РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Габрово , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20214200500214 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Д.П., особен представител на ИВ. В. В., против
решение №260101/12.03.2021 г. по гр.д. № 2569/2019 г. по описа на Районен съд Габрово.
В жалбата се твърди, че решението било необоснова и постановено при допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът не разделил и не разгледал кои разходи
са неотложни и кои са полезни. Липсвали доказателства за плащане от ищеца за труд и материали
на св. Т.Т.. Нямало данни за плащане от страна на ищеца на сумата от 9980 лв. по договора за
СМР, тъй като нямало разписка или друг документ за получаване на цялата сума. Нямало данни за
приключил ремонт на 26.08.2019 г. на сграда в изпълнение на този договор. Представените по
делото фактури не се отнасяли за твърдяния ремонт. Нямало доказателства св. Т. да е получил
материалите, посочени във фактурите. Поради това, съдът неправилно кредитирал с доверие
фактурите, като източник на платена от ищеца цена, което се търси за заплащане и от ответника по
делото. Налице била необоснована разлика в цената на необходимите СМР в заключението,
изготвено в обезпечителното производство и това, прието от съда при разглеждане на делото.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение.
В срок не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
1
посочените предели на въззивна проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.
1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. По
оплакванията на въззивниците съдът намира следното:
При разглеждането на спора, районният съд е събрал всички относими и сочени от страните
доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни фактически и правни
изводи, като съдът препраща към мотивите на основание чл. 272 от ГПК. Във въззивното
производство не са представени нови доказателства, които да са основание да бъде направен
извод, различен от направения от първоинстанционния съд.
По оплакванията в жалбата, въззивният съд намира следното:
Съдът не споделя изложеното в жалбата, че е постановено неправилно решение, тъй като
не било направено разграничение между необходими и полезни разноски при извършване на
строително ремонтните работи в имота.
От правна страна необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази
съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или състоянието му би се
влошило съществено, т. е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им. Това
са разноските, които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността
на вещта. За разлика от необходимите разноски, полезните разноски (подобренията) са такива
нововъведения, които изменят имота и които не са били необходими за запазването и
съхраняването му, но обективно водят до увеличение на стойността на имота (ППВС № 6/1974 г., т.
6). Отношенията между съсобствениците за необходимите разноски за запазването на имота се
уреждат от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС. В разглежданият случай, от писмените доказателства по
делото, както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, е безспорно установено, че
направените разходи представляват необходими разноски за запазване и обезопасяване на имота.
В заключението си, прието в обезпечителното производство по ч.гр.д.1390/2019 г. на Районен съд
Габрово, вещото лице инж.Б.И. категорично заявява, че състоянието на фасадата и покрива е
лошо, а северната фасадна стена е в аварийно състояние, поради което следва да се предприемат
незабавни действия по обезопасяване на сградата и входната врата, както и ремонт на фасадите и
покрива на западната част. При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, същото
вещо лице е изготвило заключение относно разноските на вече ремонтирания имот. Експертът
инж. Б.И. заявява, че са извършени ремонтни дейности, които са били необходими за запазване и
обезопасяване на имота, като други необходими разходи извън общите части на сградата не са
направени.
Неоснователно е и оплакването за липса на доказателства за извършени плащания от
страна на ответника по жалбата към св. Т. по договора за СМР от 9.08.2019 г. Съгласно чл.2 ал.2 от
договора, при сключването му се заплаща авансово сумата 4990 лв., останалата част до пълният
размер на сумата от 9980 лв., цената на договорените СМР, след завършване на ремонта. В тази
част договорът следва да бъде възприет, като разписка за получената сума. На 26.08.2019 г. е
заплатена от ответника по жалбата и останалата сума по договора в размер на 4990 лв., за което е
представена разписка.В хода на производството подписите на страните по договора и по
разписката не са оспорени и няма доказателства, които да опровергават изложените в тях факти.
Неоснователно е и оплакването, че посочените материали във представените фактури не се
отнасяли до твърдяния ремонт, тъй като всички фактури били при ищеца, а не при лицето, на чието
име са издадени. На това възражение подробно е отговорил пъвоинстанционния съд. В допълнение
следва да се посочи, че св. Т. подробно обяснява пред съда как точно са се развили отношенията
между него и ответника по жалбата във връзка с издаването и плащането на фактурите, както и
къде са вложени материалите, посочени в тях. Неговите показания са в съответствие с казаното от
вещото лице в съдебно заседание, че материалите, посочени във фактурите, представени по
делото, като видове и количество, са необходими и достатъчни за да се извърши ремонта и са
вложени в обекта.
2
Съдът не споделя доводите в жалбата и относно наличие на необоснована разлика в
цената на необходимите СМР в заключението, изготвено в обезпечителното производство и това,
прието от съда при разглеждане на делото. В заключението на вещото лице, прието в
обезпечителното производство, изрично е посочено, че е извършен само външен оглед на обекта и
съобразно това е дадена приблизителна оценка относно стойността на необходимите строително
ремонтни работи. В заключението, прието при разглеждане на делото от първоинстанционния съд,
експертът инж.Б.И. е посочила, че са извършени и други ремонтни работи, които не са отразени
при първоначалния оглед, но при сравнение на предписаните неотложни строителни дейности,
няма дейности, които са извършвани извън общите части на имота.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без
уважение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260101/12.03.2021 г., постановено по гр.д. № 2569/2019 г.
по описа на Районен съд Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3