Решение по дело №687/2024 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 62
Дата: 19 март 2025 г. (в сила от 14 април 2025 г.)
Съдия: Ивета Николаева Петрова
Дело: 20241840200687
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Ихтиман, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕТА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Административно
наказателно дело № 20241840200687 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Б. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
П., бул. „М.“ № 37, ет. 4, ап. 8, чрез адвокат Е. К. срещу Наказателно
постановление № 24-1204-******/28.06.2024 година, издадено от Началник на
група в ОДМВР С., Сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР С.. В жалбата се твърди,
че не е извършил нарушението, тъй като на процесния пътен участък, където
наказващият орган сочи да е извършено нарушението не е налице въведено
ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 - 80 км/ч. Оспорва и
издаването на наказателното постановление при условията на “системност“.
Претендира разноски.
Жалбоподателят не се явява в съдебните заседание, представлява се от
адвокат К. в първото по делото съдебно заседание, като за последващото е
депозирала писмено становище, с което оспорва Наказателно постановление
№ 24-1204-******/28.06.2024 година, издадено от Началник на група в
ОДМВР С., Сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР С. и излага съображения по
същество.
Административно наказващият орган - Началник на група в ОДМВР С.,
Сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР С. не се явява в съдебно заседание и не
изпраща представител. Депозирана е писмена защита с искане обжалваният
акт да бъде потвърден.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, пред надлежната
инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по
делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
В Наказателно постановление № 24-1204-******/28.06.2024 година,
издадено от Началник на група в ОДМВР С., Сектор „Пътна Полиция“
ОДМВР С. е посочено, че Б. С. Д., ЕГН ********** на **.**.****г. в 09:45
часа е управлявал в община К., на път Автомагистрала № А-1, в С. област, КМ
52+800 от гр. П. към гр. С. лек автомобил Н. к., РВ****ХС, като при
ограничение на скоростта за движение въведено с пътен знак В -26/80км/ч.
извън населено място, водачът се е движи със скорост 111 км/ч. след
приспаднат толеранс от 3% и е отчетена превишена стойност на скоростта от
31 км/ч. Нарушението е установено и заснето с техническо средство ATCC-
TFR1, с фабричен номер М-504. АУАН е съставен във връзка с образувана
преписка в ЕЦОН, номер 20514/**.**.****г. за извършено нарушение при
условията на системност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ № К-
******* от 16.03.2023г. и ЕФ № К – ******* от 16.03.2023г., с което виновно
нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 600 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд - по место извършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Началник на група в ОДМВР С., Сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР С..
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – досежно
описание на нарушението. Не е спазено от страна на административно -
наказващия орган и изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на
чл. 188 от ЗДвП предвижда административно наказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с
него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител,
респективно ползвател на превозното средство. Същият е попълнил и
изискуемата по чл. 188 от ЗДвП декларация, в която е отбелязал изрично, че
той е управлявал автомобила.
Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като бе посочено по-горе за
2
конкретното превишаване от 31 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2,
т. 4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 300,00 лева за превишение
на скоростта от 31 до 40 км. /ч. От друга страна в случая отговорността на
жалбоподателя е ангажирана на осн. чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП., като
санкцията в НП е опредЕ. като удвоен размер на 300,00 лева, тоест 600,00 лева
и кумулативното лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Последната разпоредба гласи, че когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-
6 и ал. 3, т. 4- 6 е системно водачът се наказва с предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
Доказателствените източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка.

Съдът като се запозна с доказателствата приети и приложени по делото
счита жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Електронният фиш следва да съдържа реквизитите, разписани
императивно в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП - данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и
начините за доброволното заплащане. Описанието на нарушението в
електронния фиш следва да е възведено чрез посочване на относимите
скорости - разрешената стойност на скоростта, установената стойност на
скоростта и превишената стойност на скоростта, който начин на описване е
напълно достатъчен, за да може соченото за нарушител лице да разбере за
какво нарушение бива обвинено. По делото е прието като доказателство
постъпило писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ /лист 74 и следващите
от делото/, ведно с приложени към него документи /заповеди, чертежи и
протокол/, в което писмо изрично е посочено, какви са били ограниченията
във въпросния участък на АМ „Т.“ за дата **.**.**** г. От писмото се
установява, че за дата **.**.**** г. в ОПУ С. няма регистрирана информация
за проблеми със знаците от ВОБД за ограничение на скоростта в участъка от
км 52+800 до км 54+600. От приложените към писмото от АПИ преписи от
писмени доказателства и по-конкретно от съдържанието на чертеж и протокол
за приемане на временна организация и безопасност на движението е видно,
че на км. 54+140 от АМ „Т.“, в посока към гр. С., е поставен пътен знак В-26
въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, а на км. 52+800 в посока към
гр. С. е поставен пътен знак В-34. Предвид горното, налага се извод, че в
отсечката от км. 54+140 до км. 52+800 в посока към гр. С. ограничението е
било 60 км/ч на процесната дата. В тази отсечка попада и посочения в
електронния фиш км. 52+800. В електронния фиш, а и в информацията в
табличен вид, съдържаща се до направения снимков материал, е отразено, че
ограничението на скоростта е било различно. При това положение не става
3
ясно защо в електронния фиш и в административнонаказателната преписка се
сочи, че ограничението е било от 80 км/ч, при положение, че по данни от АПИ
същото е 60 км/ч. Тези разминавания в скоростите внасят съмнение относно
това какво е било действителното положение и не дават възможност на
санкционираното лице да разбере какво е нарушението, за което е
санкциониран.
Предвид изложеното, съдът намира, че при издаването на обжалвания
електронен фиш е допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в липса на надлежно описание на нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят. Така допуснатото процесуално нарушение
води до невъзможност санкционираното лице да разбере за какво
административно нарушение е обвинен, че е извършил, поради което
съществено е ограничено правото на защита на наказаното лице. Този порок
съставлява и порок във формата на обжалвания електронен фиш, тъй като
описанието на нарушението е част от задължителните реквизити на
електронния фиш, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Това нарушение от своя
страна също представлява самостоятелно основание за отмяна.
От друга страна от представените по делото доказателства се
установява, че на мястото където се твърди, че е извършено нарушението не е
налице въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 - 80
км/ч. От приета по делото справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ /л.74/
се установява, че въведеното ограничение на скоростта до 80км/ч е
премахнато при 52+800 ляво пътно платно с пътен знак В34 за „край на
забраните, въведени с пътни знаци“. Пътният знак В34 при км 52+800 лявото
платно е от IV типоразмер, за автомагистрали, в добро състояние, съгласно
Наредба № РД-02-21-1 за сигнализацията на пътищата с пътни знаци от
23.11.2023г. С оглед изложеното съдът приема, че жалбоподателят не е
нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което е самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
За пълнота следва да се отбележи, че по отношение на системността,
съдът намира, че АНО неправилно е приложил материалния закон. Съгласно
нормата на § 6, т. 62 от ДР на ЗДП, системно е това нарушение, което е
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който
на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. От
описанието на наказателното постановление не става ясно, кога са връчени и
кога са влезли в сила ЕФ № К-******* и ЕФ № К – *******. Поради това не
може да се направи преценка дали твърдяното нарушение се явява „системно“
по смисъла на ЗДвП. Ако се приеме, че ЕФ № К-******* и ЕФ № К – *******
са влезли в сила на датата посочена в НП, а именно 16.03.2023г., то няма как
констатираното нарушение с някой от двата фиша /който и да е от тях/ да е
извършено преди влизането в сила на другия, както е изискването на закона, за
да се приеме, че с третото /процесното нарушение/ е налице посочената
системност, тъй като едногодишният срок започва да тече от момента на
влизане в сила на първото НП или ЕФ.
По гореизложените съображения съдът, намира наказателното
4
постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде
отменено.

По разноските:
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на сторените от него
съдебни разноски в хода на съдебното производство, като е представил по
делото доказателства за реално сторени такива. Предвид, което ОДМВР – С.
следва да заплати на жалбоподателя сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1204-******/28.06.2024
година, издадено от Началник на група в ОДМВР С., Сектор „Пътна Полиция“
ОДМВР С., с което на Б. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „М.“ № 37,
ет. 4, ап. 8 е наложена „глоба“ в размер на 600 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР – С., да заплати на Б. С. Д., ЕГН **********, с адрес
гр. П., бул. „М.“ № 37, ет. 4, ап. 8 сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – С. област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните, на основанията предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5