Р Е
Ш Е Н
И Е
№
120
гр.
Перник, 27.05.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на
тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 447/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 - 178 от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Б.Л.Б., ЕГН ********** ***
против отказ за включване на землището на село ****, общ. ****, с ЕКАТТЕ ****в
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определяне на критериите за
необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, обективиран в писмо
изх. ****на Заместник-министър на земеделието, храните и горите.
В жалбата са изложени оплаквания за материална
незаконосъобразност на оспорения отказ. Искането към съда е да го отмени.
Заявена е претенция за присъждане на съдебни разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си – адв. М. поддържа жалбата.
Навежда аргумент за нищожност на отказа, поради издаването му от некомпетентен
орган. Моли съда да го обяви за нищожен, алтернативно – да го отмени, като
незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът – заместник – министър на земеделието,
храните и горите, чрез процесуалния си представител – директор на дирекция „АФСДЧР“
в Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Перник – Л. Л., оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Заявява претенция за разноски.
Административен съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, намери от фактическа страна следното:
Видно от официалната електронна страница на Министерство на
земеделието, храните и горите /https://www.mzh.government.bg/ на 15.01.2020 г.
на основание чл. 26 от ЗНА е открита процедура за обществено обсъждане на
проект за Изменение на Наредбата за определяне на критериите за
необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с Постановление
№ 30 на Министерски съвет от 2008 г./обн. ДВ бр. 20 от 2008 г., изм. и доп. бр.
53 от 2011 г./, със срок до 14.02.2020 г.
Със заявление с вх. № 115/11.02.2020 г. жалбоподателят
е депозирал в Министерството на земеделието, храните и горите, жалба с която е
поискано в приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определяне на
критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват/Наредбата/
да бъде включено землището на с. ****, общ. ****, с ЕКАТТЕ ****, тъй като
същото отговаря на предпоставките на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Приложено
е геодезическо заснемане, изпълнено от „Сървей груп“ ЕООД и списък на лицата,
подписали жалбата. От обяснителната записка към геодезическото заснемане се
установява, че то е извършено за определяне на средната кота за землище с. ****,
ЕКАТТЕ ****, общ. ****, обл. Перник, като за изходни точки са използвани
перманентните станции от лицензираната от АГКК мрежа „ГЕОНЕТ“. Посочено е, че
средната кота, получена от заснемането на най-ниската и най-високата точка в
землището е 746 м.
С постановление № 25/20.02.2020 г., обн. ДВ бр.
16/24.02.2020 г., в сила от 24.02.2020 г. е изменена и допълнена Наредбата за
определяне критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им
обхват, приета с Постановление № 30 на Министерски съвет от 2008 г./обн. ДВ бр.
20 от 2008 г., изм. и доп. бр. 53 от 2011 г./. Землището на с. ****, общ. ****,
с ЕКАТТЕ ****не е включено в приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата.
Изменението на наредбата е влязло в сила на 24.02.2020 г.
Административното
производство, в което е издаден оспорения акт е започнало по заявление вх.
94-475/06.03.2020 г., подадено от жалбоподателят, с което е поискал от
Министъра на земеделието, храните и горите землището на с. ****, общ. **** да
бъде включено в приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определяне на
критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Във връзка
с това е изискана информация от Военно-георгафска служба и от Института по
почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ за
надморската височина на землището на с. ****.
Предоставената
информация от Военно-географска служба е за изчислената надморска височина на
землището на с. ****, като е използвана технология за дистанционно изследване
на земната повърхност, а за измерването е използван стереомодел, който
осигурява точност на измерване не по-ниска от 1 м. Измерени са 516 броя точки и
въз основа на тях е изчислена средна надморска височина 660 м.
С писмо вх. №
94-475/03.04.2020 г. в Министерство на земеделието, храните и горите е
изпратена информация от Института по почвознание, агротехнологии и защита на
растенията „Никола Пушкаров“. Тя се основава на обработени статистически 950904
броя точки от землището на с. ****, които са получени от цифровия модел на
релефа/DEM/, с размер на клетката 4х4 м. След
приложен геостатистически анализ на цялата редица от точки е получена стойност
– средна надморска височина 695.815 м. Извършена е и теренна проверка на място,
при която са посетени обектите и измерени надморските височини и координатите
на 26 броя точки, определени от земеделски стопани, в присъствието на
последните. Посочено е, че средната надморска височина на село **** е 695.815
м.
С писмо изх. ****заместник-министър
на земеделието, храните и горите е отговорил на жалбоподателя във връзка с
подаденото от него заявление с вх. № ****В писмото, въз основа на информацията,
предоставена от Военно-географската служба и от Института за почвознание,
агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“, е прието, че средната
надморска височина на землището на с. ****, общ. **** е 695.815 м., поради
което то не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
определяне на критериите за необлагодетелстваните райони за включването му в
обхвата на необлаготелстваните райони.
Със заявление, с вх. № 94-475/20.05.2020 г. Б.Л.Б.
е поискал от Министъра на земеделието, храните и горите да отговори писмено на
заявеното искане за включване на землището на с. ****, ЕКАТТЕ ****в приложение
№ 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определяне на критериите за
необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват.
С писмо изх. № 94-475/05.06.2020 г.
заместник-министър на земеделието, храните и горите е уведомил жалбоподателя,
че отговорът му е изпратен с писмо изх. ****По делото не са ангажирани
доказателства за датата на връчване на оспорения отказ на жалбоподателя. Срещу
него последният е депозирал жалба с вх. № 94-475/11.06.2020 г., въз основа, на
която е образувано настоящото производство.
В хода на съдебното оспорване за установяване
компетентността на органа издал акта, предмет на съдебен контрол, ответникът е
представил заповед № РД09-349/15.04.2020 г. на министъра на земеделието,
храните и горите.
Изслушана и приета е съдебно-техническа
експертиза, изготвена вещото лице инж. Л.Т.М., която съдът кредитира като
пълна, обоснована и обективна, изготвена от експерт с необходимите
професионални знания и опит. От заключението се установява, че за определяне на
средната надморска височина са измерени 20 броя точки, равномерно разпределени
във високата, средната и долната/ниската/ част на землището на с. **** и е
установено, че същата е 738.692 м. в Балтийска височинна система. За по-голяма
точност за определяне на средната надморска височина са използвани и наличните
в района на землището общо 16 броя триангулачни точки. Установено е, че
повечето от тях са разположени в ниската част на землището и оказват негативно
влияние при определяне на средната надморска височина. Изчислената средна
надморска височина на землището на с. **** по триангулачни точки е 735.016 ч. А
общата средна надморска височина в Балтийска височинна система е 736.854 м.
Посочено е, че землището на с. ****, граничи със землищата на с. ***, общ.
Ковачевци, с. ***, с. ***, с. *** и гр. ****, които са включени в приложение №
1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните
райони и териториалния им обхват, като процента на обща граница с тези землища
надхвърля 90%.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Съгласно определение № 2332/19.02.2021 г., постановено по
адм. д. № 11356/2020 г. по описа на ВАС, което е задължително за настоящия
състав на основание чл. 235, ал. 2 от АПК, жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, против подлежащ на пряк
съдебен контрол административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореният акт е нищожен, тъй като е издаден от
некомпетентен орган.
Предвид мотивите, изложени в определение №
2332/19.02.2021 г., постановено по адм. д. № 11356/2020 г. по описа на ВАС,
оспореният административен акт по съществото си представлява отказ, постановен
по конкретно искане за провеждане на процедура по чл. 3, ал. 3 от Наредбата за
включване в приложение № 1 към същата разпоредба на землището на с. ****, общ. ****.
Съгласно чл. 12, ал. 6 от ЗПЗП министерски съвет, по предложение на
министъра на земеделието, храните и горите с участието на Националното
сдружение на общините в Република България, определя с Наредба критериите за
необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват в съответствие с правото
на Европейския съюз. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Устройствения
правилник на министерски съвет и на неговата администрация министрите отговарят
за подготовката на проектите на актове, от компетентността на правителството в
ръководените от тях ресори, освен ако в закон е предвидено друго.
От нормата на чл. 12, ал. 6 от ЗПЗП следва, че
правомощието за иницииране на процедура за включването в приложение № 1 към чл.
3, ал. 3 от Наредбата, респективно – в обхвата на необлагодетелстваните райони
на землището на с. ****, общ. ****, е предоставено на министъра на земеделието,
храните и горите. Законовата разпоредба не предвижда възможност това правомощие
да бъде делегирано на някой от заместник – министрите. Затова то е от
изключителната компетентност на министъра на земеделието, храните и горите и не
съществува правна възможност за предоставянето му на друго длъжностно лице.
В случая оспореният отказ е издаден от заместник
- министъра на земеделието, храните и горите, който по аргумент от чл. 12, ал.
6 от ЗПЗП не е компетентен да стори това. Представената от ответника заповед №
РД09-349/15.04.2020 г. на министъра на
земеделието, храните и горите не установяват наличието делегирана компетентност
или упражняване на правомощия при заместване. От нея е видно, че на основание
чл. 25, ал. 4, във вр. с чл. 26 от Закона за администрацията и Устройствения
правилник на министерство на земеделието, храните и горите, заместник –
министър на земеделието, храните и горите Лозена Василева е определена да
подпомага министъра при осъществяване на политическата програма на
Министерството на земеделието, храните, горите като част от програмата на
правителството на Република България и при изработване на проекти за нормативни
актове, уреждащи изчерпателно посочени десет групи обществени отношения.
Наредено е в изпълнение на така възложените функции заместник – министърът да
организира и контролира дейността на: дирекция „Развитие на селските райони“,
дирекция „Морско дело и рибарство“, дирекция „Обща политика в областта на
рибарството“, дирекция „Пазарни мерки и организация на производители“, дирекция
„Стопански дейности, инвестиции и хидромелиорации“ – отдел „Инвестиции,
концесии и хидромелиорации“, Изпълнителна агенция по лозата и виното,
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Национална служба за съвети в
земеделието, Държавен фонд „Земеделие“ – програма за развитие на селските
райони, Програмата за морското дело и рибарството и пазарните механизми.
С представената заповед са определени областите,
в които посочения заместник-министър ще осъществява следващите му се от чл. 26,
ал. 1 от ЗА функции
по подпомагане на министъра при осъществяването на политическата програма на
правителството и по разработването на проекти за нормативни актове и са му възложени
правомощия по организация, координация и контрол на конкретно посочени дирекции
и изпълнителни агенции. С нея не му се възлага заместване на министъра при
отсъствие, в какъвто случай, заместник-министърът би разполагал с правомощие да
упражнява всички правомощия, предоставени със закон на министъра, както и не му
се делегира правомощието по чл. 12, ал. 6 от ЗПЗП за отправяне на предложение
до Министерски съвет за определяне критериите и обхвата на
необлагодетелстваните райони. Последното би било и незаконосъобразно, тъй като
чл. 12, ал. 6 от ЗПЗП не предвижда възможност за делегация. Правомощието да
предложи на Министерски съвет включване на конкретно землище в приложение № 1
към чл. 3, ал. 3 от Наредбата е предоставено само на министъра на земеделието,
храните и горите и той не разполага с възможност да го делегира на заместник –
министър. Заместник – министър би могъл да го упражни законосъобразно само при
условията на заместване на министъра, при отсъствие на последния. В случая,
обаче доказателства за такова заместване не са представени.
От изложеното следва, че оспореният
административен акт е издаден от некомпетентен орган – заместник – министър на земеделието,
храните и горите, поради което е нищожен. На основание чл. 173, ал. 4, във вр.
с чл. 172, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 146, т. 1 от АПК
нищожността му следва да бъде обявена, а преписката изпратена на компетентния
орган за произнасяне.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски – 30 лв. –
заплатена държавна такса и 400 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Съгласно чл. 8, ал.
2, т. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство по дела
по ЗПЗП е 500 лв. В настоящият случай правния спор не разкрива фактическа и
правна сложност по-голяма от тази на обичайния тип дела по ЗПЗП. Производството
е протекло в две открити заседания със събиране на писмени доказателства и
изслушване на вещо лице. Поради което в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер от 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 174, ал. 3, във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказа за включване на землището на село ****,
общ. ****, с ЕКАТТЕ ****в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата за
определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им
обхват, обективиран в писмо изх. ****на Заместник-министър на земеделието,
храните и горите.
ИЗПРАЩА административната преписка
на компетентния административен орган – Министър на земеделието, храните и
горите за произнасяне.
ОСЪЖДА Министерство на
земеделието, храните и горите да заплати на Б.Л.Б., ЕГН **********
***, съдебни разноски общо в размер на 930.00 /петстотин
и тридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/