№ 12637
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. И.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110167619 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ф.
И. И., В. Й. П., Е. Б. К. и М. А. М. с искане да бъде признато за установено, че ответниците
дължат на „Топлофикация София“ ЕАД в условията на разделна отговорност при следните
квоти: Ф. И. И. – 3/36; В. Й. П. – 6/36; Е. Б. К. – 6/36; М. А. М. – 6/36 от следните суми:
3922,06 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 71, вх. В,
ет. 4, ап. 48, аб. № 136252, ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането; 577,01 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
17.09.2020 г.; 22,32 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателно
изплащане на вземането и 4,60 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г. за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.10.2020 г. по ч.гр.д. 47060/2020
г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Сумите се разпределят както следва:
За Ф. И. И. – 3/36 части, или 326,84 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 48,08 лева мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.; 1,86 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 30.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 0,38 лева мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.;
1
За В. Й. П. – 6/36 части, или 653,68 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 96,17 лева мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.; 3,72 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 30.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 0,77 лева мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.;
За Е. Б. К. – 6/36, или 653,68 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от
30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 96,17 лева мораторна лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.; 3,72 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от
30.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 0,77 лева мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.;
За М. А. М. – 6/36 части, или 653,68 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 96,17 лева мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.; 3,72 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 30.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 0,77 лева мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са
упражнили правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че
съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в
размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на
публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени
изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила молба от В. Й. П., в която е изложено, че е
заплатила припадащата й се част от задължението, в подкрепа на което е представено и
платежно нареждане.
Посочената молба е изпратена до ищеца за становище, като такова е постъпило от
15.06.2023 г. /л.79 по делото/. Ищецът е изложил, че ответницата В. Й. П. е извършила
плащане в размер на 647 лв., но е посочил, че с тази сума са погасени мораторните лихви
върху двете главници в общ размер на 96,94 лв., законната лихва върху двете главници
считано от дата на подаване на заявлението до датата на плащането в размер на 177,49 лв. и
2
частично вземането за главница в размер на 372,57 лв., като непогасени оставали главница
за топлинна енергия в размер на 284,83 лв., както и разноските в заповедното производство
и тези по настоящото. Ответницата не е взела становище по изложеното от ищеца досежно
остатъка от размера на дълга.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. А.
М. чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. Оспорва наличието на облигационни отношения. Счита, че претенцията
за дялово разпределение не е дължима на ищеца, а евентуално на фирмата за дялово
разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците Ф. И. И. и Е. Б. К..
Във възражението си по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът Е. Б. К. е посочил, че не знае
къде се намира процесният апартамент и никога не го е ползвал, поради което не дължи
претендираните суми. Счита за редно да бъде проверено, дали някой друг е ползвал имота
след смъртта на общия наследодател.
Подаденото от ответника Ф. И. И. възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК е бланкетно.
С молба от 13.02.2024г. третото лице –помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния период и имот е
извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.10.2020г.,
издадена по ч.гр.д. № 47060/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав, е разпоредено Ф. И. И.,
Ивайло И. И., В. Й. П., М. Б. Е.ова, Е. Б. К., М. А. М. и Стоян Ангелов Стоянов да заплатят
на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3922,06 лева, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 71, вх. В, ет. 4, ап. 48, аб. № 136252, ведно със законната
лихва от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 577,01 лева мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.; 22,32 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 30.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,60 лева мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.
Сумите са дължими при следните квоти:
За Ф. И. И. – 3/36 части
За Ивайло И. И. – 3/36 части
За В. Й. П. – 6/36 части
3
За М. Б. Р. – 6/36 части
За Е. Б. К. – 6/36 части
За М. А. М. – 6/36 части
За Стоян Ангелов Стоянов – 6/36 части
По отношение на Стоян Ангелов Стоянов и Ивайло И. И. заповедта за изпълнение е
влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.
По отношение на М. Б. Р. производството по настоящото дело е прекратено и
заповедта за изпълнение е обезсилена с влязло в сила определение от 16.07.2023г.
Предмет на установяване в настоящото производство са частите на останалите
длъжници - Ф. И. И., В. Й. П., Е. Б. К. и М. А. М., срещу които е предявен настоящият
установителен иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, респективно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Ответницата В. Й. П. е признала вземанията, поради което и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК техните размери и основания са обявени за безспорни по отношение на нея.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия Нотариален акт за собственост върху жилище
/апартамент/ построено върху държавно място от ЖСК „Българска захар“, м. Разсадника,
4
град София от 19.04.1983г. се установява, че Николица К.а Ванкова е придобила правото на
собственост върху апартамент № 48, находящ се в гр. София, м „Разсадника-Бежанци“, ул.
„Андрей Жданов“ № 183, бл. 116, вх. В, ет. 4. От приетото удостоверение за идентичност,
издадено от ГИС-София се установява, че адресът ж.к. „Разсадника-Бежанците“, ул.
„Андрей Жданов“ № 183, бл. 116, е идентичен с актуалния административен адрес: гр.
София, ж.к. „Илинден“, бл. 71. Следователно от така приетата съвкупност се установява, че
Николица К.а Ванкова е придобила собствеността върху процесния топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 71, вх. В, ет. 4, ап. 48.
От приетото удостоверение за наследници на Николица К.а Ванкова се установява, че
същата е починала на 19.01.2003г. без да остави низходящи или възходящи, поради което се
наследява по реда на чл. 8, ал. 1 ЗН вр. с чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗН от колената на своите братя
и сестри Гюрга К.а М., Борис К. Стоянов и Бонка К.а Петрунова, починали преди нея. Гюрга
К.а М. е починала преди общия наследодател и е оставила един син Ангел Стоянов Митов,
който също е починал преди общия наследодател, поради което те са заместени от внуците
Стоян Ангелов Стоянов и М. А. М., всеки от тях с по 1/6 ид.ч. /или 6/36 части/ от
наследственото имущество. Борис К. Стоянов е починал преди общия наследодател, поради
което е заместен от своите преки низходящи Е. Б. К. и М. Б. Р., всеки от тях с по 1/6 ид.ч.
/или 6/36 части/ от наследственото имущество. М. Б. Р. е вписала отказ от наследството на
Николица К.а Ванкова, с което е уголемен делът на наследника от същото коляно Е. Б. К.,
но тъй като производството срещу нея е прекратено, а искът срещу Е. К. е предявен само за
6/36 части от общия дълг, този въпрос няма да бъде обсъждан и съдът ще се произнесе
съобразно предявените размери. Бонка К.а Петрунова също е починала преди общия
наследодател и е заместена от своите преки низходящи В. Й. П. и Иван Йорданов Петров,
всеки с по 1/6 ид.ч. /или 6/36 части/. Иван Йорданов Петров е починал след общия
наследодател и преди началото на процесния по делото период и е оставил за свои
наследници преките си низходящи Ивайло И. И. и Ф. И. И. – всеки с по 1/12 ид.ч. /или 3/36
части/ от наследственото имущество.
От гореизложеното следва изводът, че през процесния по делото период от м.05.2017
г. до м.04.2019 г. ответниците Ф. И. И., В. Й. П., Е. Б. К. и М. А. М. Договор са били
съсобственици на процесния имот при описаните в исковата молба квоти, поради което и на
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ те са потребители на доставената в имота топлинна енергия и
отговарят за общите задължения до размера на своите идеални части в съсобствеността.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за
извършването й, както и от представените от третото лице-помагач отчетни документи и
индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено
5
на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало едно
отоплително тяло без поставен индивидуален разпределител, както и щранг-лира в банята.
В имота се е ползвала топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, но не е имало
водомер за топла вода. Поради липса на индивидуален разпределител на отоплителното
тяло, отдадената от него топлинна енергия е определена съгласно т. 6.5. от Приложението
към Наредба 16-334 въз основа на максималния специфичен разход на сградата. По същата
формула е изчислена и топлинната енергия, отдадена от щранг-лирата в банята, а
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е определена по реда на т. 6.1.1 от
Приложението към Наредбата на база инсталираната отоплителна мощност и денградусите
за периода. Поради липса на водомер за топла вода в имота, топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване е определена по реда на чл. 69, ал. 2 от Наредбата на база две лица,
което е по-малко от броя на съсобствениците през процесния период. Вещото лице е
установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната
станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през
процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и
Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява,
че общите топломери в абонатната станция са преминали метрологични проверки през
2015г, 2016г., 2017г. и 2021г. и съответстват на одобрения тип.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални
справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при
разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните
записи на ищеца. Освен това в случая изводите на вещото лице се подкрепят напълно и от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От експертното заключение
по СТЕ се установява, че след отчитане на изравнителните резултати, за процесния период
от м.05.2017г. до м.04.2019г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 3922,06
лева. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с
изравнителния резултат за възстановяване не са прихващани задължения извън процесния
период. Установено е, че с изключение на извършеното от ответницата В. П. плащане в хода
на процеса на нейната част от задълженията /разгледано по-долу/, други плащания на
процесните суми липсват. Възражението на особения представител на ответника М. М. за
недължимост на вземанията поради липса на издадени фактури е неоснователно, тъй като
техен правопораждащ факт е доставката на топлинна енергия в определено количество и на
съостветната стойност, а не издаването на първични счетоводни документи, освен това
осчетоводняването на месечните и общите фактури се установява от експертното
заключение по ССчЕ и за този извод е ирелевантен въпросът, дали вещото лице е виждало
физически самите фактури.
6
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Бруната“ ООД, като видно
от представените от третото лице-помагач индивидуални изравнителни сметки, услугата е
предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на
ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в
сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. От приетото експертно заключение по
ССчЕ се установява, че за периода от м.08.2017г. до м.04.2019г. стойността на услугата
дялово разпределение е в размер на 22,32 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г.,
мораторната лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури,
издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените
месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради което
дължи мораторна лихва за процесния период. Видно от експертното заключение по ССчЕ,
размерът на лихвата е 577,01 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
7
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.
срещу ответниците Ф. И. И., Е. Б. К. и М. А. М. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Относно извършеното плащане от ответницата В. Й. П., съдът намира следното.
Безспорно е по делото и от приетата вносна бележка от 29.05.2023г. се установява, че тази
ответница е платила на ищеца сумата от 647 лева. Ответницата е признала дължимостта на
процесните вземания, поради което дължи следните суми: 653,68 лева - главница за цена на
топлинна енергия; 3,72 лева – главница за дялово разпределение, законната лихва върху
двете главници считано от датата на подаване на заявлението /30.09.2020г./ до датата на
плащането /29.05.2023г/ в общ размер на 177,49 лева; сумата от 96,17 лева – мораторна
лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.09.2020г. върху главницата за топлинна енергия, и
сумата от 0,77 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2017г. до 17.09.2020г. върху
главницата за дялово разпределение. Тъй като платената от ответрницата сума не е
достатъчна да покрие всички задължения, тя подлежи на прихващане по реда на 76, ал. 2
ЗЗД. Следователно с така платената сума са погасени: 1/ законната лихва от 177,49 лева –
изцяло; 2/ мораторните лихви върху двете главници в размер на 96,17 лева и 0,77 лева –
изцяло; 3/ главницата за дялово разпределение в размер на 3,72 лева – изцяло; 4/ главницата
за цена топлинна енергия – частично до размера от 368,85 лева. Следователно, след така
извършеното плащане остава дължима главница за цена на топлинна енергия в размер на
284,83 лева. Именно това представлява коректното прихващане на извършеното плащане
съобразно нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а не осчетоводеното такова, което е установено от
вещото лице по ССчЕ.
Относно релевираното от особения представител на ответницата М. А. М. възражение за
изтекла погасителна давност съдът намира следното. При действието на общите условия от
27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-
дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена
топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
8
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /30.09.2020г./ е погасено по давност вземането за цена на
топлинна енергия по месечна сметка за месец 05.2017г. Най-старото процесно вземане за
м.05.2017г. е станало изискуемо на 15.07.2017г. с изтичане на 45-дневния срок за неговото
плащане считано от 01.06.2017г. Следователно тригодишният давностен срок за него е
следвало да изтече на 15.07.2020г., а след удължаването му с 69 дни, през които не е текла
давност заради извънредното положение, срокът изтича на 22.09.2020г. – преди датата на
заявлението. За всички следващи месеци давностният срок изтича след датата на
заявлението, поради което те не са погасени по давност. Видно от експертните заключения
по СТЕ и ССчЕ, за м.05.2017г. се дължи сума в размер на 55,18 лева, поради което за
непогасената част от периода /от м.06.2017г. до м. 04.2019г./ общият размер на дълга е
3866,88 лева /3922,06 – 55,18/. Ответницата М. М. дължи 6/36 части от тази сума, т.е. 644,48
лева.
На следващо място съдът констатира, че към датата на заявлението /30.09.2020г./ няма
погасени по давност вземания за мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.09.2020г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и
на произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за
лихвата е изтекла. Въз основа на данните от експертното заключение по ССчЕ, че
мораторната лихва върху главницата от 3944,38 лева се равнява на 577,01 лева, съдът
преизчисли по реда на чл. 162 ГПК мораторната лихва за същия период върху главница от
3866,88 лева на 565,67лева. Ответницата М. М. дължи 6/36 части от тази сума или 94,28
лева.
На последно място съдът установи, че към датата на заявлението /30.09.2020г/ няма
погасени по давност вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.08.2017г. до м.04.2019г. Най-старото процесно вземане за м.08.2017г. е възникнало на
01.09.2017г. /тук 45-дневкият срок за плащане не се прилага/ и давността за него е следвало
да изтече на 01.09.2020г., а след удължаване на срока с 69 дни – на 08.11.2020г., след датата
на заявлението.
Следователно предявените искове срещу М. А. М. следва да бъдат уважени, както
следва: Искът за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен до размера от 644,48 лева
и за периода от м.06.2017г. до м.04.2019г., а за разликата до пълния претендиран размер от
653,68 лева и за периода м.05.2017г., искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност. Искът за мораторна лихва върху тази главница следва да бъде уважен до размера от
94,28 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 96,17 лева искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност. Искът за цена на услугата дялово разпределение в
размер на 3,72 лева за периода от м.,08.2017г. до м.04.2019г. следва да бъде уважен изцяло, а
искът за сумата от 0,77 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
01.10.2017г. до 17.09.2020г. следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
9
По отношение на В. Й. П. следва да бъде уважен искът за цена на топлинна енергия за
периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. до размера от 284,83 лева, а за разликата до пълния
претендиран размер от 653,68 лева искът следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода
на процеса. Всички останали искове срещу В. Й. П. за главници и лихви следва да бъдат
отхвърлени поради плащане в хода на процеса. С оглед частичното плащане на главницата,
върху остатъка следва да бъде присъдена и законната лихва считано от 30.05.2023г. /деня
следващ датата на плащането/ до окончателното му изплащане.
Исковете срещу Ф. И. И. и Е. Б. К. следва да бъдат уважени изцяло с изключение на
претенциите за законна лихва върху главницата за дялово разпределение.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответниците, обаче, не
са представили доказателства за сторени разноски, поради което такива не им се дължат.
Ответницата В. П. е платила частично в хода на исковото производство, затова е дала повод
за образуване на делото и дължи сторените от ищеца разноски за държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение в двете производства в пълен размер. Тази ответница,
обаче, не дължи разноски за възнаграждения на вещи лица, тъй като е признала исковете с
отговора на исковата молба и експертизите са допуснати само по исковете срещу останалите
ответници. Разноските за особен представител на ответницата М. М. в размер на 400 лева
пък се дължат само от М. М., на която е бил назначен особеният представител.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 140,52 лева. От тях на Ф. И. И. се
припадат 11,71 лева, а с оглед уважената част от исковете, този ответник дължи разноски в
заповедното производство в размер на 11,70 лева. На В. Й. П. се припадат разноски в
заповедното призводство в размер на 23,42 лева, които тя дължи изцяло. На Е. Б. К. се
припадат разноски в заповедното производство в размер на 23,42 лева, като с оглед
уважената част от исковете, дължимите от него разноски в заповедното производство са в
размер на 23,40 лева. На М. А. М. се припадат разноски в заповедното производство в
размер на 23,42 лева, като с оглед уважената част от исковете, дължимите от нея разноски в
заповедното производство са в размер на 23,05 лева.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
117,07 лева и му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно
чл. 25, ал. 1 НЗПП. От тази сума в общ размер на 217,07 лева следва да бъде приспадната
частта от 48,24 лева, пропорционална на цената на исковете срещу М. Б. Р., производството
срещу която е прекратено преди насрочването на делото, и остатъкът от 168,83 лева е
дължим от ответниците. На ответницата В. Й. П. се припадат разноски в исковото
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 48,24 лева,
за които следва да бъде осъдена. Следователно между останалите трима ответници Ф. И. И.,
Е. Б. К. и М. А. М. се разпределя остатъкът от разноските за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,59 лева, както и разноските за депозити за
възнаграждение на вещи лица в размер на 500 лева, или общо 620,59 лева. От тях на Ф. И.
10
И. се припадат 124,11 лева, а с оглед уважената част от исковете, той следва да бъде осъден
да заплати сумата от 123,98 лева. На Е. Б. К. се припадат разноски 248,24 лева, а с оглед
уважената част от исковете, той следва да бъде осъден да заплати сумата от 247,86 лева. На
М. А. М. се припадат 248,24 лева, а с оглед уважената част от исковете, тя дължи разноски в
размер на 244,34 лева. Освен това М. М. дължи и разноските за особен представител
пропорционално на уважената част от исковете в размер на 393,71 лева, т.е. общият размер
на дължимите от М. М. разноски в исковото производство е 638,05 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Ф. И. И., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 72, вх. 2, ет. 8, ап. 46, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 326,84 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Илинден“, бл. 71, вх. В, ет. 4, ап. 48, аб. № 136252, ведно със законната лихва от
30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 48,08 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г. и сумата от
1,86 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 25.10.2020 г. по ч.гр.д. 47060/2020 г. по описа на СРС, 175-ти
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата от 0,38 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В. Й. П., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 72, вх. 2, ет. 4, ап. 36, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 284,83 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Илинден“, бл. 71, вх. В, ет. 4, ап. 48, аб. № 136252, ведно със законната лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.10.2020 г. по ч.гр.д. 47060/2020 г.
по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на
процеса предявения установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над 284,83
лева до пълния претендиран размер от 653,68 лева, ведно с претенцията за законна лихва за
периода от 30.09.2020г. до 29.05.2023г., предявения установителен иск за сумата от 96,17
11
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.;
предявения установителен иск за сумата от 3,72 лева, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 30.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и предявения установителен
иск за сумата от 0,77 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Е. Б. К., с ЕГН:
**********, с адрес: обл. Перник, общ. Трън, с. Ф.овци, дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от
653,68 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 71, вх. В,
ет. 4, ап. 48, аб. № 136252, ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 96,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г. и сумата от 3,72 лева, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 30.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.10.2020 г. по ч.гр.д.
47060/2020 г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен
иск за сумата от 0,77 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. А. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда 4“, бл. 419, вх. В, ет. 1, ап. 17, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 644,48 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.06.2017 г. до м.04.2019 г., за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Илинден“, бл. 71, вх. В, ет. 4, ап. 48, аб. № 136252, ведно със законната лихва от
30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 94,28 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г. и сумата от
3,72 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 25.10.2020 г. по ч.гр.д. 47060/2020 г. по описа на СРС, 175-ти
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна енергия за
разликата над 644,48 лева до пълния претендиран размер от 653,68 лева и за периода – месец
05.2017г.; предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази главница за
разликата над 94,28 лева до пълния претендиран размер от 96,17 лева и предявения
установителен иск за сумата от 0,77 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.
12
ОСЪЖДА Ф. И. И. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 11,70 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 123,98 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА В. Й. П. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 23,42 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 48,24 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Е. Б. К. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 23,40 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 247,86 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА М. А. М. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 23,05 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 638,05 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Бруната“ ООД,
на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13