П Р О Т О К О Л № 1 0 7 8
27.06.2019 г. Град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV
наказателен състав
На двадесет
и седми юни две хиляди
и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЯН КЮРТОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. СТАЙКА ПЕТРОВА
2. РАДКА ЛЮЛЯКОВА
Секретар: Петя
Сарпанова
Прокурор: КИЧКА
ПЕЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от съдията
НОХ дело №
2084 по описа за 2019 година.
На поименното повикване в 13,30 часа се явиха:
РП - Пловдив редовно призована,
изпраща представител.
ПОДС. Р.Г.А. уведомен от предходно
заседание, се явява лично и с адв. Б.У., негов защитник от по-рано.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
Е.Г.Х. редовно призован, налице и с
адв. Е. К. представи се пълномощно от 27.06.2019
г.
Г.Х. редовно призован, не се явява.
И.М. редовно уведомена от предходно
заседание, не се явява. От същата има
постила молба, в която сочи, че няма да може да се яви в днешно съдебно
заседание. Не прави възражение да се даде ход на делото в нейно отсъствие. В
молбата е изложила становището си по чл. 248 ал. 1 от НПК
АДВ. К.: Представям молба от Е.Г.Х.
за конституиране като граждански ищец и частен обвинител, като предявява
граждански иск срещу подсъдимия.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредително
заседание.
АДВ. К.: Да
се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОСТР. Х.: Да
се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. У.: Да
се даде ход на разпоредително заседание.
ПОДС. А.: Да се даде ход на разпоредително
заседание.
Съдът намира, че са налице процесуални предпоставки за
даване ход на разпоредителното заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимия:
Р.Г.А. – роден на *** ***, живущ ***.
****, б., б. г., висше образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Запитаха се страните дали са получили препис от
разпореждането за насрочване на делото, а подсъдимият и обвинителния акт преди
повече от седем дни.
ПРОКУРОР: Получих разпореждането за насрочване на
делото преди повече от седем дни.
АДВ. К.: Получил съм разпореждането за насрочване на
делото преди повече от седем дни.
ПОСТР. Х.: Получил съм разпореждането за насрочване на
делото преди повече от седем дни.
АДВ. У.: Получил съм разпореждането за насрочване на
делото преди повече от седем дни.
ПОДС. А.: Получил съм разпореждането за насрочване на
делото, както и обвинителния акт преди повече от седем дни.
На страните
се разясниха правата по чл. 274 от НПК.
ПРОКУРОР: Нямам отводи.
АДВ. К.: Нямам отводи.
ПОСТР. Х.: Нямам отводи.
АДВ. У.: Нямам отводи.
ПОДС. А.: Нямам отводи.
Съдът, след
съвещание, счита, че са налице
условията да започне обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА
КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО чл. 248, ал.1 от НПК, като на страните се разясни
и нормата на чл. 248, ал.3 от НПК.
ПРОКУРОР: Нямам възражение по
въпросите по чл. 248 от НПК посочени в т. 1 до т. 8. Да се приемат гражданските
искове. Считам, че същите са своевременно подадени, като са спазени материално
правните процесуални изисквания. Молбите са подадени в срок.
АДВ. К.: Делото е подсъдно на РС – Пловдив.
Няма основания за прекратяване или спиране на производството. Не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните права. За сега няма данни за разглеждане
на делото по особените правила. Не е необходимо делото са се разглежда при закрити
врати. Не е необходимо да се привлича
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на резервен
защитник, вещо лице. Що се касае за взетата мярка за процесуална принуда
предоставям на съда. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля
делото да се насрочи съдебно заседание по общия ред и да се призоват лицата
посочени в приложението на обвинителния акт. Що се касае за предявения граждански
иск, поддържам искането заявено днес за конституиране като частен обвинител и
граждански ищец, за което сме представили своевременно молба.
ПОСТР. Х.: Съгласен съм с адв. К..
АДВ. У.: За конституирането като граждански
ищци и частни обвинители на пострадалите, предоставям на съда. То делото, че подсъдно
на Районен съд - Пловдив по този член е ясно. За прекратяване и спиране мисля,
че на този етап не е редно. Но има едно допуснато съществено отстранимо
процесуално нарушение. Досежно така наречените пострадали И.М. и Г.Х. те са
само въз основа на едни записи на заповед без да са подкрепени нито с някакви
допълнителни гласни или писмени доказателства. Не знам невръщането на заем от
кога стана престъпление, не съм го виждал наскоро, ако е така би трябвало да
осъдят целия български народ, всеки дължи на финансови институции пари. В тази
връзка ние няма как да организираме защитата си. Нито едно доказателство извън
тези записи на заповед представени от И.М. нямаме. Така, че аз се обърквам как
да процедирам, досежно защитата. М. в неформален разговор ми каза, че има и
други хора, за които не видях по делото да е направено нещо с тях, така че в
тази връзка мисля, че е отстранимо процесуално нарушение.
Досежно другите точки, то няма какво
да ги коментирам те са така да не ви губя времето. Делото следва да продължи по
общия ред, ако не го върнете в прокуратурата за остраняване на допусната
процесуална отстранима грешка.
ПОДС. А.: Поддържам становището на защитата ми.
Съдът намира, че действително
делото е подсъдно съгласно обвинението или поне диспозитива на обвинителния
акт. За спиране или прекратяване на наказателното производство също не се
намират някакви основания. Но според настоящия състав действително има допуснато
съществено процесуално нарушение, което е
ограничило правото на защита и на обвиняемия, но и на пострадалите. Макар и не
съвсем точно посоченото от адв. У.. А. е предаден на съд за това, че в период
от време през 2014 – 2015 г. в гр. Пловдив и гр. София е въвел в заблуждение и
поддържал това заблуждение у три лица. Доколкото в обстоятелствената част на
обвинителния акт би следвало да се съдържат в пълнота описанията на извършеното
престъпление и неговия начин на извършване, би следвало в тази обстоятелствена
част да са посочени факти, които да
сочат именно съответстващи на диспозитива за въвеждането не само, но и за
поддържането на заблуждението. Такива факти според настоящия състав се съдържат
само, досежно пострадалия Е.Х., но не и за останалите две лица – И.М. и Г.Х.. В
този смисъл има известно противоречие в обвинителния акт от една страна се
твърди, че има възбуждане и поддържане на заблуждение в тези две лица, но
всъщност са описани действия, които касаят само до въвеждането в заблуждението,
без да са описани действията с които прокуратурата твърди, че има поддържане на
заблуждението. Съда на този етап няма да взема становище по наведеното от адв. У.
твърдение какви доказателства има за обвинението, защото това е въпрос по
същество на делото, но за да може да има годен съдебен процес би следвало
обвинението да е ясно формулирано. За да може от една страна действително
подсъдимия да се защитава по фактите, които прокуратурата твърди, че са
настъпили и от тях черпи изводи за съставомерност на деянието, но от друга
страна то е от значение и за пострадалите, за да могат съответно и те да
организират и тяхната линия на защита. Което при съществуващо противоречие,
очевидно не е възможно. Освен това по отношение на срещите, които се твърди от
прокуратурата, че са осъществявани между подсъдимия и пострадалите,
действително в обстоятелствената част на обвинителния акт на практика не е уточнено
коя среща в кое населено място се е провеждала. Всъщност едва в диспозитива на
обвинителния акт е посочено, че престъпленията са извършени в гр. София и в гр.
Пловдив, като не става ясно кои отсреща са били в гр. София и кои в гр. Пловдив,
което също рефлектира върху правото на защита на подсъдимия. Всъщност това отграничение
е съществено нарушение на процесуалните правила и според Съда то е отстранимо,
като разбира се единствената възможност да се отстрани е в крайна сметка, като
прокурорът трябва сам да прецени за какви точно деяние предава на съд
подсъдимия и къде те са осъществени. В тази връзка Съдът подробни указания не
може да дава, но следва да се преодолее именно това противоречие. Това налага
делото да се върне на досъдебна фаза и в този смисъл и Съдът намира за
безпредметно в случая да се произнася по гражданските искове, като разбира се,
ако се наложи делото да бъде гледано от този състав, след това няма пречка
отново да се произнесе по молбите, които вече са депозирани по делото. Водим от
тези съображения и на основание чл. 248 ал. 1 т. 3, вр. чл.249, ал.1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
НОХД № 2084/2019 г. по описа на ПРС ХІV наказателен състав.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура
Пловдив за изготвяне на обвинителен акт, в който да се прецизира на практика с кои
действия се твърди, че е налице поддържано заблуждение у И.М. и Г.Х.. Както и
евентуално за допълване на същата обстоятелствена част за това именно в кои
населени места са осъществени тези срещи между пострадалите и обвиняемия.
Определението не е окончателно и
подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд –
Пловдив по реда на глава ХХІІ от ННК.
Протокола се изготви в СЗ.
Заседанието се закри в 13,46 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. (п)
2. (п)
СЕКРЕТАР:
(п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П.С.