№ 4640
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20221100512991 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 20052321 от 09.08.2022 г., постановено по гр. д. №
50163/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 52-ри състав, са
отхвърлени предявените от „Дженерали застраховане“ АД срещу
„Алианц България“ АД иск по чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от
591,44 лева, представляваща суброгационно вземане на ищеца, възникнало с
плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско +“ на лек автомобил „Пежо 206 Седан“ с рег. №
********* за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 21.01.2014 г. в гр. София,
причинено виновно от водача на „Тойота Аурис“ с рег. № *********,
застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законна лихва от 02.09.2016 г. до
окончателното плащане на вземането и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 117,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
27.08.2014 г. до 02.09.2026 г.
С решението с оглед изхода на спора е разпределена отговорността за
разноски между страните като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 270 лева.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна
жалба от ищеца „Дженерали застраховане“ АД, подадена чрез юрк. М., в
1
която са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакувания
съдебен акт. Според въззивника първоинстанционният съд е постановил
решение, което е в пълно противоречие с фактите и доказателствата по
делото, включително с действащото със сила на пресъдено нещо между
страните решение по гр. д. № 41301/2015 г. на СРС, потвърдено с решение по
в. гр. д. № 1546/2020 г. на СГС, с което е установена вината за настъпване на
пътнотранспортното произшествие (ПТП) и неговия механизъм. В жалбата се
излага още, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които
установяват основателността на исковете. Ето защо въззивникът намира, че
приемайки иска за недоказан относно механизма на настъпване на ПТП,
районният съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение,
поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено такова, с което
предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемото дружество „Алианц
България“ АД чрез адв. Б. е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който е взето становище за неоснователност на същата. Според въззиваемия
ищецът не е успял да проведе пълно и главно доказване на механизма на
процесното ПТП, а същевременно ответникът е доказал възраженията си.
Намира, че от показанията на разпитаната в хода на първоинстанционното
производство свидетелка В.П. се установява че въпреки подадения от нея
звуков сигнал, водачът на лек автомобил „Пежо“ не е прекратил маневрата,
поради което свидетелката Петрова не е имала техническа възможност да
избегне и предотврати удара. Ето защо счита, че ПТП не само не е настъпило
по изключителна вина на застрахования при ответника автомобил, но
последният не е и допринесъл за настъпването му. Според въззиваемия
пътният инцидент е настъпил изцяло по вина на водача на застрахования при
ищеца автомобил, който е предприел необезопасена маневра движение на
заден ход с цел паркиране при наличие на колона автомобили зад нея, без да
се увери, че би могла да извърши маневрата безпрепятствено. По отношение
на цитираните от въззивника решения намира, че същите не се ползват с
обвързваща доказателствена сила, доколкото правата и задълженията на
застрахователите в двете хипотези произтичат от различни правопораждащи
факти. С оглед изложеното е отправена молба до въззивния съд за оставяне
въззивната без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
2
Същото обаче е неправилно поради следните съображения:
Пред СРС е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ
за заплащане на сума, претендирана от ответника, в качеството му на
застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован
при ищеца по договор за имуществена застраховка, както и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
от 27.08.2014 г. до датата на подаване на исковата молба. Твърди се ищецът да
е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и
да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна
отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно
правоотношение с причинителя на увреждането.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че ищецът не е доказал по безспорен начин механизмът на настъпване
на ПТП, поради което е отхвърлил исковите претенции.
Така направеният краен извод на СРС е неправилен, тъй като при
разглеждане на делото пред районния съд са допуснати съществени
процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства, което е
довело до постановяване на решението при неизяснена фактическа
обстановка. Предвид събирането на доказателства пред настоящата инстанция
е необходимо същите да бъдат обсъдени в съвкупност с тези, събрани пред
районния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
Безспорни между страните са следните обстоятелства: че на 21.01.2014 г.
в гр. София, на ул. „Емилиян Станев“ между лек автомобил „Пежо 206 Седан“
с рег. № *********, застрахован при ищеца по имуществена застраховка
„Каско +“, и лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № *********, застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП,
което е покрит риск; че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 591,44 лева. Основният
спорен въпрос, поставен за обсъждане пред настоящата инстанция, касае
механизма на настъпване на процесното ПТП, респ. по чия вина е настъпило
последното.
За установяване на това обстоятелство в хода на първоинстанционното
производство е разпитана свидетелката В.П. – водач на лек автомобил „Тойота
Аурис“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Същата
3
твърди, че улицата, на която е настъпило произшествието е била много тясна,
като се е налагало преминаващите автомобили да се изчакват. Разказва, че
водачката на другия автомобил решила да паркира, „дала аварийки“, но
Петрова вече била твърде близо до нея, нямало как да й направи място и да
върне назад, тъй като имало колона от автомобили.
В хода на въззивното производство е разпитана и свидетелката Л. М. –
водач на лек автомобил „Пежо 206 Седан“, застрахован по имуществена
застраховка „Каско +“ при ищцовото дружество. Свидетелката разказва как си
пуснала аварийните сигнали и започнала да паркира успоредно – първо
вкарала задницата на колата и когато започнала да я изправя, усетила удар и
видяла, че „една дама“ е избързала да мине, без да изчака да приключи
маневрата си. Твърди, че в момента на удара другият автомобил се е движил,
като е бил успоредно на нейната кола. Свидетелката М. също изяснява, че
улицата, на която е настъпил инцидентът, е била тясна и се е налагало
автомобилите да се изчакват, за да се разминат. В показанията си е
категорична, че като е започнала да прави маневрата, е погледнала назад, а
докато е изправяла колата, е гледала напред.
Съгласно заключението на изслушаната в хода на първоинстанционното
производство съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) механизмът на
настъпване на процесното ПТП е следният: лек автомобил „Пежо 206 Седан“
прави маневра за паркиране на заден ход с подаден светлинен сигнал и в
момента на изправяне на автомобила, успоредно на тротоара, покрай него
минава лек автомобил „Тойота Аурис“, който поради лоша преценка на
разстоянието до другия автомобил го удря странично в предната му част и
реализира ПТП с него, нанасяйки му вреди в предна дясна част.
В хода на въззивното производство е допусната повторна САТЕ, като
според вещото лице по нея механизмът на настъпване на произшествието е
следният: на 21.01.2014 г. в гр. София, на ул. „Емилиян Станев“, в посока
Витоша, се движи лек автомобил „Пежо 206“, като при достигане на строеж,
находящ се срещу комплекс „Силвър сити“, водачката предприема маневра за
успоредно паркиране отляво на платната, но в същия момент движещият се
след нея автомобил „Тойота Аурис“ не изчаква да приключи маневрата и се
опитва да премине покрай паркиращия автомобил, като го задира в зоната на
преден десен калник и предна броня. Според експерта лек автомобил „Тойота
Аурис“ е бил в движение в момента на настъпване на процесното ПТП.
Вещото лице е отговорило и на въпрос при какви условия ПТП е могло да
бъде избегнато от водачката на лек автомобил „Тойота Аурис“, като е
посочило, че последната е имала възможност да избегне настъпване на
произшествието, тъй като през цялото време е имала възможност да
наблюдава поведението на паркиращия пред нея автомобил и е следвало да
съобрази собственото си поведение. Според експерта паркиращият автомобил
е имал достатъчно разстояние за започнатата маневра, след като е могъл да
прибере задната част на автомобила в редицата с паркирали автомобили.
След съобразяване на събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав приема, че вина за настъпване на процесното ПТП има
водачката на лек автомобил „Тойота Аурис“. За да достигне до този извод,
съдът кредитира показанията на двете свидетелки в частта, в която
4
установяват, че произшествието е настъпило при паркиране от лявата страна
на улицата на лек автомобил „Пежо 206 Седан“, като автомобил „Тойота
Аурис“ е бил зад него, както и, че преди предприемане на маневрата водачката
на лек автомобил „Пежо 206 Седан“ е включила авариен светлинен сигнал.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката М. в частта, в която излага, че
водачката на лек автомобил „Тойота Аурис“ не е изчакала да довърши
маневрата си и опитвайки се да премине покрай нея с автомобила я е ударила
в предна дясна част. В този смисъл са заключенията и на двете вещи лица,
поради което настоящият съдебен състав не кредитира показанията на
свидетелката Петрова в частта, в която излага, че в момента, в който водачката
на лек автомобил „Пежо 206 Седан“ подала авариен сигнал, Петрова вече била
твърде близо до нея, нямало как да й направи място и да върне назад. В
случай, че произшествието беше настъпило по описания от Петрова начин,
вредите биха настъпили в задната част на лек автомобил „Пежо 206 Седан“, а
не както е в случая – в предна дясна част при задиране. Ето защо въззивната
инстанция приема, че виновен за процесното ПТП е водачът на лек автомобил
„Тойота Аурис“, който не е изчакал предприелият маневра „паркиране“ лек
автомобил „Пежо 206 Седан“ да довърши същата, въпреки подадения
светлинен сигнал, и при преминаване покрай него и неспазване на достатъчно
странично отстояние е причинил настъпване на процесното произшествие,
нанасяйки вреди в предна дясна част на „Пежо 206 Седан“.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За
отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната
практика, постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от
08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без
овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига
то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно
стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при
съобразяване на горепосочената съдебна практика. Ето защо обезщетението
следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г.
на Пленума на ВС (съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта).
Съгласно заключението на първоначалната САТЕ пазарната стойност на
ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 592,94 лева. Експертът по
повторната САТЕ е достигнал до различна сума, но настоящият съдебен
състав дава вяра на първоначалната САТЕ в тази част, доколкото при
изчисляване стойността на щетите, вещото лице по нея е взело предвид
всички описани щети, включително е изчислил цената на труда за монтаж и
демонтаж на различните елементи на автомобила.
При това положение искът е основателен в пълния претендиран размер и
следва да бъде уважен.
5
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Предвид основателността на
иска за главница и липсата на конкретни оплаквания и възражения по
отношение на исковата претенция за лихва, то последната също следва да
бъде уважена в пълния предявен размер.
Ето защо първоинстанционното решение е неправилно и като такова,
следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено такова, с което
исковите претенции да бъдат уважени в цялост.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника (ищец) следва да
се присъдят сторените от него разноски пред двете съдебни инстанции.
В производството пред СРС ищецът е сторил следните разноски: 100
лева за държавна такса; 300 лева за депозит за САТЕ; 30 лева за призоваване
на свидетел и за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред първата инстанция в минимален размер
от 100 лева по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от
същата наредба при съобразяване на липсата на фактическа и правна
сложност на спора пред районния съд.
Пред въззивната инстанция ищцовото дружество е сторило разноски за
държавна такса в размер на 50 лева; 603,04 лева за депозит за САТЕ и 30 лева
за депозит за призоваване на свидетел и за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер от 200 лева, като взема предвид
обстоятелството, че в хода на въззивното производство са проведени няколко
открити съдебни заседания, разпитан е свидетел и е изслушано вещо лице по
повторна САТЕ.
При това положение общите суми, които следва да бъдат присъдени в
полза на ищеца възлизат на 520 лева за първоинстанционното производство и
883,04 лева за въззивното производство.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20052321 от 09.08.2022 г., постановено
по гр. д. № 50163/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 52-ри състав,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Алианц България“ АД с ЕИК ********* да заплати на
„Дженерали застраховане” АД с ЕИК ********* на основание чл. 411, изр.
второ КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 591,44 лева (с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.), представляваща регресно
вземане по платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
6
„Каско +” за вреди на лек автомобил „Пежо 206 Седан“ с рег. № *********,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.01.2014 г., в
гр. София, на ул. „Емилиян Станев“ по вина на водача на лек автомобил
„Тойота Аурис“ с рег. № ********* със сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“, заедно със законната лихва от 02.09.2016 г.
(датата на подаване на исковата молба) до погасяване на задължението, както
и сумата от 117,70 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането
на главния дълг за периода от 27.08.2014 г. до 02.09.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Алианц България“ АД с
ЕИК ********* да заплати на „Дженерали застраховане” АД с ЕИК
********* сумата от 520 лева, представляваща разноски, направени в хода на
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „Алианц
България“ АД с ЕИК ********* да заплати на „Дженерали застраховане”
АД с ЕИК ********* сумата от 883,04 лева, представляваща сторените в хода
на настоящото производство разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7