№ 7574
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110156734 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът В. С. С. е предявил срещу ответника „А Т Е Г" АД кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, с които
се иска да бъдат прогласени за нищожни чл. 4 от Приложение № 5 към договор за
потребителски кредит № ..., сключен на 28.03.2024 г., предвиждащ заплащането на
неустойка при непредоставяне на поръчител, и Приложение № 3 към същия договор,
възлагащо на потребителя да заплати сума в размер на 30 лв. възнаграждение за ВИП
обслужване, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който
се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 49, 70 лв. (съгласно
допуснатото изменение на предявения иск в откритото съдебно заседание, проведено на
02.04.2025 г.), представляваща сбор от недължимо платени суми по договора за кредит – 19,
70 лв. неустойка и 30 лв. такса за „Преференциално (ВИП) обслужване“, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба (25.09.2024 г.) до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 28.03.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит № ... с
ответника. Съгласно чл. 1 от Приложение № 5 към договора било предвидено задължение за
кредитополучателя да представи обезпечение по кредита заедно с редица неизпълними
условия за гаранта, а в чл. 4 била предвидена неустойка при неизпълнение на това
задължение. Изложени са доводи за неравноправност на така предвидената неустойка
поради противоречие с императивни законови разпоредби и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК
и чл. 33, ал. 1 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че
посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на действителния такъв.
Сочи се още, че в Приложение № 3 е била уговорена допълнителна услуга условия за
ползване на преференциално ВИП обслужване, която противоречи на чл. 10а ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като недопустими поради липса на правен интерес. По същество,
исковете се оспорват и като неоснователни с доводи, че при сключването на договора са
били спазени всички императивни законови изисквания. По отношение на уговорената
неустойка се поддържа, че същата не представлява разход по кредита, който да се включи в
годишния процент на разходите, а обезщетение за неизпълнение. По предявения иск по чл.
1
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД излага доводи, че липсват доказателства за заплащане от страна на ищеца
на претендираната сума. Направено е искане по чл. 213 ГПК за съединяване на дела между
същите страни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
между страните е възникнало е възникнало облигационно отношение по договор за
потребителски кредит № ..., сключен на 28.03.2024 г., който е съдържал уговорка за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител,
както и уговорка за заплащане на възнаграждение за ВИП обслужване, както и че
посочените уговорки противоречат на закона и добрите нрави.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а
ответникът следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит № ... от 28.03.2024 г., сключен
между ответника "А Т Е Г" АД и ищеца В. С. С., съгласно който дружеството предоставя на
ищеца заем в размер на одобрената сума съгласно Приложение № 1 към договора, която се
предоставя по банков път по посочена от кредитополучателя банкова сметка или чрез
платежната система на „И...“ АД. Съгласно погасителния план към договора кредитът е в
размер на 300 лв. със срок 27.04.2024 г., като освен тази сума са посочени и следните други
задължения: 10 лв. лихва, 30 лв. такса и 59, 10 лв. неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение, като общият размер на задължението се равнява на 399, 10 лв. По делото е
прието и Приложение № 1 към договора, в което е посочено, че размерът на погасителната
вноска с одобрено обезпечение е 340 лв., а без одобрено обезпечение 399, 10 лв.. Годишната
лихва за ползване на кредита е 40, 56 %, а годишният процент на разходите 65 %.
Неразделна част от договора е и Приложение № 3, съдържащо условията за ползване на
пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“, което включва следните допълнителни услуги:
кредитодателят предоставя на клиента удължено работно време всеки ден от 08:00 ч. до
20:00 ч., вкл. през почивни дни и официални празници; безплатно известяване за настъпване
на предстояща падежна дата; детайлна информация за промоционални условия и
възможности за бъдещи промоции по договори за кредит; включване в лоялна програма с
регулярни отстъпки; възможност за регулярно участие в томболи и награди; получаване на
удостоверение за актуален дълг и за липса на задължения към кредитодателя без да заплаща
допълнителна такса съгласно Тарифата. Съгласно чл. 3 от Приложение № 3 срещу
предоставяне на допълнителните услуги клиентът следва да заплати такса в размер на 30
лв., като в чл. 5 е посочено, че тази такса се заплаща в пълен размер във всички случаи на
погасяване на кредита, вкл. при предсрочно погасяване. По делото е прието и Приложение
№ 5 към договора, съгласно което в срок до края на следващия ден, считано от деня на
сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да предостави следните
обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 340
лв., а в случай че не осигури и не предостави в срок обезпечение, дължи неустойка за всеки
календарен ден, за който не е предоставил обезпечение, в размер на 1, 97 лв. средно на ден,
която не може да надвишава на ден 1 % от главницата по кредита.
От приложената на л. 17 разписка се установява, че на 28.03.2024 г. ищецът е получил в
брой на каса на „И...“ АД сумата от 300 лв., а от разписката, приложена на л. 16, че на
29.03.2024 г. ищецът е превел по микросметка на ответника сумата от 354 лв.
По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. Вещото лице е установило, че
наредената от ищеца сума в размер на 354 лв. по микросметка е била отразена като
получено плащане при ответното дружество и с нея са били погасени следните задължения:
2
300 лв. главница; 0, 33 лв. възнаградителна лихва; 19, 70 лв. неустойка за непредоставяне на
обезпечение; 30 лв. такса за преференциално (ВИП) обслужване; 1, 50 лв. такса за
предсрочно погасяване и 2, 47 лв. надплатена сума. Като е взело предвид предоставена от
ответника справка, вещото лице е установило, че посоченият в процесния договор годишен
процент на разходите от 65 % включва разходите за възнаградителна лихва и такса за
преференциално (ВИП) обслужване. Ако при изчисляването на годишния процент на
разходите се включи и неустойката за непредоставяне на обезпечение съгласно погасителния
план в размер на 59, 10 лв., размерът на годишния процент на разходите би се равнявал на
84, 70 %, а ако се включи начислената и платена неустойка в размер на 19, 70 лв. – на 71, 57
%.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Между страните не се спори, а и от приетата по делото разписка се установява, че
ответникът е предоставил уговорената сума в размер на 300 лв. на ищеца.
По отношение уговорената в чл. 4 от Приложение № 5 неустойка съдът намира
следното. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона или на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за гражданските
сделки, така и за търговските сделки по силата на чл. 288 ТЗ и за неговото спазване съдът
следи служебно, в т.ч. при искане за присъждане на неустойка. В разглеждания случай е
уговорена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
изразяващо се в банкова гаранция или поръчител. По същество тази неустойка излиза извън
присъщите й функции и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без да се престира
от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в цитираното по-горе
тълкувателно решение, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелствата, обуславящи възникването на
задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели
постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване
на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред
невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.
Настоящият съдебен състав намира, че при преценката за нищожност на уговорената
неустойка следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно
посочената законова разпоредба, в сила от 23.07.2014 г., следователно приложима към
процесния договор за заем, годишният процент на разходите ("ГПР") не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерски съвет, като съобразно ал. 5 клаузите, с
които е уговорен ГПР над този размер, са нищожни. Размерът на уговорената
3
възнаградителна лихва, както и на уговорените неустойки се включва при изчисляване на
ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Законоустановеният предел по чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. ГПР да
не надвишава пет пъти размера на законната лихва, който съобразно ПМС № 426 от
18.12.2014 г. се равнява на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01.01., съответно
01.07., на текущата година плюс 10 процентни пункта, е малко над 68 %. В конкретния
случай при включване на уговорената неустойка и възнаградителната лихва ГПР по
процесния договор съгласно заключението на вещото лице се равнява на 84, 70 %, което е
над законоустановения праг, и това е допълнително основание за нищожност на клаузата на
чл. 4 от Приложение № 5. Ето защо, искът за нищожност на тази клауза се явява основателен
и следва да бъде уважен.
По отношение уговорената в чл. 3 от Приложение № 3 такса съдът намира
следното. В чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на
административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Целта на
таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация
на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по
усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия
включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и
тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест
на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен
да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит.
Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от
кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите
задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за
предоставяне на задължителната предварителна информация. В случая уговорената такса за
„преференциално (ВИП) обслужване е обща за няколко посочени „услуги“, а чл. 10а, ал. 4
ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая липсва такова
отделно посочване. Предвидените възможности за включване в лоялни програми, участие в
томболи и награди не представляват допълнителни услуги по смисъла на закона, които да са
свързани с конкретния договор за кредит. Същите регламентират бъдещо несигурно събитие,
което въобще няма връзка с договора за кредит - евентуално участие в томболи и награди,
получаване на информация за промоционални условия по договори. Още повече, че по
делото не са ангажирани доказателства реално тези дейности да са изпълнени. Ето защо,
искът за нищожност и на клаузата, предвиждаща посочената такса, също се явява
основателен.
Относно иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Предвид заключението на вещото лице, по делото е установено, че ищецът е заплатил
сумата от 19, 70 лв. неустойка по нищожната клауза на чл. 4 от Приложение № 5 и сумата от
30 лв. такса по нищожната клауза на чл. 3 от Приложение № 3 от процесния договор за заем.
Тази сума в общ размер от 49, 70 лв. е платена без основание и следователно подлежи на
връщане, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД се
явява основателен и също следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на общо 450 лв., от които 150 лв.
държавна такса и 300 лв. депозит за изготвяне на експертиза. В полза на Е А Д „Д. М.“,
следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
4
Съдът намира, че на процесуалния представител на ищцата се дължи този размер на
възнаграждението за осъщественото безплатно процесуално представителство по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение.
При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни
фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените
действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в
минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор
по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски
кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа
и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице две претенции същите имат един
общ правопораждащ юридически факт, а именно договора за заем. В конкретния случай от
страна на адвоката не се изисква специфична защита, която да е обусловена от обективното
съединяване на искове, следваща му отделно възнаграждение за всеки иск, доколкото същите
произтичат от един интерес, поради което съдът намира, че не му се дължи отделно
възнаграждение по всеки от предявените искове.
Ответникът следва да бъде осъден и на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 4, 90 лв. за служебно изготвяне на преписи от отговора на
исковата молба и приложенията към него съгласно справката, приложена на л. 133 по
делото, изготвена от деловодителя на състава на основание заповед № АС-180/23.04.2024 г.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Ш...“ №... вх. Г, а..., срещу "А Т Е Г" АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „С..." №..., бл. „П Л О Цр“, ет. 8, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 и пр. 3
ЗЗД нищожността на чл. 4 от Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № ...,
сключен на 28.03.2024 г., предвиждащ заплащането на неустойка при непредоставяне на
поръчител, и Приложение № 3 към същия договор, възлагащо на потребителя да заплати
сума в размер на 30 лв. възнаграждение за ВИП обслужване.
ОСЪЖДА "А Т Е Г" АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„С..." №..., бл. „П Л О Цр“, ет. 8, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „Ш...“ №... вх. Г, а..., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 49, 70 лв.
(съгласно допуснатото изменение на предявения иск в откритото съдебно заседание,
проведено на 02.04.2025 г.), представляваща сбор от недължимо платени суми по договора
за кредит – 19, 70 лв. неустойка и 30 лв. такса за „Преференциално (ВИП) обслужване“,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба
(25.09.2024 г.) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "А Т Е Г" АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„С..." №..., бл. „П Л О Цр“, ет. 8, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „Ш...“ №... вх. Г, а..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА "А Т Е Г" АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„С..." №..., бл. „П Л О Цр“, ет. 8, да заплати на Е А Д „Д. М.“, БУЛСТАТ ..., на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ в
полза на ищеца в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА "А Т Е Г" АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„С..." №..., бл. „П Л О Цр“, ет. 8, да заплати по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 77 ГПК сумата от 4, 90 лв. за служебно изготвяне на преписи от отговора на
исковата молба и приложенията към него съгласно справката, приложена на л. 133 по
делото, изготвена от деловодителя на състава на основание заповед № АС-180/23.04.2024 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6