№ 22733
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110100483 по описа за 2025 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ........, е предявил искове за признаване за установено, че ответникът Б. Г. Б., ЕГН
********** и адрес гр. София, ............, дължи следните суми: 2 208,36 лева цена на
доставена топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 09.05.2024 г. до изплащане на вземането, 269,68 лева мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 22.04.2024 г., 41,13 лева цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 09.05.2024 г. до изплащане на вземането, 8,61 лева мораторна лихва за период от
16.07.2021 г. до 22.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27608/24 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е
клиент на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдявания имот –
апартамент 77 в гр.София, ............ Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало
с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота
топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, извършено от Т. с. ЕООД, като
топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли да се установят вземанията, признати със заповедта, връчена
1
по реда на чл. 47 ГПК, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира
разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 е депозиран писмен отговор от назначения на ответницата особен
представител, който оспорва предявените искове. Твърди недоказаност на исковете. Оспорва
ответницата да е едноличен собственик на имота. Оспорва претенцията за лихви поради
липса на забава. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот се установява, че
считано от 24.08.2000 г., апартамент 77 в гр.София, ..........., е собственост на Б. Б. и Илиян
Илиев на основание сключения договор за покупко-продажба, при квоти по ½ за всеки при
липса на установено друго. Ето защо като съсобственик, ответницата е клиент на топлинна
енергия и между нея и ищеца е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в
отношенията между страните, съответно е задължена за заплащане стойността на
доставената ТЕ съобразно установения по делото дял от 1/2. По отношение на останалата
част от имота няма основание да се приеме, че клиент на топлинна енергия е ответницата,
тъй като не е установено да ползва изцяло имота със съгласието на другия съсобственик,
2
което е необходимо условие, за да се приеме, че е налице третата хипотеза на ТР №
2/17.5.2018 г. на клиент на ТЕ в лицето на облигационен ползвател на имота. Самият ищец в
заведено от него заповедно производство /служебна справка от съда/ за предишните
отоплителни периоди е насочил претенцията си срещу двамата съсобственици на имота.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че ответницата е материалноправно
легитимирана да отговаря за ½ от задълженията за имота.
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет и заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период в сградата, в която
се намира имотът, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и
разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяването. В
сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия. В имота няма
отоплителни тела. Ползва се топла вода, разходът за която се отчита по показанията на
водомер за топла вода – за първия отчетен период. За втория период поради липса на
осигурен достъп /установено с надлежно съставен протокол за неосигурен достъп/, разходът
за БГВ е изчислен служебно на база един потребител. За имота е начислена ТЕ отдадена от
сградната инсталация, която е разпределена между всички потребители пропорционално на
отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата.
Следователно, в имота през процесния период е доставена топлинна енергия, чието
количество е разпределено и изчислено законосъобразно в съответствие с правилата на
действалата нормативна уредба и цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Според заключението, стойността й възлиза на 2218.23 лв. Ищецът претендира незаплатена
ТЕ на стойност 2208.36 лв., която следва да се приеме като незаплатена стойност на
главницата, от която ответницата дължи ½ или 1104.18 лв., за които искът следва да се
уважи предвид липсата на доказателства за плащането им.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
3
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. с.
ЕООД с договор, сключен на 12.12.2002 г. от упълномощен представител на етажните
собственици. Фирмата е осъществила услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период, която съгласно представеното по делото извлечение по абонатен
номер възлиза на 41.13 лв., от които ответницата дължи 20.57 лв.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки
и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. Относно размерът й, съдът
го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от 15.09.2022 г. до 22.04.2024 г., на 134.84 лв.
върху дължимата главница, за които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част от исковете и от направените
разноски за държавна такса 50.56 лв., депозит вещо лице 370 лв., депозит особен
представител 450 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., дължими са 485.28 лв. В
заповедното производство са дължими 50.28 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ........, искове с правно основание чл.
4
422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Б. Г. Б., ЕГН
********** и адрес гр. София, ............, дължи следните суми: 1104.18 лв. цена на доставена
топлинна енергия в апартамент 77 в гр.София, ..........., за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.05.2024 г. до изплащане на вземането,
134.84 лв. мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 22.04.2024 г., 20.57 лв. цена на
извършена услуга дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 09.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27608/24 г. на
СРС., като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: главница за
топлинна енергия за разликата над 1104.18 лв. до предявените 2 208.36 лв., мораторна лихва
върху нея за разликата над 134.84 лв. до предявените 269.68 лв., главница за дялово
разпределение за разликата над 20.57 лв. до предявените 41.13 лв. и изцяло иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер 8.61 лв. за период от
16.07.2021 г. до 22.04.2024 г.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН ********** и адрес гр. София, ............, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
........, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 485.28 лв. разноски в исковото производство
и сумата от 50.28 лв. разноски в заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т. с.” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5