№ 19787
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110141003 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, против В. И. Г., ЕГН ********** .
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу В. И. Г., за заплащане на
сумата от 2954.04 лева, представляваща незаплатен остатък от чистата
стойност на кредит, предоставен по Договор за потребителски кредит №
30038775848 от 20.08.2019 г., който е обявен за недействителен, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (18.07.2025 г.) до
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на дата 20.08.2019 г. е сключен Договор
за потребителски кредит № 30038775848 между страните, при следните
параметри: сума на кредита – 5000,00 лева; срок на кредита – 36 месеца;
годишен лихвен процент (ГЛП) – 41.00%; годишен процент на разходите
(ГПР) – 49.13%. Твърди се, че ответницата е закупила и допълнителни
незадължителни услуги „Фаст“ (1000.00 лева) и „Флекси“ (2100.00 лева) , като
общото задължение по договора и услугите е възлизало на 11788.04 лева.
Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по договора, като на
21.08.2019 г. е превел сумата от 5000,00 лева, от които 2500,00 лева пряко по
1
банкова сметка на ответницата, и 2500,00 лева (състоящи се от 600,00 лв. и
1900,00 лв.) за рефинансиране на други нейни задължения към „Фератум
България“ ЕООД и „Кредисимо“ АД, съгласно уговореното в договора.
Ищецът заявява, че ответницата е извършила плащания в общ размер на
2045,96 лева, като е преустановила плащанията.
Ищецът сочи, че с влязло в сила решение по гр.д. № 51765/2022 г. по
описа на СРС и ВГД 12046/2023 г. по описа на СГС , процесният договор за
кредит е бил обявен за недействителен. Поради това, ищецът претендира
връщане на даденото на отпаднало основание (недействителност), а именно
чистата стойност на кредита (5000,00 лв.), намалена с извършените плащания
(2045,96 лв.), т.е. остатък в размер на 2954.04 лева. Поддържа, че
предявяването на иска по предходното дело е прекъснало 5-годишната
погасителна давност.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
от ответницата В. И. Г., с който предявеният иск се оспорва изцяло.
Ответницата навежда възражение за недопустимост на производството поради
наличие на сила на присъдено нещо (СПН) на основание чл. 299 ГПК,
твърдейки, че спорът вече е решен с влязлото в сила решение по гр.д. №
51765/2022 г. (СРС) и ВГД 12046/2023 (СГС), с което договорът е обявен за
недействителен . В условията на евентуалност, прави възражение за
погасяване на вземането по давност. Твърди, че 5-годишната давност за
иска по чл. 55 ЗЗД е започнала да тече от датата на получаване на сумата
(20.08.2019 г.) и е изтекла на 20.08.2024 г., преди подаването на настоящата
искова молба (18.07.2025 г.). Оспорва твърдението на ищеца, че предходното
дело е прекъснало давността . Оспорва и факта на получаване на сумата, като
се позовава на мотивите на решението по предходното дело, където било
прието, че сумата не е реално предадена. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и изложените
твърдения на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
30038775848 на 20.08.2019 г. По силата на същия, ищецът се е задължил да
предостави 5000,00 лв., а ответницата се е съгласила да закупи и
допълнителни услуги „Фаст“ за 1000,00 лв. и „Флекси“ за 2100,00 лв. , като
2
общата сума за връщане (11788.04 лв.) е разсрочена на 36 месечни вноски .
По делото е безспорно, че страните са били страни по гр.д. №
51765/2022 г. на СРС и ВГД 12046/2023 г. на СГС, като с влязло в сила
решение сключеният между страните Договор за потребителски кредит №
30038775848 на 20.08.2019 г. Е бил обявен за недействителен.
За установяване на обстоятелствата, свързани с предмета на доказване,
по делото на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), изготвена от вещо лице Мария Малева, неоспорена от
страните и чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено.
От заключението на ССчЕ се установява безспорно, че ищецът е
изпълнил задължението си да предаде заемната сума. На 21.08.2019 г.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е превело сумата от 5000,00 лв., като
2500,00 лв. са преведени по личната сметка на В. И. Г. (IBAN: ****19), 600,00
лв. са преведени на „Фератум България“ ЕООД и 1900,00 лв. са преведени на
„Кредисимо“ ЕАД, като последните два превода са за рефинансиране на
задължения на ответницата съгласно договора.
Установява се, че ответницата В. И. Г. е извършила плащания по
договора в общ размер на 2045,96 лв. Тези суми са погасили главница.
Вещото лице посочва, че непогасеното задължение от главницата (5000,00 лв.)
е в размер на 2954,04 лв. (5000,00 лв. - 2045,96 лв. = 2954,04 лв.).
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД. Съгласно т. 1 от ППВС 1/1979 г. първият фактически състав на чл. 55, ал.
1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В практиката на
върховната съдебна инстанция се застъпва трайното становище, че в случаите
на предявена искова претенция за връщане на сума, платената без основание, е
достатъчно ищецът да докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е
установяването на основанието /виж в този смисъл решение № 276/17.01.2020
г. по гр. дело № 4663/2018 г. на ВКС, IV ГО/.
3
Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има
основание да я задържи, то той дължи нейното връщане, в който смисъл е и
практиката на ВКС / Решение по гр.д.№ 5858/2007 г., Решение по гр.д.№
335/2008 г., Решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 316/2010 г., ІV г.о.,
Решение № 138 от 07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. , ІІ т.о. и други/.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска
поради сила на пресъдено нещо (СПН) по чл. 299 ГПК. Предметът на
предходното дело е бил установяване недействителността (нищожността) на
договора. Предмет на настоящото дело е реституционната претенция по чл.
55, ал. 1 ЗЗД – връщане на полученото въз основа на този недействителен
договор. Това са два различни иска и СПН от решението по първия (за
недействителност) не се разпростира върху втория (за последиците от
недействителността).
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ищецът е превел 5000,00 лв. без основание (тъй като договорът е обявен за
недействителен), а ответникът е върнал част от тази сума в размер на 2045,96
лв. Поради това ответникът дължи връщане на остатъка от 2954,04 лв. Искът
се явява основателен по същество.
Съдът е длъжен да разгледа преди това направеното от ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно константната съдебна практика (т. 7 на ППВС № 1/1979 г.,
Решение № 303 от 1.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2081/2015 г., IV г. о. ),
вземането за връщане на даденото по нищожен договор (чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД) възниква от момента на самото престиране. За това вземане се прилага
общият 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
В настоящия случай, престацията (плащането на 5000,00 лв.) е
извършена на 21.08.2019 г. Следователно, 5-годишният давностен срок е
започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 21.08.2024 г. Настоящата искова
молба е подадена на 18.07.2025 г., т.е. близо 11 месеца след изтичането на
давностния срок.
Основният спор по делото е дали воденото по-рано производство по
гр.д. № 51765/2022 г. на СРС и ВГД 12046/2023 г. на СГС е спряло или
прекъснало давността, както твърди ищецът. Ищецът се позовава на чл. 115,
ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, според който давността не тече, докато трае съдебният
4
процес относно вземането.
Този довод е неоснователен. Институтът на погасителната давност е
санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е имал
възможност да действа, за да упражни правото си. Разпоредбите за спиране и
прекъсване на давността (чл. 115 и чл. 116 ЗЗД) защитават кредитора в
хипотези, в които той или активно е предприел действия по защита (напр.
предявил е иск - чл. 116, б. "б" ЗЗД), или е бил в обективна невъзможност да
действа. В практиката на ВКС (напр. Решение № 50017 от 27.03.2023 г. по
гр.д. № 720/2022 г., IV г.о. ) се приема, че давността спира (чл. 115, б. "ж" ЗЗД),
когато кредиторът е ответник по отрицателен установителен иск, тъй като в
този случай той е в пасивна позиция и очаква изхода от спора, като често няма
правна възможност да действа (напр. при иск по чл. 439 ГПК, където
насрещен иск е недопустим ).
Настоящата хипотеза обаче е различна. Предходното производство (гр.д.
№ 51765/2022 г.) е било отрицателен установителен иск, предявен от
длъжника (В. Г.) за обявяване на договора за недействителен (нищожен). В
това производство кредиторът („Профи Кредит България“ ЕООД), в
качеството си на ответник, е имал пълната процесуална възможност, при
условията на чл. 211 ГПК, да предяви насрещен иск за връщане на дадените
суми (т.е. настоящата претенция по чл. 55 ЗЗД), в случай че съдът уважи
главния иск за нищожност.
Вместо да предприеме това активно процесуално действие за защита на
вземането си, ищецът (тогава ответник) е избрал да бездейства. Тъй като
законът му е предоставял годен способ за защита (насрещен иск), който той не
е упражнил, той не може да се ползва от привилегията на чл. 115, ал. 1, б. „ж“
ЗЗД. Давността не спира да тече, когато кредиторът е имал възможност да
действа, но не го е направил.
Поради изложеното, съдът намира, че давностният срок не е бил спиран
или прекъсван по време на воденото гр.д. № 51765/2022 г. Срокът е започнал
да тече на 21.08.2019 г. и е изтекъл на 21.08.2024 г. Предявеният на 18.07.2025
г. иск е предявен след изтичане на 5-годишния давностен срок.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
основателно. Това възражение погасява правото на ищеца да търси
принудително изпълнение на своето вземане. Поради това, искът, макар и
5
установен по същество, следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски.
Ответницата е представлявана по реда на чл. 38, ал.2 ЗА от адв. С. С., по
сключен договор за правна и защита и съдействие.
Ищецът е предявил осъдителен иск за сумата от 2 954,04 лв. Съгласно
чл. 7, ал.2. т.2 от наредбата, възнаграждението което следва да се присъди на
процесуалния представител на ответника възлиза в размер на 595,40 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с
ЕИК *********, срещу В. И. Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл.
55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 954,04 лв. (две хиляди
деветстотин петдесет и четири лева и 04 стотинки), представляваща
незаплатен остатък от получена без основание сума по Договор за
потребителски кредит № 30038775848 от 20.08.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 18.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. С. С., сума в размер на 595,40 лв., представляваща
съдебни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6