Решение по дело №71/2020 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   366                                     от 06.03.2020г.                            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на тринадесети февруари две хиляди и  двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря К. Л. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 71 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И.П.И. ***, с ЕГН **********, против Решение №1485/02.12.2019г., постановено по НАХД № 3066/2019г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №19-0769-003231/01.07.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“. С наказателното постановление на И. за нарушение на чл.25, ал.1  от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5  от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно поради липса на осъществено административно нарушение, като санкцията е несправедлива. Иска решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

В съдебно заседание – касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв.С.. Поддържа жалбата. Не сочи доказателства. Пледира за отмяна на решението на първата инстанция, както и за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касация не изразява становище по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.

Прокурорът пледира за основателност на жалбата.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

 

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление №19-0769-003231/01.07.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“. С наказателното постановление на И. за нарушение на чл.25, ал.1  от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5  от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. За да постанови решението си, съдът е приел, че издаденият АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че нарушението по  чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е извършено и административнонаказващият орган правилно е приложил съответното наказание за установено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразно нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г. /, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Съдът е обсъдил всички обстоятелства, касаещи нарушението, приел е, че същото е осъществено от касатора, като не е налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В настоящия случай, такива доказателства не са представени. При тези обстоятелства, след като е анализирал представените по делото доказателства, съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия състав.

Разпоредбата на  чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължава водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция по реда на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. При извършена проверка безспорно е установено, че от обективна и субективна страна е осъществен съставът на посоченото нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача. Този извод се подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства и напълно съответства на установените факти.

В конкретния случай, неспазвайки разпоредбата на  чл. 25, ал. 1 от ЗДвП касаторът е предприел маневра за навлизане в съседна дясна пътна лента, блъснал е движещия се в нея лек автомобил БМВ, с рег.№ СТ 6786ВА и е допуснал ПТП с материални щети и по двете МПС. Между фактите и обстоятелствата на извършване на нарушението и посочената нарушена законова разпоредба съществува съответствие, като правилно е приложена и санкционната правна норма. Съдът намира, че след като И. не е спазил изискванията на ЗДвП като не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и блъска движещия се в дясната пътна лента лек автомобил и е реализира ПТП с материални щети, правилно е санкциониран по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Като е достигнал до същите изводи районният съд е постановил правилно съдебно решение.

Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на РС - Бургас е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1485/02.12.2019г., постановено по НАХД № 3066/2019г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                  

                                                                               

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                           

  2.