РЕШЕНИЕ
№ 1073
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. Ц.
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. Ц. Административно наказателно
дело № 20241110201691 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН
Образувано е по жалба от „ХХХ“АД, ЕИК ХХХ, представлявано от СЮА, срещу
наказателно постановление №004433/27.11.2023 г., издадено от ИГБ – и.д. Директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със
седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите (КЗП), с което на основание чл. 210a от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) на търговското дружество е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000,00
(пет хиляди) лева за неизпълнено правно задължение по чл.68е, ал.2, предложение второ,
вр.ал.1, вр. 68г, ал.4, вр. чл.68в от ЗЗП.
В жалбата се оспорват фактическите констатации на административно-наказващия
орган и законосъобразността и правилността на издадените от него актове. Излагат се
съображения за липса на извършено нарушение и неоснователно и незаконосъобразно
произнасяне на надзорния орган, като се твърди, че преценката за несъобразяване с
правилата на ЗЗП е изградена, без да бъдат взети предвид представените доказателства от
дружеството. Твърди се, че кредитодателят е обезпечил възможността на потребителя да се
запознае с изискуемата съобразно разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закон за потребителски кредит (ЗПК) информация, преди
да вземе информирано решение, дали да встъпи в договорни отношения. Подчертава се, че
формулировката на данните относно размера на неустойката, като част от разходите,
свързани с договора за кредит, е достатъчно ясна и не обуславя промяна в поведението на
„средния потребител“, съобразно определението на това понятие, въведено с Директива
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2205 г. относно нелоялните
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар. Допълва се,
че размерът на неустойката на ден и крайният неин размер били вписани в погасителния
план, в договора и в приложението към него. Жалбоподателят насочва вниманието върху
1
невъзможността да се предостави в Стандартния европейски формуляр повече конкретика
относно сумата, която би се дължала като неустойка, доколкото нейните параметри зависели
от „поведението“ на кредитополучателя и от това „кога и дали ще предостави обезпечение“.
Като допълнителен довод срещу правилността на тезата на наказващия орган се навежда
отсъствието на изисквана и съответно заплатена неустойка от страна на потребителя на
услугата по конкретния договор за кредит. Възразява се и по отношение на определения
размер на имуществената санкция, която се обсъжда като прекомерна и несъобразена с
тежестта на констатираното от административния орган нарушение. На отделно основание
са ангажирани доводи за наличието на предпоставки, обуславящи третирането на случая
като маловажен в контекста на нормата на чл.28 от ЗАНН. Моли се за цялостна отмяна на
атакувания санкционен акт. Алтернативно е формулирана молба за намаляване размера на
имуществената санкция до предвидения в закона минимум от 2000,00 лева.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. У.,
който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Претендира присъждане на
разноски, като представя договор за правна защита и списък с разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от адв. А, с пълномощно,
представено по делото, която да вземе отношение по фактите и приложимия закон. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по
същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„ХХХ“АД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, вписан в
Търговския регистър с ЕИК ХХХ. В предмета му на дейност било включено отпускане на
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Дружеството предоставяло небанкови финансови услуги от
разстояние посредством онлайн- ситуирана платформа с адрес ХХХХ
На 22.08.2023 г. в централния деловоден регистър на Комисия за защита на
потребителите (КЗП) постъпила жалба от потребителя Ю. К. И. срещу „ХХХ“АД, в която се
съдържало оплакване от нелоялно поведение от страна на търговеца, както и молба да бъде
взето отношение по случая. В конкретика било изложено, че на 31.07.2023 г. потребителят е
сключил договор за потребителски (бърз) кредит от разстояние с дружеството (SmileCredit),
като комуникацията и размяната на книжа била извършвана през интернет – страницата,
поддържана от търговеца. И. пожелал да се възползва от правото си да се откаже от
сделката, което упражнил в законоустановения срок. Първоначално от дружеството му
отговорили, че не могат да удовлетворят претенцията му, тъй като не били получавали
никакви имейли от него. След допълнителна кореспонденция между страните обаче молбата
била приета. Търговецът поискал от потребителя да върне сума в размер от 2800,00 - с
300,00 лева по- висока от отпуснатата – 2500,00 лева. След оспорване дължимостта на
начислените от кредитодателя такси, последните били намалени на 160,00 лева.
Потребителят платил сумата, след което договорните отношения били приключени. С
последващо писмо И. поискал да бъдат заличени данните му в системите, администрирани
от „ХХХ“АД, но получил отказ с мотива, че съобразно приложимото право договорът
следва да бъде съхраняван в срок от 5 /пет/ години.
2
Към сигнала на потребителя били приложени екранни снимки на водената между
него и доставчика на финансови услуги кореспонденция.
Жалбата била заведена с вх. № С-03-4677/28.08.2023 г. и разпределена за работа на
свид. Е. Б. Ц. - „главен инспектор“ в Регионална дирекция (РД) - София при КЗП.
На 04.09.2023 г., за изясняване на обстоятелствата по случая, контролният орган
изпратил писмо, с изх. № С-03-4677/04.09.2023 г., с което дружеството било уведомено за
постъпилата жалба и били изискани доказателства, свидетелстващи, че преди да бъде
обвързан с договора, потребителят е получил необходимата преддоговорна информация,
както и представяне на заверени копие от екземпляр на индивидуалния договор, сключен
между търговеца и И. с приложенията към него.
В отговор на направеното искане, на 03.10.2023 г., „ХХХ“АД представило пред
контролния орган писмено становище по повод подадената жалба, информация за
хронологията на възникналите с техния клиент И. договорни отношения, както и
приложения: данни от заявката за кредит на потребителя, договор за потребителски кредит
№585397, общи условия към него, погасителен план, стандартен европейски формуляр към
договора и платежно нареждане за върнатата сума от 17.08.2023 г.
След запознаване със и анализ на събраните в хода на извършената проверка
документи, било установено, че в Общи условия, приложими към договора за потребителски
кредит №585397/31.07.2023 г., сключен между „ХХХ“АД и Ю. И. за сумата от 2500,00 лева,
в т.10.1. била включена клауза, съгласно която: „Кредитополучателят е длъжен да учреди
обезпечение. Обезпеченията се определят в Договора за потребителски кредит и
приложенията към него.“ В Погасителен план към договора, в графа „Неустойка в случай
на непредоставяне на обезпечение“, за почти всички погасителни вноски (двадесет и три)
била вписана месечна вноска от 167,10 лева, а за последната (двадесет и четвърта) – 167,13
лв., като общата сума за неустойката за всички вноски възлизала на 4012,96 лева.
Същевременно, в Приложение №1 към Договора за потребителски кредит №585397, в т.4.1.
било регламентирано „размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение:153,71
лева“, а в т.4.2. бил уговорен „размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение:
321,00 лева“.
За кредита била предоставена на потребителя преддоговорна информация във вид на
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, изискуем съгласно чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно
приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, в Стандартния европейски формуляр, в Част II
„Описание на основните характеристики на съответния кредит“, т.8 било отразено, че: „В
срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита
(тоест денят, който Кредитодателят е превел сумата по кредита по уговорения между
страните начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно Договора
за кредит и Общите условия. Обезпеченията могат да бъдат: 1. Поръчителство на две
физически лица; 2. банкова гаранция.“ В Част III „Разходи по кредита“, т.4.3. следвало да
бъде записан „всеки друг разход, свързан с договора за кредит“ - когато е приложим за
съответния вид кредит. В представения Стандартен европейски формуляр от 31.07.2023 г. в
Част III – „Разходи по кредита“, т.4.3., кредиторът внесъл следното съдържание: „В случай
че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно
сроковете и условията на договора за кредит и Общите условия или действието на
обезпечението бъде по някакъв начин прекратено, Кредитополучателят дължи на
Кредитодателят неустойка в размер на 0,2200 % от сумата на усвоения кредит за всеки
ден без осигурено обезпечение. Размерът на неустойката е изрично посочен в Приложение
№1 и погасителния план към съответния договор за кредит.“
При тази фактология и въз основа на прегледа на документацията, контролният орган
приел, че търговецът „ХХХ“АД е осъществил на 31.07.2023, в гр. София, нелоялна
3
заблуждаваща търговска практика спрямо потребителя Ю. И., изразяваща се в неясно
представяне на преддоговорна информация в Стандартния европейски формуляр относно
размера на неустойката в случай на неосигуряване и непредставяне на обезпечение съгласно
сроковете и условията на договора за кредит. Като порок било отчетено описанието на
неустойката като процент от сумата на кредита за всеки ден без обезпечение, но без
вписването на конкретен неин размер като месечна вноска в лева, в частност 167,10 лева и
краен размер за целия срок на кредита – 4012,96 лева.
С писмо изх. №С – 03-4677/13.10.2023 г. била изпратена покана до дружеството за
явяване на негов представител за съставяне на АУАН.
На посочената в поканата дата – 23.10.2023 г., в сградата на КЗП се явил
пълномощник на юридическото лице. В негово присъствие свид. Ц. съставила акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), за неизпълнение от страна на
„ХХХ“АД на установено с нормите на чл.68е, ал.2, предложение второ, вр.ал.1, вр. чл.68г,
ал.4, вр.чл.68в от Закон за защита на потребители (ЗЗП) правно задължение. В него като
свидетел била вписана Амелия Милева. Актът бил предявен на представителя на
дружеството, който го подписал, без да впише възражения. Такива, в писмена форма, били
подадени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. В тях били изложени доводите, идентични на тези,
ангажирани в иницииращата настоящото производство жалба.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление №004433/27.11.2023 г. от ИГБ – и.д. Директор на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което при дословно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на „ХХХ“АД, на основание чл. 210a
от ЗЗП, била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева за
неизпълнено правно задължение по чл.68е, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.68г, ал.4, вр.чл.68в от ЗЗП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на въззивника на 21.12.2023 г., видно от
приложена обратна разписка. Жалбата срещу него била изпратена чрез системата за сигурно
електронно връчване до наказващия орган на 04.01.2024 г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на
разпитания пред съда свидетел Е. Б. Ц. (актосъставител) и Ю. К. И. и писмени
доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК:
известия и разписки за доставяне на книжа, пълномощни за процесуално представителство,
Заповед №319 ЛС/22.04.2015 г., издадена от Председател на КЗП, Заповед №1012/10.11.2023
г. на Председателя на КЗП, Заповед №984/07.11.2023 г. на Председателя на КЗП, копие на
жалба на потребител с вх. №С-03-4677/19.08.2023 г. и допълнение към нея, ведно с
приложения – екранни снимки на електронна кореспонденция, писмо за предоставяне на
информация с изх. №С-03-4677/04.09.2023 г. по описа на КЗП до „ХХХ“АД, становище по
жалба от „ХХХ“АД, ведно с приложени документи –стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити Приложение №2 към чл.5, ал.2 от
ЗПК, платежно нареждане, Погасителен план към договор за потребителски кредит
№585397, договор за потребителски кредит №585397 от 31.07.2023 г., писмо изх. № С – 03-
4677/13.10.2023 г. по описа на КЗП, съдържащо покана за съставяне на АУАН, възражение
срещу АУАН, писмен отговор от КЗП, вх.№274209/28.08.2024 г. по описа на СРС, с
приложения – договор за потребителски кредит №585397/31.07.2023 г., Приложение № и
№4 към договора, Общи условия на „ХХХ“АД, разпечатка на електронна система на КЗП за
получено становище от 12.10.2023 г., извлечения от система, поддържана от „ХХХ“АД,
касаещи транзакции и заявки за кредит на клиент Ю. К. И..
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля Ц., като подробни,
задълбочени и вътрешно балансирани. В тях са изложени непосредствените възприятия на
4
инспектора относно етапите на проверката, доколкото се явява и пряк участник в нея, респ.
очевидец на обстоятелствата по случая. Служителят на КЗП последователно излага
съдържанието на приобщената в хода на контролната дейност кореспонденция с
дружеството, констатираните пропуски в дейността на проверявания търговец, реда за
установяването им и съставянето на АУАН за тях. В съдебно заседание свид. Ц. споделя, че
въз основа на представените от жалбоподателя документи е констатирано
недобросъвестното му поведение и заблуждаващата нелоялна практика, приложена спрямо
потребителя, изразяваща се в неясно поднасяне на значима за условията по кредита
информация относно размера на дължима неустойка в случай на неосигуряване или
непредставяне на обезпечение в Стандартния европейски формуляр, изискуем съгласно чл.5,
ал.2 от ЗПК. Изрично подчертава, че констатациите, обективирани в АУАН, са изградени на
основата на анализа на събраните по административнонаказателната преписка документи,
включително представените писмени становища и документация от страна на юридическото
лице. Така приобщените гласни доказателствени средства намират пълна подкрепа в
писмените доказателства по делото, в частност жалбата от потребителя И., инициирала
проверката с приложенията към нея, индивидуалния договор, сключен между
финансиращото дружество и потребителя, общите условия към него, погасителен план и
стандартен европейски формуляр, както и депозираните писмени становища от самия
търговец.
Споделеното от свид. Ц. кореспондира и с изводимата от разказа на свид. Ю. И.
информация за възникването, развитието и прекратяването на договорните отношения с
дружеството – жалбоподател, разкриващо съответствие и с приобщените по делото писмени
материали.
Доколкото намира показанията на двамата свидетели за обективни и без вътрешни
противоречия, съдът им даде вяра и основа фактическите си изводи върху тях.
Съставът на тази съдебна инстанция се доверява и на приобщените писмени
доказателства, изброени по- горе, които са събрани по надлежния процесуален ред, допълват
приобщените гласни такива и се намират с тях в хармонично единство, като установяват
безпротиворечиво обстоятелствата по делото. По изложените съображения и по аргумент от
нормата на чл.305, ал.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН не се налага тяхното отделно обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите
на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни
постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84
от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо
от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление. За правилното извършване на тази дейност
ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху
съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и
сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление.
Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП
прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните
лица, които са съставили, респ. издали двата документа.
Решаващият орган служебно констатира, че са съобразени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
5
ЗАНН. Разкрива се пълно съвпадение между приетите за установени от органите фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Описанието на
релевантните към фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно, отразява
надлежно всички признаци на ангажираната като нарушена правна норма. То удовлетворява
напълно изисквания за пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване
на реципрочното й право на защита. Ясно формулирани са и датата и мястото на
извършеното нарушение, като същите не сочат на противоречие с приетите за реализирани
факти. Изразената в санкционния акт властническа воля е логически и достъпно
структурирана. При прочита на двата акта се налага извод, че е спазен минимално
изискуемият стандарт за законосъобразност досежно тяхното съдържанието, обема на
отразените в тях обстоятелства и тяхната формулировка.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на „ХХХ“АД е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл.68е, ал.2, вр.ал.1, вр. чл. 68г, ал.4, вр.чл.68в от ЗЗП,
за което на основание чл. 210a от ЗЗП му е наложена "имуществена санкция” в размер на
5000,00 (пет хиляди) лева.
Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в глава ІV, раздел ІII от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Дефиниция за понятието „нелоялна търговска
практика“ се открива в разпоредбата на чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП. Тя включва в своя обхват
търговско поведение, което „противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е
насочено, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е
насочена към определена група потребители“. Кога е налице „съществено изменение на
икономическото поведение на потребителя“ е дефинирано най- общо в §13, т.25 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Така цитираният текст указва, че то се разкрива, когато
е използвана търговска практика, намаляваща значително способността на потребителя да
вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което
потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.
От своя страна, текстът на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП предвижда като нелоялни и
заблуждаващите и агресивните търговски практики, чието използване, съгласно
императивното предписание на чл. 68в ЗЗП, също е забранено. Критериите за преценка,
дали една практика е "заблуждаваща“, се съдържат в чл. 68д – чл. 68ж от специалния закон.
Посредством тях в националното ни законодателство са транспонирани текстовете на
Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно
нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО
на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета (Директива 2005/29/ЕО/Директивата). Конкретно в разпоредбата на
чл.68е, ал.1 от ЗЗП са предвидени характеристиките на една от проявните форми на
„заблуждаваща нелоялна търговска практика“. В тази категория попада онази практика, от
6
чийто цялостен фактически контекст и с оглед всички релевантни обстоятелства, както и
ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя
съществена информация, необходима на средния потребител, в зависимост от ситуацията, за
вземането на търговско решение, след като се е запознал с нея. Последната води или може да
доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без
използването на тази търговска практика. Според алинея 2, предложение второ от същата
разпоредба, като заблуждаваща се определя и „всяка търговска практика, при която чрез
премълчаване и имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена
информация или я представя по неясен, неразбираем или двусмислен начин и има за
резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния
потребител, което той не би взел без използването на търговската практика“. Какъв е
обхватът на същественост на информацията, е предписано в разпоредбата на чл. 68е, ал. 4
ЗЗП, съгласно която такава се явява, „освен ако не е очевидна, информацията за основните
характеристики на стоката или услугата; цената с включени в нея всички данъци или
начинът, по който е изчислена, вкл. всички допълнителни разходи за транспорт, доставка,
пощенски услуги; условията за плащане, доставка и изпълнение, ако те се отклоняват от
изискванията за добросъвестност и професионална компетентност; стоките и услугите,
както и договорите, при които потребителят има право да се откаже от договора или да
го прекрати - информацията за наличието на това право.“
При следване на изложената по- горе систематика на законовите текстове, се налага
извод, че административното нарушение, изразяващо се в прилагане на заблуждаваща
нелоялна търговска практика в някоя от разновидностите й, предвидени в чл.68е, ал.2 от
ЗЗП, включва следните елементи в своя фактически състав: 1. използване на "търговска
практика“ от търговеца; 2. непредоставянето от търговеца на "съществена информация,
необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на
търговско решение“, сторено чрез „премълчаване“ – предоставяне на информацията по
неясен, неразбираем или двусмислен начин, т.е. от страна на търговеца да е извършено
предлагане, противоречащо на изискванията за добросъвестност и професионална
компетентност, в което именно се изразява търговската практика; 3. това поведение да е
довело или да може да доведе до вземането на решение от по- слабата икономически страна
в правоотношението, което средният потребител не би взел, в случай че тази практика не е
била използвана спрямо него.
През призмата на анализа на събраните по делото доказателствени материали,
несъмнено се налага извод, че в конкретния случай доставчикът на финансови услуги е
приложил нелоялна заблуждаваща търговска практика по отношение на своя клиент –
потребителя И..
Разкрива се първият изискуем елемент от фактическия състав на нарушението, а
именно приложение на търговска практика с описаните по- горе негативни характеристики.
Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика“ е всяко действие, бездействие,
поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В
качеството си на доставчик на финансови услуги (съгласно определенията на §13, т. 4 и т.12
от ДР на ЗЗП) и кредитор (съгласно дефиницията, въведена с чл.9, ал.4 от Закон за
потребителския кредит (ЗПК)), „ХХХ“АД е предоставял потребителски кредити на
физически лица, което е извършвал в рамките на своята търговска дейност. В тази връзка
той е бил адресат на разпоредбите на ЗПК, които е следвало да съобразява. Съгласно чл. 5,
ал. 1 от обсъждания нормативен акт, преди потребителят да е обвързан от предложение или
от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
7
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване
на договор за потребителски кредит. Уточнение относно начина на предоставяне на данните
е уредено в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗПК, съгласно която „информация се предоставя
във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно Приложение № 2 към ЗПК“. Съгласно разпоредбата на
чл.5, ал.5 от ЗПК: „Формулярите, съдържащи преддоговорна информация по ал.2 и 3,
трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора.“ В част II, т.8 от формата на стандартния
европейски формуляр е предвидено кредитодателят да впише като част от основните
характеристики на съответния кредит, изискваните от клиента обезпечения. Изрично в т.4.3.
от Част III - „Разходи по кредита“ от Стандартния европейски формуляр е уредено и
задължение за кредитора да включи информация относно всички други разходи, свързани с
договора за кредит и извън посочените изрично в предходните графи, когато това е
приложимо по конкретния договор, като една от основните негови характеристики.
От представените по делото доказателства се установява безспорно, че в стандартния
европейски формуляр към договора за потребителски кредит „ХХХ“АД е вписал
информация за правопораждащия факт за възникване на неустойка (като друг разход по
договора за кредит), свързан с непредставяне на обезпечение, като е посочил, че нейният
размер възлиза на „0,2200% от сумата на усвоения кредит за всеки ден без осигурено
обезпечение…“. Същевременно е инкорпорирал и препратка към Приложение №1 и
Погасителен плат към съответния договор за кредит по отношение на конкретния размер на
тази неустойка, с пояснението, че тя се начислява на ден. Така формулираните сведения
безспорно са насочени към потребителите и имат за цел убеждаването им да предприемат
едно или друго поведение вследствие на възприемането им по начина, по който са
предоставени съответните сведения за разходите по кредита като част от неговите условия.
В този смисъл съдът приема, че е изпълнено първото изискване на закона относно
фактическия състав на нарушението по чл.68е, ал.2 от ЗЗП, а именно наличието на
„търговска практика“.
Разкрива се и вторият признак на нелоялна търговска практика, свързан с
„премълчаване на съществена информация, необходима на средния потребител в
зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение“. В настоящата хипотеза
той се изпълва от описанието на неустойката като процент от сумата на усвоения кредит от
клиента, с което формално се задава формула за нейното подневно изчисление при
евентуалното активиране на тази клауза, съчетано обаче с изрично препращане към
конкретен неин размер, отразен в други документи извън формуляра. Така представена
информацията обаче е неясна, доколкото не само потребителят е принуден да предприеме
допълнителни действия, за да установи какви са параметрите на така предвидения разход, но
и предвид обстоятелството, че дори и при просто изчисление получената стойност на
неустойката, по формулата „0,2200% от сумата на усвоения кредит“, не е равна на тази,
посочена в приложение №1 и погасителния план, още повече когато се установява и разлика
между стойностите на последната дължима по план вноска и останалите. Вместо така
подбрания подход, за да гарантира пълноценно и недвусмислено презентиране на
относимите сведения, дружеството – въззивник е следвало да впише в стандартния
европейски формуляр именно месечните параметри на дължимата неустойка при
необезпечен кредит, съответно общата стойност на неустойката при неосигурено
обезпечение. Като не е сторил това, кредиторът е създал реални предпоставки за
заблуждаване на потребителя. Форматът, в който му е била предоставена информацията, го е
принуждавала да извършва допълнителни математически сметки посредством съответно
техническо устройство, за да изчисли реалните размери на неустойката, криещо рискове и от
грешки. (в този смисъл и Решение №6438/27.05.2024 г. на АдмС- София град, по адм. д.
№2851/2024 г.). Не на последно място, законодателят в чл.5, ал.2 от ЗПК, предписва
императивно начина, по който следва да бъде представена информацията, като същият
8
изключително се свързва със съдържанието на стандартния европейски формуляр. Липсва
легално разрешение значими сведения да се включват посредством препратки към книжа,
съществуващи отделно и извън така предвидената форма.
От обособената доказателствена съвкупност по делото се установява и последната
предпоставка от фактическия състав на нарушението на чл.68е, ал.2 от ЗЗП. Релевантният
факт за неговото разкриване се свързва с вероятността „средният потребител“ да вземе
решение, което в случай, че не е била приложена заблуждаваща търговска практика спрямо
него, не би взел. Понятието „среден потребител“ е възприето като обективно такова и
неподлежащо на доказване. С него се обозначава онзи потребител, който е сравнително
добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като се отчитат
обществените, културните и лингвистичните фактори (така Решение на Съда на
Европейския съюз по дело C-562/15 от 8 февруари 2017 г. по преюдициално запитване от
Cour d'appel de Paris — Франция). „Търговско решение“, от друга страна, е термин,
дефиниран в § 13, т. 31 от ДР на ЗЗП, съгласно който се касае за „всяко решение, взето от
потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното
закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката,
или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на
стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме
действие или не.“ При тази изходна база, настоящата инстанция достига до извод, че
информацията относно евентуално дължима неустойка при неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение по договора е представена в стандартния европейски формуляр
подвеждащо и би повлияла върху решението на средния потребител за обвързване с
договора, което той не би взел без използването на тази търговска практика. Това е така,
доколкото фактът и размерът на дължимата неустойка винаги е част от съществената
преддоговорна информация, като параметрите на този друг разход по кредита реално могат
да доведат до модификация в икономическото поведение на потребителя. За реализация на
състава на нелоялната търговска практика законът не изисква действително заблуждение, а
само съществуваща вероятност от възникването на такова (в този смисъл и съображения в
Решение №1043 от 04.02.2022 г. на ВАС, VII отделение, по адм.д. №6798/2021 г.).
Законосъобразно за нарушението на чл. 68е, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.68г, ал.4, вр.чл.68в от
ЗЗП административнонаказателната отговорност от търговското дружество е потърсена по
реда на чл. 210а от ЗЗП. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината за извършените нарушения се явява
ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на дружеството е обективна и
касае неизпълнение на задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Предвидената от законодателя санкция за юридически лица в разпоредбата на чл.210а
от Закона за защита на потребителите е относително определена в границата от 2000,00 до
50 000,00 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил
„имуществена санкция“ в размер, надвишаващ предвидения минимум, а именно 5000,00 /пет
хиляди/ лева. Съдебният състав счита, че индивидуализирана в този размер санкцията се
явява несправедлива, доколкото изложените аргументи за причините, поради които тя се
определя в завишен размер спрямо минималния предвиден в закона, не са свързани с
конкретно установеното неправомерно проявление на търговеца в неговата дейност.
Описано е, че дружеството не е предприело действия за разглеждането на молбата на
потребителя за отказ от кредита. Не са представени обаче доказателства, че така твърдяното
друго нарушение е констатирано по надлежния ред, респ. по повод него е упражнена вече
9
държавна принуда посредством влязло в сила наказателно постановление. В този смисъл и
така описаната проява не би могла да се обсъжда в светлината на отегчаващо отговорността
обстоятелство. Други аргументи не са изтъкнати, като не е изложен и анализ на тежестта на
нарушението, включително и на имущественото състояние на санкционираното лице. Така
констатираната липса съдът не би могъл да запълни с изградени въз основа на
доказателствата едва на този етап от производството мотиви. В тази насока е налице
нарушение на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, които норми императивно повеляват наказващият
орган да обсъди посочените в тях обстоятелства и да мотивира своето решение за налагане
на определено наказание. С оглед обстоятелството, че по делото не са събрани данни за
предходни нарушения от същия вид от страна на „ХХХ”АД, санкционирани с придобили
юридически стабилитет актове, респ. липсват и такива за настъпили значими вредни
последици, като съобрази разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН /приложима по аналогия на
закона/, съгласно която: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за
наказание глоба (имуществена санкция б.м.)…”, съдът намира, че санкциятата за
извършеното нарушение следва да бъде отмерена в минималния, предвиден от закона
размер, а именно в размер на 2000,00 лева.
Порок във волята на административнонаказващия орган не се установява с оглед
отказа му да третира случая като маловажен. Безспорно визираният нормативен регламент е
относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните
търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл.
83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото
дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при
които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. В конкретика, поведението на
дружеството във връзка с прилаганата от него нелоялна търговска практика и по- конкретно
представянето на информацията относно част от разходите по кредита, свързани с дължима
неустойка, съществено е ограничило правната сфера на потребителите, още повече, че в
случая отношенията са възниквали и са се развивали преимуществено посредством
комуникация през интернет, в която хипотеза рискът за по- слабата икономически страна -
потребителят е сравнително завишен в сравнение с обичайно възникващите договорни
отношения от вида. Обстоятелството, че не са събрани нарочни данни за ощетени в резултат
на развиваната от въззивника дейност потребители, в частност клиентът му И. не е бил
принуден да заплати неустойка, не е аргумент за маловажност, доколкото имуществени
вреди не са поставени като съставомерни признаци от състава на нарушението. Липсата на
реално настъпили, макар и несъставомерни вреди е съобразена при налагане минимума на
санкциите. Не без значение се явява и обстоятелството, че документацията, предоставяна на
клиентите при установяването на отношения с дружества, отпускащи краткосрочни кредити,
е в значителна степен стандартизирана, което, заедно с обстоятелството, че въззивникът
извършва такива сделки по занятие, предпоставя и вероятност с установените в нея пороци
тя да бъде използвана и спрямо неограничен брой други потребители, а оттук да рефлектира
в по- сериозна степен негативно върху тяхната защита. С тези аргументи настоящата
съдебна инстанция приема, че нарушението разкрива типичната за съответния вид
противоправни деяния степен на обществена опасност, като констатирането му за първи път
в дейността на дружеството следва да се възприеме единствено като основание за прилагане
на държавна принуда в обем, съответстващ на минимума на санкцията в текста на чл.210а от
ЗЗП.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител
на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или
10
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в
определения от закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше
разпитан един единствен свидетел.
При законосъобразно воденото административно-наказателно производство и при
безспорно установено нарушение от страна на наказаното лице, обжалваното НП следва да
бъде изменено в посочения смисъл.
С оглед изхода на делото, съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на
разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН
препраща към реда, установен в чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс АПК). В
конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за
въззиваемата страна – и.д. Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че се изменя в частта на наказанието
и основанието за налагането му издаденото от нея наказателно постановление и това
разбиране намира своята опора в ТР №3 от 08.04.1985г. по н.д.№98/84г. на ВС, което не е
изгубило своето значение. Съгласно същото, доколкото производството по обжалване на
административно наказателните постановления е вид наказателна процедура, то за нея важат
правилата относно делата за престъпления от общ характер, като ако наказателното
постановление бъде изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си
поведение е станал причина те да бъдат направени. Същевременно, изводът не е поставен в
противоречие и с предписанието на чл.143 от АПК, към която препраща текста на чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, визирайки реда, уреден в кодекса. В последния разноски се дължат
единствено при отмяна на обжалвания акт, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото
единствено е изменен размерът на наложеното с наказателното постановление наказание, но
по същество е потвърдено действието на самия правораздавателен акт. (в този смисъл и
Определение № 2369 от 01.04.2021 г., постановено по дело № 2503/2021 г. по описа на
АССГ, XV касационен състав; Определение № 10316 от 24.11.2023 г., постановено по дело
№ 10493/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII касационен състав и др.). Въззиваемата страна е
представлявана от юрисконсулт в производството, претендиращ в изявлението си и
юрисконсултско възнаграждение, поради което и с оглед определяне дължимия размер на
разноските следва да намери приложение разпоредбата на чл.63д, ал.5, вр.ал.4 от ЗАНН.
Съгласно същата съдът определя размера на дължимото възнаграждение, при ограничението
той да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено препращането, в ал.1
предвижда: „Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП.” Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната
помощ, в чл.27е от която е определен относително размер на възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева. Съобразявайки вида и количеството на
извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция, както и предвид че производството не се отличава с фактическа и правна
сложност, съдът намира за справедлив размер на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, възлизащ на 80,00 лева. Тази сума следва да бъде заплатена от
жалбоподателя „ХХХ”АД по сметка на КЗП.
11
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.4, вр.ал.7, т.4 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №004433/27.11.2023 г., издадено от ИГБ –
и.д. Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите (КЗП), с което на „ХХХ“АД, ЕИК ХХХ, на основание чл. 210а от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена „Имуществена санкция” в размер на 5000,00 лева
за неизпълнено правно задължение по чл. 68е, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.68г, ал.4, вр.чл.68в от ЗЗП,
като НАМАЛЯВА размера на санкцията до установения в закона минимум от 2000,00
(две хиляди) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ХХХ“АД, ЕИК ХХХ, ЕИК ХХХ, да
заплати на Комисия за защита на потребителите, разноски в размер на 80,00 (осемдесет)
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12