Решение по дело №3972/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3351
Дата: 5 юни 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20201100503972
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.06.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо Гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

СВИЛЕН СТАНЧЕВ

като разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 3 972 по описа на съда за 2020 г., констатира следното:

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 860 – В.М.на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 129/2020, изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера на 200  лева.

В жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно.

Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя, с което жалбата е оспорена.

Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 2188/2019 г. по описа на ЧСИ рег. № 860 – В.М., на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на Р.И.Б.и на М.И.П., чрез адв. П.Х..

Приложен е и изпълнителен лист от 05.02.2020 г. на СРС, 49 състав по гр.д. 35 098/2018 г., по който настоящият жалбоподател е осъден да заплати на двамата взискатели сумата от по 325 лв. – разноски в съдебното производство.

Взискателите са подали молба за събиране на горните суми. В молбата се съдържа искане за събиране и на адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на по 200 лв. за всеки един от двамата.

На 07.02.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение.

На 18.02.2020 г. длъжникът е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, по което искане ЧСИ се е произнесъл с разпореждане от същата дата, с което е оставил без уважение искането за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 129/2020 г., по искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е произнесъл с постановление, с което е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя, което постановление подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.

В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.

При проверка за законосъобразността на постановлението на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:

Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева.

Взискателите по настоящото изпълнително дело са двама и на всеки един от тях се следват разноски за неговото образуване. Поисканите респ. присъдени от съдебния изпълнител разноски са в минималния размер по цитираната по-горе Наредба, поради което възражението за тяхната прекомерност не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав.

 

Така мотивиран, съдът

 

                                            Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.02.2020 г. на ЧСИ 860 – В.М.по изп.дело 129/2020 г., с което е оставено без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите.

Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

                   2.