.2006г. от МВР-НСП за производство на ВВООБ съгласно производствена програма на дружеството , като към същата по искане на дружеството в списъка на инженерните и артилерийските боеприпаси , които ще се разснарядяват са добавени и Мина ДМ 31, Мина М2, Мина М14 и мина М16. Разрешението е с изтекъл срок на 13.07.2009г. На дружеството за завод „Миджур” е издадено  и Разрешение № 113/06.07.2009г. за производство на ВВООБ със срок на разрешението до 06.07.2012г.

На дружеството от Началника на сектор КОС при ГДОП на МВР е издадено Разрешение № 153/06.10.2011г. за производство на взривни вещества в обект взривен склад Чората-безсрочно. С решение рег.№ У-35 449 от 23.07.2012г. на Началника на сектор КОС  при ГДОП на МВР на основание чл.24,ал.4 от ЗОБВВПИ е допълнено издаденото разрешение на „Видекс” АД за производство на взривни вещества и средства за взривяване и на инженерни и артилерийски боеприпаси , които ще се утализират /разснарядяват, делаборират/ на територията на обект-завод „Миджур” по приложен заверен списък към решението , като това решение също е посочено като безсрочно.

Видно от събраните по делото доказателства, по подадено заявление на дружеството от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС на „Видекс”АД–гр.София, са издавани Пълна лицензия за външнотърговска дейност с оръжие №Л-74-8-3/20.10.2006г. /л.151 от ад №221/, Ограничена лицензия за изнасяне на стоки и технологии с възможна двойна употреба  № Л-74-8-4/20.10.2006г., Лицензия за транспортиране на оръжие № Л-74-8-5/20.10.2006г. , и трите с валидност от 20.10.2006г. до 20.10.2009г. В впоследствие също по заявление на дружеството от Междуведомствения съвет е издаден Пълен лиценз №Л-85-1-4/29.01.2010г.  за извършване на износ , внос  и трансфер на оръжия, определени от списъка на оръжията , при спазване на разпоредбите на действащото законодателство, с валидност от 29.01.2010г. до 29.01.2013г. като същият е издаден на основание чл.6,ал.1 от Законът за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба/отм./.

По заявление вх.№ 11-00-653/28.11.2012г. , подадено от дружеството, от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет на „Видекс”АД са издадени Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013г. и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти , свързани с отбраната от територията на РБългария, и двете с валидност от 24.01.2013г. до 24.01.2016г.

Видно от представения по делото превод на Договор №719/10.07.2008г. на 08.07.2008г. между Акмон С.А. и „Видекс”АД е сключен договор, съгласно който българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на мини спорeд STANAG-4518 по метода „технология топене” на следните количества мини : Мина М2 - 214 525 бр., Мина DM31 - 794 605 бр., Мина М16 -  533399 бр., Мина М14 -  5620 бр. Съгласно договора под „разснарядяване” се разбира пълното и безопасно ликвидиране на мините, включително експлозивът и детонаторът /т.2 от клауза 3 от договора/.  Разснарядяването следвало да се извърши в съоръженията на дружеството в завод „Миджур” – с. Горни лом. Видно от представения по делото договор № **********/30.07.2008г. самото дружество АКМОН С.А. е поело работите по разоръжаване и безопасна ликвидация на мини на гръцката армия   по договор с HDS S.A. , на който съгласно договор Гръцката държава в частност Министерство на отбраната /Висш военен щаб/ е присъдила работите по разоръжаване и безопасна ликвидация на мините на гръцката армия като част от нейното задължение към споразумението от Отава.

По заявление на „Видекс”АД вх.№1235/11.08.2008г. на дружеството е издадено Разрешение за трансфер идентификационен номер 00699 от 04.09.2008г. от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към Министерство на икономиката със срок на валидност до 04.09.2009г. По заявление на дружеството от 10.10.2008г. на същото е издаден и международен сертификат за внос № 000151. Впоследствие разрешението е удължено по заявление на дружеството до 20.10.2009г.  На дружеството е издадено и Разрешение за трансфер №008885 от 15.02.2010г. с валидност до 15.02.2011г., предоставено на дружеството съгласно протоколно решение  № 3д от 12.04.2010г.

По искане вх.№ 7-1391 от 07.08.2013г. на дружеството във връзка с модификация на Договор 719, в която са договорирани остатъчните количества мини, е изискано от Министерство на икономиката да им бъде издадено Удостоверение за входящ трансфер на оставащите по модификацията на договора количества /953285 бр. мини/. От Министерството на икономиката е поискано становището на началник сектор „КОС” при Главна Дирекция „Национална полиция” на МВР. Извършена е проверка и е установено , че складовите помещения са заети и дружеството не разполага с необходимите машини и съоръжения в помещенията за утилизация. За горното дружеството е уведомено като впоследствие същото е уведомило Министерството на икономиката , че складовите помещения и помещенията , предназначени за утилизация на ППМ са свободни и оборудвани с необходимите машини и съоръжения. Извършена е проверка в обекта на дружеството , въз основа на която Зам. директорът на ГДНП на МВР е уведомил Министерство на икономиката , че в списъка на инженерните и артилерийските боеприпаси , които ще се  утилизират към издаденото валидно разрешение №153/06.10.2011г. от ГДОП , допълнено с решение за обект завод „Миджур”, влизат ППМ като дружеството разполага с две складови помещения за съхранение на ВВОБ. На дружеството е издадено Удостоверение за трансфер съгласно чл.24 от Правилника за прилагане на закона за експортния контрол на продукти , свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба №000229 от 15.10.2013г. със срок на валидност 15.10.2014г. , като срокът е продължен до 15.10.2015г. по искане на „Видекс”АД вх.№7-1806/05.09.2014г. , в което дружеството е декларирало липсата на промяна в обстоятелствата , при които е издадено удостоверението за трансфер.

Удостоверението за трансфер е за следното количество мини : ППМ М2 179938, ППМ ДМ31 241760, ППМ М16 529292 , ППМ М14 2295, общо 953285 бр., всички категория С04.

По заявление вх.№ 7-1846/17.10.2013г. на дружеството е издаден Международен сертификат за внос  № 000201 за горното количество мини.

По заявление вх.№7-1846-1/26.02.2014г. във връзка с искане от Гръцкото министерство на отбраната , е издаден нов международен сертификат за внос № 000286, като в т.7 е отбелязана крайна употреба „Demilitarisation and disposition process” , а Международен сертификат с № 000201 е анулиран.

По делото са представени уведомления от дружеството до Министерство на икономиката и енергетиката , в които дружеството уведомява министерството за предстоящата доставка на гръцки мини с приложена информация относно дата , ГКПП, количество , товарни автомобили и протоколи за периода 24.02.2014г.-29.09.2014г. вкл.

Установява се по делото от представените доказателства , че след преустановен внос, с горните доставки дружеството е започнало вноса на остатъчното количество мини съгласно действащото Разрешение за трансфер №000229 от 15.10.2013г. , в което е описано количеството мини по видове, както и в съответствие с действащия Международен сертификат за внос № 000286.

По заявление вх.№ ВОС-3912 от 19.12.2013г. за издаване на разрешение за транспортиране от Гърция през ГКПП Кулата до завод „Миджур” на цялото остатъчно количество мини, описани в заявлението , на дружеството е издаден Документ за пренасяне на огнестрелни оръжия в рамките на ЕС-Предварително съгласие съгласно чл.120,ал.1 от ЗОБВВПИ /чл.11,4 от Директива 91/477/ЕСС/ с № 20130020811 от 14.01.2014г., издадено от сектор КОС ГДНП, валидно до 13.07.2014г.   

Със заявление вх.№ ВОС-1638 от 10.06.2014г. дружеството е поискало подновяване на документа за пренасяне на оръжия в рамките на ЕС-издаденото Предварително съгласие с № 20130020811/14.01.2014г. , поради изтичане на срока относно остатъчните количества противопехотни мини, описани в заявлението. На дружеството е издадено разрешение № 20140052903/30.06.2014г. от Директора на ГДНП за транспортиране от Гърция на описаното в приложението към разрешението количество мини, валидно до 29.12.2014г.

По делото са събрани доказателства и за извършвани фактически проверки върху дейността на дружеството във връзка и по така реализирания внос на ППМ. От така събраните в тази насока доказателства се установява следното:

Видно от КП № 22447/23.09.2013г. на 23.09.2013г. на основание чл.152,ал.1 и ал.3 от ЗОБВВПИ е извършена съвместна проверка от полицейски инспектор от Сектор КОС при ОД на МВР Видин, от мл.полицейски инспектор от КОС при РУП-Белоградчик, от ПИ в РУП Белоградчик, от инструктор в РС”ПБЗН”, от инспектор в РО”НСК”-Видин, РДНСК-СЗР, от инспектор в Дирекция „ИТ”-Монтана , от инспектор  в „ППД” –ОУПБЗН-Видин. Видно от протокола проверката е извършена във връзка с предстоящите доставки на противопехотни мини. Констатирано е, че за същите са предвидени склад №1 /празен/ и склад №3 с предстоящо освобождаване. Не са констатирани нарушения в условията за съхранение  и пределната вместимост на складовете. Проверен е и участък „Бивше смесително”, за който е посочено в констативния протокол , че  е предвиден за извършване на утилизация , както и цех „С”, включващ три участъка , един от които участък за утилизация на боеприпаси,  , в който е констатирано наличното оборудване. Видно от справка , изготвена от полицейски инспектор сектор КОС във връзка с констатациите при проверката, от дружеството са представени част от необходимите документи – технически досиета за системата за извличане на TNT за ППМ ДМ31, М16, М14, М2 като за ППМ са представени и технологични процеси на утилизация и инструкция за безопасна работа при утилизация , утвърдени от изпълнителни директор , представен е и протокол  за проведено обучение от 23.04.2013г. на лицата , които ще са пряко ангажирани с дейността по утилизация. , определени със заповед на директора, представени са и технически паспорти за съществуващите строежи. На 14.10.2013г. е извършена отново съвместна проверка. От Директора на ОД на МВР-Видин със Заповед № з-1015/16.10.2013г. на основание чл.154,ал.4 от ЗОБВВПИ са дадени задължителни предписания във връзка с констатирани пропуски в документацията относно машините и съоръженията-за периодична проверка и взривозащитеност , квалификацията на лицата, ангажирани в утилизацията на противопехотни мини , необходимост от изграждане на вентилационна система, срещу които дружеството е  депозирало възражение. С писмо изх.№ 306/07.11.2013г. директорът на завод „Миджур” е уведомил Директора на  ОД на МВР Видин за предприетите действия по изпълнение на предписанията съобразно указания срок като няма данни дали същите са изпълнени, но е посочено в писмото , че документите по т.2.3 са входени в с №305/05.11.2013г. в РУП Белоградчик.

Във връзка с предстоящите доставки на ППМ от мл.полицейски инспектор КОС в РУ Белоградчик  е издадено полицейско разпореждане от 14.01.2014г., с което е разпоредено на директора на завода във връзка с предстоящите доставки да се завиши контрола във връзка с безопасността и отчетността при движение и утилизиране на мините, да бъдат уведомявани най-малко три дни преди всяка доставка, лицата пряко ангажирани с процеса на утилизация да се инструктират относно мерките за безопасност , ежедневно да им се предоставят справки за получени , утилизирани  и налични мини .

На 13.02.2014 г. е извършена проверка от мл. ПИ КОС при РУ Белоградчик в завода, за която е съставен констативен протокол с per. № 1603/13.02.2014г. Видно от същия, е извършена проверка на производствените помещения цех „С” и участък „Утилизация” . Няма отразени констатации, но са дадени задължителни предписания: стриктно водене на отчетната документация на завода, да се завиши контрола в участък Утилизация относно почистването на металните части от взривни вещества, готовата продукция да се извозва в складовата база след приключване на всяка една смяна и да се спазват нормативите на помещенията.

На 21.02.2014г. отново е извършена проверка от Мл. ПИ КОС при РУ – Белоградчик, за което е изготвен констативен протокол с per. № 2069/21.02.2014 г. като не е констатирано превишение на наличностите в производственото помещение и складовете от нормативно допустимите. Дадени са отново задължителни предписания във връзка с предстоящата доставка на ППМ.

На 27.02.2014г. във връзка с извършена доставка на ППМ ДМ31 от Република Гърция отново е извършена проверка от Мл. ПИ КОС при РУ – Белоградчик съвместно със служител от РУП – Белоградчик. За проверката е изготвен констативен протокол с per. № 2417/27.02.2014г. по описа на РУ - Белоградчик като няма отразени констатирани нередности. Издадено е и е връчено полицейско разпореждане per. № 2419/27.02.2014г. във връзка с предстоящите доставки.

На 13.03.2014г. е извършена съвместна проверка от мл. полицейски инспектор КОС при РУ-Белоградчик съвместно със служители на PC ПБЗН- Белоградчик, РИОСВ-Монтана и Д"ИТ' – Видин, за която е съставен КП № 3325/13.03.2014г. Установено е, че складовите наличности съответстват на водената отчетност, както и че количествата съгласно паспортите на складовете са променени от дружеството, за което РУ Белоградчик е уведомено впоследствие. От директора на завода е отказан достъп до участък утилизация на територията на завод „ Миджур", под претекст, че не са уведомени предварително и не разполагат с ключ за помещението , за което на директора на завода Валери Петков Цокин е съставен АУАН№1 от 17.03.2014г. за нарушение на чл. 153, т.1 от ЗОБВВПИ.

На 21.03.2014г. е извършена проверка от мл. полицейски инспектор КОС при РУ - Белоградчик, при която е установено, че са извършени доставки на противопехотни мини М16 - 2160бр. и М2 -
5088бр. от Република Гърция до завода, транспортирани с документ № *********/14.01.2014г., изд. от ГДНП-предварително съгласие, видно от КП № 3748/21.03.2014г. Съставен е АУАН №2/21.03.2014г. на директора на завода Валери Петков Цокин за нарушение на чл.120а,ал.6 от ЗОБВВПИ, което същият е подписал с възражение, че издаденото предварително съгласие не е еднократно и включва транспортираното количество. По данни от справка на Зам. директора на ОД на МВР-Видин до сектор„КОС” при ГДОП, от Началника на РУ Белоградчик е издадено наказателно постановление, което е отменено от РС-Белоградчик, но същото не се съдържа в доказателствата по делото.

На 26.03.2014г. на основание чл. 152, ал. 1 и ал. 3 от Закона за оръжията,боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е извършена проверка от ПИ КОС - ОДМВР - Видин и Мл. ПИ КОС при
РУ - Белоградчик съвместно със служители от РДНСК - Видин, в производствените помещения и складовете за съхранение на взривни вещества и средства за взривяване в завод „Миджур". Установено е, че не се извършва утилизация, като няма налични мини ТМ 62 М, а на доставените мини от Гърция не е започнала утилизация. Установено е, че доставените в завода ППМ се съхраняват съгласно изискванията и са описани в отчетната документация . По линия на РДНСК е установено, че паспортите са утвърдени от изпълнителния директор, но следва да бъдат съгласувани със съответните контролни органи. Резултатите са отразени в КП № 8733/26.03.2014г. От директора на ОД на МВР-Видин е издадена заповед със задължителни предписания № з-306/28.03.2014г. за създаване на организация за контрол при производството на взривни вещества като се спазва чл.29 от ЗОБВВПИ във връзка с идентификация на продуктите с оглед установени нарушения в това отношение и при количеството на опакованите продукти, за стриктно спазване на капацитета на складовете и др. Връчени са разпореждане с per. № 8731/26.03.2014r. на директор завод „Миджур” и разпореждане с per. № 8729/26.03.2014г. на мениджъра на цех ПВВГЦ, като е разпоредено да се изготвят ежеседмични писмени справки до ОДМВР Видин-сектор „КОС”  относно доставени , утилизирани мини  и получените взривни вещества при утилизацията независимо от това дали има движение или не.

На 10.04.2014г. от ПИ КОС е извършена проверка в завода с
представители на РИОСВ – Монтана, Дирекция „Инспекция по труда” - Видин,ОУПБЗН-Видин, РСПБЗН - Белоградчик, РОНСК - Видин и община Чупрене. За проверката е изготвен констативен протокол с per. № 10283/11.04.2014г. Видно от същия е извършена проверка в складове с № 1,2,3,4,5,6 ,9 и 10, както и цех „С” участък „Лят бустер”, участък „Утилизация”, цех „ПВВГЦ” и участък „Утилизация”. В участък Утилизация-цех С, е установено готова продукция смлян тротил, което не е изнесено своевременно на склад, а в склад №5 са установени ел.детонатори с изтекъл срок на годност. В другите проверени складове е установено, че съхраняваните количества ВВ не надвишават норматива на складовите помещения. Установено е отново нарушение във връзка с идентификацията на патроните. Констатирано е, че от последната проверка на 26.03.2014г. не е извършвана нова доставка, както и че не е започнала утилизация на ППМ. За констатираната нова липса на идентификация на патроните за неизпълнение на връчено му вече за това полицейско разпореждане на мениджъра на цех ПВВГЦ за нарушение на чл.55,ал.4 от ЗМВР е съставен АУАН и е издадено НП №1/22.04.2014г. Във връзка с извършената проверка на управителя на „Видекс”АД е издадена заповед със задължителни предписания № з-373/11.04.2014г.

От съвместната проверка е изготвен и КП №2/2014г. на РИОСВ Монтана.

На 29.05.2014г. е извършена проверка от мл. ПИ КОС при РУ -~ Белоградчик и служители на КП при РУ - Белоградчик. За проверката е изготвен констативен протокол с per.№ 6211/29.05.2014г. Видно от протокола е установено, че в участък „Утилизация” се утилизират ППМ ДМ 31, констатирано е наличното количество и е установено, че не съответства с отразеното в книгата за движение на ВВ, където последното отразяване е от 19.05.2014г. Дадени са задължителни предписания за определяне на лице, което да следи да се събират разпилените пресовки, да се завиши контрола върху отчетността от мениджър Утилизация, производствените помещения да се почистват от разпиляно ВВ.

На 10.07.2014г. е извършена внезапна проверка от ПИ КОС при ОДМВР-Видин в завод „Миджур". Съставен е констативен протокол с per. № 18679/10.07.2014г. с дадени предписания, от който се установява, че липсват установени конкретни нарушения във връзка с констатирана протичаща в момента на проверката утилизация на мини ДМ 31. Проверката е във връзка с получена доставка на ППМ на 08.07.2014г.

На 10.09.2014г. при извършена проверка в завод „Миджур” от ПИ КОС - ОДМВР – Видин и началник група „Охранителна полиция" при РУ Белоградчик се установява, че в помещение „Парна централа" се съхраняват 47 палета с противопехотни мини М-16 или общо 11280бр. мини, които не се съхраняват в складово помещение. Установените мини не са заприходени и не са вписани в книга за приход, разход и наличност /регистър/,водени в обекта- завод „Миджур”, установени са и 22 бр. палета пред склад 9 като 7 бр. от тях се намирали в паркиран пред склада автомобил, установени са и 2 бр. палета пред участък „Лят бустер на цех С, или общо извън складовите помещения са установени 71 бр палета мини М-16, представляващи 17040 бр. мини. Установена е и липса на въоръжена охрана, както и допуснати груби технически грешки във водената отчетност, подредбата в складовете е по начин, който възпрепятства извършване на проверка, но е констатирана наличността в складовете. За резултатите от проверката е издаден КП № 23307/11.09.2014г. На 10.09.2014г. на директора на завода Валери Цокин и мениджър „Утилизация” Мирослав Чернев са издадени протоколи за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР. На Чернев е издадено и полицейско разпореждане от същата дата. На управителя на дружеството със Заповед № з-877/11.09.2014г. са дадени задължителни предписания да се преместят съхраняваните в нарушение на изискванията мини в складовите помещения, ВВ и ППМ да се съхраняват само в складовите помещения като при съхраняването да се осигурят изискваните минимални отстояния като се пренаредят и съхраняваните в складовете палета, да се води строга отчетност, да се осигури въоръжена охрана, да се извърши доставка само в случаите, когато в складовите помещения има капацитет за поемане на доставените количества.

На 24.09.2014г. от ПИ КОС, РИОСВ-Монтана, РСПБЗН, ДИТ-Видин е извършена съвместна проверка, при която е установено, че в помещението „парна ценрала” не се съхраняват мини, съхраняваните там са пренеси на 11.09.2014г. в склад №1, водената отчетност съответства на наличностите, в участък Утилизация, цех С се утилизирали мини М-16, въведена е указаната книга, в която отговорникът на смяна вписва доставените за утилизация мини., установени са по линия на ПБЗН и РИОСОВ пред цех С опаковки-дървени сандъци от мини М16, които е следвало да се складират на определените за това места. Също така е установено от представителите на РИОСВ , че съхраняваните изделия в склад №3 са в количество , което не превишава допустимото съобразно първоначално издаденото разрешение №67/2007г. , което е в процедура по преразглеждане във връзка с поискана промяна на капацитета на складовете.

На 30.09.2014г. на управителя на „Видекс”АД от полицейски инспектор КОС в група „ООР” при ОД на МВР-Видин е съставен АУАН №02/30.09.2014г. в отсъствие на нарушителя поради посочено неявяване на същия на 29.09.2014г., за нарушение на чл.154,ал.4 във вр. с чл.157,ал.1 от ЗОБВВПИ.

Установява се от събраните в настоящето разглеждане на делото писмени доказателства , че от дружеството са подавани редовно-ежеседмично съобразно указаното в разпореждане per. № 8729/26.03.2014г, уведомления до РУ-Белоградчик за доставяните количества противопехотни мини и ежедневни справки за утилизираните мини , от които се установяват дневните количества на утилизираните мини за всеки от дните.

По делото е назначена и изслушана взривотехническа експертиза, от която се установява следното : 

Вместимостта на складовете, в които са се съхранявали ППМ, а именно склад №1 и склад №3 , за периода 23.01.2014г.–01.10.2014г. е била по 150 000 кг тротилов еквивалент. В този смисъл е и КП от 23.01.2014г. , в който е установена промяна в паспортите на складовете. Вещото лице посочва , че няма основание за увеличаване на капацитета от 100 000 на 150 000 кг тротилов еквивалент, като не е установил преписка или аргументация за определяне на капацитета първо на 100 тона , после на 150 тона. Видно от заключението , при неспазване на безопасни разстояния между складовете и при увеличение на тротиловия еквивалент в тях е възможен „ефектът на доминото“.  Въз основа на заключението съдът намира , че допустимият тротилов еквивалент на складовете следва да се приеме за 100000 кг , съобразно одобрените паспорти на складовете, при която вместмост на складовете са издадени съответните разрешения , а от данните по делото се установява , че процедурата по съгласуване на увеличената вместимост не е приключила. Не се установява по делото обаче превишаване на първоначално определения тротилов еквивалент на складовете.

Съгласно заключението на вещото лице ППМ М2 , М14 , М6 и DМ 31 съобразно конструкцията си са неразглобяем вид , капсоловани тип „консервена кутия“ , поради което не полежат на утилизация , а унищожаването им следва да се извърши само чрез взривяване. Вещото лице е дало заключение , че „утилизацията” на бойни припаси е последната фаза от жизнения им цикъл, която включва използване по предназначение в учебнобойни стрелби, търговска реализация , разснарядяване, а унищожаването на ППМ , включително процесните, се извършва единствено чрез взривяване при спазване на мерките за безопасност и екологични норми. По делото обаче са представени от Министерство на икономиката в превод Споразумение за стандартизаця STANAG-4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси, по който именно българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на договорените видове и количество мини. Видно от стандарта STANAG-4518, в същия се съдържат дефиниции  на двете ключови понятия „Demilitarisation” и „disposition process”, съдържа се описание и графично обозначение на процеса на демилитаризация и ликвидация като утилизацията безспорно представлява част от процеса на демилитаризация на боеприпасите. В съответствие със станадарт STANAG-4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси е изготвен и план за разоръжаване и безопасно обезвреждане на Мина М2А4, М14, М 16, ДМ 31, съдържащ описание на специфичните особености на отделните видове мини ,  възможните технологии за разоръжаване , съществените рискове при обезвреждането. Видно от същите не се изключва възможността за утилизация на процесните мини.

Установява се от заключението на вещото лице , че в утвърдените Технологични инструкции за отделните видове мини няма определен брой на необходимите мини за едносменен режим на работа , но въз основа на  утвърдената от Изпълнителния директор на дружеството Инструкция за безопасност при работа с бойни припаси , взривни вещества и барути , приложена по делото, е установил , че допустимото количество дневно в участък Утилизация е следвало да бъде до 10 мини на работно място , което означава най–много до 100–110 бр. мини по време на работния процес. Установява се също така , че съгласно договора капацитетът на демилитаризация на мини на ден е 8000 бр. , или 4000 бр. на смяна, чийто тротилов еквивалент е 2425 кг, докато към момента на взрива в цеха са били налични около 7000 бр. мини, а тротиловия еквивалент е бил в пъти повече. Вещото лице е изследвало в заключението данни във връзка със завишения тротилов еквивалент към момента на взрива-установило е , че на 30.09.2014г.  са се разтоварили мини в цеха  , като количеството им , заедно с намиращите се вече в цеха мини , е надхвърлило технологичните потребности. Установило е също така , че на 01.10.2014г. по време на първата смяна от работните места в цех „С“ не е имало никакво извозване на мини , тротил и др. взривни вещества , тъй като товароразтоварната  група е извършвала разтоварване на три тира с мини в складовете. Установява се по делото, че средно утилизираните мини за м.08.2014г. са 678 бр. на смяна и 1356 бр. на ден , а за м.09.2014г. 894 бр. на смяна и 1788 бр. на ден. Вещото лице, въз основа на показания , събрани в досъдебното производство, е установило провеждане на експерименти за повишаване на производителността, като е посочило свидетелски показания, сочещи , че ръководството /“г-н Чернев- началника на утилизацията, Валери Цокин-директора на завод „Миджур“ и Емил Митков-изпълнителния директор на „Видекс“АД“, който идвал в завода периодично , като замервал време на всяка от операциите/ са искали да се увеличи производството. Във връзка с това на 01.10.2014г. един от работниците от първата смяна е бил накаран от Митков и Чернев да постави мина с детонатор на струга и да изстърже с ножа детонатора , което никога не е било правено, с цел да отпадне една от операциите , извършвана със специален ключ, което се е извършвало сравнително бавно, и да се съкрати значително времето за изпълнение, но експериментът е бил изключително рисков и е извършен от работника със страх. Целеният резултат не бил постигнат, като не е известно дали при втората смяна, когато е настъпил взривът, не са продължили опитите. При тези обстоятелства вещото лице е приело , че всички тези отклонения от технологичните инструкции могат да бъдат причина за предизвикване на взрива. Установява се от заключението на вещото лице, че в участък „С” е имало концентрация на взривни вещества , експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха , както и струпване в цеха на нерегламентирано количество различни по вид ВВ, целенасочено е съкращавано времето за извършване на някои дейности , които са извън технологичните инструкции. Като причина за взрива е посочено достатъчно мощен детонационен импулс и предаване на детонация между концентрираните взривни вещества , експлозиви  и изделия, които са били в повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха. Установява се от заключението , че най-опасните операции като част от технологичния процес е следвало да се извършват в бронекабина , каквато е имало в участъка , но е заобикаляна и не се е използвала. Прието е от вещото лице и че технологичните инструкции са изготвени формално и не осигуряват безопасност на производствения процес по разснарядяване.

По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза която е дала заключение , че на ищцата е причинено трайно затруднение на левия горен крайник. Изслушана е и съдебно-психиатрична експертиза , от която се установява , че на ищцата вследствие на взрива е причинено посттравматично стресово разстройство, като са събрани и свидетелски показания в тази насока. 

От съда във връзка с указанията на ВАС е изискана информация от ОС-Видин за изхода на образуваното наказателно производство. По НОХД № 275/2016г. по описа на ВОС е постановена оправдателна присъда по отношение и на четиримата, привлечени като обвиняеми, лица, но същата не е влязла в сила , поради което не може да служи като доказателство нито за установени противоправни действия , респ. бездействия на обвиняемите лица , нито за липсата на такива.

От администрацията на МС  са представени доказателства-изготвена Национална програма за утилизация и унищожаване на излишните бойни припаси на територията на РБългария , но същата касае изпълнение на задълженията на Държавата за унищожаване на нейните бойни припаси.

Представени са като доказателства и заверени копия на класифицирани документи , които обаче са ирелевантни по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са допустими :

Предявени са искове по чл.1 от ЗОДОВ спрямо Администрацията на МС, Министерство на вътрешните работи, Министерство на икономиката и Областна дирекция на МВР-Видин за неимуществени вреди, причинени на ищцата от незаконосъобразни действия /издадени лицензи , разрешения , удостоверения/ и бездействия на органи и длъжностни лица/неосъществен контрол/ от съответните органи на ответниците при осъществявана от тях административна дейност при условията на солидарна отговорност поради съпричиняване на вредите/чл.53 от ЗЗД/, като се твърди, че съответните органи не са изпълнили задълженията си за контрол на всеки един от тях съгласно чл.67,ал.1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Съгласно чл. 67,ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ контролът по изпълнението на този закон се извършва от Междуведомствения съвет /към МС/, Междуведомствената комисия /към Министерство на икономиката/, Министъра на икономиката, Министъра на вътрешните работи и др. или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие се твърди, че са причинени вредите.

В случая претендираните обезщетения са за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, поради което искът попада в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, като дали е налице бездействие, респ. действие и дали то е незаконосъобразно, се установява от съда, пред който е предявен и искът.

С оглед на горните разпоредби исковете са допустими спрямо всеки един от ответниците-ЮЛ.

В този смисъл е и отменителното решение на ВАС , с което делото е върнато за ново разглеждане по съществото на спора между страните. 

За да се ангажира отговорността на всеки от ответниците за вреди съобразно предявените искове следва да са налице няколко кумулативни предпоставки: незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на органи или длъжностни лица на ответника , това незаконосъобразно действие или бездействие да е при или по повод на административна дейност, вреда, вредата да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие или бездействие на административните органи или длъжностните лица.

За да е налице незаконосъобразно фактическо действие, респ. бездействие на административния орган, следва да се касае до извършване на фактическо действие на административния орган, което не се основа на закона, респ. до фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, но не е извършил.

 Приложимата нормативна уредба се съдържа в множество нормативни актове :

 На първо място е Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998 г. - ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г., издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г., в сила от 1.03.1999г., която на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното право на страната и се прилага пряко. Съгласно чл.1 ,ал.1, от Конвенцията всяка държава страна се задължава при никакви обстоятелства да не използва противопехотни мини; да не разработва, да не произвежда, да не получава по друг начин, да не складира противопехотни мини, да не ги задържа и да не извършва трансфер с тях с когото и да било, пряко или косвено; да не помага, да не насърчава и да не кара когото и да било да извършва каквато и да е дейност, забранена за държава страна по силата на тази конвенция.Съгласно чл.1,ал.2 от Конвенцията обаче всяка държава страна се задължава да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.Съобразно чл.3,ал.2 от същата трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване е разрешен. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Конвенцията, в изпълнение на своите задължения по тази конвенция всяка държава-страна има право да търси и получава помощ от други държави-страни, доколкото е възможно, а съгласно ал. 5 всяка държава-страна, която е в състояние да го направи, оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини.

 Условията и редът за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерска дейност с тях и контролът върху тези дейности се уреждат в Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба/обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011г./ относим към издадените на дружеството и действащи разрешения към момента на взрива в завод „Миджур“. Съгласно чл.2,ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ Министерският съвет приема списък на продуктите, свързани с отбраната, за които се прилагат разпоредбите на закона, който списък се обнародва в държавен вестник. С Постановления на МС са обнародвани съответните списъци, вкл. с Постановление № 158 на Министерския съвет от 2012 г., Постановление № 216 на Министерския съвет от 2014г., в които са съдържат продукти с класификация „СО4 Бомби, торпеда, реактивни снаряди, ракети, други взривни устройства и заряди и оборудване и принадлежности за тях“, към които са причислени процесните мини. Съгласно чл. 5,т.1 от Закона, износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната, могат да извършват физически и юридически лица, регистрирани по реда на Търговския закон, а чл.6 от Закона урежда необходимите разрешения за извършване на износ, внос и трансфер на продуктите. Съобразно ал.9 /в приложимата редакция/ лицата по чл. 5, т. 1 могат да получават продукти, свързани с отбраната, от доставчик, който има издадено индивидуално или глобално разрешение за трансфер посочени в генерално разрешение за трансфер от държавата членка по произход след получаване на след получаване на удостоверение за регистрация на трансфер, издадено от Междуведомствения съвет, и след регистриране на трансфера от министъра на икономиката /в редакцията към 2014г.-Министерство на икономиката и енергетиката/ по ред, определен с правилника за прилагане на закона . Съобразно чл.27 от Правилника, в случай че държавата на изпращача/износителя изисква от българския получател/вносител международен сертификат за внос на продукти, свързани с отбраната, той се издава от междуведомствената комисия, издава се въз основа на издадено разрешение за внос или удостоверение за внос/трансфер на продукти, свързани с отбраната и се подписва от председателя на междуведомствената комисия или от оправомощени от него длъжностни лица. Чл.67 от Закона определя компетентните органи по извършване на контрол по този закон и правомощията им във връзка с това.

 Освен цитираните нормативни разпоредби, в сила е и Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, който урежда придобиването, използването, унищожаването и утилизацията на същите, включително издаването и отнемането на разрешение за същите дейности. Съобразно чл.13, ал.1 от ЗОБВВП производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.Съобразно ал.3, разрешението за производство по ал. 1 може да включва едновременно или поотделно една от посочените в разпоредбата дейности, вкл. и утилизация на боеприпаси. Съобразно чл.17 от ЗООБВВПИ за получаване на разрешение за производство се подава заявление по образец до Директора на ГДНП при МВР, като в разпоредбата изрично са разписани необходимите документи, които следва да бъдат приложени към заявлението, в частност списък на видовете взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, които ще се произвеждат, като се посочват стандартизационните документи и технологиите за производството им/т.5/ и разработени и утвърдени от производителите инструкции за безопасност при осъществяване на дейности с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия/т.6/ в относимата към процесния период редакция/. Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му въз основа на становище на Междуведомствена комисия, назначена със Заповед на министъра на вътрещните работи, която съобразно чл.19,ал.2 от ЗООВВПИ / в относимата редакция/ се състои от експерти - представители на:Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Дирекцията за национален строителен контрол, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". ЗООБВВПИ изрично урежда утилизацията в чл.151 от закона. Съобразно чл.151 ,ал.2 от Закона утилизация на боеприпаси е процес на необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на отпадъчните барути, взривни вещества, празна опаковка, черни и цветни метали. Съобразно ал.3 утилизацията е извършва от лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси. Законодателният орган, в лицето на Народното събрание, е предвидил законова делегация за издаване на множество наредби във връзка с приложението на ЗОБВВПИ, които са приети и действащи. Сред тях е Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011 г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4-7, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 на Закона, Наредба за съществените изискванията и оценяване на съответствието на взривните вещества за граждански цели, Наредба № Iз-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и др., които не са относими към делото.Приета е и Наредба № 2 от 10.07.2000г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.

 Приложима е и Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета, която е транспонирана в ългарското законодателство със Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. В ЗООС се съдържат също множество разпоредби, въвеждащи задължения за операторите на предприятия, вкл. и на такива с висок рисков потенциал, компетентните органи по вземане на решения по ОВОС, редът за извършване на контрол, като подробно е регламенитран същия с отделни регламентации на предварителния, текущия и последващия контрол . Съгласно чл.8 от ЗООС държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите, а компетентните органи по закона, вкл. и контрола по същия, са министърът на околната среда и водите, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ),директорите на басейновите дирекции, директорите на дирекциите на националните паркове, кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите; областните управители/чл.10/. ЮЛ, към които са ситуирани посочените органи, не са ответници в настоящето производство.

Приложими са и разпоредбите на КТ. Видно от същия се вменява в задължение на работодателя създаването на здравословни и безопасни условия на труд, като съобразно чл.275 от КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Съобразно ал.2 органите на изпълнителната власт в рамките на своите правомощия осъществяват държавната политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.Чл.276 от КТ изрично вменява правомощия на Министърът на труда и социалната политика самостоятелно или съвместно с други министри да издава актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, а същият и министърът на здравеопазването самостоятелно или съвместно утвърждават единни правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които се прилагат във всички отрасли и дейности. КТ предвижда множество задължения за работодателя /чл.281 и сл. от КТ/ във връзка с инструктажа и обучението на работниците и служителите относно правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, задължение за предоставяне безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни, във връзка с което са приети и съответните подзаконови нормативни актове от министъра на труда и социалната политика и Министъра на здравеопазването . Предвидено е и право на работника да откаже да изпълнява трудовите си задължения при непосредствена опасност за живота и здравето му/чл.283 от КТ/.

 За осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд е приет и ЗЗБУТ. Същият урежда правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд/чл.1/. Съобразно същия Министерският съвет определя и провежда политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд/чл.35/, но конкретни задължения са възложени на министъра на труда и социалната политика относно разработване, координиране и провежда държавната политика в областта на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, вкл. издаването на нормативни актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, утвърждаването на правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, осъществяването на интегриран контрол чрез Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" по спазване на законодателството и по изпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във всички отрасли и дейности. Конкретни задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са възложени и на работодателите.

Съгласно чл.54 от ЗЗБУТ цялостният контрол по спазването на този закон упражнява Министерството на труда и социалната политика, а специализираната контролна дейност по изпълнението на този закон, както и на други нормативни актове се извършва от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", която е самостоятелно ЮЛ, чрез нейните структури, като отговорността на задължените лица се ангажира на основание КТ и съответните нормативни актове за дейността. В съответствие със законовата делегация по ЗЗБУТ и КТ са приети и множество подзаконови нормативни актове за осигуряване здравословни и безопасни условия на труд: Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодичните обучения на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, Наредба № 5 от 11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, Наредба №3 от 27.07.1998г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защита от професионалните рискове и превенция на тези рискове, Правилник по безопасността на труда при взривни работи, утвърден от Министъра на труда и социалната политика.

Към момента на причиняване на увреждането на ищцата са действащи и разпоредби на НК ,предвиждащи наказателна отговорност за лица, които извършват съответни дейности с огнестрелни оръжия, взривни вещества, боеприпаси и др. без сътоветното разрешение или в отклонение от издадените разрешения, както и за лица, извършващи посочените дейности без да осигурят необходимите мерки за сигурност и безопасност ,предвидени в съответните правилници, наредби или инструкции. Съобразно чл. 337 от НК (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишен текст на чл. 337, изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.), се предвижда наказателна отговорност за всеки, който произвежда, преработва, видоизменя, ремонтира, разработва, съхранява, търгува, транспортира, внася или изнася взривни вещества, огнестрелни, неогнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, без да има право за това по закон или без разрешение, издадено от надлежния орган на властта, когато такова се изисква, или извърши това не съгласно даденото му разрешение. Чл. 338. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) пък предвижда наказателна отговорност за всеки, който като държи, пренася, изпраща или работи с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, а ал.3 е квалифицирания състав на горното престъпление в случаите, когато от деянията по ал. 1 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда, или смърт, или значителна повреда на имот, когато деецът не е искал и не е допускал това.

По отношение на ответника Администрацията на Министерски съвет във връзка с наведените основания на предявените искове и посочените по-горе нормативни разпоредби съдът намира от правна страна следното :

КОНВЕНЦИЯ за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, на която се позовават ищците, ратифицирана от РБ със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998 г. - ДВ, бр. 93 от 11.08.1998г. Съобразно изложеното по-горе конвенцията задължава всяка държава страна да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини, разрешава трансферът на ППМ с цел унищожаване и задължава всяка държава страна, която е в състояние да го направи, да оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини/чл.6,т.5 от Конвенцията/.

Съобразно чл. 9 от Конвенцията всяка държава страна предприема всички необходими юридически, административни и други мерки, включително налагането на наказателни санкции, за да предотврати и пресече всяка дейност, забранена на държава страна по силата на тази конвенция, предприета от лица или на територия под нейна юрисдикция или контрол. С оглед чл.9 от Конвенцията при липса на нарушение на нормите на Конвенцията липсва задължение на държавата-страна по конвенцията, да предприеме юридически или други мерки. Съобразно чл.3,т.2 от Конвенцията трансферът на ППМ с цел унищожаване е разрешен, поради което липсва задължение за държавата, в частност за законодателна инициатива на МС, за предприемане на мерки по Конвенцията в обратната насока. Конвенцията урежда задълженията на държавите-страни по нея като не налага монопол на държавата над дейностите, описани в Конвенцията, което изключва правомощия на държавата за намеса в договорните отношения между „Видекс" АД и гръцкото дружество. В чл. чл.4 от ЗЕКПСОИТДУ изрично са предвидени хипотезите, при които Министерският съвет може да въвежда ограничения и да налага забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната при наличие на предпоставките/ т.1 до 4 вкл./: когато дейностите противоречат на целите и задълженията, посочени в чл.1,ал.2 от закона, продуктите са предназначени или могат да бъдат използвани за създаване, производство, обработване, разработване, и др. на оръжия за масово унищожаване, съществуват ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации, тези дейности засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред . В този смисъл е и разпоредбата на чл.10 от ЗОБВВПИ/чл.7,ал.8 от ЗКВВООБ–отм./ съгласно която Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи може да забрани или ограничи дейностите по този закон с определени видове взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях и пиротехнически изделия, когато това се налага от обществения интерес, националната сигурност или поети от Република България международни задължения. Доводите на ищците, че Министерският съвет е бездействал противоправно като не е взел решение за забрана транспортиране с цел внос на всички видове боеприпаси с цел унищожаване и/или утилизация и транспортиране на всички видове боеприпаси на територията на Република България от територията на друга държава членка с цел утилизация и/или унищожаване, с което не е изпълнил задължението си по чл.1,б.“б“ от Конвенцията, не се възприемат от съда, тъй като видно от разпоредбата в случая МС действа при условията на оперативна самостоятелност и предоставена преценка по целесъобразност на МС и в съответствие с поетите международни ангажименти и вътрешното право. Именно в съответствие с предоставената оперативна самостоятелност след инцидента в завод „Миджур“ с Решение №225/09.04.2015г. МС е взел решение на основание чл.10 от ЗОБВВПИ за забрана за транспортиране с цел внос на всички видове боеприпаси за огнестрелни оръжия и транспортиране на боеприпаси за огнестрелни оръжия на територията на република България от територията на друга държава членка с цел утилизация и/или унищожаване с оглед защита на обществения интерес, но пък считано от 12.12.2015г. с оглед поетите от РБ задължения по международните актове е в сила ЗАКОН за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, обн., ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г., в който изрично се предвижда възможността за утилизация на боеприпаси и урежда редът за това отделно от този по ЗОБВВПИ.

В никоя от приложимата за процесния период 06.07.2008г. до 01.10.2014г. правна уредба-вътрешна и международна такава като част от вътрешното право на страната, не се съдържа задължение за държавата да забрани трансфера на противопехотни мини с цел тяхното унищожаване, а задължение в обратната посока- задължение на държавата като страна по посочената по-горе конвенция да съдейства за унищожаването на противопехотните мини . Предвид на това неоснователен е доводът за бездействие на Министерски съвет и Междуведомственият съвет изразяващо се в липсата на приета нормативна уредба, забраняваща утилизацията. Видно от изложеното по-горе за процесния период дейността е регламентирана в различни нормативни актове, които са въвели редица изисквания към лицата, извършващи дейността и условията, при които може да се извършва самата дейност, вкл. трансфер и производство на оръжия и боеприпаси. Съгласно чл. 13,ал.1 от ЗОБВВПИ в приложимата редакция към момента на допълване на издаденото на „Видекс”АД Разрешение №153 за производство на взривни вещества и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утализират/разснарядяват, унищожават/ за обект завод „Миджур” (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.), производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, като съгласно ал.3 разрешението за производство по ал. 1 може да включва едновременно или поотделно една от следните дейности: пълно или частично производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, търговия, ремонтни дейности, видоизменяне и утилизация на оръжия и боеприпаси. Чл.151,ал.2 от ЗОБВВПИ съдържа легална дефиниция на утилизацията на оръжията и боеприпасите, а ал.3 изрично предвижда извършването и от лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси. 

На „Видекс“АД е издадено разрешение за производство по ЗОБВВПИ, съответно за утилизация на ППМ по реда на ЗОБВВПИ.

На „Видекс”АД от Междуведомствения съвет е издаден Пълен лиценз №Л-85-1-4/29.01.2010г. за извършване на износ, внос и трансфер на оръжия, с валидност до 29.01.2013г. като същият е издаден на основание чл.6,ал.1 от Законът за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба /отм./, а впоследствие от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към министерския съвет на „Видекс”АД са издадени Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013г. и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на РБългария по реда на ЗЕКПСОИТДУ и Правилника за неговото приложение, въз основа на издадено разрешение за производство и утилизация по ЗОБВВПИ.

Видно от горното наведените доводи за отмяна на редица актове–ЗКВВОБ и подзаконовите актове по прилагането му и за липса на нормативна уредба, е неоснователен. Освен това в приетия ЗОБВВПИ в преходните разпоредби изрично се предвижда прилагане на подзаконовите нормативни актове, които не му противоречат, до приемането на нови такива.

Видно от горното е и че в законодателството е бил предвидени разрешителен режим за осъществяване на всяка една от дейностите, посочени в ЗЕКПСОИТДУ, въвеждащ съответни изисквания към лицата по чл.5,ал.1 от закона, като на дружеството „Видекс“АД са издадени всички необходими разрешения и удостоверения по ЗЕКСОИТДУ за извършване на дейностите по закона.

Законът за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, обн., ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г. изрично урежда условията и реда за извършване на дейностите, разрешени съгласно Конвенцията по касетъчните боеприпаси, съставена в Дъблин, Ирландия, на 30 май 2008 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 16 от 2011 г.) (ДВ, бр. 75 от 2011 г.), и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, съставена в Осло, Норвегия, на 18 септември 1997 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 93 от 1998 г.) (ДВ, бр. 68 от 1999 г.) (Конвенция за противопехотните мини), както и контрола върху тези дейности, като същият не въвежда коренно различен разрешителен режим /разрешението се издава от министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната или оправомощено от тях длъжностно лице след становище на Междуведомствена комисия/, изисквания и контрол от тези, осъществявани по реда на ЗОБВВПИ и ЗЕКПСОИТДУ, като контролът върху дейностите, когато се осъществяват от физически и ЮЛ се извършва от Министъра на вътрешните работи, а трансферът се осъществява по реда на ЗЕКПСОИТДУ, т.е това е редът, по който е извършвана дейността и е осъществяван контрол върху нея и до приемане на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване.

Предвид горното, съдът намира, че не се доказва по делото незаконосъобразно бездействие на Министерския съвет-неизпълнение на вменено задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което да е причинило вредоносния резултат.

По отношение на доводите за незаконосъобразни действия и бездействие на Междуведомствения съвет съдът намира следното : пасивно легитимиран да отговаря за твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационна готовност на страната, чийто правоприемник е Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС е Администрацията на Министерския съвет-като ЮЛ, от действия и бездействия на чийто орган се претендират вредите. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е създаден с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 120 на МС от 25.06.2012 г. като консултативен орган към Министерския съвет и е правоприемник на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната при Министерския съвет, създаден с Постановление № 193 на Министерския съвет от 1993 г., поради което и Администрацията на МС, като ЮЛ към което е ситуиран органът, е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове.

По отношение на наведените доводи за незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет, изразяващо се в неосъществен контрол, както по издадените лицензи, сертификати и удостоверения, така и като не е отнел същите още към 2010г., а ги е отнел едва след инцидента, съдът намира същите за неоснователни. Производството по издаване на лиценз, удостоверение за регистрация и др. завършва с издаване на съответен административен акт-властническо волеизявление, от което съответният адресат придобива права и/или задължения, като издаването на административния акт представлява правна дейност на административния орган. Исковите претенции се основават на незаконосъобразни фактически действия или бездействия, каквито издадените лицензи и разрешения не са. Предвид на това в настоящето производство съдът не следва да извършва преценка на законосъобразността на издадените лицензи и разрешения на дружеството, именно въз основа на които „Видекс”АД е извършвало дейността си, тъй като представляват административни актове, а не фактически действия, респ. бездействия на административния орган.

Освен това релевантно по делото с оглед на момента на настъпване на вредите са издадените Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013г. и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на РБългария, издадени от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет на „Видекс”АД с валидност от 24.01.2013г. до 24.01.2016г., тъй като същите са издадени по подадено ново заявление на дружеството - заявление вх.№ 11-00-653/28.11.2012г., по което е извършена отново преценка дали да бъдат разрешени съответните дейности. Предвид на това наведените доводи, че още през 2010г., когато също е имало производствена авария, е следвало да бъде отнет лиценза на дружеството, е неотносим по делото.

На 25.02.2015г., видно от протокол №2 от заседанието, проведено на 25.02.2015г. на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, Междуведомственият съвет е спрял издадения тригодишен лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната и тригодишното удостоверение за регистрация за трансфер до възстановяване на надеждността на дружеството по мотиви, че дружеството е престанало да отговаря на изискванията за надеждност, като са възникнали обстоятелства, които противоречат на определените в чл.1,ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ задължения–неизпълнение на международни задължения на РБ по Отавската Конвенция. Посочен е възникналият инцидент в завод „Миджур” и обстоятелството, че дружеството не е в състояние да изпълни договора за утилизация на ППМ, собственост на РГ, поради което РБ се явява в нарушение на чл.1 от Конвенцията, задължаваща всяка държава по никакъв начин да не складира и не задържа ППМ. С протоколно решение №9/16.09.2015г. Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е отнел издаденият тригодишен лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, като е посочена липса на промяна в обстоятелствата, поради които е спрян издадения лиценз, и по целесъобразност. Видно от мотивите на същото, са посочени обстоятелствата, при които е взето решение за спиране на издадените на дружеството лиценз и разрешение, а именно: инцидента в завод „Миджур”, за който е прието, че е дискредитирал РБългария като страна по Конвенцията предвид невъзможността на дружеството да изпълни поетите договорни задължения след взрива, което от своя страна е довело до съхранение и задържане на наличните ППМ, което вече води до нарушение на Конвенцията. До взрива на 01.10.2014г. не се установява по делото да са налице променени обстоятелствата, при които са издадени съответните разрешения, на условията, при които са издадени съответните разрешения или неизпълнение на задължение конкретно по ЗЕКПСОИТДУ, установено с акт на компетентен орган-основания за спиране на съответните разрешения по чл.21 от ЗЕКПСОИТДУ, респ. не се установяват основанията за отнемане на съответните разрешения по чл.22 ЗЕКПСОИТДУ. Освен това по делото е представено Решение № 4876/11.07.2016г., постановено по АД № 10328 по описа за 2015г. на АС-София град, с което посоченото решение е отменено.

Освен гореизложеното следва да се има предвид, че ЗЕКПСОИТДУ урежда условията и реда за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерска дейност с тях и контролът върху тези дейности, като не забранява никоя от тях, както и мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (ОВ, L 134/1 от 29 май 2009 г.). Инцидентът в завод "Миджур" не е възникнал при някоя от тази дейности, а при пряката дейност по унищожаване на противопехотни мини, която е извън обхвата на посочения закон. Вносът, трансферът и транспортирането на противопехотните мини от Гърция до завод "Миджур" е осъществено въз основа на влезли в сила индивидуални административни актове, които не са отменени, поради което въз основа на чл. 67 от закона не се установява противоправно бездействие на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, предвиден в чл. 6 от закона като орган, издаващ лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната.

Предвид горното не се установява по делото незаконосъобразно бездействие-неосъществен контрол, от консултативния орган към МС-Междуведомствения съвет.

По отношение на ответника Министерство на икономиката във връзка с наведените основания на предявените искове съдът намира от правна страна следното :

По отношение на ответника Министерство на икономиката исковете се основават на незаконосъобразни действия на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към министъра на икономиката, изразяващи се в издадено разрешение за трансфер на 1568159 бр. противопехотни мини, издадено на 04.09.2008г. в нарушение на закона, както и на неправомерно бездействие-неизпълнение на основната дейност за контрол по чл.1,ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ.

Посоченото разрешение за трансфер на 1568159 бр. противопехотни мини, издадено на 04.09.2008г., е с изтекъл срок на валидност до 04.09.2009г. Впоследствие е издадено ново разрешение. Установено е по делото, че след преустановен внос през 2014г. дружеството е започнало вноса на остатъчното количество мини съгласно издадено ново Разрешение за трансфер №000229 от 15.10.2013г., в което е описано количеството мини по видове, както и в съответствие с действащия Международен сертификат за внос № 000286. С оглед на това, посоченото от ищците разрешение за трансфер от 04.09.2008г. е неотносимо към делото. Действащото към 2014г., когато е подновен вносът на ППМ, разрешение е издадено от Министерство на икономиката по искане вх.№ 305 от 06.08.2013г. на дружеството във връзка с модификация на Договор 719, в която са договорирани остатъчните количества мини. По искането на дружеството е издадено Удостоверение за трансфер съгласно чл.24 от Правилника за прилагане на закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба с №000229 от 15.10.2013г. със срок на валидност 15.10.2014г., впоследствие продължен до 15.10.2015г. по искане на „Видекс”АД вх.№ 7-1806/05.09.2014г. Също по заявление на дружеството с вх.№ 7-1846/17.10.2013г. на „Видекс“АД е издаден Международен сертификат за внос № 000201 за горното количество мини, впоследствие по заявление вх.№7-1846-1 от 25.02.2014г. международен сертификат за внос № 000286.

И в случая се касае за административни производства, приключващи с властническо волеизявление–съответни разрешения за извършване на поисканите дейности, а не за фактически действия, извършвани от органи на Министерство на икономиката.

Действително чл.67,ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ вменява в задължение на министъра на икономиката и междуведомствената комисия контрола по закона, като съобразно ал.2 контролът включва проверки преди и след издаване на лиценз, сертификат за получател, разрешение или удостоверение.

Съобразно чл.67,ал.3 от ЗЕКПСОИТДУ при извършване на контрола органите по ал. 1 могат: да изискват от лицата, осъществяващи дейности с продукти, свързани с отбраната информацията и данните, необходими за провеждането на контрола; при необходимост да изискват становището на други държавни органи; да влизат в помещенията на лица, участващи в дейности с продукти, свързани с отбраната, да отправят искания до компетентните органи на други държави за предоставяне на информацията, необходима за провеждането на контрол;

Видно от установената фактическа обстановка по заявлението за издаване удостоверение за трансфер съобразно чл.67,ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ Министреството на икономиката е изискало становище на началника на сектор „КОС“ при ГДНП, във връзка с което е извършена проверка и е установено, че складовите помещения са заети и дружеството не разполага с необходимите машини и съоръжения в помещенията за утилизация. Във връзка с установеното дружеството впоследствие е уведомило Министерство на икономиката, че складовите помещения и помещенията, предназначени за утилизация на ППМ, са свободни и оборудвани с необходимите машини и съоръжения. Извършена е отново проверка в обекта на дружеството, въз основа на която Зам. директорът на ГДНП на МВР е уведомил Министерство на икономиката, че в списъка на инженерните и артилерийските боеприпаси, които ще утилизират към издаденото валидно разрешение №153/06.10.2011г. от ГДОП, допълнено с решение за обект завод „Миджур”, влизат ППМ като дружеството разполага с две складови помещения за съхранение на ВВОБ. Едва след извършена проверка от полицейските органи и полученото положително становище на дружеството е издадено Удостоверение за трансфер №000229 от 15.10.2013г. със срок на валидност 15.10.2014г.

И в случая обаче следва да се има предвид, че този фактически контрол е последван от издаване на ИАА-съответното удостоверение за трансфер, от който настъпват правните последици за адресата, поради което фактическите действия нямат преки последици за адресата като опосредени от издадения властнически административен акт.

Освен това по делото не се установява, че доставеното количество ППМ превишава разрешеното такова, в който случай би бил налице неосъществен контрол по отношение на правно разрешената дейност по ЗЕКПСОИТДУ .

Съобразно посоченото по-горе ЗЕКПСОИТДУ урежда условията и реда за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерска дейност с тях и контролът върху тези дейности, а инцидентът в завод "Миджур" не е възникнал при някоя от тази дейности, а при пряката дейност по унищожаване на противопехотни мини, която е извън обхвата на посочения закон, поради което въз основа на чл. 67 от закона не се установява противоправно бездействие на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката, енергетиката и туризма, която съгласно чл. 6 издава разрешение за износ или внос.

По отношение на Министерството на вътрешните работи във връзка с наведените основания на предявените искове съдът намира от правна страна следното :

Съгласно чл.13,ал.1 от ЗОБВВПИ производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от Директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. Разрешението за съответната дейност се издава въз основа на заявление по образец и представени документи, посочени в закона. Съгласно чл.19 от ЗОБВВПИ заявлението и документацията по чл. 17 се оценяват от междуведомствена комисия, създадена със заповед на министъра на вътрешните работи, като същата може да извършва и проверка на място на обектите за производство и съхранение. Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му въз основа на становище на комисията, като при откриване на нов обект при спазване на процедурата по чл.24 от ЗОБВВПИ директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава решение за допълване на издаденото разрешение за производство. Видно от данните по делото към процесния период на „Видекс”АД е издадено безсрочно разрешение №153/06.10.2011г., допълнено с решение по чл.24 от ЗОБВВПИ за завод „Миджур”, издадено от началника на сектор „КОС”-ГДНП, въз основа на което е извършвана и дейността на дружеството по утилизацията. Същите представляват властнически волеизявления-оправомощаващи индивидуални актове, от които настъпват правните последици за адресатите, поради което съобразно изложеното по-горе по отношение на другите, издадени на дружеството, разрешения, законосъобразността им-спазването на административно-производствените правила и изискванията на закона-в частност представени ли са необходимите документи и извършени ли са проверки на обектите преди тяхното издаване и въобще налице ли са законовите изисквания за издаването им, не следва да бъде разглеждано в настоящето производство. Това е правна дейност, а не фактически действия на администрацията, като извършването или неизвършването на фактически действия преди тяхното издаване се опосредява с вредоносния резултат чрез властническо волеизявление, т.е дължимото фактическо действие се последва от индивидуален административен акт, от който настъпват съответните последици. В този смисъл между дължимото поведение и правната норма е налице индивидуален административен акт, от който настъпват правните последици.

Искът се основава на разпоредбата на чл.67,ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ. Съгласно чл. 67,ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ контролът по изпълнението на този закон се извършва от посочените в него органи, в частност Министъра на вътрешните работи, или от оправомощени от посочените органи длъжностни лица.

Липсват конкретни контролни правомощия на министъра на вътрешните работи като контролен орган, както в ЗЕКПСОИТДУ, така и в ЗОБВВПИ.

Съгласно ЗОБВВПИ разрешенията за производство, за транспортиране, предварителното съгласие, т.е всички оправомощаващи административни актове, се издават от директора на ГДНП или оправомощено от него длъжностно лице. ГДНП е самостоятелно ЮЛ, като същото не е ответник в настоящето производство.

Съобразно чл.152,ал.2 от ЗОВВПИ контролът върху производството на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се осъществява от полицейските органи и от комисията по чл. 19, ал. 2 от закона-Междуведомствена комисия, създадена със заповед на министъра на вътрешните работи, която дава становище по исканията за издаване на разрешения за производство. Полицейските органи са определени в чл.57 от ЗМВР. Структурите, условията, видът и редът на извършване на контрол е уреден в НАРЕДБА № Iз-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия/Наредбата/. Съобразно чл.8 от Наредбата постоянният контрол се извършва от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) - на територията на цялата страна, съобразно функционалната им компетентност; от Главна дирекция "Гранична полиция" - на територията на граничната зона и граничните контролно-пропускателни пунктове; от областните дирекции на МВР (ОДМВР) и районните управления при ОДМВР - на територията на районите им на действие.

Съобразно чл.9 от Наредбата се извършва и планиран контрол по предварително утвърден годишен план от Директора на ГДНП като в плана следва да има планирани проверки на не по-малко от две лица, получили разрешения за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, които се осъществяват от Комисията, създадена по чл. 19 ЗОБВВПИ.

Видно от горните разпоредби отговорността на министъра на вътрешните работи е обща и произтича от неговата функционална компетентност на ръководство и контрол. Няма вменени конкретни контролни правомощия, а те са възложени на полицейските органи по смисъла на чл.57 от ЗМВР, поради което и в случай на неосъществен контрол, бездействието на министъра не може да бъде в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилата вреда.

Конкретни контролни правомощия са възложени на Междуведомствената комисия по чл.19 от закона, за чийто незаконосъобразни действия /бездействия отговорност следва да се носи от министерството на вътрешните работи. По делото обаче не се установява, че по отношение на дружеството „Видекс”АД е предвидена планирана проверка от комисията по чл.19 от ЗОБВВПИ/чл.9,ал.2 от наредбата/, която не е изпълнена от същата, поради което не се установява бездействие.

Конкретните контролни правомощия и осъществяване на постоянния и внезапен контрол основно са възложени на полицейските органи към Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП), Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции на МВР (ОДМВР), включващи в структурата си и районните управления. Съобразно чл.37, ал.2 от ЗМВР главните дирекции и областните дирекции са юридически лица. Предвид разпоредбата на чл. 205 от АПК Министерството на вътрешните работи като ЮЛ не носи отговорност за неосъществен контрол на полицейски органи към ГДНП или към областна дирекция на територията на която е завод „Миджур”-ОДМВР Видин, които пряко следва да бъдат ангажирани при незаконосъобразни действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица. В този смисъл е разпоредбата на чл.205 от АПК във вр. с чл.7 от ЗОДОВ.

Предвид на гореизложеното не се установяват по делото незаконосъобразни фактически действия или бездействия на органи или длъжностни лица към структурата на Министерството на вътрешните работи като ЮЛ.

По отношение на ответника Областна дирекция на МВР-Видин съдът намира от правна страна следното :

Съобразно чл.8 от НАРЕДБА № Iз-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия/Наредбата/ постоянният контрол се извършва от полицейските органи на посочените в разпоредбата структури, в частност от областните дирекции на МВР (ОДМВР) и районните управления при ОДМВР - на територията на районите им на действие. По отношение на завод „Миджур“ това е ОД на МВР-Видин и структурираното към него РУ-Белоградчик. По делото са налице данни за множество извършени от полицейските органи към РУ Белоградчик и сектор КОС при ОД на МВР–Видин проверки през 2014г. именно с оглед извършваната утилизация на ППМ, издавани са и задължителни предписания, вкл. и за ежеседмично подаване на ежедневни справки за получени, утилизирани и налични мини, както и да бъдат уведомявани за предстоящите доставки най–малко три дни преди всяка доставка, като видно от представените по делото доказателства такива ежедневни справки са изготвяни от дружеството и подавани. От съда са изискани справките за установяване на съдържанието на същите, а именно за установяване на отразяваното в справките количество утилизирани мини. Видно от същите, дневното количество на утилизираните мини не е надвишавало дори допустимото за едносменен режим на работа,посочен в заключението на вещото лице. Прави впечатление по делото, че непосредствено преди датата на взрива /01.10.2014г./ са направени няколко проверки в завода във връзка с предстоящи доставки на мини и получени такива:на 10.09.2014г. е констатирано съхранение на мини извън складовите помещения общо 71 бр палета мини М-16, представляващи 17040 бр. мини, дадени са задължителни предписания в тази насока съобразно правомощието им по чл.14 от Наредбата, извършена е отново проверка на 24.09.2014г., при която е констатирано, че предписанията са изпълнени като мините са преместени в складовите помещения, с което на практика е предотвратено от органите на ОД на МВР-Видин взривяването на още 17040 бр.мини, които са съхранявани неправомерно извън складовите помещения на дружеството. Предприети са и действия по реализиране на административнонаказателна отговорност.

Предвид горното не е проявено бездействие от страна на полицейските органи при ОД на МВР-Видин, като същите са осъществили контролните си правомощия по НАРЕДБА № Iз-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия .

По отношение на наведените доводи за неупражнен контрол във връзка с нарушение на Закона за опазване на околната среда и на общностното право-Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04 юли 2012г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества-чл.9 и чл.20 от Директивата, в Закона за опазване на околната среда са определени компетентните и контролните органи /чл.10 и чл.148 от закона/ : министърът на околната среда и водите; изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда; директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ); директорите на басейновите дирекции; директорите на дирекциите на националните паркове; кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите; областните управители. Основно управлението и контролът се осъществяват от органи на Министерството на околната среда и водите, а не принадлежат към структурата на ответниците.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не се установяват по делото противоправни фактически действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ответниците по делото–Администрацията на МС, Министерство на икономиката, Министерство на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР-Видин.

В случая от съществено значение по делото е, че не е налице и друга от предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците:

Безспорно се установява, че ищцата е пострадала при възникналия взрив в завод „Миджур” на 01.10.2014г., като отражението върху психическото и здравословно състояние на ищцата се установява от събраните по делото доказателства.

На основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ обаче обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането-от незаконосъобразни актове,действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Трайно установена е практиката на Върховния административен съд, че под преки вреди следва да се разбират само тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица
от вредоносния акт, действие или бездействие, т.е. които са адекватно следствие от увреждането от административния орган. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо
противоправното действие или бездействие, съответно незаконосъобразен акт. /Например: Решение № 11001 от 15.07.2019г. на ВАС по адм.дело № 14160/2017г./

Причинната връзка е опосредена, а не пряка и непосредствена, когато в определен момент от протичането на един причинен процес, предизвикан от действието, респ. бездействието, се намесва поведението на трето лице, природно или обществено явление.

Съобразно посоченото по-горе причинната връзка би била пряка и непосредствена, когато резултатът–в случая взрива и последвалите увреждания на ищцата, е обективно, закономерно и неизбежно следствие на бездействието, респ. действието на административните органи.

В случая от изготвената по делото взриво-техническа експертиза се установява, че самопроизволно взривяване-без външни нерегламентирани действия, е малко вероятно. Т.е причината за взрива е външно нерегламентирано действие. Установява се, че взривяването е причинено от първоначален детонационен импулс, като при всички случаи е имало човешка дейност за причиняване на взрива, а мащабите на взрива са в резултат на концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и струпване в цеха на нерегламентирано количество различни по вид ВВ, установени при огледа по остатъците след взрива, като от данните по делото се установява, че недопустимото количество мини са струпани на 30.09.2014г. и 01.2014г. Установява се също така, че целенасочено е съкращавано времето за извършване на отделните операции, извършвани са дейности в отклонение от технологичните инструкции, най-опасните операции като част от технологичния процес не са се извършвали в бронекабината. Установява се, че са били нарушавани мерките за безопасност, като това е пренебрегвано от ръководителите и дори е било инициирано от тях, а в деня на взрива ръководството е принуждавало работниците да експериментират с животозастрашаващи операции с цел спестяване на време, при наличните ППМ, КД и ВВ в количество, значително превишаващо минималните количества, необходими за нормалното и безопасно протичане на технологичните процеси по време на работната смяна.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, тъй като същото е изготвено съобразно поставените задачи и определените материали. Действително част от изводите си вещото лице е изградило въз основа на свидетелски показания, дадени на досъдебно производство №51/2014г. по описа на НСлС, но при изготвяне на заключението си при необходимост вещите лица могат да извършват и разпит на др. лица . В случая вещото лице е възприело дадените показания от досъдебното производство, но едновременно с това протоколите за оглед, снимков материал и др. писмени документи и въз основа на цялостна преценка на установените обстоятелства и експертните си познания в областта е изградил експертните си изводи.

Именно с оглед на конкретната причина за взрива, а именно нерегламентирано действие на лице и нарушаване на технологичните процеси и изисквания за безопасност в производствения процес, съхраняването на делаборираните, чувствителни на ВВ елементи от ППМ и капсул детонатори заедно с мините и значителните им количества, изиграли ролята на междинен детонатор, съдът намира, че настъпилите увреждания на ищцата не са пряка последица от бездействие на длъжностни лица и органи на ответниците по делото, а от неустановено действие на трето лице, довело до взрива, чийто мащаби са резултат на извършените нарушения на изискванията за безопасност в производствения процес,отговорността за което е на прекия причинител на увреждането и на работодателя.

Съобразно изложеното по-горе, за да е налице причинно-следствена връзка между увреждащото действие, респ. бездействие и вредите, основание за реализиране на отговорността на ответниците, следва вредоносния резултат да е закономерна, типична, обичайна последица от незаконосъобразното действие, респ. бездействие. Видно от данните по делото /в същото се съдържат счетоводни справки, данни за дневно и месечно утилизирани мини са цитирани и в заключението/ в периода 2008г.-2014г. до взрива са утилизирани огромно количество мини, поради което не може да се приеме, че настъпилият взрив и вредите са типична, нормално настъпваща и необходима последица от неосъществения контрол.

Безспорно се касае да изключително високорискова дейност, поради което спазването на технологиите и правилата за безопасност във всеки един момент от производствения процес са от изключително значение. В този смисъл е и заключението на вещото лице, от което се установява, че същите не са били спазвани.

Предвид горното по разбиране на настоящия съдебен състав взривът е настъпил в резултат на допуснати нарушения в производствения процес и неспазване на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от самия работодател, вкл. и на самата инструкция, утвърдена от работодателя, чийто изисквания са цитирани от вещото лице, като самият работодател е допуснал в производственото помещение да се съхранява нерегламентирано количество взривни вещества и да се извършват животозастрашаващи дейности, като в нарушение на технологичните изисквания именно в деня на взрива са се извършвали експериментални изключително рискови операции с цел спестяване на време, в резултат на което е настъпила смъртта на няколко човека, и увреждания на други, вкл. ищцата. Съобразно чл.275 от КТ осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е задължение на работодателя, а последица от това неизпълнение на задължението му е имуществената отговорност на същия по КТ.

В случая безспорно по делото е, че причинените на ищцата увреждания следва да се класифицират като трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 от КСО, а съобразно чл.200 от КТ имуществената отговорност при трудова злополука се носи от работодателя. След като КТ изрично предвижда специален начин на обезщетяване на работниците при трудова злополука, то обезщетение за вреди при трудова злополука не следва да се претендират по ЗОДОВ. В този смисъл е разпоредбата на чл.8,ал.3 от ЗОДОВ. В противен случай ще се стигне до двойно репариране на едни и същи вреди.

Предвид установената фактическа обстановка по делото, приложимите разпоредби и конкретните задължения, възложени на ответниците по делото и на други административни органи-неучастващи в настоящето производство /компетентните органи по прилагането на ЗООС и ЗЗБУТ, КТ, вкл и относно извършването на контрол по тях/, от държавата е изпълнено основното и задължение, произтичащо от чл.2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, а именно предприемане на мерки за опазване на живота на всяко едно лице под нейна юрисдикция . Видно е, че дейността по внос, износ и трансфер на оръжия, свързани с отбраната и дейностите по производство на оръжия, боеприпаси и взривни вещества са подложени на разрешителен режим от страна на държавата, като в нормативните актове са въведени изисквания, отчитащи особеностите на извършваните дейности като високорискови такива. Определени са и административните органи, на които е възложено регулирането на дейността чрез издаване на съответните разрешения, включващи представители на различни министерства, определени са контролните органи и начина на извършване на контрол върху дейностите, вкл. и след издаване на съответните лицензии, като видно от данните по делото е, че такъв контрол е осъществяван, вкл. и няколко дни преди взрива, когато е установено изпълнение на предписанията за складиране на доставените количества мини в складовите помещения . Не е разписано задължение за административните органи-ответници по делото, за контрол върху производствения процес във всеки един момент от неговото извършване. Отговорността за това е вменена на работодателя с разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ, който от своя страна носи имуществена, административно-наказателна и наказателна отговорност за неспазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Държавата е предвидила механизъм за контрол върху работодателя за спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд чрез контролните си органи по ЗЗБУТ и КТ-Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която обаче не е ответник в настоящето производство.

С оглед на горното съдът намира, че от държавата, в лицето на посочените ответници, не е извършено нарушение на чл.2 от ЕКПЧ и чл.28 от Конституцията на РБ. В областта на трудовите правоотношения проявление на това основно право е правото на здравословни и безопасни условия на труд по чл.48,ал.5 от Конституцията на РБ. Съгласно Решение № 2 от 08.03.2012г. на КС по к.д.№ 9/2011г. конституционното право на работниците на здравословни и безопасни условия на труд по чл.48,ал.5 от КТ е облечено в законова форма в правила, които се съдържат в КТ, където са въведени стандарти за опазване живота, здравето и работоспособността на работниците. Освен в КТ такива са въведени и в ЗЗБУТ, който е общ закон за провеждане на държавната политика в областта на здравословни и безопасни условия на труд при упражняване на трудова дейност. С двата законодателни акта се материализира прогласеното в чл.48,ал.5 от Конституцията на РБ право на безопасни и здравословни условия на труд като конституционно право на работниците, с което държавата е изпълнила своето задължение, произтичащо от Конституцията и чл.2 от ЕКПЧ в областта на трудовите правоотношения.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че от ответниците по делото не е допуснато нарушение на чл.2 от ЕКПЧ и не се установяват предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността им за вреди, поради което предявените от ищцата искове за обезщетение за вреди по отношение на ответниците следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на спора на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ /нова- ДВ бр.94 от 2019г./ ищцата следва да заплати на ответниците възнаграждение за осъществената им защита от юрисконсулти. Същото следва да бъде определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ.

На ответника Администрацията на Министерски съвет следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв за двете съдебни инстанции.

На Министерство на вътрешните работи и на Областна дирекция на МВР-Видин с оглед вида на извършената дейност по делото, следва да бъдат присъдени юрисконсултски възнаграждения в размер на по 300 лв на всеки от ответниците за двете съдебни инстанции.

На Министерство на икономиката не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като искане за заплащането му не е направено до приключване на устните състезания пред двете съдебни инстанции.

Воден от горното, Съдът

 

 

                             РЕШИ:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от Ж.С.А. *** против Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката, Министерство на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР-Видин за заплащане при условията на солидарност на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв, причинени ѝ в резултат на неправомерно бездействие на Министерски съвет, неправомерно действие и бездействие на Министерство на икономиката, неправомерно действие и бездействие на Министерство на вътрешните работи и неправомерно бездействие на Областна дирекция на МВР-Видин в периода 06.07.2008г. до 01.10.2014г. вкл.

ОСЪЖДА Ж.С.А. ***, да заплати на Администрацията на Министерски съвет, гр.София, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста/ лева.

ОСЪЖДА Ж.С.А. ***, да заплати на Министерство на вътрешните работи, гр.София, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева.

ОСЪЖДА Ж.С.А. ***, да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

      Административен съдия: