Р Е Ш Е Н И Е
Номер 366 от 06.03.2020г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас,
петнадесети състав, на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при
секретаря К. Л. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 71 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.П.И. ***, с ЕГН **********, против Решение
№1485/02.12.2019г., постановено по НАХД № 3066/2019г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление
№19-0769-003231/01.07.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас,
Сектор „Пътна полиция“. С наказателното постановление на И. за нарушение на чл.25, ал.1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1,
т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Касаторът оспорва решението с твърдения,
че същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно поради липса на
осъществено административно нарушение, като санкцията е несправедлива. Иска
решението да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление.
В
съдебно заседание – касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв.С..
Поддържа жалбата. Не сочи доказателства. Пледира за отмяна на решението на
първата инстанция, както и за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът
по касация не изразява становище по жалбата, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Прокурорът
пледира за основателност на жалбата.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване
на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение
Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление №19-0769-003231/01.07.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор
„Пътна полиция“. С наказателното постановление на И. за нарушение на чл.25, ал.1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1,
т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. За да постанови решението си, съдът е приел, че издаденият АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Приел е, че нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е извършено и административнонаказващият орган правилно е
приложил съответното наказание за
установено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразно нормата на чл. 218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата
пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с материалния закон, следи служебно.
Обжалваното съдебно решение е допустимо,
правилно и законосъобразно, като същото не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването
му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. В хода на съдебното
следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от
01.01.2019 г. /, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е
необходимо тяхното преповтаряне. Съдът е обсъдил всички обстоятелства, касаещи
нарушението, приел е, че същото е осъществено от касатора, като не е налице
твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът следва да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни,
които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а
тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В
настоящия случай, такива доказателства не са представени. При тези обстоятелства, след като
е анализирал представените по делото доказателства, съдът е формирал подробна и
правилна фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия състав.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължава водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Неизпълнението
на това задължение е скрепено със санкция по реда на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. При извършена
проверка безспорно е установено, че от обективна и субективна страна е осъществен съставът на посоченото нарушение, поради което
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
водача. Този извод се подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства и
напълно съответства на установените факти.
В конкретния
случай, неспазвайки разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП касаторът е
предприел маневра за навлизане в съседна дясна пътна лента, блъснал е движещия се в нея лек автомобил БМВ, с рег.№ СТ 6786ВА и е допуснал ПТП с материални щети и по двете МПС. Между фактите
и обстоятелствата на извършване на нарушението и посочената нарушена законова
разпоредба съществува съответствие, като правилно е приложена и санкционната
правна норма. Съдът
намира, че след като И. не е спазил изискванията на ЗДвП като не се е убедил, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението и блъска движещия се в дясната пътна лента лек автомобил и е реализира ПТП с
материални щети, правилно е санкциониран по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Като е
достигнал до същите изводи районният съд е постановил
правилно съдебно решение.
Предвид горното, настоящата инстанция
намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе
съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение
на РС - Бургас е валидно, правилно и законосъобразно,
съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд Бургас,
ХV
състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
1485/02.12.2019г., постановено по НАХД № 3066/2019г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.